Кризата, която преживява човечеството, предизвикана от пандемията с коронавируса, вече придоби толкова глобален мащаб, че връщането към света, който съществуваше преди епидемията, е невъзможно. Ако по силата на някакви обстоятелства разпространението на вируса не бъде радикално прекратено в течение на един-два месеца, то всички процеси ще придобият необратим характер и само за часове световният ред ще рухне.

 

 

 

В историята е имало аналогични периоди, които са били съпроводени с глобални световни катастрофи, войни и извънредни обстоятелства. Ако направим опит да погледнем в бъдещето от позицията, в която се намираме днес, то при цялата неопределеност, можем въпреки това да посочим няколко най-вероятни сценария или отделни моменти на развитие.

 

1. Глобализацията, стремително, безвъзвратно и окончателно рухна. Тя отдавна проявяваше признаци на криза, но епидемията просто взриви всичките ѝ основни аксиоми, като отвореност на границите, солидарност на обществата, ефективност на съществуващите икономически институции и компетентност на управляващите елити при стълкновението им с проблемите на коронавируса. Глобализацията рухна като идеология (либерализмът), като икономика (глобалните мрежи) и като политика (лидерство на западните елити).

 

2. На развалините ѝ ще започне да се изгражда новата архитектура на постглобалния (постлиберален) свят. Колкото по-бързо признаем този обрат на нещата, толкова по-подготвени ще се окажем, за да можем да се справим с новите предизвикателства. Това е съпоставимо с последните дни на СССР. Тогава мнозинството от управляващата съветска класа отказваше даже да си помисли за възможността за преход към нов модел на управление и идеология на държавата, а само незначително малцинство осъзнаваше фаталния характер на кризата и се подготвяше да приеме нов, алтернативен модел. Но в условията на двуполюсния свят при краха на единия от полюсите другият остава. И единственото решение е да бъде призната неговата победа и да се копират неговите институции, а за губещата страна остава да се постарае да се включи в модела на победителя.

 

Тази промяна всъщност подари на глобализацията от 90-те години еднополюсния свят, който впоследствие се утвърди. Днес се руши именно този единствен полюс, който се признаваше от всички големи световни играчи, включително от Китай и Русия. Следователно управляващите елити са изправени пред много по-сложен проблем. Това е изборът между рушащия се глобален модел и пълната неизвестност, в която нищо не може да послужи като образец или рецепта за изграждане на нов бъдещ модел на света. Можем да си представим колко отчаяно, даже много по-отчаяно отколкото в късната съветска епоха, управляващите елити ще се държат за глобализма и неговите структури, въпреки очевидния крах на глобалните механизми, инструменти и институции. Затова броят на тези, които повече или по-малко могат свободно да се ориентират в нарастващия хаос, ще бъде много малък, дори сред елитите. Как ще се развият отношенията между глобалистите и постглобалистите трудно можем да си представим, но още сега можем да очертаем в общи линии основните моменти на постглобалната реалност.

 

3. На преден план излиза не „откритото“, а „затвореното“ общество. Суверенитетът става висша и абсолютна ценност. За приоритет се обявява спасението и обезпечаването на жизнените потребности на хората във всяка конкретна държава. Властта ще бъде легитимна само в случай, че може да се справи с тази задача. Отначало тя трябва да спаси живота на хората в условията на пандемия и съпътстващите я катастрофални последствия. А след това да организира политико-икономическата и идеологическа структура, позволяваща да се отстояват интересите на конкретното „затворено“ общество от чужди посегателства. Това въобще не предполага да се води война на всички срещу всички, но заедно с това, определя главните и абсолютни принципи на дадена страна и даден народ. И никакви други идеологически съображения не могат да премахнат тези принципи.

 

4. Закритото общество трябва да бъде самодостатъчно (автархия). Това означава, че то трябва да бъде независимо от външни доставчици, преди всичко в сферата на продоволствията, промишленото производство, парично-финансовата система и военната сила. Всичко това в най-близко време ще стане приоритет в условията на борба с епидемията, когато държавите ще бъдат длъжни да се изолират, но в постглобалния свят това състояние ще стане перманентно. Ако глобалистите разглеждат това като временна мярка, то постглобалистите се готвят същата да стане стратегически приоритет.

 

5. Автархията в обезпечаване на жизнените потребности, ресурси за икономиката и политиката трябва да се съчетае с ефективна външна политика, където на преден план излиза стратегията на алиансите. Най-важното за една държава е да има достатъчен брой стратегически и геополитически важни съюзници, съвместно формиращи потенциален блок, способен да обезпечи за всички свои членове ефективна съпротива и достатъчно надеждна отбрана от вероятна външна агресия. Това се отнася за икономическите и финансови връзки, които дават възможност за разширяване територията на достъпните пазари, но в регионален, а не в глобален мащаб.

 

6. За обезпечаване на суверенитета и автархията е важно да се установи контрол върху тези зони, от които жизнено зависи суверенитетът и сигурността на всяко суверенно образование. Това превръща определени интеграционни процеси в геополитически императив. Съществуването в застрашаваща близост до националната територия на враждебни анклави ще подкопае отбранителната способност и безопасността на държавата. Следователно още в условията на борба с епидемията трябва да бъде предвиден и заложен определен модел на интеграция. Можем да си представим постглобалния свят, като съставен от няколко големи центъра и редица второстепенни такива. Всеки голям център трябва да отговаря на изискванията за автархия. По своята същност той ще бъде аналог на традиционните империи. Това означава: 

 

  • Единна вертикална система на твърдо управление, а в ситуацията с епидемията и с диктаторски пълномощия на висшата власт.

 

  • Пълна отговорност на държавата и нейните институции за живота и здравето на гражданите.

 

  • Поемане на отговорност от страна на държавата за обезпечаване на населението с хранителни продукти в условията на затворени граници, което предполага развито селско стопанство.

 

  • Въвеждане на валутен суверенитет с обвързване на националната валута, не към световната резервна система, а към златото или към стокови активи, тоест към неща от реалната икономика.

 

  • Обезпечаване на високи темпове на развитие на националната индустрия, до ниво, което да бъде достатъчно за ефективна конкуренция с другите „затворени“ държави. Това не изключва кооперирането, но само в случаи, че то не застрашава принципа за независимост на промишлеността.

 

  • Създаване на ефективен военно-промишлен комплекс и необходимата за това научна и производствена инфраструктура.

 

  • Контрол и поддържане на транспортните и комуникационни системи, обезпечаващи връзката между отделните територии на държавата.

 

Очевидно, че за реализацията на такива извънредни задачи е необходим съвършено друг елит в лицето на пост глобална политическа класа и съответно съвършено нова държавна идеология. Либерализмът и глобализмът категорично не стават за това. Политическата класа трябва да се рекрутира от управленци и сътрудници във военни учреждения. Идеологията трябва да отразява историческите, културни и религиозни особености на конкретното общество и да има футуристична ориентация с проекция към цивилизационна идентичност в бъдещето.

 

В тази връзка, можем да допуснем, че подобни процеси ще направят САЩ един от важните световни играчи, който в този случай ще промени своята същност от цитадела на глобализацията към мощна и отстояваща само собствените си интереси световна самодостатъчна държава. Предпоставки за такава трансформация отчасти виждаме в програмата на Доналд Тръмп. А в условията на борба с пандемията и при извънредно положение, те ще добият още по-ясни черти. По същият път, макар и в условията на извънредно положение, са готови да тръгнат и някои европейски държави. Днес това са Франция и Германия. Според степента на задълбочаване на кризата тези процеси все повече ще се доближават до описаната по-горе схема.

 

Китай, който представлява силно централизирана държава с ярко изразена вертикала на властта, е почти готов за такъв идеологически и политически обрат. Пекин търпи големи загуби от краха на глобализацията, която той успя да постави в служба на своите национални интереси. Но като цяло, той винаги е акцентирал основно върху самодостатъчността, която постоянно е държал под контрол, дори в периодите си на максимална отвореност. Има предпоставки за подобна постглобална революция и в Иран, Пакистан и отчасти Турция, които могат да станат центрове на ислямския свят. Индия стремително възражда своята национална идентичност и в условията на пандемия започна активно да възстановява връзките си с приятелските държави от региона, подготвяйки се за новите процеси.

 

Русия също има редица положителни моменти в дадените стартови условия за новия свят, като:

 

  • Акцентът в политиката на Путин през последните две десетилетия е върху укрепване на суверенитета.

 

  • Страната вече има сериозен военен потенциал.

 

  • Русия има исторически прецеденти на пълна или относителна автархия.

 

  • Страната има традиции в историческата и политическа независимост.

 

  • Има силна национална и религиозна идентичност.

 

  • Мнозинството от населението подкрепя легитимността на централизиран и патерналистичен модел на управление.

 

Има обаче и една част от управляващия елит, формирала се в късното съветско и постсъветско време, който не отговаря на предизвикателствата на времето и е привърженик на глобалния световен ред и свързания с него начин на мислене. Икономически, финансово, идеологически и технологично този елит е обвързана много тясно с глобалните структури, което го прави неподготвен за ефективно противопоставяне на епидемията в случай, че тя от краткосрочно извънредно произшествие се превърне в основа за създаването на новия постглобален свят. Тези елити споделят либералната идеология и в различна степен базират своята дейност върху транснационални структури за продажба на ресурси, делокализация на промишлеността, зависимост от чуждестранни суровини и технологии и освен това, са интегрирани в световната финансова система, където долара е резервна валута. Нито по своите навици, нито по своята политическа и административна култура, нито по своите възгледи за света този елит е способен да извърши прехода към ново състояние. Впрочем такова е положението и в мнозинството други страни, където глобализацията и либерализмът и до днес се смятат за нерушими и неопровержими догми. Но управляващият елит на Русия има шанс да подготви държавата и обществото за влизане в новия постглобален свят.

 

Превод от руски: Никола Стефанов

 

 

 

Още от категорията

Цветна революция?

Цветна революция?

Америка е в огън. Седмица след смъртта на чернокожия Джордж Флойд в пр...

52 коментар/a

Валенщайн на 24.03.2020 в 18:33
Видях му брадата и веднага разбрах, че е руснак. Само там си падат по такива нечистоплътни израстъци. И мустаци, които се потапят във всяка супа. Кликнах да се уверя в подозренията си и се оказаха верни. Оттам нататък какво да четеш - лошия Запад, колко сме велики, пък никой не ни харесва, освен българските русофили. Схеми, според които Цялата Западна цивилизация ще бъде стрита на прах и разбира се, ще бъде заместена от Русия. А какво може да предложи тази държава това са подробности. Познах ли цялата статия?
observer на 24.03.2020 в 18:59
Позна. И понеже статията не си заслужава нито четенето, нито обсъждането, нека се съсредоточим окло Брадата. Защо такава Брада? Защо чорлавата брада на един Распутин, символ на деградация и бъдеща смърт на държавата, а не брадата на един съзидател - Улянов - Ленин, подравнена, европейска, модна?
Констатация на 24.03.2020 в 19:40
Дугин е отличен пример за тънката граница между гениалността и лудостта...
Тома Неверни на 24.03.2020 в 20:09
Дугин, както повечето философи, прави елементарна грешка. От моментното състояние екстраполира към желаното бъдеще. От моментното "извънредно положение" не следва че то ще трае вечно.
Quest на 24.03.2020 в 20:27
Автархия? Муцка. При автархия на Китай ще му изчезнат световните пазари и ще се срине. Русия ще и трябват десетилетия докато започне да произвежда всичко (възможно е все пак) но ще изостане още повече и ще произвежда всичко на ниво Москвич откъсната от света. Щатите ще интегрират и двата американски континента и пак ще са добре. Европа е достатъчно голяма да си е самодостатъчна а и няма да прекъсне връзките с Америка. Западът като цяло ще продължи да е в подем, а Китай за да не спихне ще покрие и Русия.
Quest на 24.03.2020 в 20:27 на 24.03.2020 в 20:58
Автаркизирането не е еднократен процес. И не се базира на презумпцията за световни пазари. Затваряне ще има, защото има изчерпан лимит, свързан с предмета на труда, както и с ниската (вече) естествена интелектуализация на средствата на труда. Дугин говори за геоикономически зони със сходни интереси - и само относително отворени. Главната задача на автаркизацията: преодоляването на токсичността на аериканската монополна валута и нейните деривати. Главната цел: да се научим отново да живеем според заработеното, а не като идеални консуматори, сиреч по американски.
Тома Неверни на 24.03.2020 в 20:09 на 24.03.2020 в 21:01
Това с екстраполирането е грешката на повечето аналитици, използващи некритичен анализ. Дугин има увлечения и в тази посока, но по принцип като философ той не използва конюнктурен анализ. И въпреки всичко греши, но не в това, в което го обвинявате, а именно логическата база. Грешките му са свързани с идеологизацията на философемите, които използва. Рядко съм виждал философ така да ратува за идеология.
но ще изостане още повече и ще произвежда всичко на ниво Москвич откъсната от света на 24.03.2020 в 21:08
Грешката не е в Москвича, който като концепция за времето си, когато излиза, е напълно равностойна на западните кола. Грешката е в идеологическата подчиненост на произведствената конюнктура за граждански цели в СССР, продължаваща и след 1980 г., когато Западът изведнъж дръпна с второто поколение на гражданските ширпотребни технологии, докато СССР пазеше идеологическия си блясък и непокътнатост от буржоазното влияние. Днес повече няма опасност от подобна идеологизация на автаркията, поне докато Путин или такъв като него остане начело на Русия. В това отношение, Русия е крачка напред пред останалите, които много скоро трябва да отпочнат перестройка по съветски тертип, ала при други условия, макар хич да не им се иска.
Автархия? Прости му, Господи! на 24.03.2020 в 21:28
Иван Грозни вместо Петър Велики? Не, и Иван Грозни не, а онова време преди християнството и българските букви; съветска власт без електрификация; без американските заводи и технологии; Калашников без Хюго Шмайсер, Корольов без инженерите на фон Браун; комунизъм без Маркс; капитализъм без Европа; суровинна икономика без купувачи. И философът като сибирски шаман, яхнал елен и с дървен жезъл в ръка.
Ковирчо на 24.03.2020 в 22:19
Моделът на Дугин е като видения в главата на шизофреник. Никой нормален човек не би искал да живее в автаркия и диктатор. Да не може да пътува свободно. Да чака великият добър диктатор да го нахрани и да се погриже за него... Как в условия на автаркии ще съществува днешната Земя ? Как автаркиите ще се справят по отделно с глобалните проблеми като климата ? Ами дори самият вирус е очевиден глобален проблем ! Как руската автаркия ще го спре на границите си от европейската или др ?? Както виждаме това не става. Земята е малка. Ресурсите са ограничени и НЕравномерно разпределени. Само в един отворен свят може да се постигне решаване на планетарни проблеми /какъвто е и вируса/ и постигане на един обмен от стоки , услуги , информация , който става изгоден за всички. Автаркиите гарантират мизерия и бедност. Освен ако не предвиждат геноциди и силна редукция на населенията си...
пак старите пропагандни щампи на седесариата на 24.03.2020 в 22:24
Не им приписвайте всичките заслуги на западняците, това е нелепо. Ако имат някакви заслуги, те са по-скоро в организацията на поточното производство като пример за съветската индустриализация, но влиянието си е епохално и не засяга само Съветска Русия. Хуго Шмайзер създава автомат, който не е същият като Калашников. Времето показа, че руското изобретение е хем по-качествено, хем по-масово, навярно именно защото не е немско, а на страната-победител на немците. Никой от четиридесетте години на ХХ век не ще да стреля с шмайзер, но калашникът и днес е търсен навсякъде. Организацията на Корольов доказа преимуществата на съветската школа в космонавтиката, от които светът (вкл. САЩ) се ползват и днес, за да стигат до МКС. Видяхме ги експериментите на фон Браун в САЩ - много пари за нищо друго, освен ПР, и почти никакви ползи от изобретенията за човечеството. Иначе за ракетите Фау - поклон на първопроходеца, но времето показа, че само специфичните съветски условия създават успешната ракетна парадигма и голямата космонавтика. Що се отнася до "българските букви", те са плод на византийски чиновници. С това не омаловажавам заслугата на българските князе Борис и Симеон, с това искам да кажа две неща: да благодарим на СССР и Русия, че грижливо пазят авторитета на кирилицата в един страдащ от латинизираща доминация глобален свят. И второ: ако утре от ЕК ви наложат преминаване на латиница с директива, подобна на влизане в еврозоната и Истанбулската конвенция, вие с готовност ще се съгласите да за*бете кирилицата (защото така го искат началниците!) и само една Русия ще остане с нея.
Ковирчо на 24.03.2020 в 22:19 на 24.03.2020 в 22:32
Тук нещата не опират до нормалност, а до по-нататъшна невъзможност за нейното удържане във вида, в който съществуваше. Към момента си в карантинен режим и нормалността с нищо не ти помага, защото извънредните обстоятелства го налагат. И не е изобщо вярна либерастката ти концепция за отвореност. Имунитетът на организма е вид изолационистка съпротива именно срещу прекаленото отваряне към всякакви бацили, идещи отвън и опитващи се да нарушават реда и целостта. Още по-типичен пример е концепцията за отворено семейство или с поглед към събитията по гръцката граница от началото на месеца... Само на тъп евролибераст може да му хрумне концепция за отворени граници, откъдето нахлуват всякакви другорасови пришълци и постепенно започват да ти сядат на кухата либерална глава. А климатът ще се оправи постепенно, ако отпаднат неограничените глобални пътувания с всякакъв вид транспорт, който непомерно замърсява. И най-вече като се ограничи човешката консумация във всякакъв аспект, продиктувана от грешната западна представа за човешко предназначение. Тоест проблемът е в глобализацията по сегашния й англосаксонски неолиберален тертип, а не че глобализацията решавала проблеми.
проникновението, което дава философията на 24.03.2020 в 22:42
Не отвореността, а именно затвореността създава усещането за цялост и единност в себе си. А без такова усещане няма удържане на всичко ценно, с което разполагаме - именно себе си, нашето, а не тяхното и чуждото, с което по принуда съжителстваме. Няма ли усет за цялост през субект, няма и суверенитет. На един достоен българин или руснак никога не би му хрумнало някакъв чужд и неясен субект, носещ англосаксонско име, да му гарантира целостността, реда и организацията като нещо едва вторично припознато като общо, но не и свое. Свят, който ще продължава да решава общоделски задачи без концептуална властност (суверенитет) откъм субект, разположен в конкретното, а не някъде в отчуждаващата абстрактна тоталност извън нас - такъв свят ни е противопоказен, защото е исторически и преспективно безсмислен и силно токсичен.
Anonimen robot на 24.03.2020 в 23:58
Наблюдател на 24.03.2020 в 10:28 Другарю, забравил са да споменеш тоалетната хартия. *** I bananite, banaanite e zabravil da spomene - ama to vseki se bori za tui shto mu lipsva!
Anonimen robot на 25.03.2020 в 00:03
Sin-e, sinee ti pyk kyde vidia Dugin da pishe za diukqna na dedo ti, ta se fana za... mikrofona.

Напиши коментар