Правителството е в оставка, парламентът е пред разпускане, предизборната кампания се ожесточава, преди още официално да е започнала. Днес четем за нова неправителствена организация, която ще излюпи бъдещата – уж - дясна коалиция, амбицирана да управлява. Заради това е хубаво в обществото да има повече яснота за това, с какво доверие и подкрепа в Университета разполагат някои от най-лансираните от медиите университетски преподаватели, които в светлината на медийните прожектори са абсолютна еманация и персонификация на най-висш разум, интелект, ерудиция и морал.
За университетските ментори на обществото

 

1. Да си припомним фактите около продължителната окупация на Ректората, която започна на 25 октомври 2013 г. и продължи три месеца, до 27 януари 2014 г.: първо като цялостна, после като частична, а после пак цялостна, макар и за кратко.

Въпреки оглушителния медиен шум  преподавателите от само два от шестнадесет факултета на Университета подкрепиха с мнозинство това. Само Общите събрания на Философския факултет и на Факултета по славянски филологии защитиха както формата, така и идеите на окупацията, която разстрои академичния живот през целия първи семестър на приключилата учебна година. Окупацията провали лекции и семинари на хиляди студенти за месец и половина; затвори библиотеки; отмени конференции и културни събития. Заради окупацията бяха прогонени стотици абсолвенти от най-голямата и най-красивата зала – Аулата. Няколко церемонии по време на Климентовите празници, стотици абсолвенти, приятелите и родителите им, бяха ограбени и лишени от тържеството на  дипломирането след толкова години на труд, защото в Аулата бивакуваха окупаторите. Преподавателите от Богословския факултет я подкрепиха отначало като кауза, но не и като начин на реализация, и призоваха окупаторите да излязат извън Ректората, на улиците и площадите.

  1. Подкрепата, или по-точно казано, нейната липса от страна на огромното мнозинство от студентите се вижда от позициите на Студентските съвети: Отново само два факултетни студентски съвета от 16 бяха “за” окупацията - ФСС на Исторически и на Философски факултет. Останалите 14 факултетни студентски съвета бяха против, а също и Общоуниверситетският Студентски съвет: http://students.uni-sofia.bg
  2. Решението на извънредното заседание на Академичния съвет на Университета, проведено на 28 октомври 2013 г.: Декларацията на Академичния съвет, с която членовете му се обявиха против окупацията на университетските сгради като форма на протест, бе подкрепена от 37 члена на АС, а само двама са гласували “за” тази екстремистка форма.
  3. Резултатът от опитите предсрочно да бъде прекратен мандатът на проф. дин Иван Илчев като Ректор на СУ “Св. Климент Охридски”. Неговата оставка беше поискана от академичните ментори на обществото още на Общото събрание на Философския факултет на 19 октомври 2012 г. и достигна своята кулминация при новата злополучна януарска окупация на Ректората в началото на 2014 година.

В продължение на 15 месеца (точно така, няма грешка: става дума за петнадесет месеца – от 19 октомври 2012 до 25 януари 2014 г.) интелектуалните ментори на обществото, най-налаганите от медиите университетски професорски светила събираха, събираха, събираха и пак не можаха да съберат 80 подписа, които им бяха необходими, за да стартират процедурата по предсрочното прекратяване на мандата на г-н Ректора. Защото, за да се случи това, са необходими 80 не какви да са подписа, а 80 подписа от членове на Общото събрание на Университета, което се състои от 400 души – представители на преподавателите, студентите, докторантите и служителите. Втората окупация на Ректората, която приключи безславно за няколко дни, приключи и заради това: окупаторите видяха, че пак не могат да съберат 80 подписа от членове на Общото събрание, за да свалят сегашния и да си изберат свой протестърско-окупаторски Ректор.

  1. Какъв е авторитетът на протестърите и окупаторите  вътре в Университета, които сега бабуват на новото “дясно” коалиционно управление и се канят да седнат в министерските кресла в служебния кабинет, може да се види и от още един факт: резултатите от изборите за университетски омбудсман по време на редовното Общо събрание на Университета, проведено на 26 март 2014 г. Протоколът от него е публикуван на вътрешната интранет страница на Университета. Протестърите и окупаторите са се опитали да бламират проф. Димитър Костов и са предложили за омбудсман на Университета да бъде избран проф. Георги Близнашки. Резултатите от гласуването са: 259 действителни гласа, от които 223 гласа за проф. Димитър Костов и само 36 гласа за проф. Близнашки!

 

        Към това може да се добавят и докладите на Контролната комисия на Университета, и решенията на двете Общи събрания, проведени през тази година: редовното, на 26 март 2014 г. и допълнителното, на 15 април 2014 г., за приемането на измененията в Правилника за устройството и дейността на СУ.

 

        Изводът е: има два факултета, но само два от шестнадесетте факултета на Университета, в които наистина тези университетски колоси имат власт и авторитет сред колегите си, за да налагат своето. Но не само това: да унижават и тормозят други от колегите си, които не мислят като тях. Да обявяват книгите и преводите на инакомислещите за несъществуващи, да ги влачат по съдилищата и да ги осъждат по незначителни поводи. Но това са само два от 16-те факултета на най-стария и най-големия български Университет.

        Извън Университета те имат немалка медийна, съдебна и неправителствено-институционална власт. При това, някои от неправителствените структури, за които работят, дават съвсем оскъдна информация за размера на финансирането и конкретните дейности, които осъществяват по своите проекти, подхранвани от толкова много донори и партньори. Заради какво, например, доц. Даниел Смилов и д-р Георги Ганев поучават ката ден обществото от една или друга медия и са в привилегированата позиция да бъдат неговите академични ментори? Защото “Центърът за либерални стратегии” е една от най-непрозрачните и безотчетни НПО у нас и едва преди броени седмици, след няколко години настоявания на упорити питащи, най-после снизходиха и поставиха на страницата на ЦЛС в интернет поне наименованията на обилно финансираните си активности, без обаче да посочат конкретния размер на сумите за тях. Ако работещите в най-непрозрачните и най-безотчетни неправителствени организации имат медийно и академично предимство пред всички нас, простосмъртните университетски преподаватели, то тогава поне да ни се каже, че има една свръхчовешка раса на неправителствения академично-артистичен елит и една маса от “орки”. Като такива май бяхме определени.

                 

 

Още от категорията

26 коментар/a

Nika на 29.07.2014 в 16:03
Като близка до тези среди абсолютно подкрепям доц.д-р Димка Гочева. Дошло е време истинските учени и преподаватели да се разграничат от платените \"умни\" с доста скромни научни позиции и авторитет, дефилиращи по радиа и телевизии.
бивш студент, когато в аулата гнездяха гълъби и май хвърчаха прилепи на 29.07.2014 в 17:06
Два факултета. Ами и ако и тях ги нямаше? Авторката се фиксира върху личностите, в опит да ги неглижира като поставя под съмение научната им стойност, но и с мръснички намеци, че са получили или се надяват на някакви облаги от властта.Със същите мъртви хватки на тоталитарната власт беше смазвано още в зародиш всякакво инакомислие в университеските, научните и литературните среди.
продачков напоследък е много праволинеен на 29.07.2014 в 18:04
е,всички знаят че су винаги е било котилото на дъртите червени кукувици и техните наследници. затова малкото мислещи хора там са възприемани като чуждо тяло.
Нора на 29.07.2014 в 18:18
Честно казано, не вярвам на безкористността на демонстрираното през медиите \"инакомислие\", нито пък приемам то да бъде налагано със сила! Инъче, НЕ СЪМ лявоориентиран избирател, а напротив! Но като дясноконсервативен човек, за какъвто се смятам, не приемам нито лъжата, нито полуистината, нито лицемерието! Така, че си оставам с резерви към най-умните, най-талантливите и т.н. борци за борба с мафията и задкулисието в политическия живот на страната!
ли на 29.07.2014 в 18:38
Браво на доц. Гочева!
даскал на 29.07.2014 в 18:41
Някога журналистът Петко Георгиев водеше едно телевизионно предаване - \"Отвъд заглавието\" в петък от 21.30 ч. Последното издание на това предаване беше когато се приемаше прословутия \"Закон Панев\". В студиото бяха Никовай Василев и струва ми се, Иван Ценов. На въпроса, защо е против този закон, последният каза, че чрез него, властта в университетите ще се заеме от онези преподаватели, които са толкова некадърни, че дори комунистическата партия не ги приемаше в своите редици. Така и стана! И оттогава образованието непрекъснато върви надолу. Още по времето на Живков повечето преподаватели бяха или некадърни, или си водеха часовете през куп за грош. Впоследствие тази тенденция се усили и сега (по мое мнение и мнението на мои познати) над 80% от университетските преподаватели са такива, независимо от титлите с които се кичат. Затова и много от децата ни отиват да учат навън. Според мен има само една единствена възможност за отстраняване на некадърните и за повишаване заплатите на кадърните преподаватели - студентите сами да избират лекциите и преподавателя при който да слушат избраните лекции. При това, да се избира не цял курс, а всяка лекция поотделно, защото много често в курса има няколко хубави лекции, а останалите са плява. Тук много често са ми възразявали, че студентите не са компетентни и няма да могат да изберат онова, което ще им бъде най-полезно. Нека да е ясно - всяка оценка се базира на компетентност и интерес. Без необходимата компетентност не може да се достигне до най-правилната оценка, но без необходимия интерес, оценката почти винаги ще бъде грешна. Освен това, студентите ползват труда на преподавателя, наблюдават го непрекъснато и от тази гледна точка са по-компетентни дори от експертите. Проблемът е интересът на студентите да бъде насочен към по-качествени знания, а не към получаването на диплома, както е сега. Този проблем може да се реши ако парите, които сега се отпускат от държавата за заплати на преподавателите, бъдат пренасочени като кредити за студентите и с тях те да заплащат своите лекции. Разбира се, тук има още много детайли на които не бих могъл да се спра сега. Другото възражение, което съм получавал е, че има не атрактивни дисциплини, които обаче са необходими за обществото. Този проблем също би могъл да се реши с детайлите по връщането и даже опрощаването на получените от студентите кредити. В крайна сметка, когато се намери ефективен начин за отстраняване на некадърните и за поощряване на кадърните преподаватели, некадърниците няма да могат да натискат кадърните (както често става сега!), а образованието ще се подобри значително, което ще е от полза за цялото ни общество.
Поморийски на 29.07.2014 в 20:07
Доц. Гочева е напълно права в изводите,предшествани и съпровождани от аргументирана обосновка. Браво! За смелостта и гражданската позиция. А протестерите и НПО-шниците са долна продажна пасмина. Мръсна гад,предложила секористно да обслужва антибългарски интереси. Поздравявам Дачков, че публикува и такива позиции в изданието!
даскал на 29.07.2014 в 22:02
Може да звучи парадоксално, но е самата истина, че в тези среди да излезеш открито и честно да кажеш истината право в очите е равносилно на самоубийство. Това е така, защото няма обективни критерии за реално извършения преподавателски труд. Ако един стругар днес стругова 20 детайла, а другият - 30, лесно ще кажеш кой от тях е по-добрия. Ако един шофьор днес измине 200 км, а другият - 300, лесно ще кажеш кой е по-добрия. Но ако един преподавател е направил 100 публикации, а другият - само 5, не може да се каже кой от тях е по-добрия. Това е така защото преподавателската и научната дейност са различни неща и между тях няма абсолютно припокриване. Дори от научна гледна точка петте публикации може да се окажат много по-значими от стоте, защото истинската им стойност не се измерва на килограм (на бройка). Нещо повече, често истинската стойност на дадена публикация се установява години след като е излязла от печат. Надявам се, че от казаното става ясно каква смелост е проявила тази женица, казвайки истината в очите. Може би онези коментатори, които побързаха да я оплюят ще намерят необходимото мъжество да й се извинят - та нали претендират, че са умни и красиви?
observer на 29.07.2014 в 22:26
Значи тоталитарната власт смазвала инакомислието, бивши студенте? Ами такава е тоталитарната власт. Там, където има демокрация инакомислието не съществува като понятие, то е само една от алтернативите. Но в България инакомислие всъщност нямаше, инакомислието не е онова укрито в главата ти, а заявеното пред всички. Имаше го другаде, където интелектуалци лежаха в затвори и лагери, лекуваха ги принудително в психиатрични клиники, у нас имаше нещо друго, умението да си със силните на деня и бързо да се преориентираш, когато това е изгодно. Погледни само проф. близнашки, този пример стига.
Нели на 29.07.2014 в 23:19
Диме, пожелавам ти следващият път да пишеш с повече имена и да разкостиш подобаващо синия лумпеният от типа на Калин Янакиев. Говори с имена и реални данни, това е единствения работещ начин да пресечеш пътя на тази посткомунистическа, жадна за власт и облаги паплач, към единение с мутрата Борисов.
Психоанатом на 29.07.2014 в 23:49
Предписал съм на Бойколиев служебен кабинет само от професори отгледани в мозъчната банка на ГЕРБ!
Димка на 30.07.2014 в 01:04
Нели, здравей, Няма нужда от повече писане и от имена, поне от мен. Всичко е ясно и трябваше да е написано кратко. 1. Обществото добре познава своите ментори. Някои от тях, от по-възрастното поколение, са му показвани десетки хиляди пъти от всички видове медии през последните десет-петнадесет години. По-младите имат и те към хиляда показвания, изказвания и публикации. 2. Самите ментори отдавна се преживяват като съдници на цялата вселена и още сто полемично-публицистични текста да се публикуват, те пак ще живеят с убедеността за своята правота и за правото си да съдят другите: било само чрез медийно-публични изяви и меродавни морални преценки за това кой е добър и кой е зъл, кой е добронамерен и кой е злонамерен (без да уточняват, разбира се, кой и кога ги ръкоположи, и в коя религия, че те да съдят за доброто и злото); било чрез действително наказателно преследване и тормоз над критиците им по съдилищата. 3. Университетът наистина много пострада и точно сега, когато тече записването след третото класиране, и в над 75 специалности има останали свободни места, полемиката между преподавателите трябва да се води по начин, който няма да навреди много. 4. Пътят на менторите към министерските и депутатските кресла не може да бъде пресечен от такива като мен. Те са превърнали тази власт в смисъл на своя живот и щом толкова се стремят да я имат с цената на всичко, сигурно ще я постигнат. Иначе не биха направили и една стотна от поразиите в Университета и обществото, които си позволиха да направят. Но човек трябва да внимава и за това: какво си пожелава и как го постига, и какво плаща, за да придобие пожеланото, и на колко общности и хора наврежда, за да постави себе си над тях.
Нели на 30.07.2014 в 01:49
Диме, българското обществото нищо не познава и лесно се манипулира. Това, което прави Янакиев, е дълбоко неморално и в едно общество с нормален морален климат недопустимо. Но той знае, че в България всичко е позволено и ще мине. Единственият шанс е всекидневно да се назовава злото и веднага да се регира на отрепки като него. Пожелавам на Янакиев и сие да бъде предаден и унизен в най-скоро време - Боко мутрата ги умее тези неща.
Летописец на 30.07.2014 в 02:58
КОЙ Е МЕНТОРЪТ ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ? Себичен, самовлюбен, изменчив ветропоказател. След като изцица от БСП всичко,каквото можа (депутат няколко пъти,член на ръководството й много пъти, научна кариера), изведнъж той й обърна гръб и започна най-злостно да я хули.Не че няма за какво човек да е критичен към БСП,но при него подбудите са други.Въобрази си,че може да стане президент, но БСП не го подкрепи; пожела отново да е депутат, БСП пак не го направи.И той започна за щяло и нещяло да я напада, правейки по този начин нова кариера. Това е Георги Близнашки. Юда.
до Летописец на 30.07.2014 в 03:44
Мен ме впечатлява и още един момент. Наскоро Близнашки твърдеше, че той е основният автор на сегашната ни Конституция. За недостатъците й няма да говоря, но всички знаем как беше приета тя. И сега много от онези, които бяхме против приемането й, се гушнаха с Близнашки, защото той бил много свестен. Тук също проличава мерзавщината на Калин Янакиев и другите като него - готови са и родната си майка да прегазят за да се докопат до властта.

Напиши коментар