Има поне една област, в която Германия е закъсняла с двадесет години след Франция: политиката. Епизодът в Тюрингия, където избраниците на Християндемократическия съюз (ХДС) приеха популистите от “Алтернатива за Германия”, предизвиквайки голямо медийно и политическо недоволство и оставката на председателката на ХДС, страшно напомня за френските регионални избори през 1998 година.
Тогава четирима регионални лидери от десницата (Сбора за републиката или Съюза за френска демокрация) приеха гласовете на Националния фронт, за да бъдат избрани. Техните имена днес са забравени: Шарл Мийон, Жан-Пиер Соасон, Жак Блан и Шарл Бор; но оттогава нито един член на десницата, бил той от Съюза за народно движение или от “Републиканците”, не посмя да последва примера им. По онова време президентът Жак Ширак, председателят на Сбора за републиката, Филип Сеген, и неговият заместник, Никола Саркози, бяха много горди, че са изгонили бунтовниците и са накарали другите да спазват
“санитарен кордон” между десницата и “крайната десница”.
Германците като цяло и ХДС в частност би трябвало да са ужасени от съдбата, която ги очаква. Миналото на френската десница е тяхното бъдеще. Тоест бавно и неумолимо пропадане за сметка на Националния фронт. По същия начин ХДС е осъден на смърт, а възходът на “Алтернатива за Германия” е неумолим. Също като партиите от френската десница, ХДС не разбира, че епохата се промени. Че страниците от миналото, дори и хитлеристкото, са обърнати. Както двуполюсният модел Сбор за републиката-Социалистическа партия, така и още по-организираният двуполюсен модел Християндемократически съюз-Германска социалдемократическа партия, датира от време, в което проблемите бяха икономически и социални и появата на широка средна класа осигуряваше успокояваща социална стабилност.
Глобализацията обърка нашите страни.
Средната класа е дестабилизарана, пролетаризирана, смазана. Имиграцията от юг прие застрашителни размери. Социалният въпрос вече не засяга разпределението на плодовете на растежа между буржоазия и работници, а разлома на Франция (или Германия) на метрополия и периферия.
Бившата ГДР е периферната Германия,
която няма същите ценности като Запада, до голяма степен подчинени на диктата на “индивидуалисткото общество”, родено през 60-те години.
Подобно на френската десница на Ширак, ХДС на Меркел заприлича на лява партия в очите на все повече свои избиратели. Подобно на десницата на Саркози, германската десница на Меркел никога не се осмели да се справи с мигрантския въпрос и изглежда всъщнст прие създаването на чужди анклави на националната територия и нарастването на насилието.
Предизвестената смърт на ХДС беше предшествана от смъртта на СДП,
точно както във Франция смъртта на Социалистическата партия през 2017 г. предшестваше краха на “Републиканците” на европейските избори през 2019 година.
Двете партии управляваха заедно в Германия и провеждаха една и съща политика във Франция. Без съмнение ще се организира ново разцепление около дуела на популистите националисти от “Алтернатива за Германия” и Зелените еколози интернационалисти. Между тези, които се страхуват от голямата промяна, и онези, които се страхуват от голямото затопляне.
Превод от френски: Галя Дачкова