Русия и Северен Кавказ: обречени да са заедно

<p>Може Чеченската република в състава на Руската федерация да е вече напълно умиротворена, може напълно да спряха от година-две всички форми на въоръжени сблъсъци в северокавказките републики, включително и терористичните бомбени атентати, може час по час да се обявяват грандиозни планове за обществено-икономическо развитие на тези земи, може да се строят с пълна пара огромни туристически обекти &ndash; от единични хотели и ски писти до зашеметяващи с размаха си напълно нови курорти. На междуличностно равнище обаче състоянието на отношенията между северокавказците и славянските християнски народи в Русия днес продължава да бъде изключително сложно, меко казано.</p> <p>Призоваване на чеченци в руската войска е прекратено още в началото на 90-те години на миналия век. След края на Втората чеченска война е направен опит за възстановяване на набирането на чеченски новобранци, но според свидетелства на очевидци още първите наборници отказват да изпълняват заповеди, не си оправят леглата, не сгъват дрехите си и не помагат в приготвянето на храната и не почистват спалните помещения, понеже това е &bdquo;женска работа&rdquo;. В добавка &ndash; държат молитвени килимчета под леглата си, носят ги в походи и демонстративно се молят, прекъсвайки всяка друга започната вече дейност. Този първи опит е съвсем краткотраен и набирането на чеченци в руската войска е отменено почти незабавно.</p> <p>Обявеното преди десетина дни възстановяване на набирането на срочнослужещи от Чечения е пробно и ограничено, засега ще бъдат призовани до края на 2014 г. едва 500 наборници. Силно ограничено е участието и на останалите северокавказки републики в този процес, макар набирането на срочнослужещи там никога да не е било прекратявано напълно. Тази пролет например да служат в руската войска бяха призовани 400 младежи от Кабардино-Балкария и Карачаево-Черкезия, 900 &ndash; от Дагестан, и едва 100 &ndash; от Ингушетия. Този брой е крайно ограничен в сравнение с общия брой наборници в Русия &ndash; около 150 хиляди, и очевидно засега ще остане без изменения.</p> <p>През 2012 г. наборници от Дагестан се жалваха чак в Москва, че не ги допускат до срочна служба в руската войска. Ръководителят на Чеченската република Рамзан Кадиров заяви, че десетки хиляди млади чеченци се стремят към реализация като професионални военни, но за тях също както и за дагестанците този път е затворен &ndash; практически не е възможно в Русия да станеш професионален военен и да се издигаш по военната стълбица, ако не си бил призован на срочна служба преди това. Изглежда, че високата безработица във всички северокавказки републики е сред причините за стремежа към военна кариера, която в Русия има високо обществено одобрение, а и е добре платена.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42309_jwDu5ph5mtD8MTOBnTcbWM1GOO7VDO.jpg" style="line-height:1.6em" /></p> <p><strong><em>Чеченец, рисунка от 1840 г.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Скоро политическите и стопанските отношения между Русия и северокавказките народи ще навършат 1100 години, тези отношения са винаги без полутонове, винаги в черно и бяло &ndash; или са пример за междуетническа привързаност, или са на границата на ненавистта. През втората половина на Х в. значителна част от северокавказките народи влизат в Тмутараканското княжество, там, в един от трите ексклава на Древна Рус, със славяните съжителстват касоги (староруското название на предците на днешните адиги, кабардинци и абхазци), яси (староруското название на осетинците) и прабългари (които по-късно заедно с касогите ще формират днешните карачаевци, балкарци и кабардинци).</p> <p>Особено след налагането на християнството при княз Владимир Святославович (ок. 960&ndash;988) отношенията със северокавказките народи са приятелски &ndash; Алания (дн. Северна Осетия-Алания и Република Южна Осетия) е християнизирана още през 916 г. от византийски мисионери, а абхазците са християни още по-отдавна &ndash; от ІV в. Славяните и северокавказците са и съюзници, обединява ги борбата срещу мощния Хазарски хаганат. През ІХ&ndash;ХІ в. в земите на днешен Дагестан е разположена друга могъща християнска аварска държава &ndash; Сарир.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42309_T13MsdqBwTIVjHDXhR8S7o8UkTXeH4.jpg" style="line-height:1.6em" /></p> <p><strong><em>Черкези (адиги) в атака по време на Кавказката война, която Русия води във времето от 1817 г. до 1864 г., рисунка на Г. Г. Гагарин, май 1841 г.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>За няколко дълги столетия след ХІІ в. разпокъсаните руски княжества се развиват далеч на север и нямат допир със Северен Кавказ и с неговото население. Чак през 1552 г. в Москва пристигат &bdquo;черкезки князе&rdquo; (според думите в историческите извори), за да молят за помощ от цар Иван ІV Страшни (1533&ndash;1584) срещу могъщото Кримско ханство. През следващите две години значителна част от адигите се присъединяват към Русия заедно със земите си, търсейки спасение. През 1557 г. в Москва пристигат дагестански пратеници, както и пратеници на кабардинските князе, а през 1561 г. Иван IV се жени във втори брак за Мария Темрюковна (преди покръстването си Гуашеней), дъщеря на великия княз на Кабардия Темрюк Идарович (Идарокуе Кемиргокуепща).</p> <p>От втората половина на все същия ХVІ в. отношенията между Русия и северокавказките държави се влошават, започнала е вече ислямизацията на Северен Кавказ. Въпреки това през 1588 г. в Москва пристига първото чеченско пратеничество, начело с Батай-мурза, което предлага срещу закрила чеченските князе да се признаят за васални на Русия, макар и формално. Едва след 21 януари 1781 г. чеченските земи са изцяло в границите на Русия.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42309_qEcjv7zFViG0I5e9KUllgHhERcN3s0.jpg" /></p> <p><strong><em>Руски войници строят път в Дагестан, рисунка на немския художник Т. Горшелт, 1858/1859 г</em></strong></p> <p>Непрестанни брожения на северокавказците водят до най-продължителната война, която Русия води в цялата си история &ndash; Кавказката (1817&ndash;1964). Описана в забележителни художествени произведения, тази война трябва да свърже и географски с Русия грузинските, част от азербайджанските и арменските земи, които към началото на ХІХ в. вече са се присъединили доброволно към Русия, нужно е да се преодолее съпротивата на непокорните вече ислямизирани северокавказки народи, въставащи непрекъснато.</p> <p><span style="line-height:1.6em">***</span></p> <p><span style="line-height:1.6em">Трудно е да се предвиди колко време ще продължи завършващият етап на поредното присъединяване на Чечения, а и на останалите северокавказки републики, към порядките в Руската федерация, възможно е пълното нормализиране на тези отношения, особено след двете кървави войни в Чечения в края на миналия век, да продължи още дълго, възможно е дори да не премине съвсем гладко, но особено последните почти пет века показаха, че Русия и Северен Кавказ са обречени да съжителстват въпреки грамадните различия в бита, религията и народопсихологията.</span></p>