За няколко дни Джон Уейн стана парий. Летището в Санта Ана, южно от Лос Анджелис, което носеше неговото име, бе преименувано от избраниците демократи в окръг Ориндж Каунти, докато студентските асоциации в Университета на Южна Калифорния (известен със своя департамент по кино, където са учили Джордж Лукас или Джъд Апатоу) предизвикаха спирането на изложба, посветена на безспорната звезда на уестърна, който е бивш негов стипендиант.
Джон Уейн е новият парий на политическата коректност

 

Как се стигна дотук?

 

С публикуването на интервю от 1971 г. в “Плейбой”, в което известният актьор изрича думи с расистко и хомофобско звучене.

 

Далеч съм от идеята да защитавам подобни идеи: Джон Уейн, най-вече в края на живота си, е правил не особено приятни изявления, подкрепяйки например безусловно американската военна намеса във Виетнам или използването на огнестрелни оръжия. Джон Уейн е бил пламенен привърженик на дясното крило на Републиканската партия, изявен антикомунист и незасегнат от хипи идеологията по онова време, пред която предпочитал мъжествената традиция - която днес биха нарекли “мачистка” - чийто символ е бил.

 

Въпреки това в света на Холивуд, който винаги е бил благосклонен към либералните идеи - които днес биха нарекли “леви” или “прогресистки” - Джон Уейн е бил една от най-уважаваните личности, независимо от своите идеи. Също като Джон Форд, с когото е снимал най-малко четиринадесет филма, който също не се е славел като “ляв”. 

 

По ирония на съдбата, Джон Уейн често е въплъщавал груби, намусени герои, изключителни индивидуалисти, които мразят другите, често алкохолици, понякога расисти, които, под натиска на събитията, но и съблазнени от жените, откриват, че реалността в света е много по-различна от тази, която са си представяли, че конфедератите (южняците) могат да бъдат по-лоши от юнионистите (северняците) и че индианците имат право да живеят в мир, а не само да бъдат избивани и прогонвани от земите си. Герои, които постепенно разкриват доброто си сърце и потвърждават, че 

 

само глупаците никога не променят мнението си. 

 

Такава е най-известната му роля. Ролята на бивш войник в прочутия (и гениален) филм “Следотърсачите” на Джон Форд или поредицата от три шедьовъра на Хауърд Хоукс, “Рио Браво”, “Рио Лобо” и “Ел Дорадо”, където като шериф, южняк или мизантроп, той се жертва за другите, изоставяйки идеите, за да се върне към принципите. Принципите на Америка, но най-вече житейските или морални принципи, които за него стоят над всичко останало. 

 

Така че днес върхът на всичко е 

 

свеждането на Джон Уейн до карикатура на самия себе си, 

 

а на огромната му кариера до обикновено интервю, дадено в края на живота му, за което никой не знае при какви обстоятелства е направено. Синът му обяснява, че го е дал “в пристъп на ярост”.

 

Но в тази епоха, в която историците твърде често са заменяни от прокурори, в която обвиняват заради едно “говори се, че…” и осъждат без доказателство, преди дори да е имало процес, 

 

Джон Уейн е новата изкупителна жертва на “политическата коректност”,

 

която властва в американските университети и във войнствените демократични кръгове, в които днес са проникнали “расиалисти” и други “есенциалисти”, които преди петнадесет години злобно критикуваха Филип Рот заради прекрасния му роман “Петното”.

 

Ако наистина започнем да препрочитаме историята на киното в светлината на днешните идеи и различните позиции на режисьори или актьори, работата отива на зле. Трябва ли да забраним Сергей Айзенщайн под претекст, че оправдава “великоруската” (и смъртоносна) идеология на Сталин? Да премахнем Жан Люк Годар, защото е изрекъл антисемитски думи, подготвяйки изложба в центъра “Жорж Помпиду” и в различни разговори? Трябва ли да пожертваме Чарли Чаплин, който трябваше да избяга от САЩ, защото беше смятан за “опасно прогресивен и аморален” от шефа на ФБР по онова време, Дж. Едгар Хувър? Да се откажем да гледаме филмите на Пиер Паоло Пазолини, изключен от Италианската комунистическа партия, тъй като проявявал твърде голям интерес към юноши? Или Райнер Вернер Фасбиндер, чиято пиеса “Боклукът, градът и смъртта”, заснета от швейцарския режисьор Даниел Шмид и определена като антисемитска, предизвика напускането на израелската делегация на кинофестивала в Кан? Или Никита Михалков, руският режисьор на “Очи черные”, голям приятел на Путин и отявлен защитник на нахлуването в Крим и репресиите в Чечения? Или Емир Кустурица, двукратен носител на Златната палма и поддръжник на сръбските лидери, осъдени за военни престъпления в Хага? Или Сесил Б. Демил, режисьорът на “Десетте Божи заповеди”, чиито позиции днес щяха да бъдат наречени крайнодесни (но които същевременно са нарушавали моралните правила на Кодекса “Хейс” (библията на пуританите)? Или на Д. У. Грифит, чийто шедьовър “Раждането на една нация”, който е бил открито расистки, защитник на бялата Америка на Ку Клукс Клан? Списъкът е безкраен и 

 

малцина интересни режисьори щяха да избегнат тази идеологическа хайка. 

 

Така става, когато се опитваме да препрочетем историята през призмата на друга епоха. 

 

Без да казвам, че ситуациите са напълно сравними, същото се случва, когато талибаните взривяват хилядолетните статуи на Буда в Афганистан, под претекст, че човешкото изображение, почитано в миналото, но забранено в исляма, противоречи на техните принципи. Или когато “Ислямска държава” разрушава всяка следа от цивилизациите, предшествали Мохамед, дори когато това са чудесата в древния град Палмира, в Сирия.

 

Уви, да бъде заличено от историята това, което не ни харесва, да бъде пренаписана, е доста честа мечта. 

 

Това е мечта на почти всички диктатори. 

 

От Хитлер, който унищожава картините на това, което нарича “дегенеративно изкуство” и публично изгаря книги, до Сталин, който изтрива Троцки от всички снимки на Октомврийската революция, на които присъства, или Мао Дзедун, който изпраща интелектуалци и артисти на полето (или в трудови лагери), където ще му бъдат по-полезни. Това е константа при всички, които смятат, че имат власт.

 

Новото в стъпките, предприети днес от дежурните “конформисти” е, че тази воля идва от хора, които не са на власт, но които смятат, че я притежават много повече от всеки друг. Несъмнено това ги прави толкова опасни. Защото, както истинските диктатори, те смятат, че правят Добро, с главно Д,  и услуга на човечеството, като го избавят от всички тези отвратителни хора, които са се изразявали свободно навремето. 

 

Тъй като смятат, че Джон Уейн се е превъплътил днес в тяхната черна овца, Доналд Тръмп, това е много лесен символичен реванш. Не каза ли Тръмп  ясно още в началото на предизборната си кампания през 2016 г., че неговият възглед е възгледът на автор на уестърни или на каубой: да обгради територията си с ограда, за да не избяга стадото му, и да попречи на нападенията на индианци. Опростенчески възглед, който обаче му донесе победа, защото прокарваше всички основополагащи митове на страната. Нападайки днес Джон Уейн, те нападат Америка на Тръмп. Със зле прикрито чувство за реванш. Америка на големите пространства и на обикновените бели хора. Които те мразят.

 

Авторът, Франсоа Марголен, е френски режисьор, продуцент и сценарист.

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

11 коментар/a

Anonimen robot на 24.07.2020 в 19:44
"Никита Михалков, руският режисьор на “Очи черные”, голям приятел на Путин и отявлен защитник на... репресиите в Чечения?" *** Какви репресии, бе чичо?! Репресиите на местните и арабски ислямски главорези над артисалото руско население там ли?! Или "фигаро" вече забрави за главите на австралийските журналисти намрени край пътя след като борците за независимост вече бяха прибрали откупа?! Питам се защо Гласове препечатва такива демагози.
observer на 24.07.2020 в 20:04
Никита Михалков с гъвкавото си отношение към всеки завой в руската политика не заслужава коментар на фона на останалите изброени. Те поне са били последователни. Що се отнася до тях, Чаплин е жертва на маккартизма, оказва се, че не е бил и американски гражданин, авангардистът Пазолини е неприкрит гей във време, когато това все още не е повод за гордост, впрочем такъв е и Висконти, който поне е безспорен гений, както Сергей Айзенщайн. Джон Уейн не е нещо повече от Харисън Форд за своето време и просто не е за тази класация от гении.
Anonimen robot на 24.07.2020 в 20:45
Съгласен тук с Обзървъра. Коментарът ми обаче не касае персонажа на Михалков (баш конформист на днешна Русия, и пишман дисидент на вчерашна), а вменяемите руски репресии в Чечния?! И разбира се - ни в клин, ни в ръкав демонът Путин. В този дух фигаро тук и там можеше да напомни на забравилите и незнаещите за личната намеса на Путин при взривяването на жилищни блокове, намесата му в американските избори, заплащането за на калпак убит американски войник от талибаните, а вече и новата намеса с цел спасяването на редник Тръмп чрез злепоставянето на сина на Байдън омазал се достатъчно не и без подкрепата на последния. Все деяния за които уж американските служби имат неопровержими доказателства докато самите служби не го отрекат официално, макар и тихомълком. Разбира се не трябва да забравяме и окупацията на Крим. Подобно гнусно събитие световната история не познава?! Накратко - много демократ дето го раздава хунвейбин!
ЗИП на 25.07.2020 в 07:53
Гледал съм един филм с Джон Уейн, който май се смята най-добрият му. Казва се "Следотърсачите". Нищо особено, но пък за сметка на това наистина доста расистки и то към жени ! Америка има къде къде по-големи звезди, но наистина малко се прекалява с това вадене на кирливи ризи...
Мисля че идеята на автора клони към на 25.07.2020 в 17:04
друга посока и тук не е важен Н.Михалков или оня откровен педераст Пазолини!Тук,според автора,мисля,че става Дима за ценностите на Бяла Америка,на оная работническа Америка която победи голямата депресия през 30-те г.на м.в.,Бяла Америка която помогна на СССР в борбата срещу нацистка Германия,Бяла Америка(с всички нейни грешки и залитания)която зае за известно време-и слава богу,първо място в света по икиномически показатели!Вярно че и сред негърската маса има достойни и способни хора но това са единици като Пауъл или Ф.Морган но при тях преобладава оная непросветена и надъхана черна наглост която има всички шансове да затрие Съединените Щати ведно испано говорящите им събратяЗ!
Зип на 25.07.2020 в 17:40
Тази бяла Америка за съжаление умира.През 2045г всички демографски прогнози сочат, че WASP-овете ще бъдат под 50%. А няма ли мнозинство от бели протестанти няма и Америка.
Не съм съгласен че не може да се обуздая тая негроидна на 25.07.2020 в 21:09
маса,има и то много достойни бели хора които ако и да са малцинство са способни да се организират и противодействат на тия черни хуни на новият свят!Въпроса е да се намерят организатори за тая цел!Ето така идва фашизма под натиска на тая черна или латино зган!Шикългрубер сигурно потръпва от радост при вида на тия провокатори негри!
Ханибал Барка на 28.07.2020 в 12:46
Чудесен текст!
Костов на 30.07.2020 в 09:29
И на мен ми допадна. Какъв е точно е Михалков е третостепенен детайл, проблемът е във видиотяването.
Умен на 02.08.2020 в 19:22
Стига толериране на нетолерантните. Който иска да си гледа филмите, но защо трябва името на милитаристична подлога да загрозява градското летище. На Джон Уейн му се отдаваха ролите на "силен мъж от дивите територии", но като гражданин прояви слабост, ако не по-лошо, когато подкрепяше безжалостното избиване на виетнамците. Впрочем Дивият Запад е история на едно безконечно избиване на индианци. Ами във Фашистка Германия също са се снимали филми, но не всички актьори са изцапали с фашистка пропаганда.
“Умен” да се прави на много на 03.08.2020 в 09:39
умен защотоСОРОСоидната “антифа”,негрите и латиносите стоят в дъното на либерална Америка готова да затрие всичко читаво в Бяла Америка само и само да извиси ТРОЦКИСтките и масонски идеи за тесен кръжецът от хора които да управляват целият свят!А самия Джон Уейн по нищо не се различава ментално от един Че Гевара който си бе чист троцкист!

Напиши коментар