Допусках, че бих влязъл в разговор с Мила Искренова за настоящето и развитието на българското танцово изкуство с известни познания по темата. На младини бях един от най-ревностните почитатели на българския балет, на неговото златно поколение след 60-те на миналия век. Времето на Красимира Колдамова и Ичко Лазаров, на Цвета Джумалиева и Асен Гаврилов, Калина Богоева и Вера Кирова, Иво Трифонов, Иван Майдачевски и Наско Самев. За мен това са неповторими времена, смятал съм, че тези върхове на танцовото изкуство са недостижими и невъзвратими. Неслучайно изброявам всички тези имена, защото днес освен тесните специалисти никой вече не ги помни. Днес всичко това влиза в безумната измислица "сценични изкуства", в която днешните управляващи обособиха и изолираха всичко далечно и чуждо на примитивния си кръгозор. За да разбера от Мила, че днес танцовото изкуство у нас има своето място, че с нищо не отстъпва на своите предшественици и тяхното време. Ето и първа част на нашия разговор.
Още от Историята на 1 снимка
15 шедьовъра от учебниците, създадени от скучаещи ученици
- 10 Sep 2020
- 16220
- 9
Как да се научим да плуваме?
- 10 Sep 2020
- 9477
- 6
Най-добрата професия през 50-те на XX век
- 10 Sep 2020
- 7891
- 2
Стокхолмският синдром и българо-македонската следа
- 10 Sep 2020
- 7638
- 15
Преди Анеза Бояджиу да стане Майка Тереза
- 10 Sep 2020
- 9463
- 4
Папарашките снимки на Даниел Анджели
- 10 Sep 2020
- 10295
- 6
Коментари
Напиши коментар
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД