Големият страх от учебната година

                             Телефони с фактура или просто без телефони?

Ако се съди по интервютата, излъчени по водещите тв канали, родителите масово са стресирани, уплашени, кахърни и направо шашардисани от началото на учебната година. Гони ги страх от тетрадки, чанти, нови обувки, спортни комплекти, храната в училище, заниманията през междучасието, отношението от страна на другите деца, дилърите на дрога, пешеходната пътека пред училището, тежестта на ученическата чанта, съдържанието на учебниците, кориците на тетрадките. Изобщо – шубе тресе българските родители.

Възможностите са две: или телевизиите считат, че ако в материала им не се съдържа шок и ужас, те нищо не са показали, или сме навлезли в ерата на най-стреснатите родители в историята.
Признавам, че и през ум не ми мина да се страхувам, когато моето дете тръгна на училище. С другите майки се вълнувахме, гледахме децата как си играят на катерушката и си говорехме колко бързо растат. Радвахме се! 

В първи клас децата се привързват лесно към учителката си и неведнъж се случва някое дете хем да вдигне ръка, хем да каже: „Мамоооо!“. 

Не е ясно кой и какво печели от натягането на атмосферата със страхове от всякакъв калибър. Родителите много се бояли от качеството на храната в столовата. 

 

Ами ако не е здравословно? 

 

Да разбираме, че тв репортерите попадат неизменно на healthy freaks, в превод „изкукали на тема здравословно хранене“, които никога не купуват вафлички, кроасани, „Макдоналдс“, пържени картофки, газирани напитки, чипс, шоколади и бял хляб? Това са родители, които всеки ден готвят ново ястие и не купуват сирене, ако не е по 12 лв. килограма? 

Воят на родители, че в училищните лавки трябва да се продават само ябълки, моркови и банани, е много смешен, защото е достатъчно човек да влезе в първия супер и да види как децата сами пълнят количките само с „презрени“ храни пред очите на родителите си. 

 

Раниците били непосилно тежки. 

 

Когато ученическата чанта (не раничка без твърд гръб, не торбичка, а именно ученическа чанта) е поставена върху двете рамена на детето, то няма проблем да я носи, без това да го травмира. При това от първи до четвърти клас от училищната подготовка заниманията на децата са само в един кабинет – тоест пълнене на раница, тичане към друга стая няма. 

Повечето деца се записват в училища в близост до местоживеенето. Следователно въпросната раница е на раменете на детето най-много за около 15 минути. Дори да пътува с градски транспорт, пак е по-добре то само да си я носи – това е част от физическото заякване и не е вредно! Изкривяването на гръбнака идва от лошата постановка на гърба в клас, от учене върху холската масичка, докато гледа телевизия, от липсата на активни спортни занимания от ранна възраст. 

Странно защо обаче, досега не съм чула интервю с родител, който се тюхка, че за детето му няма достатъчно възможности за активен спорт, че салонът в училището не е добре оборудван, че в близост до дома им няма възможности за спортни занимания. 

 

Всички се тюхкат на тема раници и манджа! 

 

Сигурността в началното училище също е изнасилена тема. Още преди 15 години стана задължително децата в началното училище да бъдат довеждани и отвеждани от възрастен. Това важеше и за децата, които живеят на около 3 минути пеша от школото. Всички училища са с жива охрана, в големите градове по коридорите са сложени камери. Тогава кое е страховитото? 

 

И за да е веселбата пълна, новата тема набъбна из медиите и се разду в социалните мрежи – каква да е цената на джиесема, който едно дете може да носи на училище. Идеята за ограничение до 50 лв. е на ръководствата на две столични училища. Но дори да приемем, че учителите се специализират в стойността на телефоните и отдалеч ги познават дали са 50 лв. (първа или втора ръка?), то защо изобщо се иска ограничение за нещо, което е забранено по правилник? Защото в правилниците е ясно разписано: „Забранено е ползването на мобилни устройства в клас“.

 

Я да помислим за миг: 

 

защо са им на децата джиесеми? 


Родителите казват: „Ами аз нямам вяра в училището и затова искам да проверя дали детето ми е в клас“.
Ясно! Голямата родителска загриженост е достатъчно основание да звънят по всяко време и да нарушават учебния процес както им хрумне. При това – забележете – това се счита за тяхно неотменно право. Нещо като форма на грижа! 

Изводът е, че въпросният родител дотолкова не е съумял да възпита детето си, че му няма грам вяра и трябва да го проверява на всеки учебен час (което не значи, че няма да бъде излъган). Следват въпроси дали си е изяло сандвича, дали другите децата се държат добре с него, дали си е прибрало гуменките... 

Колко разговора по време на един учебен час са достатъчни да унищожат напълно целия учебен процес? 

В някои часове учители събират всички телефони при себе си на катедрата и с това въпросът се решава. Въпросът обаче е защо изобщо темата се обсъжда? 

Факт е, че 

 

нито едно частно училище 

 

в България не позволява носенето на джиесеми. Нито едно! Явно родителите, които плащат за подготовката на децата си, са наясно, че като искат пълни и неограничени свободи, трябва да си вземат наследника и да го закарат в държавното училище. 

Защо темата с цената на апаратите е глупава? По същата логика учителите, изравнители на социалния статус, трябва да направят пълен ценоразпис. Все пак някои ученически чанти са по 300 лв., маратонки и спортни екипи варират между 30 и 500 лв., якета от технологични материи могат да ударят хилядарка... 

По същата логика трябва завинаги да отпадне домашното „Как прекарах лятната ваканция“, защото едното дете може да е било на село, а другото – на круиз на Карибите. И като си прочете съчинението на глас, ще стресира другите. 

 

Досега още не сме чули родители, които да поискат обаче постоянна онлайн свързаност на училищата. Уебкамера във всеки кабинет. Искаш да се убедиш, че детето ти е в клас, не мята ориз по дъската, не скубе момичето отпред – влизаш през интернет в клас и гледаш. 

Това звучи по-ужасно и от „Биг Брадър“, но като се вземе предвид моралният разпад в родното училище и проблемите с поведението на децата, подобна форма на наблюдение ще се окаже ефективна спирачка поне срещу най-големите простотии. И от раз ще отпадне необходимостта да се звъни през няколко минути. 

В наши дни абонаментните планове на GSM операторите позволяват безгранично говорене с клиенти на своя оператор. Всяко дете, което се нуждае от спешна връзка със семейството си, ще може да ползва такъв телефон от учителската стая. И можем с голяма доза на убеденост да предположим, че обажданията ще са единични в рамките на месец.
Какво обаче още ще се случи: 

  • Учениците няма да си подсказват в час чрез Bluetooth и докато един е на дъската, друг да му диктува от телефон от последния чин
  • Ще престане преписването на отговори от Google
  • Ще спре висенето в социалните мрежи по време на час
  • Учебният процес най-сетне ще бъде основното, върху което учениците да се концентрират
  • Децата ще се върнат към пращането на класически бележки на хартия и така ще се повиши общата им грамотност.

 

Последното е по-скоро закачка, но единствено от волята на системата за преподаване (министерство и училища) зависи децата да бъдат вкарани в клас със съответната отговорност. Време е наместо морално остарели и нелепо илюстрирани книжлета и бележници за родители, в които уж се обяснява какво се случва в училище с детето и как се променя нагласата му към света (мале, колко пари за харчене имало всъщност!), да се премине на модерни системи за контрол. Така отпада необходимостта от постоянно звънене, ще отпадне практиката момичетата да излизат от дома си облечени като нормални хора и в тоалетната на школото да се превръщат в проститутки дебютантки. 

Да не коментираме, че в частните училища, освен че са забранени телефоните, униформите са задължителни. И то не заради уравновиловка между децата, а заради изразяване на принадлежност към институцията. 

 

Още от категорията

4 коментар/a

Pearl Earring на 12.09.2014 в 18:49
Статията казва верни неща. Езикът обаче е под всякаква критика - много жаргон. Освен това идеята за следене на учебния процес с камери е отвратителна. Big Brother is Watching You! Много интересно ние как се оправяхме без камери в клас (не беше толкова отдавна, млад човек съм).
Лияна на 12.09.2014 в 19:57
Аз също намирам следенето с камери в час за ужасно - така и съм го написала в статията. Но разликата между нашето училище (и аз не съм от времето на Рада Госпожина) и сегашното, е на първо място в дисциплината. Помня своя учителка, която беше джудже. Толкова силен авторитет имаше, че никой от нас не смееше да говори с нея от височината на ръста си - навеждахме се напред, за да сме пред очите й. Отгледах дете, общувам с много други в ученическа възраст - дисциплината в клас в наши дни е непозната и непонятна, с някои изключения. Много често родителите са агресивни към преподавателите и ги обвиняват, наместо да поемат отговорност. Така по време на ученичеството на моята дъщея се стигна до записване на дете, за което семейството му твърдеше, че е набедено и обект на вселенска агресия. Е, като чуха записа, без повече разговори, го преместиха в друго училище. Голямата разлика между нашето \"преди\" и \"сега\" е в представата за свободи и права. Нека попитаме кой да е ученик какви са неговите задължения, със сигурност първо ще заговори за правата си. А те включват свободата да пуши в училищния двор, включително заедно с педагозите, да пие алкохол пред очите на учителите... Веднъж влизах в една от най-елитните гимназии в столицата през междучасието. Пред училищната порта преброих 16 момичета с цигара в ръка. Надникнах към двора - момчета играеха футбол. Четирима от тях гонеха топката с цигара в ръка. Тази проява е израз на цялото отношение към мястото, наречено училище. Институцията страда от сериозни дефицити, изостаналост, не умее да мотивира младите хора и резултатите са налице. Не знам дали сега отглеждате дете в ученическа възраст, но 10-тина минути насред училищен коридор ще Ви наведат на много нерадостни мисли. Що се отнася до жаргона, след внимателен прочит видях думите \"шубе\" и \"изкукали\". Та ако това е \"много жаргон\" - така да бъде.
Оле на 13.09.2014 в 04:19
Ами много родители наистина са стресирани,защото парите,които държавата отпуска за подготовката на едно дете за първи клас ще се получават най-малко месец след започването на учебната година,когато цялата подготовка ще е приключила на заем или въобще няма да има никаква готовност за училище.
ТАА ОТГОРЕ С ДЖУДЖЕТО на 14.09.2014 в 03:20
ДА НЕ Е БИЛА НА ДЖОДЖЕТО ПУТЛЕР БАБА МУ? ХАХАХАХАХАХАХАХА

Напиши коментар