ДПС пред стената на истината

<p>Задавайки тези въпроси и отговаряйки си на тях, можем да си дадем къде по-частична, къде по-пълна представа за този феномен, този, по думите на лидера й Ахмед Доган, незаобиколим фактор в българския политически живот. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Каква партия е ДПС? </strong></p> <p>Основният проблем на ДПС винаги е бил и ще бъде фактът, че това е партия на едно от най-големите етнически малцинства в България. И въпреки всички опити в последните поне петнадесет години да излезе от тази силно ограничителна рамка, успехът е нищожен. Множество исторически, културни, психологически, религиозни и геополитически фактори ще продължават да бъдат &bdquo;прътът в колелото&rdquo; пред тази цел. За сметка на това ДПС успя да се изгради и утвърди като силно консолидирана, последователна и легитимна партия, представляваща &bdquo;своите&rdquo; избиратели. И ДПС, колкото и да не се иска на мнозина, ще продължи да представлява тези избиратели.</p> <p><strong>Има ли смяна на поколенията в ДПС? </strong></p> <p>Това е въпрос, който ще даде отговор на основния въпрос, а именно кои са лидерите на партията. Миналата година беше подменен голяма част от състава на Централното оперативно бюро, но по същество промяна в политиката и в основните приоритети на партията няма. Бяха вкарани доста нови лица, което е индикация, че след време измежду тях ще се избере наследникът на лидера. Засега това е оставено на заден план заради възможността от разпалването на вътрешни борби между различните лобита, докато партията е в опозиция, а и заради периодичните атаки срещу Доган или негови приближени, които ги държат в напрежение и несигурност. Тези атаки все пак действат демобилизиращо на членовете и активистите. Без Доган начело не се знае дали тази хомогенна и подчинена маса няма да се пръсне в различни посоки. Опити за разцепване са правени винаги, когато ДПС е била в опозиция. Изводът е, че на този етап смяната на лидера е малко вероятна и неактуална, но стои на дневен ред отдавна.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Какви хора гласуват за ДПС през годините? </strong></p> <p>Поглеждайки резултатите от изборите досега, тенденцията се вижда ясно. Постоянен ръст след всеки избор, разширяване на влиянието извън традиционните райони, в които ДПС генерира основните си гласове, пробив сред нетрадиционни за партията групи гласоподаватели, добавяни систематично към твърдите гласоподаватели. В последните два избора ромите се оказаха ключов фактор в разширяване на влиянието на ДПС, което е сигнал, че проблемите на ромското малцинство остават нерешени и неговата интеграция е нереализирана дори частично. А ромите са все така необразовани, гладни и бедни. Но вече правят ясна разлика между партии, които дават малко (пари или хранителни продукти), а обещават много и не изпълняват нищо, и партии, които хем дават, хем изпълняват обещаното. ДПС успя да се вклини в този ключов електорален сегмент и да установи трайно влиянието си върху него. Друг важен пробив партията направи сред така наречените олигарси. Писа се много за корпоративния вот и в чия &bdquo;електорална сметка&rdquo; се е вливал. Тук от съществена важност се оказа участието в разпределението на власт, което даде възможност за размяна на услуги и укрепване на връзки между бизнеса и политиката. Далновидността и политико-икономическият усет на лидера на ДПС изградиха една паралелна система за разпределение на държавни ресурси, заработила като добре смазана машина през последните два пълни управленски мандата между 2001 и 2009 година. Машина, чиито основи бяха изляти от правителствата, управлявали страната до 2001 година. Купища литература излезе по този въпрос, но малцина си направиха труда да се разровят задълбочено, което роди един в огромна степен неверен мит, че ДПС, и по-точно върхушката на партията, е в основата на създаването на този, както се оказа, недемократичен, престъпен и пагубен за крехката българска демокрация модел.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Каква е ролята й в годините на прехода?</strong></p> <p>За ролята на ДПС в българския преход се е казало почти всичко. От изключително верни и задълбочени наблюдения и констатации до откровено манипулативни и неистинни твърдения, подплатени с много патос, омраза и неприкрита политическа злоба и завист. Най-популярният и тиражиран от самата партия мит е, че ДПС е гарантът на етническия мир в страната и чрез разиграването на тази карта се стигна до откровенията за &bdquo;милионите в зелено&rdquo;, &bdquo;обръчите от фирми&rdquo;, &bdquo;разпределянето на порциите в държавата&rdquo;, &bdquo;яхтите и летящите чинии&rdquo;, &bdquo;изборния туризъм&rdquo;, останали законово и електорално ненаказани. Тук е мястото да кажем, че от политиката милионери в зелено станаха цяла плеяда политици от политическият елит на прехода, а обръчи от фирми имаха и имат куп партии, участващи все още във властта. За яхти и летящи чинии (под формата на хотели) да не говорим. Изборен туризъм и всевъзможни изборни машинации и манипулации се практикуват от всички партии по време на целия преход във всички видове избори. Но само ДПС имаше смелостта да го признае и обяви публично, може би защото само ДПС не се страхуваше, че разкривайки подобни нелицеприятни факти, няма да загуби електорат и няма да се лиши от политическо представителство. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Какво направи като съуправляваща партия в правителството на Симеон? И какво направи като съуправляваща и мандатоносител в правителството на Станишев?</strong></p> <p>И като съуправляваща партия в мандата 2001&ndash;2005 г., и като мандатоносител от 2005 до 2009 г., ДПС направи едно жизненоважно както за утвърждаването й, така и за оцеляването й действие. Намери, обучи и назначи на всички нива в управлението на държавата свои кадри. ДПС подготви свой управленски елит. Този елит един ден, ако се стигне дотам (и това Доган със сигурност непоколебимо преследва), може да сглоби спокойно самостоятелен кабинет и да управлява, без да се налага да навлиза в сложната материя на държавното управление с месеци, които, както ясно личи от действията на сегашните управляващи, се оказват жизненоважни за оцеляването на страната. Коя от другите партии, като изключим БСП, въведе подобни практики на рекрутиране на собствен партиен и управленски елит? Разчитаха на случая. Стигаше се дотам да &bdquo;хващат за яката&rdquo; в последния момент хора буквално от улицата, които се оказваха блестящи експерти, но слаби, дори вредни политици. И след всеки избор се вайкаха и недоумяваха защо изборните им резултати са по-слаби от предишния избор и защо хората не искаха да се присъединяват към оредяващите им партийни редици. Защото не виждаха по-далеч от носа си и запазваха свиващия се властови ресурс за разпределение между най-верните и доказали лоялността си през годините. И когато нападат ДПС и я обвиняват в &bdquo;преяждане с власт&rdquo;, да си спомнят някои библейски истини като тази за сламката в окото на другия и гредата в собственото. Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. За това нито ДПС като партия, нито лидерите й носят някаква вина. Всичко се решава на избори. Властта в една демокрация се печели с убедителност на аргументите и с доверие в партийните лидери. Като тук под убедителност на аргументите нямам предвид така наречените &bdquo;финикийски&rdquo; аргументи, възприети от всички партии, които са имали тази възможност.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Какво прави ДПС като опозиция?</strong></p> <p>Има ли някакъв обрат в ролята на ДПС в българската политика след парламентарните избори от юли 2009? ДПС мина в опозиция, поне публично. Миналата седмица социологът Юрий Асланов даде като пример в тази насока гласуванията на парламентарната група, подчертавайки, че партията последователно е давала вота си срещу предложенията на мнозинството в парламента. Това обаче не кореспондира със задкулисните контакти между ключови фигури от ДПС и ГЕРБ, които бяха заснети от читател на сайта glasove.com и породиха сериозни съмнения за искреността на премиера и правителството в отношението му към Доган и ДПС. Нямаше ясен и категоричен отговор какво са си говорили Делян Пеевски и Владислав Горанов в известно столично заведение. Имаше само рехави и неубедителни оправдания от страна на премиера, че нямало проблем, когато Доган и президентът си говорят, а Влади и Пеевски, когато си говорят, има. С това публично беше потвърдено, че такава среща е имало и че контакти между ДПС и ГЕРБ се поддържат независимо от тяхното съдържание. А и все още барбекюто и къщичката на охраната в &bdquo;сараите&rdquo; на Доган си стоят непокътнати въпреки &bdquo;доказаната&rdquo; им незаконност. Припомням тези факти, защото упражненията в умела политическа риторика често могат да имат непредвидими електорални резултати. А някои методи за натиск върху неудобни и силни противници, ако са ефективни в едни условия, могат да се окажат напълно безрезултатни в други. А ДПС продължава по своя път последователно и без колебание. Има и подготвените кадри, и ясните цели, и стабилните гласове. ДПС просто се готви за избори.</p> <p>Оказваме се в парадоксална ситуация. ДПС си позволи да направи &bdquo;Стена на истината&rdquo; под носа на Бойко Борисов въпреки обвиненията в корупция, въпреки задкулисните договорки за ненападение, въпреки непрестанните медийни атаки, въпреки насажданата през годините омраза както към партията и лидерите й, така и към етноса, съставляващ основното й ядро гласоподаватели. Но докато нито Бойко Борисов, нито Иван Костов, нито Симеон Сакскобургготски и Станишев или който и да било друг политик от елита на прехода можа да застане пред своята стена на истината, то ДПС, макар и провокирайки бурни политически скандали, довели до възхода на не една партия, заставаше непоколебимо и самоотвержено. Каквото и да съдържа тази стена на истината, колкото и неубедително и пропито с цинизъм да е това, което е окачено на нея, факт е, че е проява на политическа смелост както да направиш &bdquo;Стена на истината&rdquo;, така и да застанеш пред нея. <br />И докато ДПС заставаше пред своята &bdquo;стена на истината&rdquo;, всички останали предпочитаха да влизат в &bdquo;стаята с кривите огледала&rdquo;. И падаше голям смях!</p>