Припомнянето на събитията покрай възцаряването на господаря Телец (760–763) на българския престол не беше случайно, огромният брой славяни, които напускат България като следствие очевидно на вътрешната политика на новия владетел, спира процеса на укрепване на младата българска държава на Долния Дунав и отлага почти с половин век нейния разцвет.
Отново прокудени

Продължение от миналата неделя

Това събитие византийските летописци Теофан Изповедник и патриарх Никифор само споменават, поради което днес трябва всъщност да гадаем за причините, довели до обезлюдяване на значителна част от българските земи. Това е причината съвременните автори съвсем рядко да се сещат за 208-те хиляди славяни, което несъмнено би трябвало да е имало катастрофични последствия за поне една от областите в границите на България.

Понеже Теофан Изповедник разполага изселването на „славянските родове” веднага след съобщението за възцаряването на 30-годишния „злонравен” Телец, и във връзка с това възцаряване, то ще е основателно да предположим времева последователност между двете събития. „Славянските родове” не просто емигрират, според изворите те даже „избягали”, което е основание да се предположи почти с пълна сигурност, че причината за това отчаяно тяхно действие е вътрешната политика на новия владетел. Какво точно не харесали славянските родове в управлението на господаря Телец, засега няма как да се установи.

***

Преселването на огромна маса славяни от българската група в Мала Азия е събитие, което може да е пряка историческа успоредица на днешните времена, понеже и тогава, както и днес, преселването на огромна част от населението на България по чужди земи е следствие от лошото управление в страната.

Нещо повече. Изглежда, че има и друга причина и тя е свързана с политиката на могъщи външни сили, които чрез подтикването на българското население към търсене на подслон и закрила в чужди държави правят опит да отслабят България. Събитията, които летописецът Теофан Изповедник разглежда веднага след като ни е съобщил за преселването на „славянските родове”, са свързани с българо-византийската война от 763 г., когато на 16 юни император Константин V Копроним „по суша и по море” напада България.

Сега ще трябва да поясним защо се налага да предположим връзка между изселването на огромен брой славяни и нападението на византийците – две събития, които са разположени времево съвсем наблизо според смисъла на изворите. Ще трябва веднага да приемем за основателно предположението на мнозина автори, че 208-те хиляди славяни, които потърсили закрила във Византия не много преди 763 г., са населявали в България области, които са гранични с Византия. Едва ли може да е случайно, че византийската войска през юни 763 г. се настанява в Анхиалското поле, т.е. на обширната ниска крайбрежна тераса с размери приблизително 25/10 км източно от днешното Поморие, тук ще предположим, че с помощта на щедри обещания за охолен живот в малоазийската област Витиния византийски подставеници са обезлюдили от славяни предварително именно тия крайбрежни земи, за да бъде лишена от подкрепа българската войска, която според византийския замисъл трябвало да бъде примамена тук.

Разполагаме с още едно основание за твърдението ни, че в тия събития трябва да се търси дългата ръка на византийските тайни служби, за тях сигурно ще се сетим по-подробно да разкажем друг път. Когато научава за готвения от Константин V поход, господарят Телец е принуден да привлече цели 20 хиляди воини „от съседни племена”, понеже очевидно българската войска след преселването на толкова много славяни в Мала Азия не е била достатъчна, за да отрази византийското нападение. Впрочем от 208-хилядно население в Средновековието могат да се извлекат точно недостигащите на господаря Телец 20 хиляди бойци, без да се налага той да приема условията на каквито и да било „съседни племена”.

Българската войска търпи невиждано поражение в Анхиалското поле на 30 юни, четвъртък, 763 г. Веднага след това господарят Телец, чиято вина за загубената битка е неоспорима, е свален. Множеството пленени в битката българи, оковани в дървени пранги, са показани на цариградските жители като част от триумфалното шествие, устроено в чест на императора, след което са избити до един извън градските стени.

 

Части от Османската империя – Източна Тракия и Мала Азия, нанесени в границите на съвременна Турция, в които християните – арменци, българи, гърци, съставляват от 30% до над 50% (за арменците в някои вилаети) от общия брой на населението около 1900 г. 

Карта на автора

 

Славяните в Мала Азия оставят осезаема диря сред етнически пъстрото население там. Сведения, които могат да се почерпят от житията на християнски светци (вж. картите в първата част на текста), показват, че и през ІХ в., а и доста след това славяните от българската група остават основното население в цели области.

Многобройните преселвания на българи в Мала Азия и чак до Сирия както през Проливите, така и през Кавказ продължава да оказва съществено влияние върху етническата картина по тия земи чак до началото на ХХ в., когато започва усиленото претопяване, избиване и прогонване на всички християнски народи от границите на „модерна” Турция. Може би друг път ще се върнем на геноцида срещу арменците, българите и гърците в Мала Азия, сега ще е достатъчно да покажем значителната концентрация на християнско население по тия земи (вж. картата, съставена на основата на голям брой авторитетни съвременни изследвания) дори в началото на ХХ в. Днес от това население следи почти не са останали.

 

Малоазийски българи, прогонени от с. Чатал, до Чанаккале; снимка на проф. Л. Милетич, юни 1914 г.

 

Все си мисля, че трябва да е станало ясно, защо тук, даже в два поредни текста, припомнихме събитията отпреди точно 12 века и половина. Между преселването на 208-те хиляди славяни в Мала Азия малко преди 763 г. и днешната чудовищна по размерите си емиграция на над 2 милиона българи по чуждите краища лесно може да се съзре ясна историческа успоредица.

Не би трябвало у никого да има и капка съмнение, че предателската ни политическа класа, която може да се възприема като едно единно цяло – партийната принадлежност все повече се оказва без всякакво значение, съвсем съзнателно и като действа очевидно в услуга на чужди държави, води планомерна политика по обезлюдяването на България, за да я направи достатъчно слаба, та малкото останали тук българи – маргинализирани, оскотели от мизерията и в условията на една засилваща се полицейщина, да бъдем управлявани с лекота.

 

Свързани текстове:

http://glasove.com/komentari/43393-prokudeni

http://glasove.com/komentari/32025-kratyk-zapis-na-obshtestveniq-ni-razpad

http://glasove.com/komentari/43142-policejshtini

http://glasove.com/komentari/42866-predatelstva

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

11 коментар/a

\"неоспорима\"логика-Чужди държави имали интерес да се обезлюдим??? на 03.11.2014 в 01:33
Атакааааа!!
обаче българското политическо Задкулисие определено има Интерес да ни внушава на 03.11.2014 в 01:39
отчаяние ,безнадежност и песимизъм-точно защото отчаяния народ по-лесно се управлява(манипулира).............т.е. Петрински работи по съответната Поръчка!......да се надяваме-несъзнателно??
мнение на 03.11.2014 в 02:30
Всеки има право на мнение! Кретените преди мен, също.
реализъм на 03.11.2014 в 14:55
Някога се шегувахме, че живковата статистика се самоизтъкваше, сравнявайки се с 1939 г. Колко по-внушително щеше да бъде, ако се сравни с времето на Аспарух! Сега може да се направи едно простичко статистическо сравнение: Какво е създадено за 25 години \"демократично\" развитие (като предприятия, производство, износ, БВП на глава от населението и т.н.) и какво за първите 25 години от т.нар. социализъм. И ако някой се оправдава, че през 1989 г. страната ни е била в много тежко състояние, нека си припомни какво е състоянието ни след края на Втората световна война. И още, колкото е по-лошо състоянието ни през 1989 г., толкова по-голям ще бъде контрастът със сегашното ни \"добро\" състояние. Съответно, колкото по-добро е било състоянието ни през 1939 г. и по-лош т.нар. социализъм, толкова по-малък ще бъде контрастът с 1970 г. (25 години след края на войната). С препоръчаното сравнение не искам да оправдавам, още по-малко да възвеличавам т.нар. социализъм, но откровените простащини на самообявилите се за демократи неоколониални лакеи вече преминават всякакви граници.
неоколониален лакей.............но не- путински лакей на 03.11.2014 в 16:29
такива ,които дават Мнение без да имат Информация,се налага да прочетат \"Тайните фалити на Комунизма\" от Христо Христов(друг неоколониален лакей).....забележете-\"тайни\"фалити.....написана изцяло по документите на Дело №1 от 1990г.
Чифтепищовлиев на 03.11.2014 в 20:07
Страшна статия - авторът е верен на себе си и на писането в стил \"да живее международното положение!\" Дълбоки мисли в плитък ум...
реализъм на 04.11.2014 в 01:30
По актуална би била книгата \"Сияйните върхове на \"демократичния\" преход и \"свободния\" пазар\". Подсказвам на ушенце - на корицата може да се сложи снимка на клошар, който се храни от кофата за боклук, нещо което не съм виждал при фалиралия комунизъм. И въпросът не е \"комунизъм или антикомунизъм\", а защо се сринахме дори под нивото на комунизма?
Путлерински на 04.11.2014 в 07:04
Го гледааме при УТИ БЪЧВАРОВ кат ГОСТ поканен да яде па той не мой да стигне чинията, че ШКЕМБАКА му тласка масата напред и яденето бега от него толкоз ДЕБЕЛ ШКЕМБАК и за кво го канят да покажат кво става кат са яде на корем на комунистическата, а сега и на бесепарската трапези
Путлерински на 04.11.2014 в 07:04
Го гледааме при УТИ БЪЧВАРОВ кат ГОСТ поканен да яде па той не мой да стигне чинията, че ШКЕМБАКА му тласка масата напред и яденето бега от него толкоз ДЕБЕЛ ШКЕМБАК и за кво го канят да покажат кво става кат са яде на корем на комунистическата, а сега и на бесепарската трапези
изобщо НЕ сме се \"сринали\"под нивото на Соц-а............това е пре-дебела лъжа на 04.11.2014 в 17:12
в момента Икономиката на България е много по-ефективна,отколкото в 80-те години........макар,че НЕ сме стигнали още ефективността на Гръцката икономика ,например!
реализъм на 05.11.2014 в 01:22
Дори и най-елементарния глупак може да провери и сравни следните числа: През 1989 год. бяха произведени над 47 хил.броя електрокари, 37 хил.броя мотокари и 138 хил.броя електротелфери, но загубата на източноевропейските пазари (най-вече на руския) се отрази твърде негативно на производството. През 2007 год. са произведени само 466 броя електрокари, 904 броя мотокари и 14 446 броя електротелфери. Има още хиляди подобни числа, но въпросът не е в това, а защо, въпреки широко прокламираните свобода и свободен пазар, ние попаднахме в ново робство, което в много отношения е по-жестоко дори от комунистическото?

Напиши коментар