Как „Голдман Сакс” се възползва от гръцката криза

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53828_AcVLtcaidwIOvZEfcNxK34FKx5uyOl.jpeg" /></p> <p><em><strong>Централният офис на Голдман Сакс в Долен Манхатън, Ню Йорк</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Гръцката криза рисува поредната картина на алчността и хищничеството на Уолстрийт, въпреки че Уолстрийт липсва в повечето сметки.</p> <p>Кризата се задълбочи преди една година от сделка с &bdquo;Голдман Сакс&rdquo;, проектирана от настоящия директор на банката Лойд Бланкфейн. Бланкфейн и неговият екип помогнаха на Гърция да прикрие истинския размер на дълга, като така почти го удвоиха. И точно както се случи с американската ипотечна криза и сегашното тежко положение на много американски градове, хищническото кредитиране изигра важна, но неизвестна на повечето хора роля.</p> <p>&nbsp;</p> <p>През 2001 година Гърция търсеше начини да прикрие нарастващите си финансови проблеми. Договорът от Маастрихт изискваше всички членове на еврозоната да демонстрират подобрение на публичните си финанси, но Гърция се беше насочила в грешна посока. Тогава &bdquo;Голдман Сакс&rdquo; се притече на помощ, уреждайки таен заем от 2,8 милиарда евро за Гърция, маскирани като суап &ndash; сложна сделка, в която дългът на Гърция в чужда валута беше превърнат в задължение в местна валута благодарение на фиктивен обменен курс.</p> <p>&nbsp;</p> <p>В резултат на това около 2 процента от гръцкия дълг магически изчезнаха от националния отчет. Христофорос Сарделис, тогавашният шеф на гръцката агенция по управление на публичния дълг, по-късно описа сделката в интервю за &bdquo;Блумбърг&rdquo; като &bdquo;много секси история между двама грешници&rdquo;. За услугите си &bdquo;Голдман&rdquo; получи невероятните 600 милиона евро (793 милиона долара) според Спирос Папаниколау, който наследи поста на Сарделис през 2005 година. Това се равнява на около 12 процента от приходите на &bdquo;Голдман&rdquo;, осигурени благодарение на гигантската сделка и на екипа, който води инвестициите през 2001 година, осъществявайки рекордни продажби. Този отдел се е управлявал от Бланкфейн.</p> <p>&nbsp;</p> <p>След това обаче сделката стана горчива. След атентата на 11 септември доходите от облигациите се сринаха, което доведе до огромни загуби за Гърция заради формулата, която в &bdquo;Голдман&rdquo; са използвали за изчисляване плащанията на държавата по дълга при суапа. До 2005 година Гърция вече дължеше почти двойна сума в сравнение с тази, която беше вложила в сделката, като увеличи дълга си от 2,8 милиарда евро до 5,1 милиарда. През 2005 година сделката беше преструктурирана и тези 5,1 милиарда евро станаха напълно официални. Може би не е случайност, че Марио Драги, настоящият директор на Европейската централна банка и основен участник в днешната гръцка драма, тогава е бил управляващ директор на международния отдел на &bdquo;Голдман&rdquo;.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Гърция не е единственият грешник. До 2008 година счетоводните правила на ЕС позволяваха членките да управляват дълговете си с така наречените извънпазарни курсове по суапове, които се предлагаха от Голдман и други банки на Уолстрийт. През 1990 година &bdquo;Джей Пи Морган &rdquo; помогна на Италия да скрие дълга си чрез валутен суап по благоприятен курс, като по този начин въвлече държавата в плащания, които не са присъствали в националния баланс като бъдещи задължения.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Но Гърция се оказа в най-лошо състояние, а &bdquo;Голдман&rdquo; беше най-големият фактор за това. Без съмнение страната страда от години на корупция и неплащане на данъци от богатите си граждани. Но &bdquo;Голдман&rdquo; не е била просто невинен свидетел: тя уголеми печалбите си, като осъществи огромен ливъридж с Гърция, както и с голяма част от останалата световна икономика. Други банки от Уолстрийт са вършили същото. Когато балонът се спука, целият този ливъридж постави световната икономика на колене.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Независимо че глобалната икономика страда от ексцесиите на Уолстрийт, &bdquo;Голдман&rdquo; предложи на Гърция друг трик. В ранните дни на ноември 2009 година, три месеца преди кризата с дълговете на Гърция да влезе в световните новини, екип на &bdquo;Голдман&rdquo; предлага финансов инструмент, който ще пренесе дълговете на гръцката здравна система далеч в бъдещето. Този път обаче Гърция не се хваща на въдицата.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Както знаем, Уолстрийт беше спасена от американските данъкоплатци. През последвалите години банките отново станаха рентабилни и изплатиха своите спасителни заеми. Банковите акции скочиха до небесата. &bdquo;Голдман&rdquo; продаваше една своя акция за петдесет и три долара през ноември 2008 година. Сега тя струва над двеста долара. Изпълнителните директори на &bdquo;Голдман&rdquo; и на други банки на Уолстрийт се наслаждават на огромни заплати и повишения. Бланкфейн, главният изпълнителен директор на &bdquo;Голдман Сакс&rdquo;, прибра двадесет и четири милиона долара само миналата година.</p> <p>&nbsp;</p> <p>В същото време народът на Гърция няма възможност да си купува лекарства и храна.</p> <p>И в САЩ съществуват подобни аналогии, като започнем с хищническите кредити, които се дават от &bdquo;Голдман&rdquo;, други големи банки и финансовите компании, които им бяха съюзници в годините преди банкрута. В днешни дни банкерите може да си почиват спокойно в Хамптънс, но милиони американци още не могат да се съвземат от финансовата криза, заради която изгубиха работата, спестяванията и домовете си.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53828_lDMvZu0PqCpFwHTT2lUUzmZnof2JPB.jpg" style="height:441px; width:700px" /></p> <p><em><strong>Офис на &bdquo;Голдман Сакс&rdquo; на фондовата борса в Ню Йорк</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Междувременно градове и щати из Америка бяха принудени да прекратят основни услуги, защото също са хванати в капана на сделките на банките на Уолстрийт. Много от тях включват суапове, аналогични на тези, които &bdquo;Голдман&rdquo; пробута на гръцкото правителство. И точно както уверяваха Гърция, така &bdquo;Голдман&rdquo; и други банки уверяваха общините, че суаповете ще им позволят да заемат пари по-евтино, отколкото ако разчитат на традиционните облигации с фиксиран лихвен процент, като омаловажаваха рисковете, пред които могат да се изправят длъжниците. Точно тогава лихвените проценти спаднаха рязко и суаповете изведнъж излязоха много солени, &bdquo;Голдман&rdquo; и другите банки отказаха да позволят на общините да рефинансират, без да платят значителни суми, за да прекратят сделките.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Преди три години службата по водоснабдяване на Детройт трябваше да плати на &bdquo;Голдман&rdquo; и други банки банкови санкции в размер на 547 милиона долара, за да прекратят скъпи суапове. Четиридесет процента от сметките за вода на Детройт все още отиват за плащането на тези глоби. Жителите на града, които остават без вода, защото не могат да плащат, нямат представа, че &bdquo;Голдман&rdquo; и други големи банки са отговорни за това. По същия начин училищната система на Чикаго, чийто бюджет вече е орязан до краен предел, трябва да плати над 200 милиона долара глоби, за да прекрати сделка с Уолстрийт, която принуждаваше училищата в Чикаго да плащат по 36 милиона годишно, за да покриват лихвите по суаповете.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Още една сделка със суапове, изготвена от &bdquo;Голдман&rdquo; преди повече от десетилетие, е струвала на град Оукланд, Калифорния, около 4 милиона на година, но &bdquo;Голдман&rdquo; отказа да развали договора, освен ако не й бъде платена такса за прекратяване на стойност 16 милиона долара, което предизвика общинския съвет да бойкотира банката. Когато на среща на акционерите Бланкфейн бил запитан относно случая, той обяснил, че да скъсаш валиден договор е срещу интересите на акционерите.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&bdquo;Голдман Сакс&rdquo; и другите мастити банки на Уолстрийт умеят майсторски да пробутват сложни сделки, като преувеличават тяхната полза и не споменават точните цени и рисковете от тях. По този начин печелят огромни такси. Когато даден клиент изпадне в беда, няма значение дали този клиент е американец, собственик на къща, град в САЩ или Гърция &ndash; &bdquo;Голдман&rdquo; се крие зад юридически формалности и интересите на акционерите.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Разбира се, кредитополучателите, изпаднали в беда, рядко не носят вина. Те харчат прекалено много и са били достатъчно наивни или глупави, за да се вържат с &bdquo;Голдман&rdquo;. Гърция сама предизвика собствените си проблеми, както направиха много американски граждани и общини.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Важното е обаче, че във всички тези случаи в &bdquo;Голдман&rdquo; много добре са осъзнавали какво правят. Знаят много добре за реалните рискове и цени на сделките, които предлагат, за разлика от тези, които ги приемат.</p> <p>&bdquo;Това е въпрос на морал&rdquo; &ndash; заяви акционер на срещата между &bdquo;Голдман&rdquo; и общината в Оукланд. И е абсолютно прав.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><em><strong>*Робърт Райш &ndash; един от най-добрите американски политически икономисти, университетски професор в Калифорния, автор на книги и политически коментатор в медиите. Служи в три правителства &ndash; на президентите Форд, Картър и Бил Клинтън.&nbsp;</strong></em></p> <p><em><strong>Превод от английски: Филип Каменов</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>