Не вярно, че протестират соросоидите. Моят син също протестира в неделя във Вашингтон. Той е банкер. Дъщеря ми протестира още през ноември. Тя е учителка. И двамата са добри, прогресивни, живеят с партньори от другия пол. Виждам във фейсбук много лица на мои приятели, демонстриращи по улиците на Ню Йорк, Лондон и други градове, със семействата си, с децата, сред които и мои ученици. Никой от тях не е соросоид, не е платен.

 

Не, това не са летните протести в София в 2013 г. Не е и гей парадът в Ню Йорк, за който разказах преди година и половина. Не е и само марш на разгневени феминистки. Не е шабаш на високомерни хипстери либерали от двата бряга, презиращи работниците и хората от вътрешността на Америка. Протестите нямат общо и с войната, която олигархичните елити продължават да водят срещу Тръмп. Те просто съвпадат с нея по време.

 

Протестират американски прогресисти, много от които пълнеха площадите на митингите на Бърни миналата пролет, демонстрираха в подкрепа на стачкуващите работници от „Верайзън“, настояваха за 15 долара на час федерална минимална заплата, протестираха срещу полицейското насилие срещу черните, за правото на работниците в услугите на профсъюзи, за правото на всички американци на достъпно здравеопазване. Много от тях бяха и на „Окупирай „Уолстрийт” есента на 2011 г. срещу корпоративния бандитизъм. Това е голяма част от потенциално социалистическа Америка.

 

Вярно е, че бялата работническа класа отдавна напусна Демократическата партия и започна да гласува за републиканците. Вярно е, че много хора с промити мозъци в Америка, както и в България, упорито гласуват против интереса си – да си спомним заглавия като What's Wrong with Kansas? и „Какво й е на България?”. Но от друга страна пък, републиканците някога бяха партията на Линкълн, рушителите на робството, когато демократите бяха бялата расистка партия на Юга. А сега републиканците са бялата расистка партия. Tempora mutantur. За тях расизмът на белите работници стана инструмент за държането им в подчинение на интересите на корпорациите.

За отлива на работниците от демократите причината обаче не бе във високомерието на либералите, а в

 

подмяната на класовата политика с identity politics, политиката на идентичността.

 

Тази подмяна, естествено, се налагаше хитро отгоре, от олигархическата пропагандна машина, с ясна класова цел – потапянето на класовото мислене в опиумната мъгла на уж безкласовото блаженство. Това бе възможно, но само докато средната класа се радваше на достатъчен комфорт и усещане – или илюзия – за възходящо развитие.

 

Демократите се позиционираха като identity партия на cool people (готини хора), големите градове, жените и малцинствата. Понеже броят на хората от всички тези групи расте и е много над 50% от населението, демократите доскоро вярваха, че републиканците вече не могат да спечелят избори по честен път. Републиканците се профилираха като identity партия на corny (обратното на cool) people, червеновратите, белите, мъжете, хората на gods и guns, т.е. традиционното мнозинство.

Та това, което се срути с победата на Тръмп, и то се срути едновременно и в двете партии, не е либерализмът, нито високомерието му, е а identity политиката. Много хора гласуваха не според очакванията на identity политиката. Жени, черни и гейове гласуваха за Тръмп, защото не определяха избора си според своето identity, а според икономическия си интерес, от класови позиции. Класовата политика измести identity politics.

Победата на Тръмп бе победа не на консерватизма над либерализма или на мачизма над феминизма, а

 

победа на класовата политика над identity politics.

Бърни искаше да обедини класовата и identity политика и във всяко изречение по митингите казваше: ние, 99-те процента, срещу Верайзъните на света (тогава имаше голяма и успешна стачка на телефонните работници). И ние, бели, черни, зелени и розови; жени, мъже, ЛГБТ и мюсюлмани – срещу Тръмповете на света.

След подлото сгромолясване на Бърни от върхушката на Демократическата партия само Бил Клинтън бе достатъчно умен да настоява за инжектиране на елемент на класова политика в кампанията на Хилари. В последните дни й крещял диво по телефона и си изхвърлил от яд телефона през прозореца на втория етаж в Аркансо. Но Хилари избра да бъде кандидат на статуквото – на най-горния 1%, под макиажа на identity politics, и закономерно загуби.

Сега grassroots движенията на identity politics ще пошумят и ще се кротнат. Черните няма да ги подкрепят. Много от тях тайно харесват Тръмп, а при черния президент Обама вдигаха race riots. Семейните, набожни хиспаникс няма да ги подкрепят.

Сериозната борба срещу Тръмп ще дойде само по линия на класовата политика, от разочарованите работници, много от които гласуваха за Доналд, и от профсъюзите. Социалистическа Америка ще открива истинските измерения на утопичността и измамността на прусашкия социализъм.

 

Защо прусашки? Речта на Тръмп на церемонията на 20 януари бе лява, почти социалистическа – наистина, малко по хитлеристки. Грижа за народа, но не иначе, а в дружба и солидарност с капиталистите, поне национално отговорните – и вълкът сит, и агнето цяло. Всичко за сметка на лошата чужбина – Китай с обезценената валута, Мексико с евтините работници, Западна Европа, която изсмуква американските военни ресурси, и за сметка на спекулативния глобалистки капитал.

Но Тръмп има много сериозни разлики с хитлеризма. Лошият капитал не е „еврейски”. Социалната демагогия не е придружена с националистическа истерия. Няма агресивни помисли към чужбината – напротив, заменя агресивния regime-change империализъм на Обама с традиционен американски изолационизъм и протекционизъм. Истеричната русофобия – с прагматизъм по кисинджъровски.

 

Няма го и органичния, гнуслив европейски колониален расизъм, а по-скоро патриархалния американски южен расизъм, маскиран като християнска добродетел – расизъм на бели джентълмени, възпитани като деца от добри черни дойки и бавачки, които винаги ще обичат. Много черни автоматически харесват добри бели господари – вярват им повече, отколкото на своите ренегати като Обама.

Повечето от първите президентски действия на Тръмп са обнадеждаващи. Например отмяната на „индивидуалния мандат” в Обамакеър – задължението на гражданите да купуват здравни застраховки от частни компании. Много хора не могат да плащат главоломно растящите месечни вноски за Обамакеър и са принудени да плащат глоби, без да имат здравно осигуряване.

 

В същото време нищо не задължава частните застрахователи, болниците, лекарите и фармацевтичните компании да си контролират цените и те растат с космически темпове. Нищо не задължава добрите болници и лекари да приемат Обамакеър пациенти и те обикновено не го правят. А преди няколко дни група демократи се обединиха с републиканците в Конгреса, за да не разрешат реимпорта на (произведени в САЩ) лекарства от Канада на двойно по-ниска цена от исканата тук.

 

Или отмяната на ТПП – първообраза на ТТИП и СЕТА – измислен от корпоративните адвокати за осигуряване на големите корпорации на пожизнен комунистически комфорт за техните висши ръководители и инвеститори за сметка на работниците и гражданите в засегнатите страни. Така че с победата на Тръмп крушение претърпя и корпоративният глобализъм и победи „национализмът” – интересите на мнозинствата от населението в отделните страни да имат приоритет пред интересите на глобалните елити. Затова и в Давос така пищят. Корпоративният глобализъм е майка за малцина и мащеха за мнозина. Такова е положението и в ЕС.

 

Или уволнението на политически назначените посланици. С победата на Тръмп претърпя крушение, макар и не толкова убедително за американците, колкото за останалите хора по света, и неоконсервативният regime-change империализъм, неправилно наричан и „либерален интервенционизъм”, при Обама глуповато дегизиран под blackface.

Американската левица след големия Франклин Рузвелт страда от хроничен антисъветизъм/русофобия, с което дежурно „изкупува” обвиненията на десните, че е „комунистическа”. Десните президенти – Айзенхауер, Никсън и Форд, Рейгън и двамата Буш – имаха, общо взето, много по-сърдечни отношения с СССР/Русия от левите – Труман, Кенеди, Картър, Обама. За Рейгън имам предвид отношението му към Горбачов след 1985 г., което на първо място направи перестройката възможна. Отношението Клинтън – Елцин беше аномалия.

 

Особено злополучно се сложиха нещата при левия Обама, който поначало нищо не разбираше от външна политика, и при Хилари. Затова и Русия, и българският русофил инстинктивно предпочитаха Тръмп. Бърни за съжаление не даде основания да се мисли, че ще е много по-различен от Хилари външнополитически. Така говореше по интервюта.

 

Или войната на Тръмп с корпоративните медии? След победата на Тръмп оруеловското министерство на истината, метастазирало след 11 септември, не ще може да продължи без промяна. Или войната му с партийно подчинените служби за сигурност и с номенклатурните партийни елити? Ще се разтури може би и гестаповската машина за компромати, убийства и изтезания, в каквато се превърна ЦРУ при Буш II и Обама. Двете големи партии също фактически вече не съществуват. От това може и трябва да произлезе нещо ново.

 

Така че, от една страна, близкото бъдеще ще отсее доброто, към което ще тласкат президентът и обещанията му, и отчаяното доверие на избирателите му, и яростната война на елитите срещу него, от лошото – и вградено в шарлатанската, демагогска природа на политика Тръмп, и идещо от републиканската идеология, на която отчасти робува по липса на друга. От друга страна, в съпротивата срещу лошите страни на Тръмп начело ще излезе класовата политика на 99-те процента, а identity движенията ще се редуцират до нейни спътници – синтез, който движението на Бърни беше постигнало вече.


Ще се повторя, че Америка сякаш се жертва за „международното положение”, избирайки Тръмп, както Русия се жертва в 1917 г., тръгвайки по пътя на социалистическата революция и диктатурата на пролетариата, за да ги изпробва с огън и кръв за останалото човечество. Бърни беше безкрайно по-добър президент за Америка. Бъдещето ще покаже дали Тръмп ще се окаже по-добър за света.

 

Още от категорията

33 коментар/a

и аз живея в Америка на 24.01.2017 в 15:42
" протестираха срещу полицейското насилие срещу черните..." - айде стига глупости бе! не само ти живееш в Америка; това "насилие срещу черните" е манипулация; полицията е еднакво добра и еднакво лоша срещу бели и черни; разликата е, че нарушителите бидейки повечето черни, привличат повече внимание;
Спиноза на 24.01.2017 в 17:03
Фичо, ако махнеш многословието си, защо не помислим как така либералите са избранниците на най-богатите лихвари и комисионери от Уолстрийт и най-бедните и неспособни на труд, обединени срещу средния, бял работещ, Обама плати здравните застраховки с парите на горната част на средната класа, а на най-богатите измамници - лихвари плати след като те източиха банките си, пак с парите на средната класа?!! Същото е като с комунизма - Рокфелер и Варбург финансираха комунизма, после и фашизма, и все срещу средната класа. Не е ли странно?
observer на 24.01.2017 в 17:47
Хич не е странно, от средната класа можеш да взимаш и да взимаш, а от босия и цървулите не можеш. Бедният* става само да го водиш за носа. Което и става и е тема и на тази статия. А най-богатите измамници лихвари, те са всъщност Господарите с главна буква, не ония взаимозаменяемите с четиригодишния мандат. Бедният* иначе върши чудесна работа - да го закараш да мре на война, да го излъжеш да прави революция за да управляваш ти, обещавайки му било шоу с рязане на благородни глави на площада, било светлото бъдеще, където ще раздават всичко без пари и кой колкото поиска.
Спиноза на 24.01.2017 в 18:14
Тка де observer, само се заяждам с Фичо. Най-бедните и най-богатите в една партия! И едните и другите пият кръвта на белия бачкатор, християнин, който спи с жени и произвежда реални блага, не "деривати"!
Трудно е да се схване каква е тази «класова политика», която е призвана да измести «политиката на идентичността», на 24.01.2017 в 18:59
след като въпреки съображенията за разграничаване по принадлежност към „експлоататори“ или към „експлоатирани“, тези две социални категории се оказват при „класовата политика“ на Тръмп от една и съща страна на фронтовата полоса. Струва ми се, че политиката на Тръмп в случая не е класова, а ОБЕЗПАРАЗИТЯВАЩА, защото електоратът на Тръмп е настроен именно срещу ПАРАЗИТИТЕ в американското общество, които са омразни едновременно и на двете класи: „капиталистите-експлоататори“ и „ресурсът — работна сила“. Паразитите се зародиха в Америка заради разхайтеността на най-новите потребителски поколения, които затънаха в самодоволство и решиха, че най-важното за увековечаване на техните привилегии е конституирането на „паразитските им идентичности“ — расово нетолерантните към „бледоликото“ малцинство цветнокожи граждани, непримиримите с всякаква НОРМАЛНОСТ гейове и лесбийки, лесно наскърбимите нарцисистки от феминистическите сдружения и т.н. В сянка стои разбира се банкерското лихварско съсловие.
Даниел Георгиев на 24.01.2017 в 20:15
Хаджийски, на всички вече стана ясно, че политическото у "прогресивните" започна категорично да отстъпва място на психиатричното. Един съвсем пресен пример: "прогресивните" почнаха да се обличат като вагини. Това според мен е психопатологично. Интересно ми е споменатите "прогресивни" роднини на Хаджийски като какви точно гениталии са се били костюмирали. Ето няколко възможни варианта: https://s.yimg.com/ny/api/res/1.2/AdXmEzQhiXY_kWzlfrAgrA--/YXBwaWQ9aGlnaGxhbmRlcjtzbT0xO3c9NzQ0O2g9OTQ3/http://media.zenfs.com/en/homerun/feed_manager_auto_publish_494/edecc654d6d9f05454a399dc6eeaf435 http://www.commondreams.org/sites/default/files/imce-images/7863467184_3721b5a3f5_z.jpg http://brianmcarey.com/wp-content/uploads/2016/02/code-pink2.jpg
Даниел Георгиев на 24.01.2017 в 20:23
Колегите преди мен (без observer, естествено) много точно са отбелязали невъзможната лява дихотомия: приласкаването в социалистическия ковчег на безработни черни и ултрамилиардери едновременно. Като се прибавят дегенератите и криминалните--ето ти го бъдещият електорат на т. нар. Демократическа партия. Между 18 и 22 процента. Толкоз. В тези редици няма да има нито един умерен гласоподавател от центъра. Последните ще тичат при Тръмп. И ще има блъсканица даже. След две години конгресното представителство на демократите ще бъде катастрофално за тях. И тука слагаме точката.
Даниел Георгиев на 24.01.2017 в 20:24
http://www.dailywire.com/news/12603/violent-anti-trump-protest-videos-child-brags-amanda-prestigiacomo
Даниел Георгиев на 24.01.2017 в 20:26
http://www.newsmax.com/MichaelHurd/agenda-leftist-liberals/2016/07/25/id/740279/
Левичарите на 24.01.2017 в 21:46
Протестират не соросоидите, а левичарите, към които спадат и соросоидите. Така че е ясно защо синът на Хаджийски (фен на напикаващия се евреин-комунист Сандърс) протестирал против Тръмп.
Хм... на 24.01.2017 в 22:47
Това ми харесва. Всички критики към автора от симпатизантите на Тръмп покрай претенциозното си пустословие и графомания носят отчетливи фашизоидни черти. Да се разбере най-сетне, кой кой е.
Даниел Георгиев на 24.01.2017 в 23:03
Ех, че лесно: пляскаш етикет "фашизоиди" на всички и отиваш да се облечеш като вагина! Пролетарски рай!!!
Хм... на 25.01.2017 в 09:17
Земи ти се облечи като вагина, прати я на Тръмп във Фейсбука, той обича.
Lionel Jospin на 25.01.2017 в 16:05
Този образ Валентин Хаджийски наистина е цар на повратливостта. Сега се оказа, че протестиращите срещу Тръмп не били платени соросоиди, защото сред тях са и децата му. Впрочем, какво стана с преврата в САЩ? Нали тия дни го очакваха агитаторите като Хаджийски.
Еisblock на 25.01.2017 в 16:21
Демонстриращите срещу Тръмп в САЩ са жертва на самите себе си, на политиката която въздигаше (и все още се опитва) особеностите на малцинства, не малка част с психопатични и физически девиации, като норма, а всички нормални подтискаше с все сили. Брожението е резултат на пропагандата, на властта даден и злоупотребявана от петте водещи информационни-медиини корпорации в САЩ. И точното название на чудовището отзад, е бандата Паразити - т.нар. Банкеро-сатанински интернационал. В същност битката е между два финансови колоса: 1. Спекулативният финансов, транснационален капитал - на хитреците налагащи НСР на финасовите потоци, спекулата, борсите, нео-робовладелството - всичко това маскирано зад либерални, мазни проповеди и 2. Капиталите и труда на хората реално произвеждащите блага, на промишлеността, на всички тези боравещи с осезаеми, истински ценности. ... Да, вторите също се стремят към глобална хегемония, но съзнават, че стабилност има не ако седиш на един краксъщо не и на два - просто няма истински столове с един или два крака - а тя е налице с най-малко три опори. Т.е. - Светът може да се управлява и да бъде стабилен, най-малкото с три властови центъра. Повече от три-четири също водят до неуправляемост. И ето, решението за Тръмп бе взето не от самият него, а от Глобалната група за управление. Докато местната кохорта, разпасали се окупатори на властта в САЩ, създаваха илюзията, че водят по точки, че всички са с тях и сами стигнаха до самоизмамата, как вече побеждават... Бърни беше в същият отбор и неговото елиминиране бе на базата кое пце е най-силното в глутницата. Сега вече, всички измамени камили, нахлебници, хрантутеници на виртуалните пари и привилегии квичат, пискат и надават рев, защото на хоризонта се задава тяхното изличаване. Същата реакция е и в Европа, където адептите на нео-либералната чума се опитват - някъде да се съпротивляват, другаде да се адаптират, а трети - да вземат завоя колкото се може по-бързо ... PS: - Под черта ми се струва, че Фичо сам си е теглил шута по отношение на възпитанието в тесен кръг. Но от друга страна, множеството салто-морталета в годините имат винаги предсказуемо влияние и последствия. Но там вече нямаме думата, кой къде щял да демонстрира, за какво да се "борил" и дали въобще да го прави...

Напиши коментар