“Тръмп завинаги” или трите стълба на американската политика през XXI век

През първите две години от мандата на Тръмп демократите не се отказаха от идеята си за импийчмънт и сега са принудени да отстояват тази тема до край. Отказът от нея в навечерието на нови избори, (а „навечерието“ в Америка са вторите две години от мандата) ще бъде успех за Тръмп. Тогава на демократите ще им се наложи да отидат на избори с клеймото на лузъри, а това ще бъде много опасно. Вярно е също така, че насилственото нагнетяване на нови сюжети по темата за импийчмънта ще ги превърне в клоуни, но истина е и това, че страната е уморена от противопоставяне. Като капак на всичко това, Тръмп успя значително да изнерви своите привърженици и да мобилизира противниците си. Затова, в краен случай, най-добър вариант за републиканците може да се окаже смяната на коня още по средата на реката.

Ще повторим, че Тръмп действително успя да разстрои максимално своите привърженици. Изразът  „Ще направим Америка отново велика“, като изненадващ елемент в предизборната му кампания имаше успех, но засега това обещание беше усетено най-вече от собствениците на корпорации, а пък в отговор на санкциите, наложени на Китай, Пекин отговори с реципрочни мерки, които засегнаха най-вече редовите избиратели, например фермерите. Дали на малкия бизнес ще му останат до ноември 2020 г. някакви позитивни усещания е доста съмнително. Но истината е, че Тръмп вече си осигури място в историята. И това е така по три причини.

Първата причина: Неговото избиране показа на света, че американският избирател по принцип може да избере война и със съюзниците, и с партньорите си. Вярно, че тя е икономическа, но за сметка на това е крайно разрушителна. Оказа се също, че американският избирател не разбира дори от очевидното. Да направиш Америка отново велика, като вземеш половината от световния брутен вътрешен продукт и кажеш, че си го „връщаш“, може само по един начин, с нова световна война. В тази война САЩ малко ще повоюват в Тихия океан и още по-малко в Европа, а в САЩ няма да падне нито една бомба. Или, ако не стане така, разбирате, че войната ще бъде страшна.

Втората причина: Тръмп показа с каква лекота САЩ могат да изхвърли на боклука дори толкова съществен за „цивилизованото човечество“ стълб, като глобализацията. Вярно, че е нужна особена смелост, за да признаеш, че през последните петнайсет години глобализацията работи не в полза на САЩ, а на Китай. Но ето, намери се смелчага и глобализацията беше преработена съобразно тренда на здравия патриотизъм. На всяка произнесена от руските политици фраза за патриотизма и подкрепящите го духовни ценности, либералното общество по старому отговаряше със залп от думи за „православния халифат“ и патриотизма, като последно убежище за „негодяйте“, непонятно защо приписвайки тази фраза на Ленин. И така, историята за „свят без граници“ умря. САЩ я убиха.

Третата причина: Увековечаването на Тръмп и унищожаването от самия него на системата Pax Americana. Както и да се опитват демократите след управлението на Тръмп да нулират последствията от неговото управление, дори, образно казано, да целуват краката на своите съюзници и партньори, да им се кълнат, че това никога повече няма да се повтори, нито една относително самостоятелна страна няма да им повярва. Работата не е в това, че отговорните елити си правят изводи за десетилетия напред. Нещата опират до причините за появата на феномена "Тръмп". Те практически не са премахнати, което означава, че 47-ият, 48-ият или 49-ият президент на САЩ може отново да си опита късмета. Като за по-сигурно предварително провокира глобален военен катаклизъм (виж първа причина). А при нормални условия, всеки се стреми да избягва проблемни партньори и в бизнеса, и в политиката.

За съжаление, да погребваме САЩ все още е рано. Те имат в запас още две опори. Едната от тях е „прогреса на цивилизованото човечество“, с помощта, на което известно време може да се имитира и съществуването на втората опора, изразяваща се във „външноикономическото“ съществуване на убитата глобализация. Тези две опори, плюс американизация с помощта на меката сила и „демократизация“ са последните останали сили на САЩ. Все пак, едва ли в обозримо бъдеще ще предпочетем филм с Гао Юанюан пред филм със Скарлет Йохансон, но все пак посланието на Холивуд, че „американец може да не бъдеш, но американски патриот си длъжен да бъдеш“, вече омръзна на всички.

Що се отнася до английския език, то, от една страна, най-голямата англоезична страна в света днес е Индия, където в две трети от училищата преподаването е на английски, а в мнозинството от образованите семейства родителите говорят на английски език, за да може децата им да го говорят като роден език. От друга страна, излизането на Великобритания от Евросъюза може да подкопае позициите на английския език в този важен регион. За скандинавците и холандците английският вече е като втори роден език, но германците и французите са изпълнени с решимост да се договорят за „двуезична Европа“. Тази злоба, с която еврочиновниците и експертите говорят каква ще бъде езиковата политика на ЕС след Брекзит, показа истинското отношение на европейците към езика на Шекспир.

На 22 януари в Аахен се проведе среща, която беше анонсирана като историческа, препращайки към Елисейския договор, подписан също на 22 януари 1963 г. от президента на Франция Шарл дьо Гол и канцлера на Германия Конрад Аденауер. В Аахен техните наследници Еманюел Макрон и Ангела Меркел подписаха договор за създаване на ядрото на ново обединение вътре в лабилния Европейски съюз. Интересите на останалите страни от Съюза, представляващи „баласт“ и тези на „троянските коне“, като проамериканската Полша, отпадат от сметката. Желаещите да се присъединят към дуумвирата, ще трябва да приемат твърдите изисквания в сферата на общата отбрана и сигурност, икономическата интеграция, евровалутата, бюджетния контрол и т. н., включително и културно-езиковата политика.

Третият стълб на американската политика, е демократизацията и разпространение на свободата. Демократизацията отдавна и практически открито е инструмент за укрепване на американското влияние във всяка отделна страна. Тъй като демократизацията според американското разбиране означава приемане в дадена страна на чуждестранни фондации за финансиране на НПО, на които практически им се дава разрешение за агитация и пропаганда в интерес на Америка и възможност да финансират избирателни кампании. В случай, че изборите не доведат до очаквания от Вашингтон резултат, в страната се задействат създадените преди това „законни“ инструменти за „смяна на антинародния режим по волята на народа“ от същите тези НПО. Ако някога под каквато и да било форма се състои съд над САЩ, то на първо място той ще бъде за опошляване и изнасилване на принципите и мисията на демокрацията в историята на човечеството.

САЩ поставиха народите пред порочния избор между независимостта и именно такава „единствено вярна“ и „универсална“ демокрация, присмивайки се на плахите опити на правителствата да съчетаят демокрацията със суверенитета. От двеста години философите критикуват знаменития афоризъм на Бенджамин Франклин, че „Тези, които са готови да пожертват свободата си за малко временна сигурност, не са достойни нито за свободата, нито за сигурността си“. След края на Втората световна война философите доказваха, че парадоксът на Франклин е грешен, защото само демокрацията е в състояние да гарантира сигурността на хората. Студената война наистина протече в равновесие, но последните тридесет години показаха, че Франклин е бил прав и при това буквално. Тези, които пожертваха свободата и суверенитета на своите страни в замяна на сигурност, която им обещаваше възродилата се демокрация, загубиха и едното, и другото.

Какво да очакваме от САЩ през ХХI век?

Ясно е, че след принудителния отказ от единия от предишните инструменти на въздействие, какъвто беше „икономическата глобализация“, САЩ рязко ще засилят вниманието си към останалите два, тоест към американизацията и демократизацията, което означава повече пропаганда на американските ценности, повече санкции и шантаж без всякакви опити за обосновка, повече цветни революции и прокси войни, и повече пряко заграбване на природни ресурси, за да премахнат конкуренцията. Така ще бъде, който и президент да дойде на власт и при каквото и да било съотношение на партиите в Конгреса. Целта на този инструментариум е да запази господството на САЩ. Ето за това трябва да се подготвя цивилизованото човечество в бъдеще.

Съвсем сигурно е, че Щатите няма да паднат в краката на европейците, извинявайки се с Тръмп. Има по-достойни, надеждни и утвърдени способи за консолидация на съюзниците и възстановяване на поразклатилите се отношения с тях. И това е противодействието срещу общия враг. Ще се съгласи ли Европа като цяло, или само някаква нейна част с такова виждане, е много важен въпрос. Защото светът вижда каква е заплахата. Неотдавнашният опит на американския посланик в Германия Ричард Гренел да заплаши със санкции германските компании, участващи в проекта „Северен поток-2“, предизвика взрив от възмущение в страната. Заместник-председателят на СДПГ Ралф Щтегнер сравни поведението на дипломата с действия на окупационна власт: „Известно ли е на мистър Гренел, че времената на висшите комисари в Германия останаха в миналото? А приемникът на Меркел, оглавяващ ХДС, Анегрет Крамп-Каренбауер се изрази малко по-меко, като нарече думите на посланика „доста учудващи, от гледна точка на дипломацията“. Гренел се опита да обясни казаното с „грижата на САЩ за сигурността на Европа“, но на това официалните власти нямаха коментар. Помогнаха им хората от социалните мрежи, като нарекоха посланика и неговия шеф „непоправими идиоти“.

Турция, като съюзник, естествено не на Русия, а на САЩ, с чифт кинжали във всеки ръкав, съвсем ясно и даже окончателно, даде на САЩ да разберат, че сътрудничеството с Москва в Сирия и във военно-промишлената сфера е бизнес, различен от сътрудничеството с Вашингтон и ангажиментите към НАТО.

Напоследък много важен сигнал даде и Индия. През 2016 г. тя получи от САЩ статут на „ключов партньор“, тоест същите права да притежава американско въоръжение, оборудване и технологии, каквито имат членовете на НАТО, Япония и Израел. Освен това 7-ми американски флот получи право да използва военно-морските бази на страната. Въведените през март миналата година от Тръмп 25-процентни мита върху вноса на стомана и алуминий обаче силно охладиха тази любов. През април 2018 г. САЩ включиха в санкционния списък и ключовата руска компания „Рособоронэкспорт“ осъществяваща военните доставки на субконтинента. През май същата година под заплаха се оказаха и доставките на нефт от Иран. Всичко това принуди Индия да се защитава. Впрочем през последното десетилетие индийските елити осъзнаха, че Индия е огромна страна и трябва да изгражда външната си политика изключително около двата погранични конфликта с Китай и Пакистан.

През юни 2017 г. Индия и Пакистан станаха пълноправни членове на ШОС (Шанхайска организация за сътрудничество), а през август миналата година за първи път в историята си участваха в съвместни антитерористични учения. На 10 януари тази година правителството на Индия заяви, че въвежда от 31 януари 30-процентно мито върху вноса на американска селскостопанска продукция в отговор на американските мита. Индийските контрасанкции удрят около 1/3 от продуктовия внос на САЩ в Индия, който е в размер на почти 857 млн. долара. Освен това в Ню Делхи намекнаха, че ако Вашингтон направи грешна преценка на ситуацията, ще последва налагането на контрасанкции и срещу вноса на американска промишлена продукция.

Друг важен момент е, че Индия и Иран се споразумяха да водят разплащанията си за търгувания нефт в рупии. Очевидно тази сделка е много важна за Техеран. През ноември миналата година стана известно, че разплащанията с Индия за руския комплекс С-400 „Триумф“ ще стане в рубли. Изводът е очевиден. Очевидно на този принцип постепенно ще започне да се изгражда дедоларизацията на външната търговия, както в рамките на ШОС, така и извън него.

Едновременно с краха на долара като световна валута, САЩ вместо да удвоят брутния си вътрешен продукт, ще го намалят наполовина. През 2014 г. в интернет пространството изпълзя планът „Анаконда“. Това беше план за бавното, но сигурно задушаване на Русия. В географски аспект негов важен елемент трябваше да стане блокадата на Русия от съюзниците на САЩ. Но явно нещата в джунглата не потръгнаха според плана. Откровено казано, оказа се, че Русия не е единствената страна, действаща за разрушаване на американския световен ред. На САЩ ще се наложи да се примиряват и с Китай, Индия, Европа, Турция, а може би по-нататък и с Русия. Но това, което вече е изгубено за тях, не може да бъде възстановено. Или, както се казва в поговорката: „Не можеш да натъпчеш обратно зъбната паста в тубата“. Вече започнаха тектоничните размествания и тяхната основа е много солидна. Това е страхът на света от САЩ за своя бъдещ политически и икономически просперитет. САЩ са изправени пред избора или да приемат нормите на цивилизованото общество, или да станат аутсайдери.

Превод за "Гласове": Никола Стефанов