- Автор: Пьотър Искендеров, fondsk.ru
- 10 Sep 2020
- 8452
- 26
Като алтернатива на руските проекти ЕК предлага на европейските потребители така наречения „Южен газов коридор“, предвиждащ доставки, в частност на азербайджански и средноазиатски газ, по маршрута „Турция – Гърция – Италия“. Потенциалните участници в него обаче, имат свои собствени интереси и са разделени от отдавнашни противоречия, които превръщат въпросният коридор във военно-политическа мина със закъснител.
Особена роля тук играе Турция, която по традиция не е склонна да се съобразява с правилата, установени от Европейския съюз. Плановете на Анкара да построи газопровод „Израел – Турция“ се основават на стремежа на турския елит да заеме ключова позиция в разработването на шелфови находища на природен газ в източната част на Средиземно море – на първо място, в района на Кипър. Така
възелът от противоречия между Кипър, Гърция и Турция се затяга,
като едновременно с това се засягат интересите на Израел и претендиращите за права над шелфа Египет и Ливан. Собствени икономически цели в региона преследват и водещи световни н нефтогазови компании, сред които най-активни са френската Total и италианската ENI.
Източник: Executive Magazine
Сега в център на противоречията се превърна морският „Блок 11“, разположен в териториалните води на Кипър. Турция, която говори и от името на „Севернокипърската турска република“, вече изпрати в този район фрегатата TCG Gokceada; командирът на кораба има заповед при необходимост да предприеме „всякакви мерки“ за противодействие при „нежелателна“ активност в района на газовия шелф. А
„нежелателни“ могат да се окажат всякакви действия от страна на Никозия и подкрепящата я Атина,
тъй като официалната турска позиция се заключава в това, че газовите ресурси на шелфа на Кипър принадлежат не само на гърците кипърци, но и на турците кипърци. В последния случай се подразбира „Севернокипърската турска република“.
През юли, на Световния петролен конгрес в Истанбул, президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган заяви: „Ние очакваме тези, които участват в събитията в Кипър, да избягват стъпки, водещи до ново напрежение в региона. Бих искал да напомня, че те може да се сблъскат с риска да загубят приятел, какъвто за тях е Турция, не само в региона, но където и да било на друго място в света.“
Анкара вече изпрати своя флотилия в потенциално богатите на газ райони в Източното Средиземноморие – включително изследователски кораби Barbaros Hayrettin Pa, както и няколко военни кораба.
Атина не остана по-назад и официално заяви, че
турските „контрамерки, свързани с разработката на кипърския „Блок 11“,
ще получат отговор от страна на Гърция, която е „готова да защити своите суверенни права“. Във връзка с това е редно да припомним, че още през 1993 година Гърция и Кипър приеха доктрина за обща отбрана на „единния“ регион, предвиждаща обща реакция при проявата на агресия от страна на друга държава.
Все по-ясно изразен интерес към съответните находища проявяват Израел, Ливан и даже Египет – всяка от тези страни ги смята за продължение на собствения си шелф. Този интерес е подплатен с конкретни военни мерки. Така
Министерството на отбраната на Израел подписа контракт за сумата от 420 млн. долара за оборудване
на военно-морските сили на страната със специални системи за защита на газовите находища и плавателните пътища. Целта на сделката е да допълни направената по-рано покупка на четири кораба „Саар-6“, които да бъдат използвани за охрана на икономическите води на Израел в Средиземно море.
Що се отнася до Египет, там се разраства опозицията срещу Турция във връзка с подкрепата на Анкара за Катар, който на свой ред не крие симпатиите си към египетското движение „Мюсюлмански братя“.
Съперничеството около газовите находища в средиземноморския шелф може да сведе до нула перспективите за реализация на проекта за изграждане на един от най-дългите подводни газопроводи в света (над 2 хиляди километра) по маршрута „Израел – Турция – Кипър – Гърция – Италия“. Приблизителната стойност на проекта е повече от 6 млрд. долара, които участниците в него възнамеряват да получат включително от фондовете на Европейската комисия в рамките на прословутата „диверсификация“ на доставките на енергийни ресурси. Според този проект
основните обеми газ трябва постъпват от израелското находище „Левиатан“,
запасите от което са 613 млрд. кубически метра газ и 39,4 милиона барела газов кондензат. „Убедени сме че в бъдеще Европа ще купува газ, добиван в източното Средиземноморие“, заяви израелският министър на националната инфраструктура, енергетиката и водоснабдяването Ювал Щайниц. По думите му в настоящия момент се водят интензивни преговори за строителството на два тръбопровода. „Планираме единият да бъде построен в Турция и по-нататък в Европа. Другият трябва да минава през Южен Кипър и Гърция до Италия“, посочи още Щайниц.
Главният губещ от споровете в акваторията на Източното Средиземноморие е твърде вероятно да се окажат Балканите.
И призивите на Брюксел и Вашингтон за „диверсификация“ на източниците на енергийни ресурси едва ли ще им помогнат. Просто няма да има с какво да се диверсифицират руските доставки – особено в условията на конфронтация между САЩ и ЕС по въпроса за американските санкции срещу руските енергийни проекти. „Въвеждайки санкции срещу Москва, американците ограничават икономическото сътрудничество с Русия с цел да наложат на европейците американски шистов газ. Недоволството по повод този нечестен начин за осъществяване на собствените интереси за сметка на другите расте“, констатира германският вестник Handelsblatt.
Източник: https://www.fondsk.ru/
Превод от руски: Елена Дюлгерова
