Иван Багрянов (1891-1945). Бил е така потресаващо млад, горд, достоен и хубав, че Фердинанд го кани за придворен, вместо сурово да го накаже заради скандално и дръзко антимонархическо слово. Това се случва на погребението на най-близкия приятел на Иван Багрянов, загинал от бомбен атентат, предназначен за царя. В речта си Багрянов покъртително говори за своя другар, разплаква всички присъстващи и директно обвинява Величеството, заради чиито фатални грешки е погубен невинен млад живот. Още на следващия ден е повикан в двореца и очаква най-лошото, но Фердинанд му дава право на избор: да остане да преподава артилерийска подготовка на младите князе или незабавно да напусне армията.

 

Иван Багрянов и княгиня Евдокия (колаж)

 

Преди това, докато е чакал да бъде приет от царя, Иван е имал друга „съдбовна” среща. В приемната е нахълтала седемнайсетгодишната Евдокия, непокорната любимка на баща си, за която не съществуват ограничения и забрани. През 1915 година дворецът е напълно завършен, превърнат в умалено копие на Версай, но много по-уютен и изискан според мнението на височайшите гости на Фердинанд. Между дясната домашна част и работната приемна няма пряка връзка, затова Евдокия тичешком е заобиколила зимната градина, за да се озове лице в лице със стройния младеж. От учебната стая го е видяла да влиза и внезапното й любопитство я изправя пред него. И двамата са „поразени” един от друг. От този ден Евдокия се променя – превръща се в тиха, мъдра и уважителна жена.

 

Поручик Иван Багрянов не се поколебава да приеме новата длъжност. Като син на едър земевладелец, той е с независим характер и едва ли адютантската кариера е мечтана от него, но вече има сериозна причина да се закълне във вярност към Короната. Ще остане верен на тази клетва до края на дните си.

 

Иван Багрянов

 

Децата на Фердинанд са изключително сплотени и близки, заедно устояват на тираничния нрав на баща си. Евдокия, или Кока, както я наричат домашните, се е превърнала в негласен защитник на момчетата и най-вече на по-малката Надежда. Останали рано без майка, те трудно допускат чужд човек в своя кръг. Багрянов е само на двайсет и три, не се старае да им се харесва, нито да им бъде ментор. Благ и сериозен, той пренебрегва провокациите на Кирил, постепенно часовете му стават любими за момчетата въпреки сложната математика и физическите упражнения. Борис има технически ум, докато Кирил е по-скоро „естественик”. Двамата му се доверяват, подражават му, търсят го за съвет, получават от него утеха, кураж, самочувствие. Евдокия неизменно присъства, докато рисува или бродира, и няма сила, която да я отдели от него. Когато са заедно, цветята не вехнат, птиците пеят и всяко събитие е повод за радост. Чувствата са взаимни, а мисълта, че любовта им е невъзможна, е дълбоко потисната, направо отложена...

 

Княгините Надежда и Евдокия в парка на двореца “Евксиноград”, Варна, началото на ХХ век

 

Историята нахлува в живота на всички... Започва Първата световна „беда”. Всички другари на Багрянов са изпратени на фронта – той не може да остане безучастен, да се крие на сигурно и топло. Въпреки съпротивата на Фердинанд: „... Мойто момче, на щика можеш да се опреш, на щика не можеш да седнеш”, младият офицер заминава за Южния фронт, издига се до командир на батальон, бие се със сърби и французи, връща се у дома с няколко рани, още толкова ордени и доживотна тропическа малария.

 

Междувременно Фердинанд е абдикирал в полза на сина си Борис, заминал е със семейството си в чужбина. За разлика от англичаните, които губят почти всички сражения освен последното, България – без загубена битка – след Ньойския договор се оказва напълно съкрушена, разкъсана на парчета, без Добруджа и Егейските си земи. Професор Боян Пенев ясно изразява духа на това време: „Над нито една наша мечта не изгря слънце... ние завързахме такъв възел, че идните поколения едва ли ще съумеят да го развържат”...

 

Князете Борис и Кирил с детски автомобил, заснети вероятно в парка на Двореца в София около 1905-7г.

 

Иван Багрянов се възстановява на село. Наследственият чифлик „Михзар паша” е оцелял по чудо, с иззет добитък, малко от работниците са се върнали живи от войната, всички чакат младия господар. Потъва в работа, за да няма време да мисли, за да притъпи болката от раздялата с Евдокия. Няма поща, няма вести, освен една мисловна, почти телепатична връзка, която постоянно ще ги съпътства. Стамболийски идва на власт, а властта на Борис „изтънява”, става все по-символична, оставен е да царува, без да управлява. Борис е самотен и уплашен, веднага вика Багрянов в двореца. Като роден земеделец, Багрянов съдейства за стоплянето на отношенията, дотолкова, че самият Стамболийски настоява сестрите и братът на Борис да се върнат в България. Според кървавия Ньойски договор се извършват и драстични съкращения в армията, съпричастният Багрянов си подава оставката с чин майор. Остава на гражданска служба в двореца.

 

Вече никой не шушука за чувствата им с Евдокия, любовта им е толкова очевидна и силна, че бракът за всички е напълно логичен. Багрянов е човек на честта, не може да си представи, че могат да се любят тайно и скришно, да опетни честта на все по-настоятелната Евдокия. Очакват от Борис да даде благословията си, той протака, Фердинанд от Кобург изпраща една след друга гневни телеграми: „по-добре стара мома, отколкото брак с български „цървулан”!”. Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария, внучка на Луи-Филип, е длъжна да чака кандидат със синя кръв, а ако не се яви такъв, да остане стара мома! Почти благосклонният Борис е заклет да не допусне „тази фатална грешка”.

 

Княгините Надежда и Евдокия в един от дворцовите салони, 20-те години на ХХ век

 

Евдокия се бунтува, иска да избягат с Багрянов, но това според кодекса на честта му е недостойно и неприемливо! Багрянов разбира, че Борис в тесен кръг го нарича Ивайло. Гордостта и самолюбието на гордия офицер са дълбоко засегнати – майстор на саркастичните прякори, Борис е избрал за него името на свинаря узурпатор. След десет години служба Багрянов напуска двореца. Започват припадъците на Евдокия. Борис го заклева в името на Короната и в интерес на държавата да се ожени веднага за дъщерята на лекар, приближен на двора. Бракът не издържа. Изпращат Багрянов да следва агрономство в Лайпциг, но щом политическата обстановка се усложнява, Борис веднага го вика обратно.

 

Багрянов е неотлъчно до него по време на превратите през 23-та и 34-та. Еднакво е обвиняван и заклеймяван от земеделци, превратаджии и контрапревратаджии, но неговото убеждение е, че народът не е узрял за демокрация и вижда единствено Короната като гарант със стабилизираща функция. След умората от партиите и последвалите червен или бял терор той неизменно е за възстановяването на парламентаризма. 

 

Иван Багрянов с цар Борис III на лов

 

Превръща имота край Разград в образцово стопанство от Толостоев тип. Работниците му го обичат, селянинът трудно дава сърцето си, но благият и правдив Багрянов е харесван от всички. От Разград го избират за депутат, връщат го в политиката. В чифлика чести гости са Техни Височества, особено Кирил, който цени всичко произведено там. С Борис често ходят на лов, царица Йоана с децата също обича това място. Чифликът е толкова добре замислен и работещ, че по-късно, след национализацията, става прословутата представителна резиденция „Воден” – гордостта на Живков. 

 

Художествено ретуширана портретна фотография на Княгиня Евдокия, правена във Виена (Австро-Унгария) около 1912 г.

 

Евдокия и Багрянов привидно се примиряват. Тя страстно, с неизразходваната си любов се посвещава на Бялото братство, привлича и Багрянов към дъновистите. Двамата горещо вярват, че любовта им се издига на друго, „трансцендентно” ниво. Той й подарява кучето Пирин, което я следва навсякъде. Тя рисува, живее сред хора на изкуството, шушука се за флирт с Първан Драганов, но припадъците й зачестяват. Той се жени отново, пише ни повече, ни по-малко „Опит за установяване на основните тенденции за развитие на човечеството”. Ражда му се син Михаил, Багрянов обожава детето. Евдокия по мистичен начин се излекува в Кръстова гора. 

 

И... Историята отново нахлува: Втората световна. Този път Борис обещава на българските майки, че няма да позволи нито един войник да отиде на фронта. Той успява да си изпълни обещанието. Великите сили натискат България да направи избор, Багрянов се бори за пълен неутралитет, утопия, в която понякога вярва единствено той. Борис извърта, отлага, балансира, но няма как да не бъде въвлечен. Присъединяването на изгубените земи трудно компенсира страха от обвързване с Германия. С всеки изминал ден светът се ожесточава, усилията на Борис са да не допусне бойни действия на територията на страната. „Временният” Филов, политически противник на Багрянов, провежда пронемска политика – Багрянов решително е против присъединяването към Тристранния пакт. Оттегля се в стопанството си край Разград и подобно на малка България, се надява бурята да отмине. 

 

Регентите професор Богдан Филов, генерал-лейтенант Никола Михов и княз Кирил след полагане на клетвата, с царица Йоанна. София, 11 септември 1943 г.

 

Цар Борис умира и Историята безпощадно ни връхлита: бомбардировки, черен сняг, регентство. Регентите молят Багрянов да спаси страната от катастрофата. Той е наясно, че пътят му е обречен: за три месеца трябва да поправи двайсет и пет годишна грешна политика. Приготвя се да изпие горчивата чаша, да се жертва за Отечеството. Съставя правителство, обявява излизане от войната с Англия и Америка, изтегляне на българския корпус от Югославия, възнамерява да прокара пълен неутралитет на България. Евдокия, ненавиждаща войната и всяка агресия, съдейства със съвети, впряга всичките си контакти.

 

С германците преговорите са интензивни, те го предупреждават: „пред България има два пътя, единият, ако ние сме победители, тя ще остане обединена, както е сега, с възможност за напредък и процъфтяване; другият – ако ние сме победените, България ще е окастрена болшевишка страна, колония на Съветския съюз. Бъдете уверени, че трети път за България е изключен”. Багрянов се надява на Англия и Америка, възлага мисия на епископ Андрей в Истанбул да прокара неутралитета чрез пълномощните министри там. Английският представител не откликва. Стойчо Мушанов е изпратен с мисия Америка и Англия да не допуснат влизането на Съветския съюз.

 

Съветските войски стигат до Мангалия и Кюстенджа. Сигналите от тях са противоречиви. Багрянов заповядва българските гранични войски да не оказват съпротива, даже напротив, да оказват пълно съдействие. Няма надежда за съдействие от страна на Англия, ако германците, които са убедени, че всеки момент ще извадят ново поразяващо оръжие, не изтеглят веднага войските си, нашата територия ще се превърне в арена на бойни действия. Багрянов се моли: дано Бог помогне на нашата страна да се измъкне от този пожар невредима.

 

Януари 1945 г. Подсъдимият Иван Багрянов (в лице) с адвокат Христо Орашаков в съдебната зала пред Народния съд

 

В „задъханите” страници от спомените на д-р Найденов записките му от този период не са по дати, а по часове! Найден Найденов е племенник на Яворов, немски възпитаник, активен земеделец, съветник, секретар и приятел на Багрянов до последните му дни. Багрянов отсяда в неговия софийски дом, там ще приютят и сина му Мишо. Найденов пише с възмущение за Димо Казасов, Петко Стайнов и други постоянни просители, трескаво оглеждащи се да открият и се долепят до човека на утрешния ден... за разлика от един Никола Петков например, който достойно се бори за кауза...

 

„На 30 август, 16 часа, Багрянов се среща с принц Кирил, упреква го, че регентите бавят заповедите за оттеглянето на немските войски и тяхното обезоръжаване... 31 август, 20 часа, на бул. „Фердинанд” дойде Коста Муравиев, съобщи, че регентите са му връчили мандат. На 2 ри септември следва оставка на кабинета.” Руските войски преминават границата. Четейки дневника от днешна гледна точка, на човек му се иска да извика: „Бягайте!” – но те не бягат. Не и Иван Багрянов! На нееднократните предложения да напусне страната, докато нещата се успокоят, той отговаря: „Оставам тук, очаквайки спокойно своя час”. В началото на октомври го задържат – той е спокоен, знае, че всичко ще се изясни. 

 

Пред Народния съд

 

Евдокия също е задържана: съветското правителство е поръчало спешно изготвяне на обвинение, доказващо вината й, в условие на секретност, без да се привлича вниманието на чуждите медии. В студената си килия тя престоява месеци наред, подложена на разпити и унижение – „от минус три до плюс 8 градуса, ще напише тя в календарче, подобно на детското й, където красиво е рисувала облачета, капки дъжд, или най-вече слънце, когато е предполагала, че навън денят е слънчев. Не доказват вината й. През 46-а е изгонена с оцелелите членове от царското семейство, през 58-а се нанася в санаториум близо до Боденското езеро, където живее до смъртта си през 1985 година. Живяла е дълго, но едва ли самотно заради спомена за един рицар и благородник с по-синя кръв от родените с такава.

 

На 1 февруари 1945 година в 5 часа сутринта радио „София” съобщава: „Тази нощ беше изпълнена присъдата на царските съветници, регентите и министрите от кабинетите на Филов, Божилов и Багрянов”. Сред имената на всичките му политически врагове е и неговото: Иван Иванов Багрянов от град Разград. 55-годишен, бивш министър-председател и управляващ министерството на външните работи и изповеданията до 13 юни 1944 г., а министър-председател от 1 юни до 2 септември 1944 г.

 

Иван Багрянов със сина си Михаил

 

На малкия Мишо, разбира се, не му е позволено да се образова, но наследил великодушния нрав на баща си, той среща много добри хора, които му помагат. Смята, че държавата ще стопанисва по-добре резервата „Воден” и се отказва в полза на обществото. Внуците му се казват Асен и Емилена, има вече и правнуци. Слава Богу.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Одрин падна!

Одрин падна!

На 13 март (ст. ст.) 1913 г., по време на Балканската война, българска...

1 коментар/a

ГЕОРГИ ТАНЕВ на 21.02.2017 в 20:45
НЕЗНАМ КАКВИ ЛЮБОВИ И КОГО Е ЛЮБИЛ БАГРЯНОВ, НО ЗНАМ СЪС СИГУРНОСТ, ЧЕ ТОЙ Е НАЙ-ДОБРИЯТ МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕБИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО ДНЕС! И ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ГОВОРИ ЗА НЕГО, А НЕ ДВОРЦОВИ КЛЮКИ ОТ ПРЕДИ 100 ГОДИНИ.

Напиши коментар