Параклисът "Св. Кирик" – останките на забравата   

Научихме за параклиса "Свети Кирик" от приятели фотографи. Бяха го намерили случайно, оказал се пред тях, както се разхождали. Опитали да запомнят пътя си обратно, за да могат да разкажат за него и на други.

Към този параклис няма указателна табела. Три приятелки започнахме да го търсим по дадените ни инструкции.

Тръгва се от Асеновата крепост и след село Лясково се потегля пеша по тесен коларски път.

Уви, точно там сбъркахме пътя. Навлязохме в букова гора, обикаляхме, връщахме се обратно – не можехме да случим накъде да тръгнем. Хората, които видяхме по пътя си, не знаеха къде се намира параклисът, дори не бяха сигурни, че са чували за него.

Ударихме го на инат и започнахме да крачим неуморно. След четири-пет часа ходене в разни посоки и оглеждане - ами ако търсеното параклисче е зад някое баирче или по-гъста горичка - почти се бяхме отказали. Тогава видяхме един старец. Той ни упъти и ни обясни, че докато за манастира със същото име се полагат грижи, параклисът е ничий и затова бавно си отива. Разбрахме, че още в началото бяхме тръгнали в противоположна посока, а от самия манастир "Свети Кирик" по стар римски път се стига направо до параклиса.

Няма как да се разбере възрастта му. Дядото ни каза, че близо до него бликал извор с лековита вода, но колкото и да ровихме из шумака наоколо, не я открихме. Лековита или обикновена, явно отдавна за никого не е важна. 

 

Няма пътечка дори - всичко е обрасло и случайните посетители се промъкват откъдето намерят. 

 

 

Влязохме в параклисчето и онемяхме – хем красиво и изящно изографисано, хем съсипано, по земята се търкаляха парчета мазилка с рисунки от фреските.

 

 

Цветовете се оказаха упорити и ярки на фона на пълната съсипия. Събрахме внимателно отломките, които се търкаляха по земята и ги скрихме на сушина – поне като вали, дъждът да не ги разкисва напълно. Ако някой някога реши, че си струва параклисът да бъде възстановен, да намери парчетата.

 

Видяхме самоделно направена стълба, подпряна на стената, и нови летви върху покрива, сякаш някой е започнал да спасява зданието, но се е отказал.

Снимахме параклиса и поседяхме вътре тихичко. Понякога не целта е важна, а пътят до нея.

 

 

 

Небето беше намусено и всеки миг можеше да завали. Когато влязохме вътре, чувахме малкото здание да се движи – стените, останките бяха изпълнени с нечии стъпки, с нечий неизчезнал дъх; чувахме звукове от ронеща се мазилка, чуствахме болката на това забравено място.

 

 

 

Родопите са пълни с такива изоставени прелестни параклиси. В продължение на столетия са издигани от хора, за които вярата е била истинска. А природата наоколо е уникална – аромат изпълва въздуха, поляни, сенчести горички, диви животни, които за миг любопитно надникват.

Паметта е важна и е тъжно, когато заснемаме само руини от нея.

 

 

 

 

Още от категорията

7 коментар/a

Людмила Живкова на 26.09.2015 в 03:23
Това при социализма беше реставрирано с помощта на "паметниците на културата" т.е. гадните и безбожни комунисти реставрираха параклиса, а сега правоверните демократи докара до пълна забрава тази и други светини.
Констатация на 26.09.2015 в 17:07
Документирали сте едно престъпление.
Исус на 27.09.2015 в 06:14
Интересно.Преживял стотици години,а само една реставрация от комунистите и край с него.
Мариела на 30.09.2015 в 21:50
Тъжната истина: През 2005 г. със съпруга ми започнахме реставрация на параклиса. Стигнахме до паметници на културата, които чакахме, за да направят "заснемане" на стенописите. Междувременно, за да не рухне покривът извършихме временно укрепване. Докато държавната институция задвижи колелото, параклисът бе подложен на многократен вандализъм, включително и върху стенописите. Сега построихме нова църквичка, някъде в Родопите. Бог взел, Бог дал!
Лияна на 30.09.2015 в 23:52
Мариела, много Ви моля, пишете на имейла на Гласове, за да се свържем с Вас. Явно историята ще получи продължение!
казусът САН КИРИКО на 03.10.2015 в 05:14
"САН КИРИКО" е Творческата База на UIA =Международния Съюз на Архитектите и на IAA =Международната Академия по Архитектура, щаб на световното Биенале (Триенале вече) INTERARCH по архитектура. Съюзът на Архитектите в България САБ десетилетия наред удържаше половината =50%, =1/2, от всеки творчески хонорар -за разлика от СБХудожници, които, милите, се препитаваха без такава удръжка и даже имаха субсидии- и възложи на арх. Любомир Шинков и НИПК да укрепи свлачището над Горно Воден откъдето се беше изсулило едно паянтово манастирче (само църквицата е била върху по-свестни темели, та се крепеше, донякъде). Харчът по укрепването на терена надвиши разноските по постройките, нека знаят които помнят "оригинала"; но най-важното е, че всичко ТОВА ИЗЛЕЗЕ ИЗЦЯЛО ОТ ДЖОБА НА БЪЛГАРСКИЯ АРХИТЕКТ без нито стотинка църковни пари, нито държавни субсидии. Под претекст, че в документите и договорите за предоставяне на развалините на самосрутилия се паянтов метох (лудница, после обори) от БПЦърква нямало специфична благословия, че се отстъпва самото (изсипано) място, пловдивската митрополия завежда искове против САБ да им отнеме новопостроените палати. (А наименованието беше погрешно сложено просто от УВАЖЕНИЕ към традициите...) Блоковете с апартаменти в Тракия (Люлин, Младост) са върху земя, която не е тяхна, тя е общинска, държавна, но имотите са собственост на СЕМЕЙСТВАТА, вложили средствата за да станат СГРАДИТЕ, и тази собственост е СВЕЩЕНА, "дядо" попе! Не можеш ти да зинеш да лапаш чуждото! СветоТАТство е!*) Пловдивската архитектурна колегия още от легендарния арх. Чинков (излежал за вицове) не обича да премълчава на такъв сурат и скоро го ръкополага за мУтрополит. Богомилите, а и Ботьов и Андрешко доказват, че скептичният българин се води за носа само донякъде, и алчните, арогантни фарисеи ако се освестят може да осъзнаят, че БеПеЦето БЕШЕ (м. свършено глаголно време; Турско, Византийско, Германско, Съветско ...) представителна и единствена за тукашните земи. Пловдив е извечно център на българския католицизъм: Мария-Луиза почива в Св. Лудвиг не случайно. След Зевс и Тангра и Кришна, след баптистите, пентекосталистите и мормоните в 21 век идват едни ТелеЕВАНГЕЛИСТИ, пастири свикнали на "паства" -сборища от по 14,000 глави наведнаж за по-весело; носещи на ръката си Патек-Филип не само в неделя, които на БатеБоБо вместо да му се умилкват да ги повози на правителствения Фалкон до Йерусалим за огънче могат да го поканят на по-голяма яхта за по-едър риболов; и които няма да чакат някой да им "гласува" епархия даже без монашески стаж в истински манастир (е не, макар и не чак в Света Гора, те там надушват тестостероните още от пристанището), че да си назначават блондинка за "игуменка" на несъществуваща обител. Те идват, отче. Не разчитай на езикова бариера; по ГЛОБАЛИЗАЦИЯ ТЕ са спецовете. Избираемите и назначаеми държавни функционери имат задължението да стоят ОТДЕЛНО ОТ ЦЪРКВИТЕ, (да "спазват дистанция", разделение между държавата и религиите по конституция както във всяка цивилизована -нефундаментална- нация); да си мируват без да привилегироват никоя от тях вместо друга за сметка на ДАНЪКоплатците, особено БеПеЦето която и без поощрение е угоена, търгува имоти из чужбините без мярка и не представлява ДУХОВЕНСТВО, а Апарат с материалистична "квази-духовна" мотивировка. Държавата е и на агностиците, на атеистите, както и на друговерците данъкоплатци. Колко романтична беше епохата, когато българският поп беше само безполезно, но безобидно и добродушно пиянде ... БП"Ц”, която ръкополага "мУтрополит" без даже да е бил МОНАХ няма морална преднина в днешна България (и в "епархии" из чужбина -вж великденския в-к КУЛТУРА бр.15/2011). Народът и законодателят следва неотложно да им отнемат разпорежданията с народните недвижимости, градени от нашите деди за нашите внуци от които сме ги взели назаем: те са там допуснати да се препитават като СЪДЪРЖАТЕЛИ, НЕ “ПРИТЕЖАТЕЛИ" временно, както сме всички ние на света; и нека не забравяме, че за всички нас идва ВИДОВДЕН. Особено за престъпните нотариуси, които регистрират продажби, заменки и афери на “църковно”. ------------- *) "Свето-тат .." = означава крадец от светиня, според Николай Райнов (отлъчен от църквата след отлично завършване на духовната академия; де да имахме сега такива Пастири, а то - мУтрополити апаратчици грухтят пред олтара ...) и е най-долната степен на морално падение.
КРИВОсъдие и КРИВОславие на 03.10.2015 в 05:29
Днес под режима БоБо КРИВОсъдие на КРИВОславие око не вади...

Напиши коментар