Цветните революции заменят военните преврати

<p>Така и никой до днес не можа да каже какви са точно исканията на все по-малобройните протестиращи освен оставката на правителството, което може и да не е симпатично, но пък е напълно законно. Впрочем възможно е протестиращите да са имали и други искания, но те да са били</p> <p><strong>заглушени от непрестанния бесен вой на тромбите и свирките,</strong></p> <p>на безкрайните скандирания &bdquo;червени боклуци&rdquo;, &bdquo;грухтящи прасета&rdquo; и &bdquo;ей, говеда&rdquo;, та затова никой да не е разбрал за тях.&nbsp;Има и още разлики между двата протеста тая година &ndash; ще ги наричаме малко условно зимен и летен.</p> <p><img alt="" src="/uploads/editor/2.2_1.jpg" /></p> <p><em><strong>Цветните революции не донесоха нито справедливост, нито демокрация, но изпълняваха докрай поставените им задачи по обслужване на винаги чуждоземния поръчител. Вече е напълно доказано, че размириците в Грузия (т. нар. Революция на розите; снимка горе вляво &ndash; &bdquo;революционери&rdquo; нахлуват в пленарната зала на старата сграда на парламента в Тбилиси и разгонват заседаващите в това време народни представители, 22 ноември 2003 г.), в Сърбия (горе вдясно &ndash; студентска демонстрация срещу управлението на президента Слободан Милошевич, 5 октомври 2000 г.) и в Украйна (долу вдясно &ndash; т. нар. Оранжева революция, ноември-декември 2004 г.), както и на много други места, бяха организирани от лица и служби, пряко свързани с правителството на Съединените щати. Размириците най-често започваха като чист медиен продукт, който чак на следващ етап придобива по-масова изява (долу вляво &ndash; западни журналисти, които съвсем случайно отразяват началото на т. нар. Революция на лалетата в Киргизия, март 2005 г.); кадри от документалния филм разследване &bdquo;Съединените щати в завладяването на Изтока&rdquo; на Манон Лоазо, 2005 г.</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Зимният протест бе наистина разбираем и поради това масов</strong></p> <p>Летният протест, напротив, остава напълно непонятен &ndash; освен обяснимото желание на протестиращите да видят друго правителство начело на държавата, се чуват само общи приказки за мафии, конспирации и избори до дупка. И понеже е непонятен, летният протест си остана бутиков, с неудобните за софиянци блокади и окупации на Орлов мост и пред Ректората, в крайна сметка центърът на София (не цяла София, разбира се) се оказа срещу останалата част от България.</p> <p><strong>Многото шум и малкото ум на летния протест</strong></p> <p>постепенно го превърнаха в толкова малоброен, та чак символичен. Поради това се наложи създаването на нова арт инсталация &ndash; &bdquo;Ранобудна студентска окупация&rdquo;. Понеже с лекота може да се забележи, че летният протест се ръководи и плаща от единен център, още сега трябва да подчертаем дебело, че този център е местен, наш, роден, български, при това не е особено мъдър и не разполага с достатъчно пари.</p> <p><strong>Изплуването от нищото на студентска организация на ранобудните,</strong></p> <p>създадена уж в мрежата, копира точно събития от историята на същинските цветни революции, но с поне една разлика &ndash; класическите цветни революции се организират от чужбина и не им се налага да търпят каквито и да е лишения, всичко се плаща доволно и веднага. Родният летен протест, освен че не е достатъчно изобретателен, изпитва и съществен недостиг на пари, поради което е и толкова малоброен.<br /> Може да се смята за напълно доказано, че нито недостигът на идеи в</p> <p><strong>организирането на протестите в класическите цветни революции</strong></p> <p>нито примитивността на идейната им основа са някакъв фактор за техния успех или провал, когато са налице достатъчно пари за организирането им. Едва ли някой се съмнява, че при достатъчно пари летният протест у нас, макар и напълно безидеен, би могъл да бъде и съвсем прилично масов при ширещата се в страната бедност &ndash; кой ще е против да изкара малко пари за сметките.<br /> Не съществува нито единно, нито всеобхватно определение на понятието &bdquo;цветна революция&rdquo;, така както не съществува и безспорно признат списък със събития, които да го илюстрират. Различни автори определят като цветни революции най-разнообразен кръг от</p> <p><strong>политически събития, често обединени на основата на неясни критерии</strong></p> <p>Тук ще е подходящо, струва ми се, да приемем едно достатъчно широко определение за цветна революция като условно ненасилствена и достатъчно масова извънредна смяна на властта. В съвременните условия тази смяна протича обичайно по инициатива и със съществената помощ на чуждо правителство или на чуждестранни организации, като вероятността чуждестранното участие в цветната революция да бъде прието за нейна характерна особеност е много висока.<br /> Още една характерна особеност на цветните революции са движещите им</p> <p><strong>сили, съставени изцяло от привърженици на западните ценности,</strong></p> <p>привлечени от западния начин на живот, стремящи се същевременно да го наложат в страните си, обикновено в карикатурен вид. Тази особеност на участниците в цветните революции може да изглежда спорна на пръв поглед, но тя е подчертавана често от повечето изследователи на тези обществени процеси и важи с особена сила за цветните революции в Източна Европа и в държавите в постсъветското пространство.<br /> Подмяната на обичайните демократични механизми за придвижване към властта и следващото от това налагане на волята на едно свръхактивно и свърхмотивирано малцинство над волята на безлико и безидейно мнозинство също трябва да се причисли към особеностите на цветните революции.</p> <p><strong>За последните двайсетина години бе отработен единен сценарий,</strong></p> <p>по който протичаха всички същински цветни революции. Вероятно ще е от полза да видим къде трябва да се търси първообразът на тоя сценарий, така ще е по-лесно да се различават същинските цветни революции. В същото време прегледът на тези събития със сигурност ще ни помогне да разберем по-добре и събитията от най-новата история на България.<br /> Твърде е подозрително, че в края на първата половина на 70-те години на миналия век изведнъж и почти повсеместно военните преврати като начин за смяна на неудобни режими отстъпват място на по-малко брутални форми. Точно по същото време, на 25 април 1974 г.,</p> <p><strong>в Португалия е смъкната най-старата европейска диктатура</strong></p> <p>&ndash; политическият режим на &bdquo;Новата държава&rdquo;, установен с военния преврат от 28 май 1926 г. Тези събития ще бъдат определени от значителен брой автори (вж. Самюел Хънтингтън; Филип Шмитер и др.) като водораздел в най-новата история, като начало на последния етап на демократизация в света. Лесно забележимо е също, че точно Революцията на карамфилите в Португалия ще се превърне в първообраз на бъдещите цветни революции, макар и с обратен знак &ndash; португалската революция е с ясно изразен ляв, за да не кажа социалистически, характер, докато по-късните по време цветни революции по правило са десни.<br /> На първо място трябва да се подчертае, че военният преврат в Португалия е безкръвен,</p> <p><strong>на 25 април са убити четирима души при безразборна стрелба на агенти</strong></p> <p>на политическата полиция DGS (Главно управление по безопасността). Съществуват автори, които причисляват Революцията на карамфилите към цветните революции, при това я определят като първата от тях. Португалските събития отпреди почти 40 години обаче са от преходен тип, те са по същество военен преврат, осъществен от &bdquo;Движението на капитаните&rdquo;. В недоволството на офицерите може да се съзре предимно социален мотив &ndash; недостатъчното заплащане и нечестната кадрова политика на правителството в офицерския корпус на страната. Изтощителните войни, които Португалия води за запазване на колониите си в Африка, доубиват и без това слабото стопанство в най-бедната страна в Западна Европа. Колониалните войни имат и друг съществен, чисто демографски резултат &ndash; над 1,6 милиона</p> <p><strong>млади португалци напускат страната поради нежеланието си да се бият</strong></p> <p>в Африка. Политическите съставки в програмата на &bdquo;Движението на капитаните&rdquo; добиват очертания непосредствено преди преврата &ndash; полковник Вашку Гонсалвиш и майорите Мелу Антуниш и Витор Алвиш получават задача да разработят политическата програма на движението едва в края на януари 1974 г. Военните планове предвиждат боеве с верните на правителството части с продължителност до три седмици, очевидно дори организаторите на преврата не допускат степента на разложение на режима &ndash; Революцията на карамфилите завършва цялостно за по-малко от 18 часа.</p> <p><strong>Обичаен символ на цветните революции е цвете, цвят или плод</strong></p> <p>Според сведение, което има повече легендарен характер, изглежда тази особеност води началото си от лисабонската продавачка в универсален магазин Селеста Сейруш, която на 25 април 1974 г. втъкнала карамфил, понеже пролетта е сезонът на карамфилите, в цевта на пушката на случайно срещнат войник. По-сетне, по време на цветните революции този иначе красив и оригинален жест, ще се превърне в задължителна сълзлива съставка на пропагандните фото- и киноматериали, дотегнала до болка на всички.<br /> Първообразът на склоността на цветните революции към емоционално оцветени</p> <p><strong>детайли, които да подсилват пропагандните им послания</strong></p> <p>ще трябва да търсим също в португалската Революция на карамфилите. За обявяването на началото на военните действия &bdquo;Движението на капитаните&rdquo; предвижда хитроумни пароли и песни, излъчвани от три лисабонски радиостанции в точно определен час, при това съобщен от говорителя погрешно.<br /> Като първа същинска цветна революция ще трябва да определим несъмнено</p> <p><strong>Нежната революция в Чехословакия от ноември-декември 1989 г.</strong></p> <p>Дори повърхностен поглед върху тези събития ще ни убеди, че сякаш някой е изучил внимателно Революцията на карамфилите, изчистил е недоглежданията и проблемните места, и е написал чудесен сценарий за съвсем нова суперпродукция &ndash; &bdquo;Нежната революция&rdquo;. А това &bdquo;сякаш&rdquo; е напълно излишно, авторите са известни и се радват на заслужено признание. Ще се убедим скоро, на основата на събитията от Чехословакия в края на 1989 г., че изобретяването на цветните революции бе съобразено именно с особеностите на страните от Източна Европа.</p> <p><em>Следва продължение...</em></p>