- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 5384
- 27
Снимка: БГНЕС
Използвам конституционното си правомощие да отправя обръщение към народа и Народното събрание в началото на настоящата сесия. Началото на всяка парламентарна сесия е заредено с надежда и повишени очаквания. Предстои приемането на редица закони, най-важният от които е за държавния бюджет. Не трябва обаче и да пропускаме, че в държавата са натрупани проблеми, чието решаване не само е неотложно, но изисква да се взрем в един по-далечен хоризонт.
Няма да влизам в детайли за ситуацията в страната – моята позиция е известна. Тревожното е, че България продължава да губи своето най-голямо богатство – хората. Гражданите са отчуждени от собствената си държава. Чезнат основните фактори на ефективното управление – прозрачност, отчетност и отговорност.
Всеизвестно е, че когато властта се отнема от народа и се концентрира в тесен кръг хора, те я трансформират в икономически облаги и медиен комфорт и ги инвестират в още повече власт. Така този кръг бетонира своята безконтролна власт и порочният цикъл се затваря. При тази формула няма развитие, няма сигурност и просперитет. Има бедност, корупция и неграмотност.
Затова каквито и спасителни икономически и социални модели да се прилагат, няма да постигнат желаната цел, както сме се убеждавали неведнъж, докато не се промени политическата среда и начинът на упражняване на властта.
А за това е нужна промяна, която да засили гражданското участие и контрол върху управлението, да направи институциите по-прозрачни и отговорни, да разгърне инициативата на гражданите и пълноценното им участие в обществения живот. Необходима ни е силна държава с ясни правила и ред, които работят за гражданите и се спазват от всички.
Тази промяна не може да бъде дело на отделна личност, група хора или партия. Тук виждам водещата роля на българския парламент: като централен орган на държавната власт и изразител на волята на народа, като най-висока трибуна за дебати и решения. Като орган, призван да контролира изпълнителната власт.
Затова очаквам ускорен дебат по важни въпроси в това направление:
1. Не може да има ефективно управление на държавата – а оттам и просперитет, ако няма пълноценен парламентарен контрол над изпълнителната власт.
- Българското правителство е едно от малкото в ЕС, което не следва управленска програма, получила одобрението на парламента след публични дебати. Би било рационално решение освен Министерския съвет, Народното събрание да одобрява и внесената от министър-председателя програма за неговото управление. Отклоненията от тази програма следва също да се дебатират в Народното събрание, както и правителството да представя годишен отчет за дейността си пред парламента.
- Явно ни е необходима и разпоредба, задължаваща министър-председателя поне веднъж месечно да отговаря в пленарна зала на въпроси по общата политика на правителството. Премахването на блиц-контрола бе отстъпление от демократичните принципи и неговото възстановяване ще бъде стъпка към добрите образци на парламентаризма.
- Определено считам, че българският парламент е длъжен да пресече, и то още тази година, порочната практика на безконтролно харчене на изкуствено създавания от правителството излишък без обосновка и без санкции на парламента. Това е в разрез с добрите практики и генерира условия за корупция. Разбира се, всяко правителство трябва да има оперативна свобода при разпореждане с бюджета, но тя трябва да бъде в ясно регламентирани рамки.
2. Като президент нямам правомощията да се намесвам в технологията на законотворческия процес, но не мога да отмина някои тревожни тенденции. Все повече закони се променят кардинално с преходни и заключителни разпоредби, избягвайки общественото обсъждане и оценката за въздействие. Това води до непредвидимост и елиминира гражданското участие. Очакванията към българския парламент са за повече прозрачност и предвидимост, което ще бъде от полза за гражданите и бизнеса и ще повиши доверието в най-важната институция в страната.
3. Отдавна е назрял моментът за по-голяма независимост, инициативност и отговорност на местната власт чрез реална финансова децентрализация. Подобно решение ще стимулира и гражданската активност по региони. Към момента общините зависят изцяло от благоволението на правителството, което се реализира по неясни – най-често тясно партийни критерии.
4. Усъвършестването на ЗПУГДВ и МСУ също следва да влезе във фокуса на НС. В настоящия си вид той не позволява ефективно приложение на инструментите на пряката демокрация – и следва да се разшири възможността и да се облекчат условията за гражданско участие.
5. Упорито отклоняваната през годините тема за въвеждането на индивидуална конституционна жалба следва да бъде внимателно обмислена. При балансиран подход, тя може да стане мощен инструмент за граждански контрол над законодателството и управленските решения, както и важен стимул за повишаване на гражданската активност. Още повече, такъв подход е приет в повечето държави от ЕС и се подкрепя от Венецианската комисия.
6. Настоящата сесия е натоварена и с надежди за внасяне на устойчивост в изборния процес. Машинното гласуване, като гарант за честността на изборите, трябва да бъде надеждно осигурено в нормативно, техническо и експертно отношение.
7. Не само трябва да се ускори въвеждането на електронно дистанционно гласуване, при ясни гаранции за неговата неприкосновеност, но и да отворим дебата за конституционни и законови промени, които да дадат възможност на българи по рождение, придобили двойно гражданство в държавите-членки на ЕС – а защо не и в развити демокрации като САЩ и Канада - да се кандидатират за народни представители, президент и вицепрезидент – каквато е практиката в повечето от развитите държави. Българите зад граница са все повече и е от изключителна важност не само да не късат духовна връзка с родината, но и да бъдат съпричастни към нашия обществено-политически живот. Много от тях са високообразовани и с престижни професии. Ако им се даде законова възможност да участват в българската политика, натрупаните от тях опит и знания в държави със значително по-развити политически и икономически системи ще бъдат безспорно полезни, а тези сънародници ще имат стимул да се завърнат в родината. Не може тези хора да изпращат в България повече пари от преките чуждестранни инвестиции, а да не може да участват в българската политика. Това ще способства за по-бързото сближаване на нашите обществено-икономически модели с тези от другите държави-членки и интеграцията ни в ЕС.
Необузданата корупция по високите етажи и ширещата се престъпност, особено в малките населени места, налагат законодателните и контролни функции на Народното събрание да бъдат приоритетно насочени към укрепването на върховенството на закона, гарантирането на физическата сигурност на гражданите, неприкосновеността на тяхната собственост и очакваното от всички възмездие за престъпилите закона.
Много са мерките, които трябва да бъдат предприети за справяне с бедността и демографската криза и за повишаване на конкурентоспособността на икономиката. При определяне на приоритетните сред тях можем да се опрем на опита на други страни, които са били в критично състояние, а днес са сред водещите икономики, защото са определили като абсолютен национален приоритет образованието. Убеден съм, че образованието трябва да има приоритетно място в държавната политика и да бъде подкрепено с много по-решителни законови и финансови мерки, отколкото в момента, ако искаме да просперираме като нация в една изключително конкурентна среда.
Всичко това не може да се случи без създаване на условия за ускорен икономически растеж – много над сегашния – за да започнем да догонваме откъсналите се далеч напред източноевропейски държави. Вярвам, че това е общо убеждение на всички, които работят за устойчиво развитие на България. Трябва обаче да преодолеем драматичния срив на преките чуждестранни инвестиции и да стимулираме българския предприемач. Това няма да стане с целенасочен лов на 1-2 стратегически инвеститора, а със справедлива и предсказуема нормативна среда, намалена административна тежест, безкомпромисна борба с корупцията и ангажиране на държавата с качество на образованието, здравеопазването, инфраструктурата и електронните услуги.
Това изисква и добре координирана между институциите външна политика с конкретни и дългосрочни цели, подчинени на националния интерес. Искам да благодаря на онези председатели на комисии и членове на групи за приятелство от Народното събрание, които взеха участие при моите делови срещи с чужди държавни и правителствени ръководители.
Уважаеми народни представители,
Надявам се изложеното от мен да е повод за размисъл, за дебати, за държавнически решения. България трябва да се превърне в нормална европейска държава – с върховенство на закона, с активно гражданско общество, с прозрачни и отговорни институции, които работят ефективно и то в интерес на гражданите. Без тези фундаментални предпоставки, няма да имаме сигурност, европейски доходи и качество на инфраструктурата и обществените услуги. Мое лично убеждение е, че пътят за постигането на тази цел минава и през отправените от мен предложения. Тяхното претворяване в решения обаче е изцяло в отредените по Конституция правомощия на българския парламент.
Времето за промяна неумолимо изтича, както изтичат навън и младите и трудоспособни българи, както гаснат едно след друго българските села и оставените на произвола български пенсионери. Затова и моят призив е още сега, в новата парламентарна сесия, да се концентрират усилия върху важни за бъдещето на страната решения.
Ако това не се случи, или апатията ще продължи да опразва България, или улицата ще помете статуквото.
Българите очакват вашите отговорни действия.
Всеки, който работи не за лични и тясно-партийни интереси, а за благоденствието на българския народ, ще има съюзник в мое лице.
Желая ви успех!
