- Автор: Рено Жирар, "Фигаро"
- 10 Sep 2020
- 2962
- 20
Членове на паравоенната коалиция "Хашд аш Шааби" вървят върху портрет на американския президент Доналд Тръмп на 6 януари в Багдад. Снимка: AHMAD AL-RUBAYE / AFP
През март 2003 г. САЩ решиха да нахлуят с войските си в Ирак. Затова те трябваше да нарушат хартата на ООН, на която бяха едни от основните създатели през 1945 година. Начело на оправданията за едностранното си действие американците изтъкнаха желанието си да установят солидна демокрация в тази страна, населена с 55 процента шиити, 25 процента сунити и 20 процента кюрди.
Идеята беше не само Ирак да се превърне в надежден съюзник на Вашингтон. По-големият проект беше демокрацията да се разпространи впоследствие, като зараза, в целия регион и в средносрочен план да се постигне това, което Джордж У. Буш нарече
“големия демократичен Близък изток”.
Според кантианския принцип, че демократичните нации не воюват помежду си, американците се надяваха всички нации в региона да постигнат окончателен мир с Израел. За да успеят в този грандиозен проект, Белият дом и Конгресът не се скъпяха.
От 2003 г. иракската политика на Вашингтон е струвала 1 трилион долара на американския данъкоплатец.
Еквивалент на 75 пъти годишния брутен вътрешен продукт на страна като Мадагаскар. Кървавата цена също бе голяма: 4000 американски войници бяха убити, а десетки хиляди ранени, някои от които тежко.
Седемнадесет години по-късно е ясно, че резултатът не е прекрасен. На 5 януари 2020 г. иракският парламент - създаден с Конституция, продиктувана от американските юристи и приета на референдум през 2005 г., контролиран от американските сили - гласува резолюция, изискваща напускането на 5200 американски войници, разположени в страната. От страна на Вашингтон, Държавният департамент призова всички американски граждани, пребиваващи в Ирак, да напуснат незабавно страната. Президентът Тръмп заплаши Ирак с търговски санкции, “още по-лоши от наложените на Иран”, в случай, че правителството в Багдад пристъпи към изпълнение на желанието на парламента. Изглежда, че се върви право към
развод между Вашингтон и Багдад.
Иракските парламентаристи се почувстваха унизени от едностранното решение на Пентагона да убие вископоставен чуждестранен представител, поканен от Ирак. Убитият от американска ракета на летището в Багдад в петък, 3 януари 2020 г.,
ирански генерал Касем Солеймани, реално № 2 в режима на моллите,
трябваше да бъде приет от иракския премиер. Адел Абдел-Махди, посредник между саудитците и иранците, очакваше отговора му на послание, изпратено от Рияд.
Със сигурност Солеймани беше стратегически противник на САЩ в Близкия изток. Като ръководител на иранските външни сили, той изигра значителна роля в политико-военното овладяване на четири арабски столици от Персия: Бейрут, Багдад, Дамаск, Сана.
Именно той отиде на среща с Путин в Москва през юни 2015 г. и го убеди да изпрати руската армия на помощ на сирийския баасистки режим на Башар ал Асад.
Именно той успя да въоръжи хутите в Йемен, позволявайки им да отговорят твърдо на въздушните бомбардировки над Сана, извършвани от Саудитска Арабия от 2015 г. Вероятно именно той стои зад демонстрантите, проникнали в посолството на САЩ в Багдад (без да стигнат до дипломатите) на 31 декември 2019 година.
Беше ли нужно да се унижават избраните иракски власти?
Не може ли Тръмп да разбере, че дори и най-слабите нации са привързани към своето достойнство и суверенитет?
Нямаше ли да е по-умно американците да преговарят тайно със Солеймани? Не преговарят ли в Катар с афганистанските талибани?
Радвайки се на доверието на върховния ирански водач, този прагматичен генерал имаше предимството, че може да сключва сделки за сигурност и да гарантира тяхното спазване. Освен това той се бореше забележително със сунитите от “Ислямска държава”, врагове на Америка.
Противно на казаното от американския държавен секретар Майк Помпео, убийството на Солеймани не направи света по-малко опасен за американците. Точно обратното. Този генерал вече е заменен. Но убийството му запали общественото мнение в Иран, дестабилизирайки прозападното реформистко движение. Режимът поднови ядрената си рограма.
Каква каша забърка Тръмп за три години!
През юли 2015 г. бяхме съвсем близо до иранско-американско помирение, след подписването на ядреното споразумение във Виена. Днес Вашингтон и Техеран са на ръба на война. Що се отнася до Ирак, той върви към стратегическа катастрофа със своя шиитски юг, оставен на Иран, и сунитския си северозапад, изоставен на “Ислямска държава”, готова винаги да се появи отново.
Превод от френски: Галя Дачкова
