Много от американците проспаха новината от изминалата седмица, която може би представлява най-мащабната промяна в американо-китайските отношения от времето на визитата на Хенри Кисинджър в Пекин през 1971 г. Промените в политиката на администрацията на Тръмп към Китай се оказаха поразителни. Вице-президентът Майк Пенс изложи основните моменти на този нов подход през миналата седмица в своя реч, произнесена в Института Хъдсън. Критикувайки това, което той нарече подход на китайското правителство в конкуренцията му със САЩ, Пенс обеща, че администрацията на Тръмп задължително ще реагира по подходящ начин. Той осъди потисничеството от китайските власти на тибетците и уйгурите, плана „Произведено в Китай през 2025 г.“, възприетата от Китай линия за развитие на индустрията с внедряването на най-новите технологии, а така също китайската „дипломация на дълговете“, осъществявана в рамките на инициативата „Един пояс, един път“.

 

 

Действително ли обявявеното през миналата седмица началото на втора студена война остана незабелязано? Навярно това се случи, защото за кратко време никой не следеше събитията? Всички наблюдаваха развихрилата се мащабна битка около назначаването на Кавано за съдия във върховния съд на САЩ. Много от американците проспаха новината, която може би представлява най-мащабната промяна в американо-китайските отношения от времето на визитата на Хенри Кисинджър в Пекин през 1971 г. Промените в политиката на администрацията на Тръмп към Китай се оказаха поразителни. Вице-президентът Майк Пенс изложи основните моменти на този нов подход през миналата седмица в своя реч произнесена в Института Хъдсън. Критикувайки това, което той нарече подход на китайското правителство в конкуренцията му със САЩ, Пенс обеща, че администрацията на Тръмп задължително ще реагира по подходящ начин. Той осъди потисничеството от китайските власти на тибетците и уйгурите, плана „Произведено в Китай през 2025 г.“, възприетата от Китай линия за развитие на индустрията с внедряването на най-новите технологии, а така също китайската „дипломация на дълговете“, осъществявана в рамките на инициативата „Един пояс, един път“.

 

Речта на Пенс повече приличаше на тези, които изнасяше Роналд Рейгън за Съветския съюз. Пенс също така подробно разказа за разработената интегрирана междуведомствена стратегия предназначена за борба с китайската военна, икономическа, политическа и идеологическа агресия.

 

Същата седмица, в която Пенс произнесе речта си, в пресата се появи информация, че Военноморските сили на САЩ планират значително да засилят патрулирането във водите на Южнокитайско море, към което Китай има сериозни претенции. Нещо повече, в неотдавна подписаното търговско споразумение между САЩ, Мексико и Канада има пункт, който забранява подписването на търговски споразумения между трите страни и Китай. Администрацията на Тръмп даде ясно да се разбере, че ще се постарае подобен пункт да бъде включен и в търговски споразумения с други партньори. Освен това, миналата седмица Конгресът одобри законопроект за реализацията на 60 милиардна програма за финансиране на строителство, която ще конкурира стратегията „Един пояс, един път“ в Африка и Азия. Накрая, Белият дом изготви един доклад относно рисковете за военния потенциал на САЩ при конфликт с Китай, които са свързани с възможни сривове в международната верига за доставки.

 

При една нормална ситуация всяка една от тези стъпки веднага би попаднала във водещите заглавия на печата. Но в епохата на Тръмп просто никой не им обърна внимание.

 

Независимо от това, става въпрос за драстична промяна в американската външна политика. Когато Китай реагира на тези мерки и когато другите страни изработят своя отговор на набиращото обороти съперничество между САЩ и Китай, ще възникне нова международна реалност. Тъй като много от старите съюзници  на САЩ сега се противопоставят на търговската му политика, както и на много други решения, взимани от администрацията на Тръмп, а Русия, Северна Корея и Иран се стремят да провалят плановете на САЩ, то Китай, търсещ възможности да застави Вашингтон да плати за действията си, без проблем ще намери помощници за своите планове.

 

След като започне реализацията на тази нова стратегия на САЩ, американските компании, които работят с Китай, вероятно ще се сблъскат с маса сложности.

 

Американските президенти разполагат с много широк набор от пълномощия по въпросите на търговията и инвестициите свързани с националната сигурност. Доналд Тръмп вече използва частично тези пълномощия за да отправя заплахи и да увеличи митата на вносни стоки и суровини. Докладът на Белия дом за уязвимостта на веригата за доставки може да стане основа за нови, значително по-мащабни ограничения.

 

Напълно е възможно бизнесът и инвеститорите все още да недооценяват степента на решимост на администрацията на Тръмп и мащабите на икономическите щети, които може да повлече след себе си ескалацията на напрежението в отношенията между САЩ и Китай. За тези привърженици на агресивната политика в отношенията с Китай и на търговските отношения, които сега формират политиката на САЩ, националната сигурност е нещо по-важно, отколкото икономическите търкания. Затова, активните протести от страна на бизнеса просто ще бъдат игнорирани.

 

Както Китай, така и САЩ вероятно ще действат бързо, непредсказуемо и агресивно в борбата за превъзходство, затова Уолстрийт ще трябва да се подготви за последващи сътресения. Що се отнася до вътрешните отношения, новата по-конфронтационна външна политика вероятно ще намери широка подкрепа.

 

Базовият електорат на Тръмп е крайно недоволен от „кражбите“ на американски работни места. А правозащитниците и привържениците на религиозните свободи все повече са обезпокоени от жестоките репресии в Китай и от факта, че китайските власти все по-често поддържат авторитарни лидери в други страни.

 

Възможно е външнополитическият естаблишмънт да е против тактиката на Тръмп, но като цяло е съгласен с необходимостта да бъде заета по-твърда позиция в отношенията с Китай. В бизнеса ще възникне разкол, като едни компании сериозно ще пострадат в случай на по-нататъшен ръст на напрежението в американо-китайските отношения. Други ще негодуват от кражбата на интелектуална собственост и наложените им ограничения за достъп до китайския пазар, а също така ще се страхуват от конкуренцията на китайските компании.

 

На демократите, които изпитват удоволствие да критикуват Тръмп за прекалено мекото му отношение към Владимир Путин, ще им се наложи доста да поработят, за да обяснят защо твърдостта в отношенията към Русия е патриотичен дълг, а същото отношение към Китай е грешка.

 

Ситуацията може да се промени, ако икономическата цена на конфронтацията започне да нараства. Засега все още новата политика към Китай не е срещнала сериозна съпротива. Замяната на Северноамериканското споразумение за свободна търговия, промените в състава на Върховния съд и обявяването на началото на втора студена война е прекалено много само за една седмица. При Тръмп Америка може да се движи по пътя към величието, може и да не се движи в тази посока. Но извън всяко съмнение е, че тя се движи нанякъде и скоростта й постепенно се увеличава.

 

Превод: "Гласове"

 

Източник: wsj.com

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

13 коментар/a

Гутенберг $$ на 14.10.2018 в 08:40
Ми вижте си дълга и ще разберете накъде се движи.
удобни на 14.10.2018 в 09:42
Просто 44-ят Президнет.
Цицерон на 14.10.2018 в 12:01
Защо ли ми се струва, че "този филм" ми е познат от записките на Катон с речите му в Сената? Но, късно е за сватба на пуническата булка - мандалото лопна още по времето на Буш-младши и с пропадането на проекта за нов американски век /втори, след двадесетия на двете световни войни/. Америка загуби и това най-прекрасно го знаят проницателните играчи на Уолстрийт. Тя загуби битката още на 11 септември 2001 г. След като потъна "Курск". И подписа беше положен от Путин през 2014 г. на Майдана с "майната му на ЕС". Сега Тръмпи го "низложиха" останалите умове в Лангли, чисто и просто за да ... минимизира загубите. Понеже "тяхното момче" е специалист по фалити - верно частни, но яки и корпоративни. Сега ще му е третия опит на "овчарски скок" - як фалит, но вече ... Държавен! Опитен е. Икономическата война е отдавна загубена от САЩ и това го знаят в Лангли прекрасно. И не само там. Просто с "тази политика" Тръмпи се опитва (като длъжник сложен на пангара от китайския кредитор) - да минимизира загубите и ако може да спаси с "оздравителен план" онова което може да се спаси от прословутата от лудите Двадесет на XX век - квакерска /финансова/ икономика. Иначе всички знаем, че САЩ отдавна са в реален /финансов/ фалит и държавните им финанси "само" отчитат далечното им "бляскаво" бъдеще /повече от съмнително и абсолютно сигурно КРЕДИТНО/. Американците отдавна са загубили трудовите си навици, за разлика от китайците; живеят на кредит и цигански, т.е. ден за ден. По същия начин отразиха и поръчковото убийство на "разследващата" журналистка Виктория Маринова. Това е, друго няма. Останалото може да си прочете от Полибий за подвизите на Хасдрубал, въстанието на наемниците от ЕС, загубата на Сицилия и цялото Средиземно море /разбирай Световния океан/; героизма на Ханибал /разбирай Тръмп/; изгонването му и смъртта му и разбира се ... първата римска колония извън Италия. Да, и Древен Рим /като Москва днес/ е разчитал на мощта на италийския съюз /разбирай евразийския с Китай/ за да приеме ... триумфа /разбирай парада на победата/. Historia magistra vitae est. ps. Поздравления за статията. Има анализ, който като цяло липсва на това което днес наричаме журналистика.
Ханибал Барка на 14.10.2018 в 14:07
Тръмп не е Ханибал. Тръмп прилича повече на Фламиний по революционност. На моменти прилича на Катон Стари, който до 95-тата си година повтаря, че Картаген трябва да бъде унищожен. В подобни сблъсъци винаги побеждават гражданите, станали войници, които защитават отечеството си. Бивши крепостни селяни, които никога не са били истински свободни собственици отиват в небитието.
Квинт Фабий Максим на 14.10.2018 в 15:55
Напротив Барка! Точно от твоята фамилия е. Ханибал истински се отдал на каузата си, а освен това е бил предаден ... от своите ... ако не знаеш. И после почват странстванията му в Сирия/Финикия при Селевкт; в Армения; в Анатолия и накрая във Витиния ... където пада в капана. Мразил е сговорчивата пуническа управленска сган, повече от римляните. Даже Сципион се изказва бляскаво за него, обаче нали парата праи борбата и след Зама за всичко е виновен ТОЙ. Чети историята, всичко си е описано. Някой трябва да поеме отговорността /политическата/ и естествено вината отива от болната на здравата, точно кавато е едно към едно ситуацията сега в САЩ. А отделно от това, Картаген е бил факир на международната търговия, както бяха САЩ през последните сто години. Даже удържаха "фронта" точно колкото е бляскавия период на Картаген от падането на града-майка Тир /завоюван през 332 г. пр. Хр. с цената на всичко от Александър Велики/ до началото на Втората пуническа /не студена/ война през 218 г. пр. Хр. с обсадата на Сагунт. Какво съвпадение, а? А Рим, като републикански по това време, е разчитал на конническото съсловие и разбира се на свободната земя за колонизиране от войните си. Нищо общо със съвременния американски свят, който много ми наподобява на античния пунически в Западното средиземноморие. Така че, ще има да вземаш! Другия път и ако китайците ти дадат ... вече. Проблемът на Сорос и магаретата МУ е само един - липса на кинти и затова е големия световен рев - понеже хазната е празна и пълненето й зависи от ... китайците. Това е, друго няма от урока по история. Който има уши ще чуе, който има очи - ще види, а който има АКЪЛ - ще проумее!
Анибале, Анибале, Канибале - Ханибал Барка на 14.10.2018 в 14:07 на 14.10.2018 в 16:01
Преминаването на Алпите от Ханибал днес ще е като дебаркирането в (южно)китайско море за учения. Ролята на мамертинците, съвсем спокойно днес може да се играе от севернокорейците. Ролите отдавна са разпределени, а великите артисти от Холивуд и Голямата театрална сцена - известни. Сцената е една - Болшой театр, и е поставена още от Иван Грозни, като там се приемат поздравленията след победата. Вервай ми. И Хитлер мислеше така.
observer на 14.10.2018 в 16:59
И защо му е на Китай да води война? За да задоволи нечии детски мечти? Или да оправдае глупостите на Пенс? Китай се разви, ползвайки технологии и ноу хау от Запада, изнася продукция за стотици милиарди пак там. Китай никога не е проявявал склонност към военна експанзия. Малката война срещу Виетнам, когато си изяде пердаха, е изключение. Китай по-скоро се асоциира с Великата китайска стена и Пътя на коприната. И до днес е същото.
WC /Уинстън Чърчил/ на 14.10.2018 в 22:30
Кагато през 1948 обявиха Първата Студена , САЩ произвеждаха почти половината от световния брутен продукт. Днес произвеждат 17 % . Стартовата позиция не е в тяхна полза.
Вуте рекъл на Нане на 15.10.2018 в 08:20
Простотията мяра няма! Както и всякакви пенс-овци!
Абе, на 15.10.2018 в 09:34
Тия големите си приказват каквото си искат, а България не може нищо да направи за себе си, защото демокрадният елит търгува с българските национални интереси! Пример "договорът" с Македония, който коренно се отличава от този с Гърция, Закриването на АЕЦ "Белене" или "Южен поток", който стана "Турски…" и т.н. и т.п., само и само да угодят на суверена!
Наблюдател на 15.10.2018 в 12:31
Колкото и да не им се харесва, американците постепенно губят позиция и се превръщат в държава от вторият Свят. Китайците не са им виновни. Те сами са си виновни.
1984 на 15.10.2018 в 14:17
Другарке observer, има една графика, дето показва свиването на износа на Китай за сметка на вътрешното потребление. Свиването е от 2011 година и е с 10-12 процента годишно. Тоизд, размазването на мириканската агентура от Дън Сяопин на площад Тянанмън дойде до своя логически край - Китай спря да купува нефт, газ, соя и прочее високотехнологични продукти от САЩ. Тръмп извади Сяоми от списъка със санкциите, защото се оказа, че без Сяоми всичката електроника на САЩ умирга. Остава другарят Си да плесне триста процентна експортна такса на лантанидите. Тогава безусловно ще разберем кон боб яде ли, Майкъл Пенс от свое име ли говори, и на ходжа пезевенк вика ли се.
Николай Подгорни на 15.10.2018 в 16:52
Китай е третата ядрена суперсила,много му дреме.

Напиши коментар