Чиновническият манталитет не само пречеше на работата. С него изтъняваше моралното начало, без което знанието заплашва да стане източник на смъртоносна опасност. Страхът да проявиш инициатива, страхът пред началството и стремежът да избягваш отговорностите изиграха крайно негативна роля. Механизмът на вземане на решения не издържа проверката. Моята позиция беше еднозначна. На заседанието на Политбюро на 3 юли казах: „В никакъв случай няма да се съгласим да крием истината нито при решаването на практически въпроси, нито при обясненията за обществото“. Чернобил стана сурова проверка и на гласността, демокрацията, прозрачността. Лично за мен Чернобилската авария е един от критичните моменти във времето на перестройката, но не само за този период, а и в живота. Наложи се да преживея и премисля много, и да си направя изводите за бъдещето. Може да се каже и така: моят живот се раздели на две части – до Чернобилската авария и след нея.

 

Онова, което се случи през нощта на 25-и срещу 26-и април 1986 г., не беше авария, а катастрофа от световен мащаб. Но в началото това не проумяваха жителите на Припят, нито на Могильов или Брянщина – районите, които най-силно пострадаха от Чернобил. Нито пък ръководителите на атомната централа и учените.

 

В първите дни и членовете на Политбюро не разполагаха с пълна и достоверна информация, но трябваше да вземат решения. А на 1 май в Киев се състоя традиционно веселата манифестация, която този път се римуваше със страшната дума „радиация“. А в онези дни беше смъртно опасно дори за малко да излезеш от дома. В Чернобил и Припят по дворовете играеха деца – времето беше хубаво, пролетно.

 

Никой от заразените територии не получи респиратори. Дори и членовете на правителствената комисия, пристигнали спешно в Чернобил и останали да нощуват там.

 

После тръгнаха слуховете – за рижавата гора, за двуглави телета с по три очи и за някакви чудовища. А народът, както е известно, при непоправима трагедия гледа да понижи градуса й дори с шеги. Оттам идват и доста циничните анекдоти като „Знаете ли какъв е новият герб на Украйна? – Двуглав хохол!“ /хохол – иронично нарицателно за украинец, идващо от дългите перчеми на казаците, бел.ред./.

 

Но Беларус пострада дори повече от Украйна – розата на ветровете прати облака до Брянск, Тула, даже до Швеция. Когато станаха ясни мащабите на катастрофата, държавният глава Михаил Горбачов категорично настояваше за прозрачна информация и определи случилото се като тежко изпитание за политиката на гласност. И независимо от съпротивата, той провеждаше тази политика, в това число и по отношение на Чернобил.

 

На най-високо държавно равнище бяха заклеймени нехайството, ведомственият монополизъм и укриването на реалната информация за атомната централа. А после, на ниво народ, започнаха подвизите – на огнеборци, спасители, многобройни доброволци. Имаше и мародерства, и стъписващо лекомислие на жителите, които не искаха да напуснат заразените райони.

 

Стана ли Чернобил горчив урок? И да, и не – твърде много са у нас тройкаджиите, пише Олег Хлебников в „Новая газета“. Той цитира президента Михаил Горбачов, който към 26 април 1986 г. е бил генерален секретар на КПСС. Ето какво разказва Горбачов за аварията в Чернобил:

 

Всички наши опити през първия и дори втория ден да получим информация за мащабите на катастрофата останаха без успех. Аз съм убеден, че правителствената комисия и учените не криеха истината за случилото се. Те просто не знаеха. Че това е така, достатъчно убедително се потвърждава от факта, че членовете на комисия на високо равнище, посетили мястото на аварията, където се намира реакторът, останаха да нощуват в хотел до Чернобил. На вечеря им сервираха обикновена вода и храна. Бяха съвсем до катастрофата, но не използваха респиратори, както и всички, които живееха и работеха там.

 

Изводът ми е, че ако местната администрация или учените знаеха за действителните размери на катастрофата, те никога не биха допуснали подобен риск за членовете на правителството и за всички, които се намираха там.
Аварията в Чернобилската АЕЦ стана най-страшното свидетелство не само за амортизираната ни техника, но и за изчерпаните възможности на предишната система. Заедно с това, такава е иронията на историята – тя много тежко удари по започнатите от нас реформи, буквално изтласка страната от релсите. Сега ние знаем какви мащаби достигна трагедията, колко още е нужно да се направи за хората, изгубили здравето си, лишени от покрив.

 

Това се случи през нощта на петък 25-и срещу събота 26-и април в 1, 25 ч., когато на работа оставаше само дежурната смяна и тези, които провеждаха експерименталното изпитание на турбогенератора за планираното спиране на реактора на 4-и блок. Информацията за аварията в АЕЦ постъпи в Москва сутринта на 26-и. Тя дойде по линия на министерството на машиностроенето, бе докладвана на Рижков /тогава председател на съвета на министрите на СССР/, а той я съобщи на мен. Същия ден събрах Политбюро.

 

Информацията беше твърде обща, не даваше представа за реалните мащаби на опасността. Прие се решение незабавно да изпратим правителствена комисия на място начело със зам.-председателя на министерския съвет Борис Щербин. В комисията влязоха специалисти по атомни централи, медици, радиолози и още 26-и вечерта те бяха в Чернобил, там спешно пристигнаха учени от академиите на науки на СССР и Украйна.

 

Информацията от комисията започна да постъпва на 27 април. Тя бе съпътствана от различни уговорки, носеше твърде предварителен и констативен характер, не съдържаше никакви изводи. Съобщаваше се за взрив, за гибелта на двама души, масова хоспитализация на хора, мерки за локализирането на пожара, спиране на останалите три блока. И за изхвърлени радиоактивни вещества по времето на взрива.

 

На 28 април Рижков докладва на Политбюро първите резултати от работата на комисията. Вечерта беше дадено съобщение по телевизията, а на следващия ден и във вестниците. После информациите се публикуваха редовно. Решително отхвърлям обвинението, че съветското ръководство преднамерено е укривало цялата истина за Чернобил. Просто ние тогава още не я знаехме.

 

Заради извънредния характер на аварията, едва на 29-и април сформирахме оперативна група начело с Рижков, която действаше денонощно. Протоколите и другите материали за работата й сега са публикувани. В първите дни ние съвсем интуитивно, защото все още нямаше пълна информация, усещахме, че проблемът приема драматичен характер и последствията ще са много тежки.

 

Мащабът на бедствието ден след ден се изясняваше все по-отчетливо. Стана ясно какво трябва да се прави. На първо място беше да се гарантира сигурността на хората. За провеждането на медицинския контрол включихме буквално всичко, с което разполагахме. Беше разгърната мрежа за медицинска помощ, обхванала почти 1 милион души, в т.ч. над 200 000 деца. Правителствената комисия взе решение хората от Припят да бъдат изселени.

 

Още при съставянето на първоначалната карта на радиационното замърсяване, а учените заключиха, че там е невъзможно да се живее, започна евакуацията на населението – отначало от 10-километровата зона, после от 30 км. Това се оказа неимоверно трудно – хората не искаха да напускат, наложи се да ги изселваме принудително. В първите дни на май преселихме около 135 000 души.

 

Разрушеният блок на реактора се оказа най-сложният инженерен и научен проблем, имаше опасност да се срути и потъне в земята.

 

Вземаха се мерки да не се допусне попадането на радиоактивни вещества през почвите в река Днепър. Бяха прехвърлени войски за химическа защита, техника, разгърнаха се дейности по дезактивацията. Членовете на правителствената комисия работеха без почивка, после минаха на седмични дежурства. Денонощно работеха научните институти в Москва, Ленинград /Санкт Петербург/, Киев, в други градове, решаваха десетки необичайни проблеми. В това беше включена практически цялата страна. В онези тревожни дни на 1986 се проявиха най-добрите качества на нашите хора – самоотверженост, човечност, висок морал. Много искаха да ги изпратим в Чернобил, предлагаха безкористна помощ.

 

Ликвидирането на последствията от взрива струваше 14 млрд. рубли, после глътна още няколко милиарда. С организирани усилия успяхме да ограничим броя на пострадалите и да локализираме аварията. Към юли беше разработена концепцията за "саркофага", после в кратки срокове се въведе уникално защитно укритие за повредения реактор с постоянно функционираща система за контрол на състоянието му.

 

Това е… трябва съвсем откровено да кажа: в първите дни нямаше ясно разбиране за това, че случилото се е катастрофа не само от национален, а от световен мащаб.

 

Крайно негативна се оказа тази закритост и секретност на атомната енергетика, обременена с институционалност и монополизъм в науката. Своята роля изигра студената война, взаимните тайни между двата военни блока, в това число и в атомната енергетика. Почти нищо не беше известно за 151 случая на изтичане на радиация от атомните централи в света и за опита при ликвидиране на последствията от авариите. Академик Владимир Легасов казваше, че вероятността от ядрени аварии се смята за съвсем малка, цялата световна наука и техника не бяха много подготвени за това. Цареше самоуспокоение, дори лекомислие. Още помня твърденията на уважавани наши академици – едва ли не нищо страшно не се е случило, изпий една-две водки с мезе, ще се наспиш и после нищо ти няма…

 

Чиновническият манталитет не само пречеше на работата. С него изтъняваше моралното начало, без което знанието заплашва да стане източник на смъртоносна опасност. Страхът да проявиш инициатива, страхът пред началството и стремежът да избягваш отговорностите изиграха крайно негативна роля. Механизмът на вземане на решения не издържа проверката.

 

Моята позиция беше еднозначна. На заседанието на Политбюро на 3 юли казах: „В никакъв случай няма да се съгласим да крием истината нито при решаването на практически въпроси, нито при обясненията за обществото“. Чернобил стана сурова проверка и на гласността, демокрацията, прозрачността.

 

Лично за мен Чернобилската авария е един от критичните моменти във времето на перестройката, но не само за този период, а и в живота. Наложи се да преживея и премисля много, и да си направя изводите за бъдещето. Може да се каже и така: моят живот се раздели на две части – до Чернобилската авария и след нея.

 

Сега проблемът с осигуряването на енергийни ресурси е отново на първи план. Невъзобновяемите източници за добив на енергия са на границата на изчерпването. Науката все още не е дала кардинални решения за енергийния проблем. И отново се наблюдава бум в строителството на АЕЦ. Ако е ясно, че световната общност не може без атомната енергия, то съоръженията в централите трябва да се изграждат с всичкия опит, с който днес разполагаме. Това засяга и реакторите, и системите за управление, и системите за гаранции за сигурност, и на първо място – компетенциите на персонала в тези необходими, но твърде сложни и опасни обекти. Задължително е да се гарантира защитата на АЕЦ от възможните терористични атаки.

 

 

Източник: Офнюз

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Търсете котката!

Търсете котката!

Какво може да засенчи една световна знаменитост и да прикове изцяло по...

33 коментар/a

observer на 12.06.2019 в 08:01
Чернобил не беше проблем на Горбачов, а на цялата система. При такава пирамидална структура на властта всеки началник би прикрил доколкото може всеки възникнал проблем от висшестоящите от страх за собственото си положение. А когато мащабите са като в Чернобил и информацията стигне до горе, висшето ръководство би крило от обществото случилото се докато е възможно. Затова и първата публична информация дойде от Швеция, а първата официална реакция беше на отричане. После вече не можеше да се крие. Но извън взетите мерки в централата и близките селища, беше пропиляно време за следващите стъпки. Така например, за да не се създава паника, не бяха отменени първомайските манифестации, населението от по-далечните райони не беше информирано от какво да се пази. Следващите години покрай развихрилата се гласност се разбра за радиоактивни замърсявания в огромни мащаби на Урал при производството на обогатен уран в реките и в Казахстан при провеждането на ядрени опити. Тогава се разбра и за раждащите се там деца с малформации. В този аспект Горбачов не е нито по-виновен, нито невинен. Той беше част от системата. Днешната остра реакция срещу някакъв си сериал показва, че нищо не е забравено и много малко се е променило, включително и с нелепата идея да се снима контрасериал с някакъв аген на ЦРУ, виновен за аварията.
Белязания лъже, та се къса! на 12.06.2019 в 08:48
Всяка сутрин на бюрото му са лягали сводките от КГБ, ГРУ, МС и Секретариата на ЦК. Едно и също събитие се докладва по четири канала, като винаги е можел да вдигне правителствения телефон и да препровери на място. Цялата текуща врява около Чернобил е заради превземането на пазара на атомната енергетика от Росатом.
Денев на 12.06.2019 в 09:09
Разбира се, лъже подлецът и предател. А. Кънчев - много добър анализ!
Денев на 12.06.2019 в 09:16
Както всичко на този бинарно устроен свят, чиновничеството също има силни и слаби страни, подлежи на ентропия. Видяхме това при социализма, виждаме го ясно при капитализма в САЩ, в Западна Европа, вече в целия ЕС.Брюкселското чиновничество ускорено загни в доста по-кратки срокове от социалистическото. Главно поради прекаленото му идоелогизиране, но има и други причини.
бананова страна на 12.06.2019 в 09:51
Чиновниците са кръвоносната система на държавата? Кое в човешкият организъм, ОРГАНИЗЪМ, е чиновничеството? Организъм=държава.
Ввор в законе на 12.06.2019 в 10:29
А кой открадна чугунените радиатори и тръби от парното на блоковете в Чернобил и къде ги продаде?
Тома Неверни на 12.06.2019 в 10:53
Ситуацията правдиво е изложена във филма "чернобил", а твърденията че са загинали3-4 души и то от уплах са жалки.
Горбачов за Чернобил: В първите дни не знаехме, че катастрофата е от световен мащаб на 12.06.2019 в 17:24
Споко, Горби!! Япончетата още не знаят, че аварията във АЕЦ Фукушима е катастрофа по-голяма от тази в АЕЦ Чернобил и ниюо си им няма. Спят си спокойно!!
OLD на 12.06.2019 в 20:27
RE : Горбачов за Чернобил: В първите дни не знаехме, че катастрофата е от световен мащаб на 12.06.2019 в 17:24 Преди месец-два ЕК даде разрешение за ползване на рибните продукти поразени от аварията във Фукушима. Какво ще кажеш драги, за тази права краставица ? Може ли да става и за друго ?
българин на 12.06.2019 в 22:51
Не трябва да се вярва на нито една дума на тоя.....
Тома Неверни на 13.06.2019 в 11:04
Има един безусловен рефлекс - щом се появи името Горбачов и почват да кълнат. В случая (според мен) Горбачов е ДЕЙСТВАЛ по най-добрия възможен начин, но кучетата на Павлов го обвиняват за всичко, и за Чернобил.
Каквото и да каже на 13.06.2019 в 11:12
този Горбачов-никой не му вярва. Епитети много и както и да го въртим, той е бита карта! Лично за мен е важно кога Я.Дачков ще напише за американските бомбарлировки на Сърбия и реалните жертви от тях в България с още по-голяма страст от Чернобълската авария. Става дума за жертви в България от бомбите с обогатен уран на американските ни съюзници днес….
НВО на 13.06.2019 в 15:00
Сенаторът Guzzanti каза, че комисията е решила да отвори отново главата на доклада за опита за убийство през 2005 г., след като папата пише за това в последната си книга " Памет и идентичност: разговори между хилядолетията" . Папата пише, че е убеден, че стрелбата не е инициатива на Агджа и че „някой друг го е създал, а друг го е поръчал“. В AJ Quinnell романа В името на Отца описва последиците от заговора за убийството на папата. Църковните лидери са шокирани да открият, че опитът е организиран от най-високите нива на Кремъл. В романа на Фредерик Форсайт, Четвъртият протокол , опитът за убийство е пряко посочен като лошо изпълнен сюжет, при който Агджа първоначално действа сам, но се подкрепя от КГБ, след като намерението му е открито.Сюжетът от романа на Том Кланси " Червен заек" е до голяма степен централизиран около опита на живота на папата, който е поръчан от КГБ. Тази хипотеза е подкрепена от филма Карол: Папата, Човекът .През 2009 г. журналистът и бившият офицер от армейските разузнавателни служби Джон Кьолер публикува шпиони в Ватикана: Студената война на Съветския съюз срещу католическата църква . Минавайки най-вече архивите на тайната полиция от Източна Германия и Полша, Кьолер твърди, че опитът е бил "подкрепен от КГБ" и дава подробности. Сенаторът Guzzanti твърди, че "лидерите на бившия Съветски съюз стояха зад опита за убийство", твърдейки, че "ръководството на Съветския съюз пое инициативата да елиминира папа Йоан Павел" заради подкрепата си за "Солидарност", предавайки "това решение на военните" тайни служби ”(а не КГБ). Сенаторът Guzzanti каза, че комисията е решила да отвори отново главата на доклада за опита за убийство през 2005 г., след като папата пише за това в последната си книга " Памет и идентичност: разговори между хилядолетията" . Папата пише, че е убеден, че стрелбата не е инициатива на Агджа и че „някой друг го е създал, а друг го е поръчал“.
Тома Неверни на 13.06.2019 в 11:04 на 13.06.2019 в 18:08
Справедлив НИК, спрямо текста. Ами иди и бръкни , драго ! После ще те почакаме ,да видим имаи симптоми и прочие ! А ?
Пешо на 13.06.2019 в 19:53
Най-обикновена ядрена катастрофа, каквито, слава богу, се случват рядко. И в САЩ и Япония е имало такива, със съвсем различни реактори, обществени системи и политически личности. От това, че последиците са големи, не следва, че има какво да се рови около аварията. Ако Земята бъде ударена от метеорит, последиците ще са ужасни, но станалото ще е лишено от замисъл или смисъл. Просто нещастие. Ефектът на Чернобилската авария специално върху България е незабележимо малък, иначе отдавна щяха да са го измерили. Това, че един от облаците е минал точно над България, е въпрос на чиста случайност, а над резултатите от тотото разсъждават само глупаците. Не знам защо си въобразяваме, че България е пъпът на света и всичко важно е свързано с нас. Ако наистина толкова се вълнуваме, нека помислим, как да няма преднамерено ядрено заразяване, примерно като в Хирошима. Но всъщност изобщо не се вълнуваме, а се упражняваме като пропагандисти. Да оставим манипулацията на профитата.

Напиши коментар