- Автор: a-specto
- 10 Sep 2020
- 226
- 48
„Тази година нашата дискусия е съсредоточена върху въпросите на войната и мира. Още от древни времена, от античността, се спори за природата и причините за конфликтите, за справедливото и несправедливото прилагане на сила, за това дали войните ще съпровождат развитието на цивилизацията, редувани от примирия, или ще настъпи време, когато споровете и противоречията ще се решават без война.
Тук си спомнихме и великия наш писател Лев Толстой, който в романа си „Война и мир“ нарича войната „събитие, противно на човешкия разум и природа“, а мира счита за общочовешко благо.
Действително, мирният живот си остава идеал за човечеството. Държавници, философи и юристи неведнъж са предлагали модели за мирно взаимодействие между държавите. Различни коалиции и съюзи провъзгласяват за своя цел осигуряването на траен, а както казват някои и „вечен“ мир. Проблемът е в това, че изходът от натрупалите се противоречия често се търси тъкмо чрез война. А самата война служи като средство за установяване на нови, следвоенни йерархии.
При това мирът, като състояние в световната политика, никога не е бил траен и устойчив и не е възниквал от само себе си. Мирните периоди, и в световната, и в европейската история, винаги са се основавали на укрепването и поддържането на съществуващото равновесие на силите. Така е било и в XVII век, във времената на Вестфалския мир, който слага край на Тридесетгодишната война. Така е било и в XIX век, след Виенския конгрес. А също и в Ялта преди 70 години, когато победителите над нацизма вземат решене за създаването на ООН и принципите на междудържавните отношения.
Впрочем поколенията лидери от 50-те, 60-те,70-те и даже от 80-те се отнася към употребата на сила като към изключителна мярка.
Краят на Студената война сложи край на идеологическото противопоставяне, но с него не изчезнаха причините за спорове и геополитически противоречия. Всички държави имат и ще имат свои, често противоречащи си интереси. А конкуренцията между държави и съюзи е част от хода на световната история.
Главното е тази конкуренция да се провежда в рамките на определени политически, правни и морални норми и правила. Иначе съперничеството и сблъсъкът на интереси могат да породят драматични сривове и кризи.
Опитите с всички средства да се налага моделът на едностранната доминация водят до дисбаланс в системата на международното право и глобалното регулиране, съществува риск политическата, икономическата и военната конкуренцията да стане неуправляема.
Това означава ръст на локалните конфликти в „пограничните“ райони, където се сблъскват интересите на големите държави и блокове. Това обрича и системата за неразпространение на оръжията за масово поразяване, което ми се струва крайно опасно, както и нов етап в надпреварата във въоръжаването.
Вече се появи концепцията за така наречения „обезоръжаващ удар“, включително с използването на високоточни неядрени оръжия с голям радиус на действие, съпоставими по разрушителен потенциал с ядреното оръжие.
Под предлога на ракетно-ядрената опасност от страна на Иран бе разрушена фундаменталната основа на международната сигурност – Договорът за противоракетна отбрана. САЩ едностранно излязоха от него. Днес, впрочем, иранският ядрен проблем, вече няма никаква опасност от страна на Иран. Причината, накарала американските ни партньори да изграждат система за противоракетна отбрана изчезна. В правото си сме да очакваме, че САЩ ще прекратят работата над развитието на ПРО. А какво се случва?
Тъкмо обратното. Работата продължава.
Преди дни бяха проведени изпитания на ПРО на САЩ в Европа. Какво ще рече това? Ще рече, че сме били прави, когато сме спорили с американските ни партньори. Те се опитваха да заблудят и нас, и света. Просто казано – лъжеха. Работата не е в хипотетичната иранска ядрена опасност, каквато никога не е съществувала. А в опита им да разрушат стратегическото равновесие в своя полза, за да могат не просто да доминират, но и да диктуват волята си на всички останали. Както на своите геополитически конкуренти, така и, убеден съм, на съюзниците си. Това е извънредно опасен сценарий, който е вреден дори и за самите САЩ.
Сдържащият фактор на ядреното оръжие девалвира. У някои възникна илюзията, че победата в световен конфликт е възможна без необратими, както казват специалистите, неприемливи щети за победителя. Ако въобще има такъв.
За последния четвърт век прагът за прилагане на сила се снизи. Придобитият след две световни войни антивоенен имунитет, който съществуваше на психологическо, подсъзнателно ниво, взе да отслабва. Самото възприятие на войната се промени: за зрителите пред екраните войната се превърна в зрелищен образ, сякаш в битките не гинат хора, не страдат други, не се рушат градове и цели държави.
За съжаление военната терминология днес е навред. В икономиката станаха реалност търговските и санкционните войни. Санкциите се използват и като инструмент за недобросъвестна конкуренция, начин да се изхвърли съперника от пазара. В този смисъл ще приведа като пример епидемията от „глоби“ по отношение на европейски компании в САЩ. Тежко се санкционират онези, които си позволяват да нарушат санкции, едностранно наложени от САЩ.
Ще речете, че това не е руска работа, но тъй като сме дискусионен форум, ще си позволя да попитам: така ли се постъпва със съюзници? Не, така се постъпва с васали, които си позволяват самостоятелност. Наказват ги за лошо поведение.
Миналата година една френска банка бе принудена да плати глоба от плати 8.9 милиарда долара. Тойота плати 1.2 милиарда. Немската Commerzbank плати 1.7 милиарда на американския бюджет.
Наблюдаваме също процес по създаването на непрозрачни икономически блокове, чието формиране се извършва едва ли не конспиративно. Задачата е ясна: да се преформатира световната икономика, за да се извлече по-голяма печалба от доминиращото положение, като се наложат свои стандарти за икономическа, трудова и технологична регулация.
Създаването на икономически блокове чрез налагането на правото на по-силния няма да направи света по-сигурен, а ще заложи бомби със закъснител.
Глобалното информационно пространство също е терен на войни. Властите на страни, които уж винаги са пледирали за свобода на словото и свободното разпространение на информацията, днес препятстват разпространението на обективна информация, а всяка гледна точка, разминаваща се с тяхната собствена, обявяват за враждебна пропаганда, с която следва да се води борба, при това с недемократични средства.
За съжаление все по-често думите „война“ и „конфликт“ влизат в употреба, когато става дума за взаимоотношенията на хора с различни култури, религии и националности. Днес стотици хиляди мигранти се опитват да се интегрират в друго общество, при това без професия, без да знаят езика, традициите и културата на страната, в която се преселват. Местните жители, няма защо да се заблуждаваме, с раздразнение говорят за чуждо заселване, за влошаване на криминогенната ситуация, за парите, които се харчат за бежанците от бюджетите на съответните страни.
Разбира се, много хора, болшинството от хората, съчувстват на бежанците и искат да им помогнат. Въпросът е как това да бъде сторено така, че да не засегне интересите на коренните жители на страните-домакини. А шоковият, масов, неуправляем сблъсък на различни начини на живот може да доведе до ръст на национализма, нетърпимостта и да породи постоянни конфликти в обществото.
Въпросът днес е дали силата ще бъде прилагана като последно средство, когато всички други са изчерпани? Или някой ще размахва юмруци по всеки повод, за да покаже на света кой е господар на дома?
Виждаме какво става днес в Близкия Изток. Десетилетия, ако не и столетия, там се трупат междуетнически, религиозни и политически противоречия. Опитите отвън да бъде пренареден регионът се оказаха онази искра, която предизвика истински взрив. Той разруши държавността, захрани тероризма и повиши рисковете за целия свят.
Така наречената „Ислямска държава“ завзе огромни територии. Как ли успя? Помислете за миг какво би станало, ако тя превземе Дамаск и Багдад. Терористичните банди биха получили статут на официална власт, биха се превърнали в заплаха за целия свят. Имаме работа с врагове на цивилизацията, човечеството и световната култура, които разпространяват идеологията на ненавистта, варварството, отхвърлят морала и погазват ценностите на световните религии, като компрометират и самия ислям.
Не бива да си играем с думите и да делим терористите на умерени и неумерени. В какво ли е разликата? По мнението на някои специалисти умерените бандити обезглавяват по-нежно и в умерени количества.
Имаме работа с истински клуб на терористичните организации. Да, понякога ИДИЛ и Ан Нусра воюват помежду си, но воюват за пари, за доходи, за територии, а не по идеологически съображения. Методите им са едни и същи: терор, убийства, превръщане на хората в уплашена, послушна маса.
Оръжието, предавано на така наречената „умерена опозиция“, неизбежно се оказва в ръцете на терористичните организации. Понякога на тяхна страна преминават цели банди, както се казва „с музиката и оркестъра“.
Защо борбата на нашите американски партньори с ИДИЛ не дава особени резултати? Проблемът не е в липсата на средства.
Невъзможно е да постигнеш успех в борбата с терористите, ако използваш част от тях като таран в борбата с неудобни режими. Илюзия е, че после ще се справиш с тях. Най-добрият пример в това отношение е Либия.
Ние помним терористичните атаки в Будьоновск, Москва, Беслан, Волгоград и другаде из Русия. Затова и призовах за създаването на широка, международна, антитерористична коалиция в своето изказване пред ОС на ООН.
Вярвам, че руските действия в Сирия ще повлияят позитивно на ситуацията, ще помогнат на властите в последващите им действия по политическото регулиране. Ще помогнат и на всички страни и народи, които без съмнение са застрашени, ако тези терористи се върнат в родините си.
Разпад на официалната власт в Сирия само ще стимулира терористите. Сега не трябва да се дестабилизират, а да се укрепват държавните институти в региона.
Искам да напомня, че Близкият Изток често е ставал арена на сблъсъци между империи и държави. И последствията невинаги са били добри за местните хора. Впрочем обикновено никой не е търсел тяхното мнение. Последни те са научавали, какво става в собствените им страни.
Възниква въпросът: Не е ли време международната общност да съгласува действията си с хората, които обитават тези земи? Според мен отдавна е време.
Само съзидателната работа след отстраняването на терористите и политическото регулиране на кризата може да спре бежанския поток към европейските страни и да способства за завръщането на хората по родните им места.
Вярвам, че опитът, който сме натрупали и самата днешна ситуация ще ни позволят най-подир да направим правилния избор: в полза на сътрудничеството, взаимното уважение и доверие. В полза на мира.
------------------------
*Международният дискусионен клуб „Валдай“ е ескпертно-аналитичен форум, учреден през 2004г. във Велики Новгород. Клубът е кръстен на езерото Валдай, край което е проведено първото му заседание. Форумът се провежда веднъж годишно с участието на руския президент, както и на водещи интелектуалци и академични кадри от университетски центрове като Харвард, Станфорд, Лондон, Кайро, Техеран, Токио, Тел Авив, парижката Сорбона и други научни институти. Теми на дискусиите са икономиката, енергетиката, екологията, глобалната и регионалната сигурност.
Превод със съкращения: Галя Горанова
