"Съвременното изкуство е създадено за западно общество като нашето. Общество, в което животът е лесен, където не си задаваш много въпроси, къде е изчезнало понятието "страдание". Освен онези, които са живели през 30-те и 40-те години или преди това, ние вече не знаем какво е страданието". "Поан" се срещна с Джон Малкович в Лондон, където 65-годишният американски актьор пристигна заради панаира за съвременно изкуство Frieze и неговата посестрима Frieze Masters, посветена на по-класическото изкуство.

 

 

Джон Малкович не е човек, който бърза. С провлачения си и дълбок глас от Средния Запад той ни прави жест да седнем. Обграден е от спокойствие. Всеки въпрос е последван от мълчание, време за размисъл, за да намери точната дума.

 


- В театралната трупа на "Степенулф", където сте започнали кариерата си, сте били едновременно актьор, режисьор, дизайнер на костюми, драматург, сценограф... Няколко десетилетия по-късно продължавате да се занимавате с различни неща (соственик на нощно заведение, на линия дрехи, актьор, оперен певец...). Страхувате ли се от изгубеното време, от безделието и скуката?

 

- Не, не съвсем. Не съм драматург, въпреки адаптацията на някои неща, които направих. Никога не съм си представял да правя всички тези неща. Знаете ли, аз идвам от мъничко градче в Средния Запад, в Илинойс. Просто така се случи!

 

- Във филмите никога не сте изглеждали толкова естествено, колкото в обстановка от ХVIII век. Съжалявате ли, че не сте живели по това време?

 

- Не, сега животът е много по-добър. Може би не точно сега, в момента, в който говорим. Мисля си за 60-70-те години до днес, животът ми беше добър и не съжалявам за нищо. Въпреки нашето ултратехнологично общество, аз оценявам модерния начин на живот.

 

- Филмът Velvet Buzzsaw, в който играете творец, нуждаещ се от вдъхновение, както и "Квадратът" преди няколко години, са сред малкото изобличения на „изкуството на нищото“, каквото може да бъде съвременното изкуство. Защо е нужна толкова дързост, за да бъде изобличено лицемерието на днешното изкуство?

 

- Съвременното изкуство е създадено за западно общество като нашето. Общество, в което животът е лесен, където не си задаваш много въпроси, къде е изчезнало понятието "страдание". Освен онези, които са живели през 30-те и 40-те години или преди това, ние вече не знаем какво е страданието. Не мисля, че е дързост да кажеш, че съвременното изкуство трябва да повдига реални проблеми, полезни въпроси за настоящите и бъдещите поколения.

 

- Какво казва съвременното изкуство за нашето общество?

 

-  Голям въпрос! Мисля, че то е направено най-вече, за да привлича вниманието към себе си. Някои могат да кажат, че доста преди съвременното изкуство Салвадор Дали е измислил вид нарцистично изкуство и оттогава ние продължаваме в този дух, но мисля, че днес нещата отиват по-далеч. Цялото съвременно изкуство е покварено от този нарцистичен дух, обагрен с меркантилност. Поставете някого пред "Нощна стража" (картина на Рембранд в "Рийксмузеум" в Амстердам - б.а.) за един час. Той много бързо ще разбере и ще почувства нещо. Няма да можете да го откъснете оттам толкова бързо, колкото от една съвременна творба.

 

- Някои виждат в това спекулативен балон за сноби, обсебени от парите и алчни за външни признаци на богатството. Споделяте ли това мнение?

 

- Не знам... Очевидно в тези думи има известна истина, съвременното изкуство стана много добра инвестиция. Повечето хора го използват, за да спекулират. Целта е да купят произведение на изкуството за дадена сума и да реализират капиталова печалба няколко години по-късно, когато художникът умре. Това е пазар!

 

- Кои творци и епохи бихте поставили най-високо?

 

- Много харесвам Рембранд, Андреа Мантена, Егон Шиле или Люсиен Фройд. Бих могъл да цитирам толкова много, но това са моите фаворити. Несправедливо е да посочвам само стари майстори и художници, но няма как да не оцените картина, нарисувана от тях. Сещам се и за Диего Веласкес, или Пусен или неговите приятели.

 

- Ако трябва да изберете един художник, за да го изиграете в биографичен филм, кого бихте избрали?

 

-  За съжаление, мисля, че имам много общо с Дали, въпреки че съм по-лекомислен от него (смее се). Но, да, виждам се добре като Салвадор Дали, защо не.

 

- Колекционирате ли съвременно изкуство?

 

- Малко. Но всъщност не колекционирам изкуство, което днес би могло да се нарече съвременно. Имам няколко съвременни произведения, но изкуството, което ме докосва най-много, е съветското изкуство.

 

 Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

"... изкуството, което ме докосва най-много на 17.10.2019 в 12:36
... е съветското изкуство." Мат.

Напиши коментар