“Хората имат езици, истории, начин на живот, навици, ритуали и поведения, които смятат за важни и обикновено искат да ги запазят. Разбираме го по отношение на малцинствата, това се нарича мултикултурализъм, но твърде често го забравяме за мнозинството. Стабилността на един град или на един квартал не означава: без новодошли. Но ако броят им е твърде голям и новодошлите говорят различен език и имат друг начин на живот и други ценности и приоритети, тогава много хора ще се почувстват неудобно. Това неудобство не бива да се бърка с ксенофобията, която е явление на активна враждебност към човек, различен от вас”, разсъждава британският писател Дейвид Гудхарт в интервю за “Фигаро”. Той предупреждава, че ако не успеем да направим разликата и вземем желанието за стабилност за враждебност към чужденците, ние просто ще тласнем тези хора в ръцете на популисти и екстремисти.

 

 

 

Дейвид Гудхарт е автор на есето The Road to Somewhere (“Пътят към някъде”), където описва новите разцепления на Запад и причините за възхода на популизма. Напрежението между солидарност и различност, социалната държава и масовата имиграция се задълбочава, с което все повече се засилва разцеплението между “Anywhere” и “Somewhere”, т.е. между “хората отвсякъде” и “народа от някъде”. 

 

Брекзит

 

“Не само Консервативната партия е разделена по въпроса как и кога да напуснем ЕС, а страната като цяло. Нека не забравяме, че първоначалният вот беше много напрегнат (52 срещу 48 процента) и той не предвиждаше никаква форма за изпълнение на Брекзита. Бих казал, че Брекзит е политика, избрана от онези, които наричам “хората от някъде”, т.е. от вкоренените, тези, които идват отнякъде, колебливо прилагана от “хората отвсякъде”.

 

“Като цяло трябва да признаем, че европейските народи продължават да подкрепят следвоенните социални модели. Политическата реакция към мултикултурализма и масовата имиграция се прояви много по-силно от очакваното. Очевидно това беше един от основните фактори, довели до Брекзит, до Тръмп и в по-широк смисъл до обновяване на “популизма” в Европа. Това няма да изчезне скоро. Политическите елити не се опитаха да отговорят на болезнените виковете на хората, които не се чувстват добре в този свят на отваряне и бързо разрушаване на социалните и културни норми. А днес елитите плащат цената за своята слепота - силното въздействие на новите популистки партии”, разсъждава пред “Фигаро” Дейвид Гудхарт.

 

"Хората отвсякъде" и "народа отнякъде"

 

“Напрежението между различност и солидарност, което посочих, наистина даде възможност за още по-широко разделение: това, което противопоставя “хората отвсякъде” и “народа отнякъде”. Това разделение, което прекосява целия западен свят, се разклонява в много области: права срещу задължения, свободи срещу сигурност, глобализирания свят срещу националния свят, мобилността срещу чувството за принадлежност към една територия. Първите елементи на дуалностите, които току-що изредих - правата, свободите, глобализирания свят, мобилността - имаха изключителен успех през последните две или три десетилетия на либерализма след края на Студената война. А сега се опитваме да успокоим тяхната пламенност, да ги изтласкаме, в полза на втората част на тези дуалности - задълженията, сигурността и принадлежността. Така че бихме могли да говорим за равновесие”, смята британският писател.

 

 

"Европейска трагедия"

 

“ЕС страда от трагедията на прекалено вежливия човек. Първите 35 г. бяха безпрецедентен цивилизационен успех, една невероятна история на успеха, според която Европейският съюз е допринесъл едновременно за мира и помирението, но също така е улеснил следвоенния икономически бум. Всъщност ЕС не беше нито основната причина, довела до мира, нито причината за икономическия бум. А от 1992 г. и Договора от Маастрихт се провалиха всички големи проекти на Европейския съюз, или поне имаха смесен успех. Еврото беше политически избор, а не рационален икономически избор и единната валута допринесе за забавяне на растежа, а после за кризата с дълга от 2008 година. Предупреждението, че не може да има единна валута без единен министър на икономиката се оказа вярно”, подчертава Дейвид Гудхарт.

 

Според него разширяването на ЕС е станало твърде бързо, особено по отношение на свободата на движение, което е една от основните причини за Брекзит. 

 

“Не че британците са ксенофоби, просто ние имаме много отворен и гъвкав трудов пазар, който не защитава историческите жители, така както другите европейски страни. Така че конкуренцията на работници от Централна и Източна Европа беше много по-остра за британските работници. И тогава дойде хаотичното решение на Германия, водена от историческия си комплекс на бивша страна потисник, да приеме бежанците. И то нарушавайки всички правила. Това най-малкото показа ясно, че с премахването на вътрешните граници никой не е помислил да защитава външните граници. Най-малкото, което можем да кажем, е, че това е тежка грешка”, изтъква Дейвид Гудхарт. 

 

Той смята, че отхвърлянето на масовата имиграция надхвърля икономическия въпрос. “Това е културен проблем, защото повечето човешки същества са привлечени от това, което е безопасно и близко за тях. Повечето хора искат сигурност и стабилност. Хората имат езици, истории, начин на живот, навици, ритуали и поведения, които смятат за важни и обикновено искат да запазят. Разбираме го по отношение на малцинствата, това се нарича мултикултурализъм, но твърде често го забравяме за мнозинството. Стабилността на един град или на един квартал не означава: без новодошли. Но ако броят им е твърде голям и новодошлите говорят различен език и имат друг начин на живот и други ценности и приоритети, тогава много хора ще се почувстват неудобно. Това неудобство не бива да се бърка с ксенофобията, която е явление на активна враждебност към човек, различен от вас. Има ксенофоби, но не толкова много. Само 1 процент от британците признават, че имат готови идеи за хората, чийто произход е различен от техния. Ако не успеем да направим това разграничение и вземем желанието за стабилност за враждебност към чужденците, ние присто ще тласнем тези хора в ръцете на популисти и екстремисти”. 

 

Популизъм

 

В “Пътят към някъде” защитавате идеята за “приличен популизъм”, отбелязва журналистът от “Фигаро” Александър Девекио. За какво става дума: “популизмът” на Салвини, Ди Майо, Курц или Орбан приличен или неприличен е, пита той Дейвид Гудхарт. 

 

“Мисля, че голяма част от популистките гласоподаватели са прилични популисти. Това означава, че приемат голямата следвоенна либерализация. Те вярват в равенството между всички хора и в правата на малцинствата и не искат да разрушат отворените общества или конституционния либерализъм. Днес в Европа има много повече доказателства за пристъп на недемократичен либерализъм, отколкото за нелиберален популизъм. Много популисти са били на власт и не е дошъл краят на света. Всъщност идването им на власт често помага да се опитомят управляващите популисти, които разбират, че животът е много по-сложен, отколкото са смятали”.

 

Това не означава, че всичко, което казват популистките лидери, е приемливо, отбелязва Гудхарт. “Има тревожни явления в Полша и Унгария, а също и последните коментари на Салвини за Рим, както и енергичният датски интеграционизъм изглежда плашещ. Но не сме в момент, който би могъл да се сравни с 30-те г. на ХХ век. Повечето популистки партии, Националният фронт, Партията на свободата, Партията на народа, са напълно легитимни и необходими, защото традиционните партии не успяха да представят възгледите на значителна част от населението по въпросите на имиграцията или други теми”, подчертава Дейвид Гудхарт. 

 

Според него има партии, които очевидно не са прилични, нито легитимни, като “Златна зора” в Гърция, партии, които прибягват до насилие и расизъм. 

 

“Трябва да отделим повече време, за да разграничим легитимните популисти от нелегитимните. Моето опасение е, че много либерали прекарват твърде много време в опити да делегитимират дори най-баналната популистка партия и това само по себе си носи опасността да тласне хората към истинските екстремисти. Вижте Швеция, политиката на изключване на “Шведските демократи” (националистическа и антиимигрантска партия - б.а.) от националната политика и медиите само ги засили. Може би това е партията в най-силна позиция преди следващите избори”, заключава Дейвид Гудхарт. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

Николов на 23.07.2018 в 11:01
Много точно казано. Относно България, лично аз винаги съм казвал, че при липсата на икономическа готовност, политическото решение да искаме да бъдем приети в ЕС беше или чиста проба глупост, или реализация на някакви политически комплекси. ЕС е за онези, които са готови за ЕС.
Ели С до Галя Дачкова на 23.07.2018 в 11:32
Ако с "готови идеи" сте превела 'idées reçues', това е неточен превод. Значението е предрасъдъци, клишета. Само 1% от хората имали предрасъдъци към чужденците, твърди интервюираният.
Галя Дачкова на 23.07.2018 в 11:59
Хубаво е, когато говорим за "предрасъдъци", все пак да го изпишем вярно: предразсъдъци.
Бай Иван на 23.07.2018 в 16:03
Г-н Николов, Приемането на България, а и повечето от Източно европейските страни в ЕС бе не защото са готови икономически, а защото на Западноевропейските страни им са нужни нови колонии и респективно пазари. Не случайно техните изисквания бяха да се ликвидира почти изцяло нашата икономика. армия, енергетика и единност на населението. Наред с това се преследваше и политическата цел да се отделят от Русия и така по отделно страните от бившия социалистически лагер да бъдат смлени по-лесно от ненаситните западно европейски икономики и тази на САЩ! А за наша вътрешна употреба и елиминиране на съпротивата бе хвърлена партенката, че влизаме в клуба на богатите! Сега 10 г. след като сме в клуба на богатите отчитаме, че сме станали най-бедните не само в ЕС, а и в цяла Европа! Нещо повече, оказа се, че сме по-бедни от редица Африкански държави на които навремето помагахме икономически и военно да се справят с последствията от колониализма! Всъщност това е така защото ние станахме новите колонии на западните държави и САЩ! За съжаление такава е горчивата истина, която ще стане още по-горчива, когато влезем в Еврозоната!

Напиши коментар