Петър Стоянов и антикомунизма

Петър Стоянов и антикомунизма
Не знам как стоят нещата „в световен мащаб”, но в България антикомунизмът все още направлява мисленето на определен род политици. Доказателство за това е последната петъчна „Панорама” , в която един от гостите на това рейтингово телевизионно предаване, бившият президент Петър Стоянов, потърси опора в антикомунизма, за да осветли един интересен народопсихологически въпрос. Защо българският народ се отнася с недоверие към интелигенцията? Тази тема на пръв поглед не е свързана с политиката, но начинът, по който г-н Стоянов подходи към нея, показа, че при добро желание и тя може да се политизира.

 

 

Винаги съм подозирал, че българският народ от край време е бил и си остава дълбоко безразличен към съдбата на интелигетцията. Скептичен съм обаче, че с рационални средства ние можем да се домогнем до тази особеност на народната душа. Отговор на подобни въпроси може да ни даде само изкуството и по-точно – изящната словесност. Сравнително точно могат да се установят само две неща:

 

  • незавидното материално положение на българския интелигент от Освобождението до наши дни и

 

  • безразличието на българските политици към този факт.

 

Оттук един народопсихолог, който обича да фантазира, би могъл да заключи, че отчасти това фактическо положение би могло да се обясни с манталитета на българина, който не уважава своята интелигенция.

 

Тази рискована хипотеза на свой ред изисква обяснение. Ако приемем, че неуважителното отношение на нашия народ към интелигенцията е факт, на какво се дължи той? Отговорът, който Петър Стоянов дава на този въпрос, е изненадващо прост: виновна за лошата си обществена репутация е самата интелигенция. По времето на социализма тя загубила уважението на хората поради сервилното си отношение към Тодор Живков.

 

Трябва да се признае, че това е едно оригинално хрумване. В случая обаче то ме подсеща за една сентенция на известния американски публицист Хенри Менкен от първата половина на миналия век:

 

„Всеки сложен въпрос има един отговор, който е ясен, прост и неверен”.

 

Вярно е, че около Тодор Живков се въртяха много хора от т.нар. творческа интелигенция, но по правило те бяха извоювали високата си репутация преди да бъдат включени в състава на неговата ловна  дружинка. За пример биха могли да послужат две имена -Емилиян Станев и на Йордан Радичков - които вече имат запазено място в историята на българската литература. Тук обаче не става въпрос за таланта, а за морала на хората в това обкръжение.  Твърди се, че някои от тях са били ненадминати ласкатели. Не е ли това достатъчно основание за народното презрение?

 

Както е известно, по въпросите на морала всеки има право на свое собствено разбиране. (Счита се, че в сферата на моралните оценки компетентността или квалификацията  нямат оная тежест, която по принцип им се приписва). Моето лично мнение е, че за един човек най-важното нещо е как си върши работата. Ето защо ако става въпрос за един безспорно талантлив творец, достойнствата на неговото творчество ни дават основание да омаловажим в някаква степен моралните му прегрешения. Признавам, че тази гледна точка е предубедена.

 

Ако тази защита на писателите от ловната дружинка на Т. Живков не звучи убедително за моралистите, трябва все пак да се каже, че при социализма имаше множество видни интелектуалци, които по никой начин не са се „слагали” на Тодор Живков. Експромпт ще изредя няколко имена на писатели, които в този момент ми идват наум: Валери Петров, Добри Жотев, Веселин Бранев, Константин Павлов, Радой Ралин, Мирон Иванов, Яко Молхов. С малки изключения, какъвто е случаят с академик Ангел Балевски, хората на точните науки практически не са имали досег с Тодор Живков. Така че слагайки под общия знаменател на конформизма цялата българска интелигенция при социализма, Петър Стоянов очевидно греши.

 

Тезата на Петър Стоянов не държи сметка и за една типична особеност на българския национален характер: снизходителното отношение към моралните прегрешения, включително към угодничеството и подмазвачеството. Тази черта от характера на българина не е особено лицеприятна, но изглежда е била „вградена” в неговата стратегия за оцеляване през вековете. В този смисъл поговорката „Кажи му аго, да му стане драго” далеч не е случайна. Изобщо казано, българинът не се вълнува особено от въпросите на честта и достойнството, може би защото исторически е бил лишен от аристокрация. Ето защо си мисля, че той не е бил особено придирчив към ония български интелектуалци, които са хвалили Тодор Живков, приписвайки му най-безсрамно несъществуващи достойнства и заслуги.

 

Кой си спомня днес филми като „Бой последен” (1977), „Ударът (1981), „Ешалоните” (1986) и „Те надделяха” (1981), в които беше художествено претворена героичната фигура на партизанина Янко  (Т. Живков)? Тези филми не само не са предизвиквали навремето си бурно възмущение в обществото, но едва ли са успели да фокусират общественото внимание. Предполагам, че малобройната публика, която ги е гледала, ги е приела с лека насмешка и разбиране: „вижте как са го докарали бай Тошо, че и сам не може да се познае! Ама такава им е работата на кинаджиите, нали и те деца хранят…”

 

В едно „живо” предаване, каквото е „Панорама”, недоразуменията и грешките не са рядкост: събеседниците говорят един през друг, често прекъсвани от водещия – те нямат възможност да подредят добре изказванията си и не е чудно, че от време навреме изръсват по някоя глупост. Ето защо интересно за мен не е коментираното тук необмислено (и фактически погрешно) обяснение, което Петър Стоянов дава на един предполагаем факт, а оная тенденция на мислене, която е породила въпросната грешка. Тук ние стигаме до темата за антикомунизма.

 

 Българският антикомунизъм днес се проявява в две форми: „показна” и „методологическа”. Показният антикомунизъм е нещо като брошка на ревера или като задължителен дрескод, без който чисто и просто не те допускат до софрата. Има много хора, които дълбоко в себе си са безразлични към всякаква идеология: при социализма те бяха комунисти, а при „демокрацията” – антикомунисти, но не по убеждение, а заради материалната изгода. Разбира се, когато един човек упорито се преструва на някакъв (комунист или антикомунист), в един момент започва да си вярва, че наистина е такъв: това изглежда е някакъв психологически механизъм, който предпазва личността от раздвоение.

 

Методологическият (обяснителният) антикомунизъм е идеология, която търси генезиса на всяко зло в комунизма. В световните религии подобна роля играе Дяволът – същество, което въплъщава абсолютното зло. Човек изглежда е склонен да търси подобни прости обяснения – нещо подобно имаше при социализма, когато т.нар. „отрицателни явления” се третираха като „остатъци от миналото” или „буржоазни отживелици”. Теорията беше, че източникът на всяко зло е буржоазното общество. Сега същата мантра се повтаря с обратен знак.

 

Обяснителните възможности на методологическия антикомунизъм са практически безкрайни: от мизерното състояние на селското ни стопанство до несъстоялото се „ромско включване”. Оказва се, че социализмът по един фатален начин е отчуждил българина от земята, а циганина – от катунарския живот и неговите традиционни занаяти. Любима тема на привържениците на този обяснителен метод обаче е моралната деградация на съвременния българин: тезата е, че социализмът е научил българина на мързел и е насадил в съзнанието му вредното разбиране, че вместо на себе си, той трябва за всичко да разчита на държавата. На въпроса кога тези социалистически реликти в общественото съзнание ще изчезнат привържениците на методологическият антикомунизъм вдигат рамене: ние се надявахме, че това ще стане сравнително бързо, обаче животът ни опроверга. Тук обикновено следва позоваване на мита за Моисей, комуто са били нужни четиридесет години, за да преведе евреите през пустинята. (Тази тъпоумна библейска аналогия ни навежда на предположението,  че либералната демокрация ще възтържествува с пълната си власт, когато умре и последният българин, роден при комунизма.)

 

 Има ли някакъв практически смисъл съвременният български антикомунизъм? Лично аз не виждам такъв. Като идеология той би имал действена сила само доколкото насърчава хората да се борят с комунизма. Но в България от тридесет години няма комунизъм (т.е. развит социализъм) и няма никаква реална перспектива подобен обществен строй да бъде установен у нас. (Когато сегашният председател на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев оглави през 2005 българското правителство, той не реставрира социализма, а въведе плосък данък.) Да си антикомунист в съвременна България е точно толкова смислено, колкото да си републиканец или аболиционист.

 

Що се отнася до антикомунизма като обяснителна стратегия, тук важи следният принцип, въведен от Карл Попър: който обяснява всичко мислимо, не обяснява нищо. Същото може да се каже и по друг начин: една обяснителна теория, ако е научна, трябва да има прогностична сила – да ни помага да предсказваме не само какво може, но и какво не можеда се случи. Аз обаче не виждам как т.нар. методологически антикомунизъм може да послужи за предсказание на някакво съвременно явление. Тук се натрапва една аналогия със следната метеорологична теория:

 

„Ако е петък, или вали, или не вали”.

 

Тази псевдонаучна теория обяснява всичко (както че предишният петък е валяло, така и че не е валяло), но не може да послужи за каквото и да е предсказание. Тя не носи никаква информация за света.

 

Без да е изкушен в теорията на обяснението, всеки разумен човек би могъл да приеме, че историческото минало оказва някакво влияние върху бъдещото състояние на обществото, но не го определя еднозначно. Логично е да се предположи, че повечето неща в съвременното българско общество, добри и лоши, могат по-добре да бъдат обяснени със сегашното положение на нещата, а не с това, което е било преди тридесет години. Какво общо има например между организацията на концертната дейност при социализма и фактът, че от доста години насам в софийската зала България липсва отопление? (На последния концерт на симфоничния оркестър на БНР, състоял се на 18 т.м., публиката беше принудена да слуша Моцарт и Цезар Франк с палта и шапки.) Този въпрос изглежда идиотски, но той ни напомня, че обхватът на явленията, които се обясняват със зловредното наследство от социализма, трябва да бъде ограничен по подходящ начин. Ако подобно ограничение липсва, нашето обяснение чисто и просто увисва във въздуха.        

 

 

   

 

     

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • OLD

    23 Яну 2019 18:39ч.

    Поздравления на професор Кулов за дадения шах на " коня" и последователи , Спас, Тома, Антон и прочие "метереолози" , ала „Ако е петък, или вали, или не вали”. Грамадата от камъни, вече е за тях и е крайно време , да ги преместив от местата им от преди 29 години.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • СМЕХХХ

    23 Яну 2019 18:57ч.

    Аз пък не разбирам, защо се занимавате с един бракоразводен адвокат, станал по случайност президент! То 30 г. случайни идиоти ни управляват...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Димитър

    23 Яну 2019 19:04ч.

    Поради липса на аргументи се плюе , но агент Виктор и другите като него , които се нагаждат винаги към силните на деня , няма как да оправдаят съсипването на страната за чужди интереси и геноцида по отношение на собствения си народа с пещерния антикомунизъм , който изповядват !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sin

    23 Яну 2019 19:13ч.

    "Трябва да се признае, че това е едно оригинално хрумване. " Изобщо не е оригинално това "хрумване". Георги Марков го повтаря почти във всеки свой репортаж. "За пример биха могли да послужат две имена -Емилиян Станев и на Йордан Радичков". А защо не Джагаров ? Или Караславов ? Те именно дирижираха т.нар. тогава Култура. Те големи творци ли са ? А онзи, дето припяваше, че ще обич Другаря Живков ( Янко ? ), въпреки еди какво си, той къде беше ? А т.н. Български антикомунизъм е нещо като българското Русофобство - универсално средство за обясняване и оправдание за всичко. Естествено, измислено от американците. Или ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Айде, айде!

    23 Яну 2019 19:30ч.

    "Винаги съм подозирал, че българският народ от край време е бил и си остава дълбоко безразличен към съдбата на интелигетцията." Ами не е вярно! Това че Петьо Коня лъже и дрънка глупости като "да се хванем за зелено" не е нещо ново. Открай време най-уважаваните и хора са били даскала, попа и кмета. Кметът може да е бил от чорбаджийско коляно като правило е бил образован човек. За даскала и попа това е било задължително. А нишмана адвокатите мошеници като Коня, са обезсмъртени от Алеко Константинов в лицето на Гуньо адвокатина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Идалист

    23 Яну 2019 19:48ч.

    Моето уважени към Президента П. Стоянов, но е сбъркал тук, като сбърка с отварянето на онази папка преди да загуби изборите от Президента Първанов. Няма абсолютна терия, която да обясни всичко. Даже Айнщайн не можа да го нправи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Боян Дуранкев

    23 Яну 2019 19:56ч.

    Поздравления за точния анализ, колега Кулов!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българинът обича да се бори за власт.

    23 Яну 2019 20:40ч.

    Той се изкарва велик и майстор, а другият е никой или некадърник. Но Бореца за власт не работи, а само на приказки е майстор и добър. Трябва да работи некадърника и тоз който е никой, но парите ги вземаше бореца за власт .Обикновенно интелигенцията се бореше за власт, и вземаше властта, а пък началници ставаха тези, които са с висше образование - интелигенцията. Не случайно майките им казваха: "Учи мама, за да не работиш". Затова обикновените хора, не харесваха интелигенцията. А сега в парламента БСП се бори неистово за власт. И пак иска да изкара напред системата при която хората се бореха за власт. И така правят сеир и хората ги харесват, защото обичат да гледат сеир, който сеир е борбата за власт.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тарильома

    23 Яну 2019 21:26ч.

    "Българският антикомунизъм днес се проявява в две форми: „показна” и „методологическа”." Струва ми се че преди да се посочат формите на българския антикомунизъм днес, трябва да посочим неговия характер, а именно, че е проява на опортюнизъм. Т.н. президент П. Стоянов се изявява като опортюнист сега, както е бил опортюнист преди. И ако към българската интелигенция е причислявал и себе си, то "българският народ се отнася с недоверие към интелигенцията" напълно справедливо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    23 Яну 2019 22:46ч.

    В България няма антикомунисти. Единственото изключение е бай Илия Минев с много уговорки.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Той щото Пешо беше един антикомуни-и-ист...

    23 Яну 2019 22:49ч.

    До 35 години беше все комсомолски секретар. И тогава изведнъж дойде демокрацията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Койчо

    24 Яну 2019 2:10ч.

    Аз само мога да поздравя бат Петьо с песента изтървахме коня.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Социализмът. на 24.01.2019 в 06:17

    24 Яну 2019 7:31ч.

    -: )) Стига с този копи-пес. По-добре да бяхте изпяли оня рефрен за "времето, което било наше/ваше" ! Та такива работи, "интелигенцийо" !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В България,

    24 Яну 2019 10:40ч.

    Българските социалисти, винаги са се борили за власт и да защитават интересите на Русия. Те нямат идеология, защото идеологията за ДЪРЖАВНИЯ държавно монополистичен капитализъм - империализма - който е социализма, се срути със срутването на социализма. Затова сега искат да са във властта и да защитават интересите на Русия. Но против Русия е целия свят и те открито не го правят. Но явно Путин им е дал знак да започнат да се присъединяват към Русия. Навсякъде комунистите и в парламента и даже тук в този сайт са започнали стръвна борба против капитализма, против правителството и против тези, които са против комунизма, както и против геополитическата ориентация на България. Тук статията е против Президента Стоянов, дори се трият постове, които обясняват какво е социализма, и също са и против САЩ, които са главната сила срещу Русия, и скоро сигурно ще започнат да се пишат статии против ЕС, ако вече не се пишат. Та цялата статия е против Президента Стоянов, който е едно от водещите лица против Русия и против социалистите, които са бившите комунисти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В България, на 24.01.2019 в 10:40

    24 Яну 2019 11:33ч.

    Упоритостта е синоним на едно предсказуемо качество , драги ми " български социалист" ? или хамерстер ? Така и логореята.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В България, на 24.01.2019 в 10:40

    24 Яну 2019 11:37ч.

    "Цървулко", трябва да има место и на спокойствие от дебили, евроатлантически, нали ? Имате си сайтове , пъчете се там. Е от днес вече напаравихте и законна цензура, утре ще е и чл.1 възстановеин, пък пищете за антикомунизъм, по комисарски.Нали знаете че 9-10 ноември е случила се дата ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    24 Яну 2019 14:04ч.

    В комунизма нищо лошо няма, лошото е в болшевизма. Комунизъм сам по себе си означава общност, в която хората споделят благата си ДОБРОВОЛНО. Такива общности по света е имало много и ще има. Например всяко семейство е такава общност, където никой не си стиска портфейла за себе си, а се покриват нуждите на всеки и всеки работи за всеки. Подобна общност е била и ранната църква, функционираща като семейство и братство. Вероятно това е прекратено заради лъжехристияните, които са се намъквали между истинските християни, за които е писано „Тия са подводни скали, когато пируват с вас в дружелюбните ви гощавки, и без страх напасват себе си;“ /Юда 1:12/ Но дали става дума за кибуци, амиши, някакви братства или собствените ни семейства, няма никакво зло в комунизма като идеология. Проблемът е в онези безумци, които наумяват да принудят ВСИЧКИ към такава организация, която всъщност изисква определен морал. И подобно нашите образователни гурута, си въобразяват, че като натикат всички в училище и ги притиснат, те могат и трябва да превъзпитат всеки. Ама как, за добро, разбира се. Затова не комунизмът, а болшевизмът е чудовището в тази убийствена комбинация „комунизъм и болшевизъм“, както си вървеше слогана. Ако забелязвате, антикомунистите удобно пропускат да посочат мухата в маслото, защото те също са болшевики! Те сквернят чистото, а покриват нечистото, днес се налага модата дори в семейството хората да не споделят благата си, да подписват предбрачни договори, те искат всеки да си държи придобивките за себе си и да бъде егоист. Но прикриват болшевишката си природа, че нямат никакви скрупули да мачкат на общо основание. Това мачкане на общо основание и унифициране на масите има много рекламни имена, интеграция, социализация, приобщаване, равен старт, толерантност, заедност, други ползват православие и патриотизъм, точно затова някой от най-успешните комунистически фамилии, произведоха и най-успешните европейски лидери, либерали и демократи! Но болшевизмът е точния контрапункт на цялата добра идея за правата на човека, както човечеството се е борило да я реализира. Не можем да формулираме еднакви права за всички по болшевишки, всички имали право на държавно образование, а нямат ли право и на друг тип??? Идеята на правата е всеки САМ да ги предяви и да бъде уважен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стоил Генчев

    24 Яну 2019 16:34ч.

    Помня го Петър Стоянов с китарата на фестивала "Ален мак" в Благоевград, водеха ги протестни певци. Така и не стана ясно срещу кого се възправяха с гъгненията си. В Испания на детективи и юристи, дето се мешат в семейни интриги, им викат "души гащи". На един от митингите на СДС/ С ДС!- видна е умерено тъпата разработка/ стар затворник от политическия зандан в Стара Загора простена: леле колко много сме били против системата, а само мене драха и затвориха. Петър Стоянов визира някакъв обслужващ персонал, това не е реална интелигенция, на която е вътрешно присъщо чувството за свобода. Колкото до забежките да се говори за народопсихология, бих споменал, че не дай си, Боже, някой да води бойни действия в планинска местност или да е политик там и се опитва да командва планинци. Бих дал пример с Кавказ. По чукарите всеки си е Бог, цар и държава. Колкото до реална интелигенция комшиите ни в Румъния имаха поети, които не криеха неприязнеността си спрямо кондурджията чирак Николае Чаушеску, а в Испания писатели като братята Гойтисоло или Луис Мартин-Сантос ачик показваха погнусата си от Франко. Ще посоча чужденец, преводач от български, когато спомена за някои наши авантаджии от бившия СБП на ул. "Ангел Кънчев" 5 :"Имам чувство при вида на вашата "съвест на народа", че още битувате по наколни жилища....".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    24 Яну 2019 17:37ч.

    Пешо, и ти си надул бузите, айде ще метеме! Не се явявайте вече пред хората, нямате нито срам, нито очи!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • За коня, интелектуалците, антикомунизма, антидемокрацията

    24 Яну 2019 17:47ч.

    и любовта на народа. Та ето една група такива хора, дето народа силно обича, а те обичат цАРЯ на който писаха за да подкрепят падаря, само преди няколко дни: Антон Дончев, Пламен Карталов, Благовест Сендов, Стефан Воденичаров, Георги Марков, Васил Гюзелев, Васил Сгурев, Константин Косев, проф. Александър Чирков, член-кор. Иван Гранитски и Веселин Воденичаров. Много интересен е факта, че те изразявайки подкрепата си, освен с имената си стоят и с титлите, който са написали собствено-ръчно, пропуснато от машинописката, и който са получили благодарение на комунизма, антикомунизма, демокрацията и анти демокрацията. А любовта към този на снимката народа показа на изборите и странното е дали не е разбрал, че трябва да си мълчи – противно хората намразват демокрацията адвокатствана от устата на пододобни като него – факт! БРАВО на АВТОРЪТ! Само едно малко пояснение към " ... Има много хора, които дълбоко в себе си са безразлични към всякаква идеология: при социализма те бяха комунисти ... " тези хора бяха ПАРТИЙЦИ, както сега членовете на много от партии. Комунистите бяха заложили живота си за идеята, подобно или сходно на тези хора с прекрасните идеи - създатели на европейския съюз. След тях - комунистите/еврообединителите се появяват ПАРТИЙЦИТЕ - хората с огромни лични интереси и нулеви обществени и нещата логично "загиват". Браво на автора още веднъж!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • anonimen robot

    24 Яну 2019 22:18ч.

    Petyr Stoianov niama nishto obshto s naroda, a oshte po-malko s inteligenciiata. Zatova pyk bideiki tipichen BG SDS-arski politik govori ot imeto na dvete "populacii". Interesno - dori samoto delene na inteligenciiata ot naroda namirisva na lipsa na politkorektnost, po-skoro smyrdi na elitarizym paradoksalno propoviadvan ot nqkakyv brakorazvoden advokat vnushil si che mozhe da dava ocenki.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • чичо ТОДИ

    25 Яну 2019 13:49ч.

    Ще гласувам само за Н.В. Цар Симеон Втори Сакскобургготски. И за Симеон-Хасан, като порасне пишката му. А иначе, и Петър Стоянов, и г-н Росен Плевнелиев бяха на висота. Особено, родилият миналата година г-н Росен Плевнелиев. Мерси за внимание.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • М. Димитров

    25 Яну 2019 16:19ч.

    Безусловно вярно е, че е крайно време да престане да се говори за антикомунизъм. По една съвсем проста причина: както комунизмът, така и наследените от него представи и модели на мислене, би трябвало отдавна вече да са отречени, изхвърлени на бунището и забравени. Ако има някой, който още не ги е отрекъл, изхвърлил и забравил, значи самият той е на бунището заедно с тях. Затова авторът е напълно прав: да си антикомунист днес, в 21-ви век, е безсмислено; както пише той, това е все едно да си републиканец или аболиционист. И наистина, да храниш топли чувства към комунизма е все едно да изпитваш носталгия по монархията или да си мислиш колко хубаво би било, ако се възстанови системата на робството. Това са ненормални неща. Меко казано. Обществено-политическата система от съветски тип (условно позната под името "комунизъм") е първо, престъпна, и второ, провалена. Даже само общоизвестните факти са толкова много и толкова категорични, че тези две заключения няма как да се оспорват. В добавка, в редица страни – включително и у нас – те дори са потвърдени с нарочни парламентарни решения, включително и закони. За да се декларира официално и трайно каква е оценката и отношението към тази система, нейната идеология и поразиите, нанесени от нея. Кое не е ясно? Да се позоваваш днес на антикомунистическите си убеждения, е все едно да живееш през 1975-а в Германия и още да изтъкваш, че си антифашист. Ако човек се опита да си го представи, ще види колко е безумно. Така че тезата в горната публикация е вярна, но защитата е от грешна позиция.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стоил Генчев

    25 Яну 2019 18:38ч.

    Бих се бая изненадал, ако Петър Стоянов е чел "Относно унищожаването на крокодилите в Оверн" от Хулио Кортасар. Там в гротесктен план са изложени откъм опаката им страна същите проблеми. Можем да го речем и по-простичко: инерция на установката, също и остатъчна деформация. В повечето коментари преобладава типологията за някакви фантомни болки по още по- илюзорното минало с налепени по него етикети, които не обозначават нищо. Велко Верин по "Свободна Европа" сполучливо нарече режима милиционеросоциализъм. Сега Петър Стоянов изпада в онова положение от новелата на Михалаки Георгиев "Молла Мутиш бег":"Хубаво си беше през турско", а кое му беше лошото?, да бе, но май не се знае какво ще се прави в протяжната ни сегашност. Уж се измъкнахме от онзи режим, но май той не ни е напуснал с угнетителните си стереотипи. И да плюем връз нарочена за надгробна могилка на милиционеросоциализма:"Добре, че беше социализмът, някои се отядоха!", па понечим да се отдалечим, просто не знаем накъде да свърнем. Умерено тъпите разработки на ДС / С ДС напред!-дори си го лепнаха за етикет/ все още ги терзае колизията, че не се нагмуцаха до насита от поднесената им на тепсия власт. Но пък ние заради тях ще запеем:"Да видиш що е натегачи, да ти дойде чак до плач!...." Скоро сънувах Росен Плевнелиев, засукан на голо върху тялото си с баняджийски чаршаф, сякаш римска тога, върху него натръскани капачки от буркани, вярва си убогият му човечец, че е увековечен с ордени и медали. Напърчи се и взе да декламира:"Пред ордените предпочитам ордерите!". Поне е откровен, толокова от едно объркано момченце с колибарски произход. Бакътн! П.П. Гледам, че са толерантни от сайта спрямо изказаните мнения, явно спецслужбите хитро си провеждат сондажни анкети за прояви на общественото мнение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Всичко това,

    26 Яну 2019 8:45ч.

    да се откажем от антикомунизма, означава хората да не са против БСП и да казват: БСП е добра партия и трябва да гласуваме за БСП. Затова е тази кампания срещу антикомунизма. Но БСП е за социализъм, което означава държавна собственост и много голяма намеса на държавата в икономиката, а това е съвременен болшевизъм. А идеологията на БСП , както и Визия за България е пак социалистическа или комунистическа. Защо БСП не иска да стане социалдемократическа лява партия. Защото електората и, или избирателите и, искат комунизъм, или социализъм, като даже не искат социалдемокрация, което е европейската лява политика.Но светът се обърна на 180 градуса и дясното е консерватизма, центъра е либерализма, а лявото е социалдемокрацията, или социалната държава, което е отказ от марксизма ленинизма и отказ от класова борба. А БСП продължава да говори за марксизъм ленинизъм и класова борба. Ами прочетете списанията Понеделник и Ново време, които са теоретичен орган на БСП. Там открито се призовава за класова борба и марксизъм ленинизъм. Айде стига с тая демагогия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДЕКОНСТРУКЦИЯ

    26 Яну 2019 9:09ч.

    Защо БКП и Живков, толерират буржоазната интелигенция и децата им. Защото не могат да им бъдат политическа конкуренция. Ако бяха пратили бедни деца да учат в други страни, за инженери, за медици, и за всякакъв научен потенциал, те щяха да станат конкуренция на партийният елит. В СССР са толерирали тези които са били по лагерите. Те, "буржоазната" номенклатура, ДС и БКП елитът, ги превърна в сдсариатът.. Подплатени с досиета, подпрени, за лоялност. И с други компромати. Досие се вади, когато потърпевшият може да стане политик, а не е много с тях. Или е поискал повече.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • падение

    27 Яну 2019 18:45ч.

    След Петър Стоянов всички президенти са пародия...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ана Димитрова

    07 Юли 2019 12:03ч.

    Интересно защо биографиите на новите ни политици атикомунисти започват от 1990 година? Защо например в биографията на антикомуниста Стоянов не е отбелязано, че бракоразводният адвокат по време на "комунизма" написа монография във възхвала на социалистическото семейство? Всеки има право да промени възгледите си с времето, но морално ли е да скрива , изопачава или фалишифицира факти от своята биография?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи