И накрая стигнахме до „най-последния и най-правилен цивилизационен избор“ – включване в „Коалицията на желаещите“ за Ирак, НАТО, ЕС. Разбира се, веднага се появяват и новите добре финансирани апологети, които бодро каканижат – „единение с демократичните държави“, „евроатлантическите ценности“, „Русия – империя на злото“ и т.н. Хубавото в тези въртележки е, че България се измъква почти безнаказано от всеки свой „цивилизационен избор“. Някой ще каже – бомбардировките, убити във войната, репарации, Белене, диктатура. Това е направо нищо в сравнение с гордите ни сръбски съседи, които на два пъти се противопоставиха на силните на деня – първо на Германия, а после на САЩ. В първия случай бяха избити един от всеки десет от населението на страната, а във втория страната беше разпарчетосана, бомбардирана и напоена с обеднен уран. Нашият „цивилизационен избор“ изглежда много по-разумен. Наистина малко срамен, понякога дори унизителен, навяващ усещането за проституция, но… избор на оцеляващите, на хитрушковците и опитващите се да минимизират щетите и ако може да изкарат някой долар/евро от наведената си поза.

 

 

Не е прав Марешки да поставя под съмнение членството ни в НАТО. Както и да го въртиш и сучеш, НАТО си е част от националната ни сигурност.

 

И няма значение дали ни пази от страната, която никой у нас не привижда като потенциален агресор – Русия. Няма значение и дали ни пази от ядове, свързани с потенциални цветни революции, преврати и други хепънинги, които се случват на непослушните не-натовски страни. Няма значение и дали членството в НАТО не ни пази от самото него.

 

Важното е, че ни пази! Защото, съгласете се, е много по-добре да дадеш там едни пари, ако трябва и три благодарствени молитви с лице на запад да направиш, отколкото да ти спретнат някой Майдан, да те бомбардират като братята сърби или да те разпарчетосат като Либия и Сирия. А да разчиташ, че като си член на ЕС си относително защитен от лоши сценарии, си е чиста глупост. Та, нали всички страни (без Кипър), които ЕС прие, първо трябваше да положат клетва за вярност и да станат членове на НАТО. Накратко – ЕС се разшири с … НАТО под благия, но строг поглед на същото. И да си въобразяваш, че можеш да излезеш от военния блок, без да те санкционират от икономическия, си е пълен наивитет. Още в процеса на приемането стана ясно, че те са йерархично свързани.

 

Да се пледира за референдум по въпроса за членство в НАТО, също е пълен нонсенс. Та, нали законът забрани подобно допитване, именно защото влязохме в пакта без референдум. Защото резултатите щяха да са, меко казано, смущаващи. И веднага подрязаха закона – може референдум преди да влезеш, но не може референдум, за да излезеш. Хитро!

 

Така че, ние сме натовци и ще си останем натовци! Най-малкото, докато не се появи сила, която да ни позволи да се откачим без сръбски, либийски, украински и прочие сценарии.

 

А дотогава целта е – да минимизираме щетите (разходите) и да не изгорим, докато чакаме това да се случи.

 

Това вече сме го играли. Няколко пъти! Първо (1941 г.) ставаме част от Тристранния пакт. После обявяваме символична война на САЩ – ама толкова плахо, че те шест месеца ни търсят на картата, че да ни я обявят и те. Виж, на Русия, където пожарът бушува съвсем истински, война не обявяваме. Разбира се, ратници, легионери и други тогавашни НПО-организации вдигат шум и приветстват новия цивилизационен избор на България – бодро маршируват и пеят: „Рим, Берлин и Токио/ заедно в борбата/ скоро ще наложат/ нов ред на земята“.

 

Приветстват единението ни с новите европейски ценности и битката на прогресивния свят срещу „прогнилата англо-американска плутокрация“ (според тогавашната терминология). После, когато се обръщат нещата, обявяваме война на Германия. Разбира се, кресливите НПО-активисти бързо се покриват и от позициите вече на ОФ-активисти шумно приветстват още по-новия цивилизационен избор на страната - присъединяването ни към прогресивните сили на човечеството.

 

Следва нов „цивилизационен избор“ (продукт на малко късче хартия разменено между Чърчил и Сталин) – с комунистическия свят срещу световния империализъм. (Вече казионните НПО-та припяват „Кат Русия няма втора …“ и „Води ме Партийо, води ме …“).

 

И накрая стигнахме до „най-последния и най-правилен цивилизационен избор“ – включване в „Коалицията на желаещите“ за Ирак, НАТО, ЕС. Разбира се, веднага се появяват и новите добре финансирани апологети, които бодро каканижат – „единение с демократичните държави“, „евроатлантическите ценности“, „Русия – империя на злото“ и т.н.

 

Хубавото в тези въртележки е, че България се измъква почти безнаказано от всеки свой „цивилизационен избор“.

 

Някой ще каже – бомбардировките, убити във войната, репарации, Белене, диктатура. Това е направо нищо в сравнение с гордите ни сръбски съседи, които на два пъти се противопоставиха на силните на деня – първо на Германия, а после на САЩ. В първия случай бяха избити един от всеки десет от населението на страната, а във втория страната беше разпарчетосана, бомбардирана и напоена с обеднен уран.

 

Нашият „цивилизационен избор“ изглежда много по-разумен. Наистина малко срамен, понякога дори унизителен, навяващ усещането за проституция, но… избор на оцеляващите, на хитрушковците и опитващите се да минимизират щетите и ако може да изкарат някой долар/евро от наведената си поза.

 

Всъщност тезата анти-НАТО, лансирана от така наречените „антисистемни“ европейски формации (и в новия речник на Марешки като част от тях, това ясно се вижда), не е срещу НАТО. Това е скрит анти-американизъм. Реакция срещу превръщането на Европа и нейните лидери в „пуделите на САЩ“. НАТО се привижда просто като един от инструментите на налагането на диктата на САЩ над Европа.

 

Това е и една от причините така наричаните „крайно десни“, „националистически“ и „антиевропейски“ формации да се обявяват против „Тази Европа“ и против „Това НАТО“. Обяснителната схема за света на тези формации изглежда пределно проста – „САЩ забърква каши и конфликти по света, решавайки собствените си политически и икономически проблеми, и прехвърля разходите и последствията върху Европа – ние да плащаме! В името на „европейската“, „евроатлантическа солидарност и прочие глупости!“

 

Звучи доста убедително. А видимо започналата икономическа война САЩ-Европа, ясната тенденция икономически да се изолира Европа от Русия (а впоследствие и от Иран и Китай) укрепва още повече доверието в тази обяснителна схема – приватизация на печалбите от САЩ („Америка преди всичко“) и джиросване на разходите за европейците.

 

И популярността на тези анти-формации расте!

 

Това е и причината всички те да бъдат сатанизирани, стигматизирани и обявявани за „антиевропейски“, „популистки“, крайни“ и „тайни агенти на Путин“.

 

Но този директен анти-американизъм е само видимата част на реакцията. Засега, все още управляващият европейския политически елит (лидери, партии, европейски бюрократи, ПЕС, ЕНП и пр.) се опитва да се държи като България в периода 1939 – 1945 г. – уклончиво! Санкции срещу Русия – може! Но бизнесът и „Северен поток 2“ трябва да продължи. Да изгоним руски дипломати – може! Но леко ще намекнем на Лавров, че няма как, но те могат после бързо да ги върнат. Зарин в Сирия – сигурно, сигурно Асад е виновен, но да не избързваме. Е, щом искате бомбардирайте – но ние не участваме. Може една декларация за подкрепа да спретнем. Искате 2 % от БВП да отделим за въоръжаване – може! Но засега ще вдигнем разхода от 1.27 % на 1.30 %. Искате да обявим, че някой нарушава международното право – може! То и кой ли вече вярва на това след Сърбия, Косово, Ирак, Либия, Украйна, Сирия, Каталуния. Само не ни замесвайте в действия в защита на гъвкавото ви международно право.

 

На родна почва тази пластичност е ясно изразена както от Румен Радев, така и от Бойко Борисов.

 

Това е втората, гъвкавата отбранителна линия на европейския анти-американизъм, скрита зад клетви в демократичните ценности, вярност към НАТО, преклонение към фалиралия, пластичен „международния правов ред“ и принципите на свободната търговия.

 

Но натискът ще продължи. И много скоро Европа ще трябва да вземе решение. Или да отстъпи (да подпише „Мюнхенското съглашение“) или да се противопостави. Ако се случи второто, тогава ще се дискутира и бъдещето на НАТО. Тогава можем да мислим и за нещо друго. Ако Европа отстъпи, ще си останем турбо-натовци. Тогава ще трябва да изчакаме края на следващата война и оцелелите могат да напуснат НАТО.

 

Ако има оцелели!     

 

Такова е положението и не трябва рязко да мърдаш, за да не те бият. Това обаче, което не разбирам, е патосът на кресливите анти-путинисти, ястребите на демокрацията и апологети на „най-последния и най-правилен цивилизационен избор“. Къде, в цялата тази мръсотия и опасни игри на интереси се виждат „евроатлантически ценности“, „единение с общността на демократичните държави“, „международния правов ред“, „свободна търговия“ …

 

Да, българите чудесно разбираме навеждането и проституцията като външна политика. Малки и слаби сме. Но трябва ли отгоре на всичко да ни карат да симулираме и оргазъм. Това вече наистина вбесява!

 

 

 

 

 

 

          

Още от категорията

42 коментар/a

Наблюдател на 10.05.2018 в 11:31
НАТО е това което са застрахователните агенции на мутрите в България. Трябва да си член за да не пострадаш от НАТО. Няма нищо общо със защита от агресори. А дали ще си член на НАТО или ще рискуваш да пострадаш от НАТО е въпрос на чест и достойнство. Българина винаги се е ръководел от максимата: По-добре роб но жив, отколкото свободен и горд, но с риск да пострадаш.
Чужденец на 10.05.2018 в 11:33
България изобщо няма значение , защото собствения и народ се отказа от нея. Но значение в региона има Турция и Китай. Ще строят високоскоростно ЖП трасе - Истанбул - София. Включително и за товарни превози. Тенденцията е поетапно преминаване на товарните превози на ЖП платформа. И сега автохайдуците какво ще правят - ще има масово късане на потници. :-)
В основата на държавността... на 10.05.2018 в 11:54
...са армията, съдебната система и вътрешния ред! Когато липсва едно от трите - липсва държава!
Чужденец на 10.05.2018 в 12:15
До коментара в 10.05.2018 в 11:54 Ами България сама беше предадена от собствения си народ - българите се разбягаха като хлебарки и останаха пенсионери и цигани. Та пенсионерите и циганите ли ще я спасяват България ? Ами няма. Свиквайте на глобализацията или каквото там са подготвили "кукловодите" /НСР и др. подобни/.
1234 на 10.05.2018 в 12:23
Както винаги точен и интересен коментар на г-н Колев!
observer на 10.05.2018 в 12:51
Когато си малък и слаб, развиваш способността да оцеляваш криейки се в разни дупки, бягайки или променяйки цвета си като хамелеоните. Има и други примери освен горката храбра Сърбия - Чехословакия през Втората световна война. Не е героично, но народите и оцеляват, оцеляват и материалните ценности. Дори Прага 68 почти по нищо не прилича на Унгария 1956 с близо тридесетте хиляди жертви, и същият резултат накрая. За България - при съседството ни с Турция, компактните маси български турци и провокационната политика на "патриотите" при един неутралитет може би ни очакваше съдбата на разделения Кипър. Да не се заблуждаваме, ние нямаме привилегията да сме Швеция или Швейцария.
:-) на 10.05.2018 в 12:54
Право в десетката!!!
Kubis на 10.05.2018 в 15:08
Това което разумните хора винаги са виждали, Колев го е подредил много ясно и най-важното разбираемо за всеки. Може и да е срамно, но наистина само това е начина да оцелеем в този побъркан свят, който засега се дирижира от ”Империята на злото” – САЩ. Дано Запада скоро да наберат малко смелост и да съумее да стане по-независими от тази зла империя. За Германия се съмнявам, за всеки е ясно, тя е окупирана от американски войски. И все пак има надежда. Благодаря на Кольо за добре подредените макар и известни истини.
анонимен на 10.05.2018 в 16:37
референдум за излизане или оставане в нато и ес ще се подчиним на мнозинството
pesho на 10.05.2018 в 17:10
Ако се проведе референдума за излизане от НАТО, мислите ли какъв ще бъде резултата - басирам се, че 70 % ще искат излизане, ако не са и 80 %. И какво от това - нищо - няма да ни позволят, за съжаление!!!!
натоооооо на 10.05.2018 в 17:17
Ако България не излезе от нато и евроаншлуса , тя загива.
Краткия преглед на 10.05.2018 в 18:23
на историческите ни партньорства показва, че ако България не излезе от НАТО, то загива.
логореята на 10.05.2018 в 19:00
Германия и Франция по-активно трябва да работят за създаване на нещо като второобраз на ЗЕС - военна организация на ЕС, която да алтернативизира НАТО с цел да го обезсмисли. Но досега се действаше мудно и безрезултатно. Слава богу, че след днешната реч на Меркел може и да започне по-ускорена работа. Ако с нещо съм недоволствал от изказванията на някои иначе симпатични български политици, то е било, защото съм считал, че повече твърдост към НАТО не е излишна. Повечето комплементарни атлантически шаблони, които вървяха към 2004 г., днес не само са демоде, но и са опасни за рейтинга на употребяващите ги. Надявам се, поне половината от политическия ни елит схваща доколко е противна цялата тая сервилна реторика спрямо терористичния интернационал, който унижава и своеобразно унищожава народите и страните именно чрез НАТО.
Едва ли някой от пишещите на 10.05.2018 в 19:15
е пострадал лично или семейството му от НАТО. Значи или наблюдаваме търсене на виновник за лични неблагополучия, или носталгия по времена, когато един е колел и бесел, друг се е чувствал по-равен от другите, или тролене срещу рубли, фигуративно казано, за рубли никой нищо не би направил.
гайки на 10.05.2018 в 19:50
ОВД бе напълно боеспособна и добре работеща структура, изградена на действително братски интернационален принцип на взаимодействие между членовете й. Има достатъчно материали в мрежата, от които можете да се осведомите какво бе нивото на българските въоръжени сили през 1989 г. и какво е сега - показателите са несравними. И тази военно-отбранителна организация абсолютно безсмислено бе разрушена, а на нейно място дойде НАТО, което си е живо посмешище спрямо онова, което имахме в лицето на членството си в ОВД.

Напиши коментар