За изминалите дванайсет месеца Румен Радев синтезира в персоната си най-неотложните и перспективни каузи: национално помирение, суверенитет, законност, екология, антикорупция, справедливост. Стори го с действия, които поставиха в конфуз досегашните приносители на тези каузи, изпаднали в летаргия. Това създава здравословна идейна конкуренция.
Румен Радев - една година по-късно

 

Преди година Румен Радев бе избран за президент на България. Генералът бе кумир за авиофеновете, но почти непознат за повечето българи. БСП, която към лятото на 2016г. се намираше в долна мъртва точка и за пореден път я погребваха, заложи на пилот-изтребител с надеждата „да вдигне самолета“. И не сбърка. Макар да се яви като политическо НЛО, Радев проведе хирургически прецизна кампания с конкретни, премислени тези, без популистки обещания. Шамароса русофобите, заговори за суверенитет, потвърди европейския избор, но отхвърли брюкселския новговор. ГЕРБ пусна на терена множество сателитни кандидати, с надеждата да вкарат пилота в „моряшки бой“, но той не се поддаде. Днес малцина помнят как Трайчо, Калфин, Марешки и Дончева подлайваха в очакване някой да ги забележи. В решаващите дебати Радев се държа като кандидат, а опонентката Цачева като жертва на домашно насилие, което окончателно предопредели вота. Днес Борисов твърди, че ПП ГЕРБ загубила, защото „не искала да спечели изборите“. Уви, ако си спомним партенките на близката до властта жълта преса, речите на Цветанов в народна носия, герберската масовка в Арена Армеец и жлъчните подмятания на Борисов за „генерала с пола“, дежурния гастрол на Жозеф Дол и скечовете на Цачева, ще трябва да констатираме, че желание не липсваше. Не стигна умението. И доверието.

 

 

Радев триумфира с близо 60% от гласовете. Да видим какво става с него година по-късно.

 

Ако съдим по сондажите, капиталът от доверие е почти непокътнат (около 59% одобрение за президента). Това е неприятна изненада за заварената политическа класа, която очакваше бърз залез. За сравнение Макрон, който победи с внушителните 66% през април, днес се радва на 46% одобрение. Разбира се, сравнението е условно: Макрон управлява президентската Република Франция и носи негативите на властта.  Затова пък разполага с огромни правомощия, от които Радев е лишен.

 

Ако съхраненото доверие е най-очевидният успех на българския президент, то политическата ситуация за него е неблагоприятна. Избирателите на Радев не проявиха същия ентусиазъм на парламентарните избори през април. Някои подкрепиха патриотите, други залитнаха към Марешки, трети не отидоха до урните и днес имаме "Борисов 3", а президентът е във враждебно обкръжение. Големите частни телевизии методично цензурират позициите на Радев. Кметовете са предупредени от ГЕРБ да не оказват съдействие на президента, макар гражданите да го приветстват навсякъде. Генералът и екипът му могат да винят отчасти и себе си за тази ситуация. Изборът на Огнян Герджиков за служебен премиер разколеба някои избиратели, а скоро разочарова и самия Радев. Служебният кабинет организира безупречни избори, но не успя да оформи президенска алтернатива на статуквото.

 

 

За изминалите месеци държавният глава остана доста самотен на върха. Липсват публични говорители, които да утвърждават позициите му. Особено по икономическите теми. Въпреки широката гражданска подкрепа, Радев разчита само на шепа лоялни и компетентни съмишленици. Срещу него е машината ГЕРБ, подкрепена от казионната журналистика и бетонирана от гражданската апатия, въпреки каскадните скандали във властта.

 

Радев обаче успя в няколко стратегически начинания. За разлика от предшественика си Плевнелиев, който бе използван като русофобски мегафон от заинтересовани страни, Радев отхвърли тази слугинска роля. В разрез с мейнстрийма в Европа и САЩ, държавният глава изпълни обещанието си и възприе конструктивен тон в отношенията с Русия, Путин прие поканата му да посети България след седемгодишна пауза. Това не попречи на Радев да постигне пълна международна легитимация и да наложи кохезионната политика в Римската декларация на ЕС, сиреч правото на България да разчита на европейски пари и след 2021г. Рупорите на ГЕРБ се опитват да внушат, че президентът е в изолация. Всъщност това е най-активният български президент на международната арена с 16 посещения зад граница само за 10 месеца. Радев се срещна с колегите си Щайнмайер, Ван Белен, Адер, Грабар - Китарович, иранецът Роухани, Порошенко, Тачи, Мерзийоев и йорданския крал Абдула, бе гост на Гаук, Матарела, Дуда, Алиев, прие Макрон и Лойтхард. Видя се с Тръмп, приет бе от Папата, бе гост на най-престижния форум по сигурността в Мюнхен, говори пред Общото събрание на ООН. В Брюксел бе приет от Юнкер, Туск, Таяни и Столтенберг.  Българският президент бе гост на балканските си колеги Павлопулос, Йоханис и Вуянович, утвърди мястото на България в Триморския форум във Варшава и глобалната екологична инициатива на френския си колега. През декември са планирани още две посещения в Париж по покана на Макрон.

 

 

Във вътрешната политика президентът синтезира всички ценности, върху които може да се изгради алтернативата на властта. Суверенитетът е първата от тях. На парламентарните избори Радев успя да овладее щурма на партия ДОСТ. За пръв път от години службите изгониха петима турски агенти, а служебният кабинет и ЦИК приложиха умно закона и предотвратиха появата в парламента на партия, подвластна на Ердоган. За сравнение: месец по-късно Борисов бе привикан навръх рождения си ден в палатите на новия султан. И отиде...

 

Президентът последователно настоява за превъоръжаване на армията, предложи идеи за реформа във финансирането на вероизповеданията, лицензирането на ислямското образование в България и други промени за възпиране на „дълбокото проникване“ на чужди интереси в българското общество. За сравнение: професионалните патриоти изостриха кризата в армията, на път са да приземят авиацията и построиха прескъпата и нелепа ограда по границата. Отново Радев бе този, който повдигна въпроса за цената и надеждността на прословутото съоръжение.

 

 

Вторият стълб на президентската алтернатива е законността. Радев спря бетонирането на Пирин, наложи вето над Закона за концесиите и сезира Конституционния съд за договора за свободна търговия ЕС-Канада (СЕТА). С тези три действия се утвърди като действен защитник на българската природа. За сравнение: разните зелени формации напоследък битуват основно във ФБ и са заети с преговори за нова дясна коалиция.

 

Третият стожер на идейната алтернатива на президента е активната борба с корупцията. Радев пое риска от челен сблъсък с властта и заяви своето кредо: независим орган за борба с корупцията с разследващи функции. Държавният глава даде шанс на новия състав на ВСС да издигне свой кандидат за председател на ВАС. Уви, той издигна пак стария. Радев действа в духа на съдебната реформа. За сравнение: някогашните реформатори, които провалиха съдебната реформа, подобно на всичко, до което се докоснат, днес мълчат по темата антикорупция. Заети са с поредната си коалиция.

 

В серия от речи Радев сложи край на историческите „актуализации“ в стил Плевнелиев, които представяха Ботев и Левски като подранили евроатлантици, а Освобождението на България като заслуга на румънските, украинските, литовските и естонските воини. Генералът обещаваше да върне достойнството на институцията, а изговарянето на истината е част от него.

 

За разлика от политическата класа, която 28 години паразитира върху емоционалната антиномия комунизъм-антикомунизъм, държавният глава направи и първа конкретна стъпка към националното помирение. Отдаде почит на своя предшественик Желю Желев в родното му Веселиново, в присъствието на Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. И призова да „спрем да ползваме историята за злободневен политически бизнес“.

 

 

В резюме: за изминалите дванайсет месеца Румен Радев синтезира в персоната си най-неотложните и перспективни каузи: национално помирение, суверенитет, законност, антикорупция, справедливост, екология. Стори го не с думи, а с действия, които поставиха в конфуз досегашните приносители на тези каузи, които са в летаргия. Това създава здравословна идейна конкуренция и възстановява връзката между думи и дела, която в българската политика отдавна е скъсана.

 

Генералът умело се позиционира като алтернатива на властта, но в българската конституция президентът е лишен от реални правомощия. Оттук насетне залогът пред Радев е да федерира силите, които стоят зад разнородните каузи. Най-вече избирателите им, защото говорителите на зелените, социалните и патриотичните каузи са орел, рак и щука. Втората стратегия е да заложи на изчерпването на парламентарната република, която функционира все по-трудно. Но с риск някой друг да го задмине по бързата, популистка писта към конституционната реформа. А тя изглежда неизбежна.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

5 коментар/a

Танас гилди на 21.11.2017 в 15:14
Тоя пък Танас какъв език само е извадил, майко мила! Лиже до откат червения задник на льотчика.
Васил Здравков на 21.11.2017 в 22:52
Горната свинщина на някакъв анонимен почитател на биби Комунисто от Банкя и цецко Сержанта от Шума е показателна. Трябва да се направи нещо против милиционерите-комунисти, които ни бяха натрапени от олигархичния кръжец Глобална България и мафията. Но при изключително високия процент на дебилност на нашето население това едва ли е възможно.
До Здравков на 22.11.2017 в 08:12
Невъзможно е , Здравков. Иво Христов се изцепи твърде оптимистично , процентът на дебилите не е 80 % , а много по-висок. Те са базата за властта на тиквената ОПГ. Промяна отдолу е невъзможна.
до Болнав на 22.11.2017 в 11:32
Здрасти бе, Здравков, само че, не си Здравков, а Болнав! Защото, другарю позитански, тъпо е да правиш разлика между позитанските и банкянските комунисти, те са отрочета на едно и също котило - БКП и ДС! Освен това, не обвинявай пишещи в симпатии към една куха тиква от банкянския БОСТАН, която тиква, видна фигура от СИК и подземния свят, за срам на многострадалното ни отечество, днес е български премиер! Освен това, правиш се на треснат и забравяш как ГЕРБаджийският премиер сам си призна, че не са искали да спечелят изборите! А това, Здравков, пардон - Болнав, е повече от доказателство за здравата пъпна връв, която винаги е свързвала двете престъпни, канцерогенни образувания на БКП и ДС - едната в Банкя, другата на "Позитано". А че Танас лъже, няма съмнение! Лъже, че льотчика се "борел" против корупцията. напротив, не се бори! И дума досега не е споменал за фалита на КТБ, за разграбването на активите на банката, за ""магистралите" на банкянската мутра, за чудовищната корупция, която цари във всички министерства на третото ГЕРбаджийско правителство, за хилядите купени шофьорски книжки, главната причина за войната по пътищата, за "Дунарит" и "Емко" и за още безброй чудовищни престъпления, свързани с още по-чудовищна корупция, вършена под "мъдрото" ръководство на банкянската мутра, все в услуга на туловището от хотел "Берлин". Танас лъже, че РБ е провалил съдебната реформа, пред очите на цял народ тя баше провалена от двукраките ГЕРБаджийски нищожества, назначени за депутати от двама пълни неграмотници, алчни и корумпирани до безбожие простаци - банкянската мутра и Цървул Цецо. Танас лъже,, че президентът е уважаван в чужбина. Не, не е уважаван! Той никога не се е срещал с Тръмп, американският президент само му е казал "здрасти", но това не е среща. На всички големи международни форуми, на които присъстват държавни глави, нашият льотчик е отминаван с неуважение и дори с презрение. Единствено ТОЙ от всички лидери на страни от ЕС повтаря непрекъснато за сваляне на санкциите срещу Русия! Единствено ТОЙ! Жалко, но и ТОЙ се оказа една куха лейка, тип "Позитано", Банкя и боянските сараи! наистина, много жалко!
до до болнав на 24.11.2017 в 11:42
Глупостите, дето си натряскал, те правят да изглеждаш важен ли?! Поне в собствените ти очи. Фактът, че дрънкаш като празна тенекия и ни уведомяваш за собствените си болни фантазии показва само, че трябва да се поинтересуваш от адреса на най-близката психиатрия. Докато още не е късно...

Напиши коментар