“Завистта е бяс, който прави непоносима мисълта за всяко благо, достигащо до другите”, пише Ларошфуко. “Този, когото наричат “ближен”, винаги е потенциален завистник и колкото ви е по-близък, толкова по-силна и предвидима е завистта му”, продължава германският социолог Хелмут Шойк. Завистта е оръжие за унищожение. Но също и за изграждане, твърди Шойк в основния си труд, “Завист: теория на социалното поведение” (Der Neid: Eine Theorie der Gesellschaft, 1966).

 

 

Романтиците вярват, че любовта води света. Либералите и марксистите смятат, че това е икономиката. Вярващите смятат, че това е Бог, а интелектуалците вярват в силата на идеите и думите. Най-прозаичните - и най-прозорливи? - ни съветват да погледнем към завистта. Завистта на Каин към Авел. Завистта на брат към брата. Завистта на бедния към богатия. На грозния към красивия. Завистта на всички към всички. Това пише Ерик Земур по повод преиздаването във Франция на основната книга на големия германски социолог Хелмут Шойк.

 

В началото беше не словото, а завистта: 

 

Този, когото наричат “ближен”, винаги е потенциален завистник и колкото ви е по-близък, толкова по-силна и предвидима е завистта му: това е една от най-фундаменталните, най-тревожни, понякога най-добре прикрити, но също така най-решителни дадености на човешкото съществуване на всички нива на цивилизацията.

 

От индианските племена до Симон дьо Бовоар и Жан-Пол Сартр, от гръците митове до социалистическите теории, един от най-големите германски социолози ни, Хелмут Шойк, ни разхожда в страната на завистта. в своята поучителна и крайно увлекателна книга. 

 

Завистта е сложен феномен. Завистта не е ревност. Както отбелязва Ларошфуко: Ревността е съобразена с разума, защото бди над предмет, който притежаваме, но се страхуваме да не загубим; завистта е бяс, който прави непоносима мисълта за всяко благо, достигащо до другите. 

 

Завистливият предпочита другият да няма нищо, вместо да има нещо, което той самият няма. Завистта е оръжие за унищожение. Но също и за изграждане: Именно като завистливец и чрез възможността да изпита завист, човекът е станал наистина човек. Завистта подхранва социалния натиск, от който се нуждае общността, но завистта, породена от социалните успехи, трябва да бъде сдържана и дори забранена от религиозните предписания или рационализацията на превратностите на съдбата. 

 

В традиционните общества всичко е организирано така, че да се защити от нея: завистта е прословутото “лошо око”. Цената, която трябва да се плати, е огромна, царува конформизъм - и най-умният, и най-самотният, и най-изобретателният се самоцензурират от страх да не им завидят. Дори боговете завиждат на изключителните мъже, както се вижда в “Илиада” и “Одисея”. За да живеем щастливо, трябва да живеем скрито.

 

За да живеем, без да ни завиждат, трябва да останем смирени:

 

Не може да се каже дали бедността поражда завистта или завистта докарва бедността. Можем само да покажем, че двете са свързани.

 

За да се измъкне от нищетата си, човечеството трябваше да се измъкне първо от завистта и страха да не му завидят. Християнството е основна межда. Една от най-големите големите услуги, които християнството е направило на света (без да иска впрочем), е била да предложи за първи път на човечеството свръхестествени същества, които не могат да му завиждат, нито да му се подиграват. 

 

Можем да добавим, следвайки Рене Жирар, че превръщайки в изкупителен Агнец Този, Който е едновременно и Бог, и жертва, християнството превръща завистта в непростимо престъпление, от което хората трябва да се пречистят. 

 

ХХ век, “векът на завистта”

 

Знаем продължението. Християнският Запад, който единствен успя да канализира завистта, единствен успя да сдържи, опирайки се на социологически, религиозни и демографски аргументи, страха на всички пред завистта на всички, взима такава икономическа и технологична преднина, че налага хегемонията си на останалия свят.

 

ХХ век ще промени всичко това. Защото ХХ век, обяснява Хелмут Шойк с рядък финес, е “векът на завистта”. Токвил бе предсказал, че отношенията между хората ще стават толкова по-напрегнати, колкото по-голямо е външното равенство, в което живеят в дадена епоха. Шойк продължава тази идея в своя анализ на завистта: Колкото и да не се харесва на онези, които го защитават от Френската революция насам, равенството е израз на завистта, а не единственият лек срещу нея. (…) Модерната доктрина за равенството е продукт на злопаметността. (…) За първи път хората не се срамуват от завистта, която носят в себе си, в името на “социалната несправедливост”. (…) Ако равенството пред закона е жизненоважният елемент на демокрацията, то е и нейният подводен камък. Защото благоприятства появата на такъв фанатизъм и чувство за завист, което изисква всички хора да бъдат третирани по един и същи начин във всички области на съществуването. 

 

Хелмут Шойк познаваше двата тоталитаризма на ХХ век, нацизма и комунизма, които поставя в един кюп - на социализма, който използва завистта като метод за създаването на общество, освободено от завистта. И което се проваля. Авторът умира през 1993 г. и не познава нашия мултиполюсен свят и мултикултурното ни общество. Но той предвиди срещата на злопаметността - основана на завистта - на старите колонизирани народи - и на чувството за вина на старите господари. 

 

Експлозивна среща, пророкувана от Ницше: Народите, на които сме направили добро, ни мразят и имат само една мисъл в ума си: да ни унищожат. И теоретизирана от Хелмут Шойк: Завистта няма да бъде победена нито с добри чувства, нито с алтруизъм, а с излишък на рационалност. Нищо не предизвиква така завистливия и не възбужда така неудовлетворението му, както отказът от позицията на превъзходство спрямо него, с намерението да обезоръжим завистта му.  

 

Четейки Хелмут Шойк, можем с горчивина да установим, че нашият германски социолог е проповядвал в пустиня.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

43 коментар/a

без имена на 07.12.2019 в 17:03 - с пример по хелеборус на 07.12.2019 в 18:16
Примерът ти се натрапва всеки ден: Русия. Виж кого мрази най-много и най-незаслужено "днешното поколение", кого хулят и обвиняват бесовските им гласове. Тъкмо той е от Бога!
относно поста В училище на 07.12.2019 в 18:14 на 07.12.2019 в 18:20
Този пост беше написан заради завист. Мога да разкрия и други нелицеприятни подробности за издебващия му автор, но засега ще си замълча.
без имена до 07.12.2019 в 17:03 на 07.12.2019 в 20:39
Примерът ти не е точен. Омразата към Русия не е заради направеното добро, а заради направеното от нея последващо зло. Нека ти припомня, че възторгът от Русия доста охладнява още след Освобождението. Това съм го знам от моята прабаба. Вазов пише същото и поради това след 9.9 за кратко е бил забранен за изучаване. Днешната омраза на някои към Русия е, защото свързват бедите на страната и на семействата си със СССР. Не може доброто да породи омраза. Аз лично смятам, че това твърдение на Ницше може да оправдае всякаква мерзост.
Helleborus на 07.12.2019 в 20:50
Училището не учи на зли неща пряко, а по косвен път. Като от една страна правилата там не пречат на децата да извършват действия, които са зли. Макар че децата ги вършат несъзнателно, защото са малки и податливи, те няма как да бъдат изградени като добри хора, ако не бъдат възпирани от определени свои постъпки. (като плодни дръвчета, които се подкастрят) Второ, пречи се на децата да учат в среда, която е по-добра и където липсват някои лоши примери. Средата действа като прозореца на Овертон, дори нещо да ти е изглеждало много грешно у дома, докато си със семейството, когато всеки ден го наблюдаваш в училище, претръпваш и остротата на реакцията ти прегаря. После, чрез философията за това, че успехът не е обвързан с вършене на добро (което е основна догма в християнското образование и е отпаднало при светската държава). Дори детското кино днес третира такива теми, как родителят иска детето му да избере по-сериозно поприще, а то иска да става звезда. Звезда днес не се става с добротворство, а със сексапил и липса на нравственост. Поощряването към звездомания, безнравственост, се извършва в училище чрез подбор на учебен материал, чрез пренебрежението на системата към семействата, чрез сексуалното възпитание. И накрая, третирането като защитено от закона право на детето, да има неодобрено от родителите си поведение и самостоятелни решения. Всичко това взето заедно, превръща училището в защитена зона (защитена от родители), в която децата свободно поемат по всякакъв лош път. Образованието е задължително, но то е един и същ процес с възпитанието и след като семейството има право да възпитава, то има право и да обучава.
Завистта на 07.12.2019 в 21:00
Завистта е грозна , Има и хора които се радват на успелия , но те са малко . Ако си умен, красив , с воля и откровен в думите си , успял, въпреки тълптата -това не се прощава . Посредствения не прощава на силния и успелия , посредствените са мнозинство , стадо с нереални представи за себе си . Винаги се получава така че дори и никой да не повярва в теб ако имаш качества успяваш . И там те чака завистта . Трябва да я подминеш ако наистина знаеш че си читав човек и каква цена си платил за да успееш .
банан на 07.12.2019 в 21:54
Либерализмът е опозиция и алтернатива на тиранията, и зачита свободата и на малцинствата в демокрацията, като свобода за робите в САЩ. Свобода и за което и да е малцинство, илимнозинство, а не за едно мнозинство или едно мацинство. Марксизмът се опитва да поправи изкривеният либерализъм, като го анализира и предложи решения. Те не са икономика, но светът е материален, и свободата зависи от материални неща. (отговор на това:"Романтиците вярват, че любовта води света. Либералите и марксистите смятат, че това е икономиката. Вярващите смятат, че това е Бог, а интелектуалците вярват в силата на идеите и думите. Най-прозаичните - и най-прозорливи? - ни съветват да погледнем към завистта.") А може би е страхът. Страхът е ченалинг. Пропаганда. Като в теорията за счупеният прозорец. Тоест БИТИЕТО ОПРЕДЕЛЯ пътят НА СЪЗНАНИЕТО. Пътят на мисълта.
Не може доброто да породи омраза. на 08.12.2019 в 08:51
Няма универсално добро, за да имаш правото да твърдиш това. Има добро, което поражда омраза - виж например как реагират юношата или девойката, когато родителите им не са съгласни с първата им любов. Далновидният знае защо постъпва така, както на потъналия в страсти не му се иска. Онова, което днес е добро, утре може да се превърне в зло и обратното.
Нека ти припомня, че възторгът от Русия доста охладнява още след Освобождението. Това съм го знам от моята прабаба. на 08.12.2019 в 08:54
Аз пък знам от моята прабаба точно обратното - възторгът не само че не е поохладнял, но и е станал по-силен след 9.9.1944 г. Всеки с дертовете си, но да приписваш омразата на целия народ, прабаба ти да ни извини...
банан на 07.12.2019 в 21:54 на 08.12.2019 в 08:58
Не се опитвайте да пишете по философски теми, не ви се удава.
Александър Кожев на 08.12.2019 в 09:04
За разбиране на дълбоката философска същност на темата - препоръчвам Хегел и неговата диалектика на роба и господаря (т.нар. "Борба за признание") в съчинението му "Феноменология на духа". Там великият философ не се е опитвал да скрива или да замазва дълбоките проблеми в междучовешкото общуване. Много възли на илюзиите, в които живеем, биха могли да се развържат от самосебе си, ако вникнете в това произведение.
Руснаците на 08.12.2019 в 09:59
са най назад по манталитет от всички европейски народи, ако изобщо можем да ги приравним към европейците. С комунизма в който живяха и още 30 години посткомунизъм, те се върнаха назад 100 000 години назад по манталитет, съзнание отношения, база, култура. Ще кажете, че те са отишли в Космоса, първият космонавт е руснак и най различни други подробни примери. Руснаците са много качествени и умни хора. Но поотделно. когато се съберат в общност или искат да си организират обществото се вижда колко са назад по манталитет. Те са като диваците. На нас българите те не могат да ни дадат нищо. Първо имат православен християнски манталитет, който е феодален манталитет и от крепостничество ги освобождават едва в 1864 година. Но не им дават земя. После следват войни като руско японската в 1905 година и Първата световна война, и стават три революции - от 1905 , февруарската и октомврийската на болшевиките - 1917 година. После гражданска война и всички репресии и терор на комунистите. После сталинизма, Втората световна война и накрая загубиха и студената война. Всичко това се отрази на руснаците на техния манталитет, съзнание база, отношения и култура. Сега Святия дух се мъчи да направи така, че руснаците да дръпнат мощно напред по манталитет, да се изравнят с другите народи. Но Путин не дава никаква възможност за демокрация, честни избори, развитие на частната собственост и свобода на руснаците. Напротив, той връща сталинизма, диктатурата, фашизма в Руската федерация и води хибридна война с целия свят, като сам се мисли за Исус Христос и се стреми да възстанови Руската империя като Евразийски съюз, където той да е император. Но в Руската федерация няма свобода, право на свободен избор, право на свободна частна инициатива и право на свободно творчество и свободна воля и свободна реакция или оценка. Напротив там Путин иска силово административно налагане на хората да работят, под страх от наказания и репресии, но казват че искат капитализъм, при който хората не може силово административно да работят. Изобщо винаги в Русия още от времето на Петър първи, се мъчат силово отгоре, от върха на държавната пирамида да въвеждат капитализъм. А преди 20 години хората в Руската федерация не искаха свобода, а искаха силово правителство, силната ръка, но сега не искат Путин, който влезе в тази роля на силна ръка, а в Русия искат свобода, право на свободен избор, свободна частна инициатива и свободно творчество и свободна воля и свободна реакция или оценка, като това е единствения път за развитие на света и в частност на Русия. Изобщо светът се обърна на 180 градуса, а Путин, Единна Русия и ръководителите на Руската федерация не могат да се ориентират и да поведат Русия напред в новата обстановка.
Сега Святия дух се мъчи да направи така, че руснаците да дръпнат мощно напред по манталитет, да се изравнят с другите народи. на 08.12.2019 в 10:38
Светият Дух не се отнася до никакви народи, а до конкретни Лица. Не говорете небивалици, очевидно терминологията, която използвате, не Ви е ясна изобщо. И спрете да цапате темата не само с глупавите си разсъждения, но и с писаници не по темата.
банан на 08.12.2019 в 10:44
Какво те подразни, оспориме. Просто излагам факти измити от опорките на статуквото и мейнстриймът. В своите изследвания философията по принцип се отличава със систематичен подход и рационална аргументация, което я отличава от други подходи към същите или подобни теми, като например мистицизма и митологията. Дясното и Айн Ранд, определят данъците и държавата като принудителна благотворителност, но не са против доброволната благотворителност. Българите разчитат на такава доброволна благотворителност 500 години, да ги освободи, и ходят да я търсят дори в САЩ. Теорията "счупеният прозорец", определя битието. Може да имаш закони, но кой го е грижа да ги спазва или прилага, щом не се чувства хармония - държава. Тоест всичко е кал, и още кал няма да навреди, а малко чистота няма да се забележи. Хекимян се борил с депресии, но нали депресия не съществува, защото битието не определя съзнанието, и добрата генетика ще те направи айнщайн плюс цукърбърг, дори ако те отгледат вълци, твърди дясното. Теорията за счупеният прозорец, доказва правотата на левите. Ако в един блок се самоубиват много хора, това не е магия, а следван пример. Така и със замърсяването, и вандалщината. Ако има сграда със счупен прозорец и той не се поправи, ще си помислят че това е практика и ще чупят и други прозорци. Поведението е заразително, лошият и добрият морал са заразителни. Мръсотията поражда мръсотия, чистотата поражда чистота, кражбата поражда кражби, даваненето - даване, войната - войни, мирът - мир.. десните казват че съзнанието определя животът, следователно животът не причинява депресия, левите знаят, че животът определя съзнанието, Айнщайн и Цукърбърг ги давам за пример, като съзнания за наука и за богатство, и ако десните са прави, те биха постигнали същото дори ако са отгледани от вълча глутница - общество. Левите мислят, че всеки може да е умен и богат, зависимост от опитът и здравето. Дясното отхвърля това. Тези по отгоре не искат равенство. Те са застрашени от равенството и се страхуват от тази опасност. Ето защо се проваля демокрацията и социализмът. Ето защо БКП предаде марксизмът за да се спасят чрез идеологията която е против равенството.
какво разбрахме на 08.12.2019 в 10:46
Държавата на българите - им е враг, и не биха я спасили. Римска провинция. САЩ Е КОПИЕ И НАСЛЕДНИК НА РИМ И ВАВИЛОН. Римската империя е завладявала като е подкрепяла местната аристокрация - олигархия, срещу местният народ. Дори в Новият завет се отчита какво е естеството на властта тогава. И Откровение 11 И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей. 12 Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла. 13 И вършеше големи знамения, до там щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците. ... Съединените американски щати да създадат космически войски - това разпореди президентът Доналд Тръмп. Пентагона да започне процес за създаване на нов 6-ти клон към въоръжените сили - Командване на космическите сили. ..... .. Може ли една империя без Пилат Понтийски в своя колония. МОРКОВ И ТОЯГА ЗА МЕСТНАТА ОЛИГАРХИЯ И ПАРТИИ, СУБСИДИЯ ИЛИ ПРОКУРАТУРАТА. Откровение 13:11: Втори звяр от земята. Печатът на антихриста И видях друг звяр, който излизаше от земята; и имаше два рога, като агнешки, а говореше като змей. (РОГ-БРЮКСЕЛ.РОГ-ВАШИНГТОН) Откровение 13:11: Втори звяр от земята. Печатът на антихриста И видях друг звяр, който излизаше от земята; и имаше два рога, като агнешки, а говореше като змей. ПРОТОКОЛИТЕ НА СИОНИСТИТЕ, И ПЛАНЪТ ДЪЛЕС, НЕ Е ДОКАЗАНО - ЧЕ СА ФАЛШИВИ. Алън Дълес е доказвал, че протоколите са фалшиви. Фалшиви са мненията и "доказателствата" за фалшивост на протоколите планът дълес. Животът също показва и доказва, масоните са още на власт, сорос, НПОта, експерти на хранилка, ... И Библията била фалшива, изплагиатствана, казват атеистите. И едните и другите, не доказват ясно кой и защо, какво ТОЧНО е преписъл.
гладио и кондор на 08.12.2019 в 11:11
Завистта е грехът на Каин, каещият се. Но преди да се разКАЕ се е надигало чувството за значимост, или поне за равенство. Равенството е паритет на гордоста. Гордостта е чувство за получена признателност на значимостта си превишаваща значимостта на другите. Смирението е елиминиране на такива първични чувства, в чувство за равенство. Примирението е превръщане на гордост в скрит гняв. Десните протестират от избухнали чувства на гняв, с чувства на гордост. Смиреният протестира с чувства за справедливост, при потъпкване на другите.

Напиши коментар