Бивш началник на кабинета на Белия дом при Роналд Рейгън, Джеймс Бейкър беше държавен секретар при президентството на Джордж Х. У. Буш през 1989 г., в момента на падането на Берлинската стена.
Това, което се случи преди 30 г., промени коренно света. Оттогава, когато ме попитат кой американски президент е отговорен за края на Студената война, аз отговарям, че всички са били: всички американски президенти, както демократи, така и републиканци, от Хари Труман до Джордж Х. У. Буш. Всеки един от тях беше твърдо ангажиран за свободна и неделима Европа. Но, тъй като лично съм служил на четирима от тях на различни длъжности, ще добавя, че някои президенти имаха по-решаваща роля по време на Студената война от други.
На първо място е Роналд Рейгън, чиято реторика остава запечатана в сърцата и умовете на всички хора по света, които копнееха за свобода. В края на краищата, кой може да забрави речта му пред Брандебругската врата, когато каза: “Г-н Горбачов, свалете тази стена!”. И две години след тази историческа реч, на 9 ноември 1989 г., Стената наистина падна.
След това Джордж Х. У. Буш, който разбра, че колкото и важно събитие да е падането на Стената, Съветският съюз остава заплаха за световната сигурност. Вместо да се подиграва на съветските си колеги, Джордж Буш избегна всякакъв триумфализъм и избра да води прозорлива политика. Резултатът бе, че 11 месеца след падането на Стената, Германия беше обединена мирно, като член на НАТО - въпреки, трябва да добавя, възраженията на някои наши съюзници и, разбира се, на СССР.
А скоро след това
45-годишната Студена война приключи с въздишка, а не с ядрената екслозия, от която всички се опасявахме,
докато Съветският съюз сам се разпадна. Днес, когато нашите политици са изправени пред свои предизвикателства на международната сцена и когато ние отбелязваме тридесетата годишнина от падането на Берлинската стена, аз мисля, че е поучително да си припомним три фактора, с които президентите Рейгън и Буш се съобразяваха, докато в Европа и света се случваха огромни промени.
Първият е, че и двамата бяха разбрали, че подкрепата на общественото мнение е решаваща за формулирането и воденето на външна политика. Без народна подкрепа, една външна политика не може да продължи дълго. Ако американците не подкрепят решенията на своите президенти, тяхната политика е обречена на провал. И Рейгън, и Буш знаеха, че ще се справят по-добре, ако имат масовата подкрепа на американците, така че и двамата работеха за изграждането на обединяваща външна политика, която надхвърля партийната принадлежност.
Второ, международната подкрепа също е важна. Президентите Рейгън и Буш бяха разбрали, че един от основните елементи на силата на САЩ е, че ние сме шампиони и привърженици на либералния световен ред, основан на свободната търговия, многостранните институции и демокрацията. И тогава, и сега съюзниците имаха значение. А по онова време
Pax Americana беше тяхната пътеводна звезда.
Трето, тези двама президенти бяха разбрали значението на умелата, обмислена и последователна дипломация. И двамата установиха и развиха тесни отношения с чуждестранните лидери, в частност със съветския генерален секретар Михаил Горбачов, канцлера Хелмут Кол, британския министър-председател Маргарет Тачър, канадския премиер Браян Мълроуни и други. Тези отношения позволиха да се установи климат на доверие между страните и спомогнаха за постигането на прагматични решения.
Но, в крайна сметка, разбира се, че
нито един човек не е отговорен за падането на Берлинската стена и края на Студената война.
Всеки американски президент от Хари Труман нататък изигра незаменима роля. А повече от всичко, непреклонният дух на гражданите на окупираните страни наклони везните в полза на свободата.
Урокът, който ни дадоха президентите Рейгън и Буш в този критичен момент от историята, остава толкова актуален и днес, както и тогава. Докато нашата страна продължава да се изправя пред огромни предизвикателства, външната политика на Рейгън и Буш остава модел, от който всички американски президенти би трябвало да се вдъхновяват, за да защитават интересите и ценностите на САЩ по света.
В началото на ноември 1989 г. ние нямахме никаква информация какво ще се случи.
Новината беше изненада за нас. Много добре си спомням, че в този ден имах официален обяд в Държавния департамент с президентката на Филипините Корасоп Акино, когато един асистент ми подаде бележка, в която пишеше, че гражданите на Берлин могат да минават свободно от ГДР във ФРГ и Берлинската стена може да падне. Вдигнах тост за това, извиних се и отидох в Белия дом, за да намеря президента Буш и Брент Скаукрофт, съветника по националната сигурност, и да обсъдим какво ще правим.
Мисля, че историята показа, че Джордж Буш, който реагира много премерено на това преломно събитие, е бил прав, защото той знаеше, че ни предстои да уредим много неща с Горбачов и Шеварднадзе и е по-добре да не им се подиграва.
Не мисля, че само един президент е отговорен за падането на Стената;
всички американски президент и правителства от Труман до Буш категорично се противопоставиха на експанзията на комунизма и заробването на народите от Източна Европа. И съм убеден, че именно непреклонният дух на тези хора ни позволи да спечелим победата в Студената война.
Един от уроците от това събитие е, че дипломацията работи, когато се провежда правилно… Трябва да видим политиката, водена от Джордж Х. У. Буш след изключителната победа на падането на Стената. Той знаеше, че предстои да се свърши огромна работа за мирното обединение на Германия, като член на НАТО, а също и за намирането на мирен изход от Студената война.
Горбачов също ще остане в историята, като човека, който отказа да използва сила, за да запази империята.
Трябва да си припомним огромния димпломатически успех, какъвто беше мирното обединение на Германия, в рамките на НАТО, и то въпреки противопоставянето на нашите британски и френски съюзници. А също и на Съветския съюз.
Предвид предизвикателствата, пред които са изправени нашите лидери днес, би било добре да разгледаме внимателно външната политика на Роналд Рейгън и Джордж Х. У. Буш, как бе определяна и провеждана, защото те бяха изправени пред предизвикателства, подобни на днешните.
Категорично трябва да признаем значението на НАТО и значението на американското лидерство в света.
Това дава на европейците нужното сближаване, защото именно в Европа избухнаха войните в миналото и се опасявам, че ако нямаме този Алианс, те биха могли да избухнат отново.
Превод от френски: Галя Дачкова