Самуел Финци - актьорът, който бе избран да води откриващата церемония и награждаването на предстоящия 70-и фестивал "Берлинале", заяви в интервю пред "Дойче веле": "Аз не съм български актьор. Нямам основание да се чувствам горд като българин, не и при това политическо развитие."
Самуел Финци: Не съм български актьор

 

Синът на Ицхак Финци е роден през 1966 г. в Пловдив и е завършил образованието си в НГДЕК и ВИТИЗ, но в последните 30 години живее в Германия и работи главно в немскоезична среда. В публикациите по повод избора му за водещ на престижното събитие се казва, че той е един от най-търсените актьори на Германия. "С основание не ме водят като български актьор - защото аз не съм български актьор. Роден съм в България и съм израснал там, но по-голямата част от живота ми, както сам казахте, премина тук, в немскоезичния свят.

 

Моята кариера като актьор се състоя тук, а не в България. Така че, ако трябва изобщо да се дават такива определения (които аз по принцип не обичам), ако трябва един актьор да се определя според националността си или според етническата си принадлежност, бих казал, че по-скоро съм немски актьор. Да, аз идвам от България, но гледам на себе си като на човек от Европа, като на европеец. Светът се развива по този начин. И аз смятам, че вместо да се ограничаваме в малки национални общности, по-добре е да се отваряме, да се събираме с хора от повече места, с различен произход. Така че бих се определил като европеец, макар това да звучи може би леко патетично, ако не и съмнително в контекста на сегашната пропаганда." 

 

В интервюто пред Александър Андреев Финци припомня, че на сцената у нас е играл само в едно представление. Той обаче има участия в доста български филми ("Хълмът на боровинките", "Рапсодия в бяло", "Цветът на хамелеона", предстоящия "18% сиво"). "На снимачната площадка е както навсякъде другаде: когато финансовите възможности са по-големи, всичко изглежда по един начин, когато са по-малки - по друг. Всички филми, в които съм участвал в България, съм ги правил винаги с желание и с удоволствие, като не съм се интересувал от нищо друго... Когато един проект ме интересува, аз го правя, независимо от обстоятелствата".

 

Запитан за смесеното отношение на българското общество към "експортните продукти" на страната ни в областта на културата и спорта - като Кристо, Григор Димитров, а и самия него, той отговаря: "Амбивалентно в смисъл, че хората от една страна се гордеят, но от друга критикуват, така ли? Това може би е някакъв синдром на по-малката държава и на по-малочисления народ, да го наречем така. Че трябва да се гордее непрекъснато, че има нужда да се гордее.

 

Аз се отнасям по-спокойно към тези неща. В момента нямам особено основание да се чувствам горд като българин, като наблюдавам политическото развитие в страната. Иначе се радвам да се срещам с хората, с близките и приятелите си, когато съм в България. А ако става дума за Кристо - той най-вече принадлежи на света, не принадлежи на една страна. Просто кариерата на определени хора се състоява не там, откъдето са тръгнали.

 

В един друг мащаб това важи примерно и за един човек, тръгнал от някое малко селце, а после осъществил се в големия град. Той, разбира се, носи нещо от там, от първите години на своето израстване, но после се развива в съвсем други измерения. Не обичам да ме вкарват в определени рамки като националност, принадлежност…"

 

Източници: "Дойче веле", "Сега"

 

 

 

 

Още от категорията

38 коментар/a

Гром грянул,земля треснула,черт выскочил! на 07.12.2019 в 09:44
Родината на този човек е там, където му е добре....Нормално.
Хехехе! "Гражданин на света" ефимизъм за безродник ли е? на 07.12.2019 в 15:42
Хехехе... Думата е ЕВФЕМИЗЪМ, неграмотен българино. :))) Само некадърни комплексари могат да се възмутят, че някой отказва да им припише собствените си постижения.
Helleborus на 07.12.2019 в 17:04
07.12.2019 в 09:44 Съгласявам се, стига да употребиш друга дума вместо РОДина, някоя, която не съдържа в себе си конотация за раждане, род и народ. Мястото, където може да се чувстваш добре, може да е и в бара, само че това не го прави родина. При това не е нужно да се чувстваш добре в родината си, за да си благодарен за нея и да я обичаш като родина, като Вазов, например. "...Там, де днес е зла неволя, де народа й мъченик, дето плачат и се молят се на същият язик.....Дето ази и да трая — за теб мисля и горя, в теб родих се и желая в теб свободен да умра."
Хахаха на 07.12.2019 в 17:04
Харесва ми горният коментар. Става въпрос за чиста завист.
112 на 09.12.2019 в 22:33
Ако беше казал нещо хубаво за България ДВ просто нямаше да го публикуват. В тази медия не можете да намерите една добра дума за България. Иначе респект за честността, човекът си живее с еврейското име и не се прави на българин като много други негови сънародници, да вземем един Кирил Маричков например.
мдам на 10.12.2019 в 16:42
Всеки има право на самоопределяне. Ако иска, господинът може да се определи и като марсианец - не ме засяга. Само не разбирам, защо медиите ни занимават с някакви треторазрядни немски актьори? Да хваща пътя човекът и това е. ПП. Това, да си българин, не е лесна работа - слабите не издържат.
мдам,ама мнем на 10.12.2019 в 23:39
Треторазрядни актьори не водят Берлинале, а да си българин е трудно само заради другите българи. Може би не е лошо да гледате някой от неговите филми. Разбира се,за изявен филмов критик, като вас, това не е задължително,нали?
Helleborus на 21.12.2019 в 18:18
10.12.2019 в 16:42 Самоопределянето в историята не е съдържало лъжа. По-скоро е ставало въпрос за това кой си наистина и правото да заявиш това. Например както в Македония македонците се самоопределят като българи, защото са такива. Те не се самоопределят за китайци. Самоопределянето не е право да си прокарваш измислена самоличност. За това трябва да има друга дума, която не съществува, защото хората не са правили такива измами в миналото, да бъдат едни, пък да се представят за други. На такива са им викали единствено самозванци.

Напиши коментар