Прокудени

<p>Обезлюдяването на България е следствие не толкова от стопанската разруха, която цари необезпокоявана поне от четвърт век, но повече от пълната липса на справедливост в обществото, така видна всекидневно от поведението на властниците ни. Прогонването на повече от два милиона българи извън страната заплашва скоро да се превърне в поредната ни национална катастрофа. Достатъчно е тук да бъде приведено едно-единствено сравнение &ndash; поляците, които са смятани за символ, едва ли не, на източноевропейската емиграция на Запад, са около 3 милиона, при 38&ndash;39 милиона жители в тази страна през 2013 г. Българите, принудени да емигрират, са най-малко 2 милиона, при около общо 7 милиона българи, живеещи в страната.</p> <p>Трябва вече ясно да бъде заявено, че българската емиграция след 1989 г. е следствие от съвсем съзнателната политика, провеждана от политическата класа. Цел на тази политика бе съзнателното маргинализиране на българското общество, за да може то лесно да бъде манипулирано и управлявано. Тази цел, както е вече съвсем видно, бе постигната изцяло. Своеобразната трилогия, която се позаформи тук през тоя месец, имаше и друга задача &ndash; да покаже исторически успоредици на обществените процеси, които сега текат в българското общество, и така да станат по-ясни бъдещите опасности за България. От днешните исторически успоредици пък трябва да стане видно, че загубата, при това съвсем целенасочена &ndash; в това никой не бива да се съмнява, на главозамайваща част от населението на България трябва да се очаква да бъде по-скоро необратима, макар да съществува все още някаква възможност за промяна на тази катастрофална тенденция. Всъщност най-много от всичко ми се иска да греша.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43393_4FIjofA4TPW6pAg3AEs0ZMRKeICOYR.jpg" /></p> <p><strong><em>Българските следи в Мала Азия са многобройни:&nbsp;</em></strong></p> <p><strong><em>- около 690 г. 30 хиляди солунски славяни са заселени в Киликия;</em></strong></p> <p><strong><em>- през третата четвърт на VІІІ в. 208 хиляди тракийски славяни се преселват във Витиния;</em></strong></p> <p><strong><em>- след VІІ в. прабългари и родствени им племена се разполагат около ез. Ван, южно от него и източно от Трапезунд;</em></strong></p> <p><strong><em>- около 1354 г. предполагаемите граници на българското шахство (ХII&ndash;ХVI в.) в Булгардаг (южна Мала Азия) при кхан Яхша IІ ограждат значителни земи, населени предимно с прабългари (по П. Коледаров);</em></strong></p> <p><strong><em>- от ХVІ в. до 1914 г. над 30 са българските села в северозападната част на полуострова, те образуват две близкостоящи области на източния бряг на Дарданелите, плътно заселени с българи (по езикови данни).</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Налага се да почнем с едно уточнение, което май и друг път тук е правено. Населението на една средновековна държава, а и днес това е от значение, е най-голямото богатство за кой да е средновековен владетел. Данъкоплатците се ценят не само заради събираното от тях, но и защото от техните редици се формира войската.</p> <p>През 760 г. българският престол е зает от господаря Телец (760&ndash;763), когото историческите извори описват накратко като &bdquo;злонравен&rdquo;. &bdquo;Немного време&rdquo; след възцаряването му се датира първата масова емиграция на население от България, тогава &bdquo;славянски родове&rdquo;, както пишат изворите, наброяващи общо 208 хиляди души, по чисто политически причини напускат България и се насочват към Византия, за да поискат убежище.</p> <p>Това сведение е смайващо наистина, първо заради броя на преселниците &ndash; малко средновековни държави или отделни етноси имат такъв брой население. След като знаем, че значително нарастване на населението на България се отбелязва чак век след описваните събития, то трябва да е напълно понятно, че броят на емигрантите има смразяващ ефект за България. Ако съдим по последвалите исторически събития, то почти половин век ще е нужен, за да бъде укрепена демографската обстановка.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43393_eZip6DzwCfzgbdZ3IE5bncHRkXJShZ.jpg" /></p> <p><strong><em>Сведения от житията на християнските светци Йоаникий (Иван Боила) в периода 802&ndash;846 г. в областта на града Пруса, включително и около селото Марикату, и на Антоний Млади преди 865 г. до града Плусиада подчертават запазването на славянския характер на тамошното население.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Преселниците са прекарани с кораби първоначално до областта около поречието на р. Артана (на черноморския бряг на Мала Азия, недалеч от Цариград) по заповед на твърде възрадвания византийски император Константин V Копроним. Поради огромния брой на бежанците ще се наложи да предположим, че до р. Артана са ги превозили корабите, но разселването им впоследствие е продължило по цялото западно крайбрежие на областта Витиния.</p> <p>А и нещо повече &ndash; сведения от животоописания на християнски светци налагат да се предположи, че поне до ІХ в. цялото това население запазва славянското си самосъзнание.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Следва</em></p> <p>____________</p> <p>* Смисълът на текста от миналата седмица не бе да се раздават присъди точно по случая с младото момиче, което заяви, че е претърсвано унизително насред улицата, ясно бе, че случаят тепърва ще се разследва. Възмутителното в случая бе, че обикновеният български гражданин няма на кого да се оплаче в една трета от дните в годината, защото въпреки колосалните си заплати правораздавателите отказват да работят в съботите, неделите и празничните дни. А че полицейщината в страната е неоспорима, мисля, никой не би възразил.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Свързани текстове:</p> <p><u><a href="http://glasove.com/komentari/32025-kratyk-zapis-na-obshtestveniq-ni-razpad">http://glasove.com/komentari/32025-kratyk-zapis-na-obshtestveniq-ni-razpad</a></u></p> <p><u><a href="http://glasove.com/komentari/43142-policejshtini">http://glasove.com/komentari/43142-policejshtini</a></u></p> <p><u><a href="http://glasove.com/komentari/42866-predatelstva">http://glasove.com/komentari/42866-predatelstva</a></u></p>