Заглавието е посветено на тези, които разпознават Ботевото „Плачете за Париж“. „И нашата бедна журналистика, и тя заплака за бездушното и прокле разумното“ – и прелива от злорадство от бягството на Пудждемон, и коленопреклонно ликува от сопаджийските методи на Рахой, включващи вече и многохилядни казионни манифестации като у нас през май 1989 г. или в Гърция в 1991 г. след независимостта на Скопие, и затваряне на опозиционните каталански уебсайтове. „Първата интернетна война“ завърши с офлайн ликвидацията на едната от воюващите страни.

 

Особено гласовити по интернет форумите са голяма група наши сънародници от Испания, които, вече инвестирали в живота си там, умират от страх да не би отделянето на Каталуния, дето се произвежда значителна част от БВП на страната, да ги направи по-бедни. Тези хора мразят и завиждат на каталанците за развитието им, обвиняват ги, че били разглезените деца на Мадрид, че изсмуквали соковете на останалата Испания и дори при Франко (!) били фаворизирани и субсидирани. 

 

Говорят също, че сепаратизмът на Каталуния бил коварен план на Брюксел да унищожи националните държави. Това е пълна безсмислица. Истината е тъкмо обратната. 

 

ЕС не само се обяви против независимостта на Каталуния, но оправда сопаджилъка на Рахой 

 

и пълното му презрение към волята на народните маси. Това никога няма да бъде забравено и ще тежи на съвестта на ЕС. Бой до спукване на мирно чакащи да гласуват – такова нещо няма да видим и в Каракас, да не говорим за Москва и Пекин. Но то се аплодира от Брюксел.

Каталанските сепаратисти не се умориха да повтарят, че са за ненасилствени методи, няма да леят куршуми, да пробиват черешови топчета, да разбиват витрини. Заплашват сега с десетдневна стачка, но това е мирен протест. 

 

Мадрид е този, който размаха сопата, 

 

преби над 900 мирно чакащи да гласуват каталански граждани – и Брюксел благослови престъпната му десница. На първи октомври рухнаха и последните заблуди, че Брюксел значи демокрация. Брюксел значи открита диктатура на глобализираните финансови елити. Докато е възможно диктатурата да пипа с кадифени ръкавици, добре, но щом стане нужда, веднага донася от килера сопата. 

 

Защо са нужни нови избори на 21 декември, след като в Каталуния имаше редовни избори в 2015 г. и избраният тогава парламент със 70 от 135 гласа, т.е. с абсолютно мнозинство (половината на 135 е 67,5) , прие декларацията за независимост? Как ще протекат изборите на 21 декември, след като Рахой окървави – с одобрението на Брюксел – референдума на 1 октомври, обяви извън закона лидерите на сепаратистите, затвори уебсайтовете им и назначи неизбрани от каталанците мадридски чиновници да управляват вместо народните им избраници? Дали Мадрид ще признае резултата от тези избори, ако е същият като в 2015 г., след като не призна референдума и вота на законно избрания парламент? 

 

 

 

ЕС е против независимостта на Каталуния, но е причината за движението на каталунците за независимост 


ЕС, особено еврото и политиката на остеритет, създаваща изкуствена дефлационна спирала и вкарала Испания (и Италия) без никаква вина (за разлика от дълбоко прогнила Гърция) в криза, по-лоша и от Голямата депресия от 1929 г., са причината за недоволството на каталанците, канализирало се във вековното русло на борбата за независимост, за република и за истинска демокрация. 

 

Кой държи заедно националните държави и наднационалните обединения като ЕС? 

 

Сега чета интересната книга на историка Ювал Ноа Харари „Сапиенс“, дето се казва, че най-важното, което отделя нашия биологичен вид, сапиенсите, от другите по-древни видове човеци като еректусите, данилованците и неандерталците, е способността ни, благодарение на по-усъвършенствания ни език, да поддържаме изключително сложна система междуличностни отношения в рамките на малката общност, в която това е възможно, и да създаваме абстракции, които ни обединяват в по-големи общности, дето не е възможно да познаваш всички хора и да имаш лични отношения с тях. 

 

Антропологията показва, че максималният брой хора, с които можем да поддържаме ефективни междуличностни връзки, е около 150 или „числото на Дънбар“ – това бил и максималният брой на племената и селищата в праисторическата ера и до днес в традиционните общества в тропическата дъждовна гора. 

 

Дори при такъв малък брой съплеменници човек трябва да възприеме и осмисли над 11 хиляди междуличностни отношения, което е и пределът на мозъчния ни компютър. Но как се създават по-големите човешки общности? Племенните съюзи, градовете, княжествата, империите, националните държави, наднационалните съюзи като ЕС? 

 

Очевидно тези големи общности имат големи икономически предимства пред малките – предимствата на разделението и специализацията на труда в голям мащаб, или на езика на икономистите, на икономията от мащаба (economy of scale). Но въпреки това те не са възможни, ако не е налице нещо, което да замества междуличностните връзки в малкото племе, което да обединява милиони взаимно непознати хора в голямата общност. 

 

Тази роля изпълняват абстракциите като „Испания“ и „Европейски съюз“, които позволяват на хората да възприемат напълно непознати далечни хора, често с друг произход, култура, религия и език, като свои, с които може да се взаимодейства спокойно. Но тези абстракции се нуждаят от осезаема опора в реалността. 

 

Такава опора по отношение на ЕС по определение е споделеният мир и просперитет, т.е. преодоляването ужасите и лишенията на Втората световна война. По отношение на Испания след Франко – преодоляването ужасите на гражданската война и франкизма, т.е. демокрацията, автономията на регионите и отново споделеният просперитет. 

 

Когато просперитетът липсва, няма кой да държи ЕС и Испания заедно – освен сопата. 

 

В 1991 г. внезапно изчезна това, което държеше заедно СССР – комунистическата партия, нейната идеология, организация и готовността й за държавно насилие в тяхна защита, и СССР се разпадна. Горбачов избра да не противодейства на разпадането със сила, въпреки че можеше да го направи и че мнозинството от съветските хора дори в Украйна искаха запазването на общия дом в някаква форма. 

 

От Голямата рецесия от 2008 г. насам пък изчезна внезапно това, което държеше заедно ЕС – споделеният просперитет. Особено зле се отрази това в Испания. Макар че в сравнение с Гърция тя бе отличник на еврозоната – държавният й дълг бе намален до 64% БВП – страната акумулира благодарение на еврото огромен частен дълг от 220% БВП. Този частен дълг финансира огромния имотен балон, спукването на който хвърли страната в икономическо бедствие, надхвърлящо опустошенията от Голямата депресия в 30-те години, когато, както знаем, Испания бе хвърлена в кървава гражданска война. 

 

Както и в 30-те години, Испания, този път под натиска на Брюксел и Берлин в интерес на глобалните финансови елити, реагира на кризата на търсенето неправилно – вместо с повече търсене – с повече остеритет, с което задълбочи дефлационната спирала и страданието на народа от безработицата, загубата на спестяванията на милиони, фалитите по ипотеки и изгонването от жилищата на разорилите се семейства от банките кредитори. Бързият растеж на партиите на протеста като „Подемос“ е свидетелство за недоволството на масите въпреки пълното културно-пропагандно господство на глобализираните елити. В цяла Европа недоволните протестират срещу ЕС като причината за неволите им. 

 

Растежът на сепаратизма в многонационалната испанска монархия е друг естествен резултат от Голямата рецесия. Каталанците свързват икономическата си несигурност с Мадрид, управлението на народната партия, поделение на ЕНП, и Брюксел. Те наистина казват, че искат да са извън Испания, но в ЕС, но това е непоследователност. Изглежда имат предвид един обновен ЕС на народите, а не сегашният на финансовата олигархия. 

 

Има и друга важно нещо. Миналата седмица в еуфорията от обявяването на независимостта, радостта на каталанските знаменитости като Жозеп (по-известен като Хосе) Карерас, слушах внимателно песента на каталанския Виктор Хара – Луиз Лак „L’Estaca” („Залогът“) в Ютюб, с картинки от гражданската война, девойки с пилотки и „Но пасаран”. 

 

За тези хора гражданската война е още жива и ексцесите на Рахой съвсем я съживиха. 

 

Както за руския народ втората световна е още жива, и всичко, което виждаме там на 9 май, и безсмъртният полк, и как се вълнуват от украинските бандеровци, не е престорено. Рахой недооцени паметта, нетърпимостта на каталанците към франкизма. Преди десетина години, когато още четях сп. „Ню Йоркър“, пишеха за разкопаване на гробовете на убитите от франкистите по цяла Испания, нещо дотогава било забранено – разкопаха и гроба на Лорка. Бях много развълнуван от прочетеното и по Коледа 2006 г. в Мадрид се снимах специално пред паметника на Лорка, спомних си и стихотворението на Л. Левчев „Къде е тая кървава Гранада“, а новата 2007 г. и членството на България в ЕС посрещнахме триумфално на площад „Каталуния“ в Барселона с грамадна тълпа каталанци и пристигнали с ферибота генуезци. 

 

Рахой мислеше, че с пластмасовата си народна партия, с пластмасовия си ЕС е стигнал края на историята и е в някакъв вечен, постисторичен пластмасов консумеристки рай. Но историята е жива – и както в Русия хората носят портретите на загиналите си във войната предци, така и миналия петък в Каталуния много хора развълнувано казваха: „ех, защо баба ми не доживя тоя ден, дядо ми все мечтaеше да се отделим от тях“. 

 

А текстът на каталанския химн „Еls Segadors” („Жътварите“)? Той е писан в 1899 г. и разказва за събития от 1640 г. – „да прогоним тия хора, тъй нахални и надменни“ (служителите на кастилския крал). Републиканизмът и народовластието за популистка, градска Каталуния са неделими от независимостта й от консервативен, елитарен и феодален Мадрид. 

 

И Меркел също не можеше да осъзнае реалността, която даваше право на Путин за Крим, и казваше, че той живеел в XIX век. Тези лидери на ЕС, Юнкеровци и Рахоевци, не са на тоя свят и ще бъдат изздухани от вятъра на историята. А за България по-валидни отвсякога са думите на Ботев: „Кажи ми, кажи, бедни народе...“ 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

18 коментар/a

observer на 01.11.2017 в 10:17
Е, както отношението на проправителствените медии, чувстващи се длъжни да повтарят тезите на Брюксел, така и многобройните участници в Мрежата добронамерени към Русия, се отнесоха към събитието на принципа свой - враг. Когато е от своите, разпадът е зло, когато стане дума за врага, се подкрепя. Исторически аналогии ще се намерят. Косово например. Или Крим, макар там да става въпрос всъщност за обединение. Разпадали се се Османската империя, Руската, Австро-унгарската, Югославия. Когато централната власт отслабне, сепаратизмът побеждава, когато е силна, се потъпква, в благоденстващите държави се проявява на фолклорно ниво. Днешната глобализация също го предизвиква като ответна реакция. При всички случаи става въпрос за обективни процеси и моралните оценки изразяват единствено пристрастията на коментиращите. Нито каталунците са прогресивни, щом искат парите за себе си, нито Мадрид е франкистки, какви бяха баските терористи например, борци за социална справедливост? Разликата с нашата борба за независимост е огромна.
Форма на 01.11.2017 в 10:18
Демокрацията е форма на диктатурата. Да се бориш за демокрация в условията на класово общество е равнозначно да се бориш за мека, подла и замаскирана диктатура. Капитализмът не е просто демокрация. Когато е нужно да оцелява, господстващата класа грабва тоягата и бие. Когато е нужно да оцелява, господстващата класа заменя демокрацията с фашизъм. Затова винаги казвам, че фашизмът е е последното убежище на капитализма. Тия неща ги учихме в училищата преди 30 години. И в Софийския университет се учеха, и във всички висщи училища. Сега никъде не се учат, за да не се разнищва поробващата кабала на капитализма. Сега живеем в кабалата на лихварския капитализъм. Следва изпращане в ада на войната, която неспирно се подпалва, подклажда, за да спаси лихварския капитализъм. Изтървахме питомното - социалистическото безкласово общество - и сега гоним дивото - капиталистическата демокрация. Идиотите никога няма да разберат, че демокрацията не е капитализъм, а е една от формите на капитализма. Така, както демокрацията е била една от формите на робовладелчеството. Капитализмът е съвременното робовладелско общество, в което подтиснатите хора - съвременните роби - се приспиват с мантрата на демокрацията. Събудят ли се, обаче, ги бият със сопите в Барселона, разстрелват ги и изчезват безследно като в Чили през 1971 г. и като в България през 1923 -1925 години и 1941-1944 години. Демокрацията е курвата на капитализма, а фашизмът е неговата сопа. И двете са за предназначени за робите - да са доволни, че са живи и да не заплашват господството на лихварската кабала и на тези, които я упражняват.
Зъл сопаджия от Мадрид на 01.11.2017 в 11:19
По принцип следя с интерес Хаджийски, но днес опитът му за анализ на тема, която не разбира особено добре, не е сполучлив. Статията е наивно едностранчива и следваща медийните клишета на едната страна. Маниерното изписване на Пучдемон с ДЖ и детайлното посочване на химна не са достатъчни нито да покажат задълбочено познание, нито да аргументират едностранчивостта. Легендите за окъпаните в невинна кръв улици и стотиците ранени, от които, оказа се, половината са ранени от уплах (съгласно статистиката на барселонските болници) вече почна да отшумяват нейде в пропагандното недавно. Няма сопаджии, няма зли франкисти, няма ретрорепубликанци. Гражданската война свърши преди 80 г. и опитите кървавият й призрак да бъде възкресен за нов медиен живот са не само некоректни, но и доста нечистоплътни. Ще оставя без коментар дребнавото и безвкусно междуемигрантско заяждане за пристрастните поради инвестициите си в Испания български гастарбайтери.
SIMO на 01.11.2017 в 11:29
Формичка, нещо си се объркала: В България просто една господстваща класа се смени с друга.....За повечко информация прочети книгата на Ж. Желев -"Фашизъмът"...И да допълня: Хора в България са изчезвали и преди 1921г. и след 1944г.........Ама не ви изнася да кажете КОЙ взриви църкквата св. Неделя а сега се изписаха първи "демократи" и "капиталисти".....Ноо маймуняка, колкото по-нагоре се изкачва, му лъсва червеният задник......
................... на 01.11.2017 в 12:35
Демокрацията включва ли залавяне и съд за хора обвинени в бунт от властта приравнявайки ги със джихадисти взривяващи бомби?!. Такава демокрация обслужва по силния и е опасна защото е предпоставка мнозинството винаги да може да смачка малцинството . И се вижда , че няма никой насреща да защити нито бунтаря нито малцинството ...
Форма (кор.: 1973) на 01.11.2017 в 13:19
Демокрацията е форма на диктатурата. Да се бориш за демокрация в условията на класово общество е равнозначно да се бориш за мека, подла и замаскирана диктатура. Капитализмът не е просто демокрация. Когато е нужно да оцелява, господстващата класа грабва тоягата и бие. Когато е нужно да оцелява, господстващата класа заменя демокрацията с фашизъм. Затова винаги казвам, че фашизмът е е последното убежище на капитализма. Тия неща ги учихме в училищата преди 30 години. И в Софийския университет се учеха, и във всички висши училища. Сега никъде не се учат, за да не се разнищва поробващата кабала на капитализма. Сега живеем в кабалата на лихварския капитализъм. Следва изпращане в ада на войната, която неспирно се подпалва, подклажда, за да спаси лихварския капитализъм. Изтървахме питомното - социалистическото безкласово общество - и сега гоним дивото - капиталистическата демокрация. Идиотите никога няма да разберат, че демокрацията не е капитализъм, а е една от формите на капитализма. Така, както демокрацията е била една от формите на робовладелчеството. Капитализмът е съвременното робовладелско общество, в което подтиснатите хора - съвременните роби - се приспиват с мантрата на демокрацията. Събудят ли се, обаче, ги бият със сопите в Барселона, разстрелват ги и изчезват безследно като в Чили през 1973 г. и като в България през 1923 -1925 години и 1941-1944 години. Демокрацията е курвата на капитализма, а фашизмът е неговата сопа. И двете са за предназначени за робите - да са доволни, че са живи и да не заплашват господството на лихварската кабала и на тези, които я упражняват.
Симчо, на 01.11.2017 в 13:35
Живееш в матрицата на финансово-корпоративната олигархия, на лихварската кабала. Трудно ще проумееш какво робче си, защото едва ли някога си живял просветен живот извън тази матрица. На такива като теб е безсмислено да се обяснява кое е причина и кое е следствие. Само за сведение: 1. В взривяването на църквата св. Неделя участват едни други слуги на дявола, а в 9-то юнския фашистки преврат през 1923 г. , убийството и разчленяването на законно избрания министър-председател, и в клането на българския народ - други слуги на дявола. И едните и другите слуги на дявола обслужват матрицата на лихварската кабала на дявола, но и едните и другите са като слепи котета, защото не разбират матрицата, в която живеят.
Константин Димитров на 01.11.2017 в 20:40
Като човек испанист, неразривно свързан с Испания, живял там две десетилетия и следящ всички новини от месец насам (а и изобщо, процесите в Каталуня), мога да заявя, че изразът: Мадрид е този, който размаха сопата, преби над 900 мирно чакащи да гласуват каталански граждани – и Брюксел благослови..." е просто издевателство над език, истина и благоприличие - освен, че издава пълно непознаване на обстановката, на историята на Испания и на нейния дух. Същото се отнася и за цялата статия. Срамота - просто срамота.
Sulyo Pulev на 01.11.2017 в 21:45
A be Fichkata kato neo-communist i pruv liberal, shto ne se premesti v california i kato edin istinski multi-medien Che Guevara da se bori za californiiskata republika... Aman ot samozvantzi!!!!
Българин от Б на 02.11.2017 в 01:54
в Испания нЕма демокрация и никога не е имало.И никога нЕма да има, щото е на запад.Демокрация има и ще има само на изток, в Евразията, и главно в новия Савецки съюз.В Мадрид са сопаджии, там окървавяват всичко.В новия Савецки съюз проблемите са решени и нЕма никакви проблеми.Там, у Савецкия съюз, дали ще има референдум или нЕма да има се решава от най-демократичното управление на света, савецкото, и по-точно референдуми, които касаят федерацията, могат да бъдат разрешени само ако федеративното управление реши.Например референдум за отделяне на Сибир или Калининград нЕма никогаж да има, защото нЕма да бъде разрешен от федерацията.Сега вдявате ли как се решава всичко у Савецкия съюз: има референдуми, има проблеми, нЕма да бъдат разрешени референдуми за отделяне на Сибир или Калининград-нЕма проблеми. ТочНо както една друга крилата мисла от близкото савецко минало("има човек, има проблеми, нЕма човек-нЕма проблеми").Ама той Фичката за тези неща няма да спомене, а и най-важното:парите не миришат, даже и рубли да са:-)
Дядо Йоцо на 02.11.2017 в 13:22
Пазят те Фичко, трият ме. Нищо, ти си знаеш...
Наш Чичо Фичо е странна личност: противоречива, а в същото време — надарена с оскъдно въображение. на 02.11.2017 в 17:06
Таман взе да се възхищава от Доналд Тръмп (и то не заради тУЙ че е красавец и умник, а защото се е вкопчил в овехтялите традиционни ценности на «бледоликите англосаксонски протестанти», Хаджийски изведнъж «суич»-на своя «майнд» на 180 градуса и се захвана да обхулва испанския Рахой, който пък толерира древните иберийски традиции и хич не са му по вкуса неолиберастките отклонения на Пуч-Демон. Чичо Фичо обаче отново флуктуира — останалото му без опора политическо верую го носи в незнайни посоки, рискувайки да се разбие в скалните породи на «родната му» Манхатънска гранитна формация. За да имаш обаче правото да си противоречив, ти си длъжен да обладаваш жив енд пълнокръвен въображинейшън. Да си представиш например СЕПАРАТИЗЪМА в неговия абсолютен вид: вместо да има една испанска държава, населена с ИСПАНСКА НАЦИЯ и вместо да се е роила тази държава на един билюк сепаратистки единици: Андалусия, Арагон, Галиция, Баския, Навара, Кантабрия и т.н. — и не на последно място ВЪПРОСНАТА КАТАЛУНИЯ, — населението просто си се сепарира на отделни индивиди, всеки от които си жевее САМОДОСТАТЪЧНО и си е сам за себе си отделна държавица. Вероятно такова трябва да си го представяме възможното НЕО-ЛИБЕРАЛНО бъдеще на целия свят: вредом индивиди и всеки имдивид е КОНСУМАТОР (сиреч плюска като свиня), поради което ЗАТЪВА В ДЪЛГОВЕ — за добруването на БЛАГОДЕТЕЛЯ, «който поръчва музиката», зер парите са негови.
невролог на 03.11.2017 в 01:07
Г-н Хаджийски, Как пък докато дремете в еманацията на най-гнилия капитализъм-САЩ,"мъдрите Ви анализи "по всички политически въпроси са от най-левичарски/по-точно левашки позиций/.Как пък не прихванахте поне малко от американския култ към успеха,индивидуализма и свободата.Веднъж Ви писах,че е мъчително за един лузър да гледа успехите на другите.Той винаги е "ощетен",иска преразпределение на благата/провеждано винаги от неговата партия/.Вие и другите путинофилчета се радвате на Социалистическа република Каталуния.Радвате се на това,че вълненията в Испания ще навредят на ЕС.Вероятно се радвате и на някоя и друга честно заработена рубличка.Но искам да ви попитам господа левичари-пак ли ще бягате в Сърбия като вожда ви Гошо алкохолика през 23 г.,ако в Разградски,Търговищки и Кърджалийски окръзи,някои добри партий спретнат един хубав и "законен" референдум и обявят едни хубави републики/или малки султанати/.Тогава от първия приятел на Ердоган-Путин ли ще чакате помощ ,или от проклиняния от вас ЕС.
Споко-лог до невролог на 03.11.2017 в 11:51
Споко! Ще чакаме помощ от Китай, а в краен случай - от Филанкишията, защото виждаш, но не разбираш какво виждаш. За твое улеснение ще ти напомня, че ЕС е най-големия конкурент на САЩ. Кой има интерес да се разбие ЕС? - САЩ? - Не! Никога! Вечна евроатлантическа солидарност! Дали така разсъждават в транснационалните финансово-корпоративни клъстери със седалище в САЩ? Дали така мислят частниците във Федералната резервна система, които печатат доларите на САЩ и като собственици на напечатаните долари ги дават на държавата САЩ срещу разписки - държавни ценни книжа, - и срещу задължение на държавата САЩ да им изплаща лихва? Знаеш ли г-н невролог? Защо застреляха Кенеди и се дърпат докрай да разсекретят архивите? Затова споко! Спинкай в кабалата на лихвата, на капиталистическата демокрация и фашизъм и чакай някой да те спаси! Иначе и аз съм противник на идиотския индивидуализъм, неизбежна последица от който е раздробяването на държавите! А ако завиждаш на Димитров, че бил пияница, обърни една-две чашки домашна двойно препечена! Ха наздраве и не се невротизирай!
bob valdes на 03.11.2017 в 12:03
https://www.youtube.com/watch?v=2wRqbwHS4Hs https://www.youtube.com/watch?v=7nPvfqn2hhI

Напиши коментар