Китай, белязан от “век на унижение”

Китай, белязан от “век на унижение”
“Европейците никога не изрекоха и най-малкото извинение за Опиумните войни или ограбването на Летния дворец. Това мълчание отеква и до днес, когато Западът поучава Китай за човешките права”. Колониалните нападения разрушават една космогонична визия за света, в която Поднебесната империя царства над “всичко, което е под небесата, тъй като нейната цивилизация естествено превъзхожда всяка друга”, смята Чаотиан, историк в голяма университетска институция в Пекин. “Рухването на тази мечта ще роди модерния китайски национализъм”, посочва китайският специалист.

Кореспонденция от Пекин

 

В една лепкава съботна сутрин в Осака двамата най-силни лидери на планетата са в разгара на пазарлък в стая, далеч от погледите. В този 18 юни 2019 г., в разгара на търговската война, президентът Доналд Тръмп се пазари със Си Дзинпин в кулоарите на срещата на върха на Г-20, която се провежда в японския метрополис. Изведнъж китайският президент изненадва противника си. “Внезапно Си възрази, че едно неравностойно споразумение с нас би било “унижение”, достойно за Версайския договор, който подари на Япония Шандунгския полуостров, контролиран дотогава от германците”, разказва Джон Болтън, бивш съветник по националната сигурност на американския президент, един от малцината свидетели на сцената. “Червеният принц” предупреждава, че в Китай ще има “пристъп на патриотична ярост”, ако Вашингтон бъде твърде лаком. “Тръмп очевидно нямаше представа за какво говори Си”, хитро добавя авторът на експлозивната книга “Стаята, където се случи” (The Room Where it Happened), в която разказва за опита си в Белия дом, редом до немирния президент. След 80-минутен разговор, двамата хищници се съгласяват временно да заровят томахавката на търговската война, а Тръмп поздравява събеседника си със смущаващо тържествуване. “Вие сте най-великият китайски лидер от 300 г. насам!”. Съветниците му прошепват на ухото, че китайската история по-скоро се отброява с хилядолетия.

 

Европейците никога не се извиниха

 

Този интересен анекдот разкрива все още живите рани в Пекин от този “век на унижение”, когато колониалните сили разпарчетосват залязващата империя на династията Цин чрез неравностойни договори, бележейки най-мрачната глава в бурната история на хилядолетните отношения между Китай и Запада. “Европейците никога не изрекоха и най-малкото извинение за Опиумните войни или ограбването на Летния дворец. Това мълчание отеква и до днес, когато Западът поучава Китай за човешките права”, обяснява Янгвен Дженг, професор в Манчестърския университет.

 

Колониални атаки

 

През 1839 г. викторианска Англия поставя началото на артилерийската дипломация, започвайки грабителската “Опиумна война”. “Една нация няма постоянни съюзници, а само интереси”, обявява тогава лорд Палмерстън. Днешните главозамайващи небостъргачи в Хонконг са далечен плод на този морски щурм срещу манджурската династия, погълната от древните си обреди и самодоволство и отнасяща се презрително към европейското дипломатическо отваряне. 

 

Търговията вече е нервът на войната. Лондонските търговци, “изолирани” от императора в южното пристанище Кантон, дават тонове сребро, дошло от Мексико, за да купуват коприна, порцелан и чай от Китай, високо ценени в европейските салони. За да покрият дефицита си, те изнасят контрабандно опиум от Бенгал, където чаят все още е непознат. Това вече не е достатъчно. 

 

С военни средства Англия постига отварянето за търговия на пет китайски пристанища, сред които Шанхай, и легализацията на опиума. Без да забравяме покритата с джунгла скала, разположена стратегически в делтата на Перлената река: Хонконг. Зажаднели за пазари и престиж, Франция, Германия, Русия, САЩ и Япония от епохата Мейджи нахлуват с щикове в “Поднебесната империя”. Последното кощунство е през 1860 г., когато френски и британски войници плячкосват “Летния дворец”, резиденцията на “небесния син”, северно от Пекин, и постигат големи отстъпки в големите метрополиси като Шанхай. Тези удари, дълго прикривани от мандарините от императорския двор, разклащат новите поколения образовани китайци, мнозина които заминават да учат в чужбина рецептите на триумфалния Запад.

 

Колониалните нападения разрушават една космогонична визия за света, в която Поднебесната империя царства над “всичко, което е под небесата, тъй като нейната цивилизация естествено превъзхожда всяка друга”, смята Чаотиан, историк в голяма университетска институция в Пекин. “Рухването на тази мечта ще роди модерния китайски национализъм”, посочва китайският специалист. 

 

Заличаване на колониалното “унижение”

 

Както големите Наполеонови войни подхраниха германския национализъм, колониалните трагедии от ХIХ век родиха китайския патриотизъм, олицетворен от покровителствената фигура на Сун Ятсен, основател на партията Гоминдан. Президентът на мимолетната Китайска република, създадена през 1911 г. върху руините на хилядолетната империя, обещава да модернизира ранения гигант, за да “заличи колониалното унижение”. Формулировката, чийто точен произход остава неясен, попада право в целта - младите китайци националисти, за да изобличи компромисите, направени от манджурската империя, на фона на завоеванията на имперска Япония в епохата Мейджи, които глождят Поднебесната империя, след като е погълнала Корея, бившето зависимо кралство. 

 

Националното освобождение се превръща в лозунг на генералисимус Чан Кайшъ, ангажиран в схватка с комунистите, за да получи поднебесния мандат. В крайна сметка, печели Мао Дзедун през 1949 г. “Китайският народ се изправи!”, провъзгласява той, издигайки сърп и чук на площад “Тянанмън” и обявявайки, че слага край на “стогодишното унижение”. Но “кормчията” вписва патриотичната си гордост в революционния жест, чийто хоризонт е настъпването на световен комунизъм. Насочен към бъдещето, червен Китай иска да надживее униженията от миналото чрез петгодишни планове и наставление. Това тоталитарно месианство се проваля шумно с Културната революция.

 

“Китайската мечта за национално възраждане”

 

Петдесет години по-късно раните са извадени на сцената от възраждащата се втора световна сила, начело със Си Дзинпин, ангажиран в стратегическа схватка с Вашингтон. “Завръщането на Хонконг в родината майка отми едно национално унижение”, заяви най-авторитарният ръководител след Мао на 1 юли 2017 г. пред величествения залив при честването на двадесетата годишнина от връщането на скалата, изтръгната от британците след първата Опиумна война. 

 

Пропагандата и учебниците в училище изтъкват колониалните драми, за прославят по-добре “китайската мечта за национално възраждане” на президента Си, чиято “мисъл” вече е вписана в Конституцията. “Днес Си Дзинпин използва по-националистически дискурс от своя исторически противник Куомингтан”, посочва Янгвен Дженг. Тази инструментализация на миналото отговаря на един жизненоважен политически императив за партията, в търсене на нова легитимност, за да оправдае абсолютния си политически контрол над най-населената страна в света, подкопана от рухването на комунизма. 

 

Този националистически обрат е неотдавнашен и датира от 90-те години, след репресиите на “Тянанмън”, посочват историците. “По онова време партията, обезсърчена от отстъпничеството на младежта, възкреси темата за “века на унижение”, но през антизападна призма, за да организира патриотичното възпитание”, припомня Джон Помфрет, автор на книгата The Beautiful Country and the Middle Kingdom (Красивата страна и средното царство). “Режимът имаше нужда да посочи противник”, добавя бившият кореспондент на “Вашингтон Пост” в Пекин. Две десетилетия по-късно Си Дзинпин бере плодовете от това упорито промиване на мозъци, поставяйки лапите си върху Хонконг, под аплодисментите на континенталните маси, и утвърждавайки Китай като контра-модел на либералната демокрация в световен мащаб.

 

Разочарование от Запада

 

И все пак в началото китайският патриотизъм не е бил антизападен. Дълго време през ХIХ век новата интелектуална гвардия гледа на Запада по-скоро като на модел, а не на противник. Противно на разказа на днешната пропаганда, ограбването на Летния дворец се разглежда като навременен удар срещу окупаторската династия Манджу от много просветени интелектуалци, посочва Джон Помфрет. Те дори почитат Джордж Вашингтон за това, че е освободил страната им от една чужда монархия.

 

Разочарованието от Запада нараства едва в края на ХIХ век, подхранвано от расистките актове и дискриминационни закони в САЩ, като Chinese Exclusion Act през 1882 г., който затваря вратата за китайски мигранти, нещастни герои от завладяването на Запада. В Китай Боксерското въстание през 1901 г., водено от тайни ксенофобски общества, отхвърлящи западното влияние и християнски мисионери, илюстрира това нарастващо напрежение. Първата световна война потвърждава развода. “Отчуждението от Запада датира от Версайския договор. То съвпада с нарастващата популярност на комунизма”, смята Помфрет. Младата Китайска република излиза измамена от преговорите, за сметка на Япония, която разширява завоеванията си. Тогава новите образовани поколения се обръщат към социализма, обкръжен с ореола на Руската революция от 1917 г. През 1921 г. в Шанхай е създадена Китайската комунистическа партия. 

 

Един век по-късно тези обрати на голямата история несъмнено убягват на Доналд Тръмп, но за неговия противник Си Дзинпин дойде часът за възмездието.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Коментари

  • Anonimen robot

    28 Юли 2020 20:50ч.

    Че не се извиниха, не се, НО и сега не е късно да коленичат или да мият китайски крака... Натам отива работата и доста крака за миене се очертават. После иде ред и на индийците. Там ще се наложи миене и на други крайници. На нас обаче пак се пада честта да подмиваме турски задници, като първа Истанбулска стъпка. Едни ще се правят на добрички, а мнозинството ще мие и ще се кланя. Всички сме били виновни - диалектика?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отговорен

    28 Юли 2020 21:26ч.

    Не, не е Европа. Държавна политика базирана на търговия и дистрибуция на опиум има само Великобритания. От европейските държави отношение има само Холандия дето сега е Нидерландия. Източно индийската, Южноморската компании не са европейски фирми, англосаксонски са !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    28 Юли 2020 21:38ч.

    Без съмнение Китай изпитва уникален срам че е допуснал да бъде де факто колонизиран през 19 век. А наистина се е смятал за 'Поднебесна Империя". Този срам е сравним само с този на Франция която бе окупирана от Германия през ВСВ. За извинение на Китай може да се каже, че те бяха унижени от една изключителна сила - Викторианска Англия, най-величествената империя в човешката история пред която всичко бледнее. Англия, един уж малък остров който подчини половината свят и такива гиганти като Индия и Китай. Това е тотално сюреалистично. Един малък остров с 50 милиона души да подчини Индия и Китай. Изключителна класа. Уникален шедьовър на геополитиката. Как да не се сетя за това - https://www.youtube.com/watch?v=_qhLPWcm-0w

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    28 Юли 2020 21:55ч.

    ЗИП на 28.07.2020 в 21:38 Оказа се, че това е някаква грешка на историята, понастоящем нещата се нормализират - Англия отива там където винаги е било мястото - един периферен остров, населен с пакистанци и индийци, а Индия и Китай отново формират 2/3 от световния стокооборот какво и било винаги.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    28 Юли 2020 22:06ч.

    Ако гледаме само Англия да, но "англосаксонския свят" е огромен - това е Англия, САЩ, Австралия, Канада и Нова Зеландия. Гигантска територия от почти 30 млн кв км с 450 милиона души и несметни природни богатства. Та викам да не ги отписваме преждевременно. Но Китай, днешен Китай е нещо невиждано. Такъв устрем , такъв растеж, такова технологично израстване. За първи път англосаксите имат реален противник, който е твърдо решен да ги свали от трона. Но все пак Китай има нещо, което му липсва. "Меката сила". Колкото и англосаксите да са силни икономически и военно те са поне десет пъти още по-силни в "културно отношение". Целия свят гледа техни филми, слуша техни групи, чете техни книги, фенства за техни футболни отбори... Китай тук е почти "кръгла нула".....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Китай тук е почти "кръгла нула".....

    28 Юли 2020 22:31ч.

    Това са сбирщина имперсонални роботи, дето само произвеждат, хуманоиди.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    28 Юли 2020 22:36ч.

    Ако гледаме само Англия да, но "англосаксонския свят" е огромен - това е Англия, САЩ, Австралия, Канада и Нова Зеландия. Огромен, ама е станал огромен през последните 300 години /историята все пак е на 6000 г./ и няма да преживее дори още 100 за да изчезне завинаги, докато Китай пак се си бъде Китай, и Индия пак ще си бъде Индия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    28 Юли 2020 22:43ч.

    Мильо, тук съм съгласен. Китай е монументален откъм от "вечност". Един господ знае какъв ще е света след 1000 години, но едно е сигурно. Китай пак ще присъства. За никоя друга днешна страна това не е гарантирано.Но ние все пак живеем сега.... :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • легисти

    29 Юли 2020 9:17ч.

    Имперският триумф на Наглия е по същество триумфът на механичното, оразмерено разбиране на времето. Такъв е философският вектор на наглосаксонската индустриална имперскост. Неслучайно в самата дума "индустрия" е заложено това революционно наложено господство над цикличното време на Изтока, олицетворявано от индуския свят и ведическото схващане за космически ред и обществен порядък. Лошото на механичното време е, че е неудържимо на практика и за ония, които въведоха такова разбиране. И с всеки изминал момент става все по-неудържимо, заличавайки всякакво качество на идентичността. Всичко избива в тотални количества, от което хуманното изчезва напълно. Тоест, обвинението към англосаксонците е, че капитализмът и модернизацията им са убиец на човешкото в най-сакралния и същевременно най-интимен смисъл на едно възможно човешко самооправдание за съществуване. Т.е. алтернативата на духа на Ориента може да бъде само алгоритмичната утопия, в която хомосапиенс-ът няма да бъде вече даже и спомен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Quest

    29 Юли 2020 21:17ч.

    Китай да не забравя древните египтяни, които дадоха началния тласък на китайската цивилизация.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    29 Юли 2020 22:43ч.

    ЗИП на 28.07.2020 в 22:43 Така е, защото едно са хилядолетните империи като Египет, Китай, Индия, Персия, Рим, друго са столетните като Англия, Сащ, Русия, германия, Франция и так далее. Ово е стандарт.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • волк

    30 Юли 2020 9:30ч.

    Не може да е дълъг животът на империя, самоцелно затънала в емпиричното. Нищо не се руши от времето така, както вещ или предмет, който съществува за себе си, а не за Духа (вещера). Защото истинска и пълноправна цел пред човека може да бъде само трансценденталното, а не емпиричното. Когато човешкото се отъждествява с предмет и се работи само в името на опредметяване, то просто изчезва, няма го. За вечността остават само трансценденталните империи като разпредметяващо оспорена емпирична идентичност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    30 Юли 2020 9:49ч.

    Англия е бая ама бая старичка държава. Под това име съществува от 927г, а разните му там кралства Съсекс, Есекс и Уесекс са се конституирали още началото на шести век....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • волк

    30 Юли 2020 9:58ч.

    Каква файда, че е старичка? Язди я дяволът. Не може с наглата (наглийска) мяра да отсъждаш за империи и древни исторически образувания, които от векове служат на Бога, нито да наричаш култура това, което самоцелно опростачва народите в името на господарите от "Железния век". Желязото е лукав, дяволски елемент. Наглия никога не е минавала през клада (огнено кръщение). Изпуснат му е краят на божественото при тях - сенсуализъм, който не е под контрол, води към ранна и бърза деградация.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗИП

    30 Юли 2020 10:17ч.

    Ако под "божествено" разбираме некфи свети инквизиции и поквара, като при католицизма или добродушковско раболепие, като при православието може би все пак е добре, че не са минали през "огнено кръщаване" и са се отдали на секулярна протестантска етика ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • няма универсална рецепта за Бог, защото Бог е отвъд рецепторите и самият той пише рецептите за всеки отделен случай

    30 Юли 2020 10:47ч.

    Не може да се отрече на тов. Чърчил, че поне по отношение на своето си, е бил мъдър и пророчески прав: “Успехът е способността да се движиш от един провал към друг, без да губиш ентусиазъм.” – Уинстън Чърчил

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • странни братя по оръжие

    30 Юли 2020 11:18ч.

    Материал, осветляващ почти непознати исторически детайли, свързани с темата: https://cont.ws/@Grubz/1743067

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ханибал Барка

    31 Юли 2020 14:28ч.

    Само не разбирам каква е връзката на Джордж Вашингтон с разграбването на Летния дворец. Питам, защото съм експерт по Вашингтон и американската революция и гарантирам че в нито един от 75-те хиляди ръкописни документа останали от Вашингтон не е споменат "Китай".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • на есин като избирем Жо Байдън

    04 Авг 2020 17:43ч.

    ша станити байдъм шва нападним и шва усвубудим идин път зъвинаги

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи