Евелина Поролиева: Да сме добри не значи да сме перфектни

 Евелина Поролиева: Да сме добри не значи да сме перфектни
"Най-важно за добрия преподавател е да обича децата и да има подход, дори и като професионалист да не е перфектен – това се усъвършенства с времето. Ако трябва да избирам между правилното и доброто, избирам доброто. Защото доброто винаги е правилното ", казва създателката на учебен център "Ай енд Ай".

 

Евелина Поролиева е магистър по английски и френски език на МДПИ „В. И. Ленин” (Московски държавен педагогически институт). Владее руски, английски, френски и испански език. Специализирала е образователен мениджмънт в Кеймбридж и методология на преподаването на английски език в Скабъроу, Англия. Преподавала е в Института за чуждестранни студенти. През 1994 г. създава учебен център „Ай енд Ай”, който вече е с 21-годишни традиции в обучението на деца и възрастни. Сред нейните ученици има държавници, бизнесмени, културни и спортни деятели, корпоративни клиенти.

Неотдавна центърът премина успешен одит по международен стандарт за качество ISO 9001.

На 3 октомври от 12 до 16 часа учебен център „Ай енд Ай” (София, ул. „Цар Иван Асен II” № 2, вх. 3, кооперация „Царевец” на Орлов мост) организира Ден на отворени врати. Ще бъде организирана и томбола – за печелившите са предвидени награди: безплатно обучение по английски език за деца и за възрастни и речник на Oxford University Press.

 

 

 

- Защо „Ай енд Ай”? Как избрахте името?

 

- Непосредствено преди създаването на школата през 1994 г. търсих съдружие и подкрепа, но се оказах в позицията и сам воинът е воин. Така името си дойде от само себе си – „Аз и Аз”.

  

- И постепенно се превърна в бранд. Кои бяха най-трудните ви години?

 

- Вроденият ми оптимизъм и позитивизъм ме карат да забравям бързо неприятния опит и трудностите. Любовта към професията ми помага да намирам решения.

Във всяка от тези години имаше и хубави, и трудни моменти. Може би 2004 година беше най-стресовата. За първи път изчерпах всички ресурси и трябваше да взема банков кредит.

  

- Любимата ви грешка?

 

- Ръководя се от един основен принцип: това, което правя, да е добро, дори ако от бизнес гледна точка да не е съвсем правилно. Ако трябва да избирам между правилното и доброто, избирам доброто. Защото доброто винаги е правилното. Винаги давам втори и трети шанс на хората. Вярвам, че ако поставиш един човек при правилните обстоятелства, той ще даде най-доброто от себе си.

 

- От кой момент започна да става по-лесно?

 

- От момента, в който се осмелих да делегирам права и отговорности на служителите си и се фокусирах върху управлението на центъра. Тоест от момента, в който започнах да бъда мениджър и добър работодател.

 

- Как се отрази кризата на вашия бизнес?

 

- Подмина ни незабелязано. Всъщност за нас тя наистина откри нови възможности. Миграционните процеси засилиха интереса към езиците и по-специално към английския. Все повече хора осъзнават, че езикът е като още едно образование. Дава ново самочувствие.

 

 

- Има ученици, завършили езикови гимназии, които така и не „проговарят” чуждия език. Защо?

 

- Има и други примери, от практиката на нашата школа, на деца от детските градини, които с лекота усвояват езика, обикват го и имат самочувствието да се изразяват на чуждия език.

В основата на преподаването на чужд език е човешкият фактор. Недостигът на квалифицирани и сърцати кадри е изключително голям. От опита си съм стигнала до извода, че най-важно за добрия преподавател е да обича децата и да има подход, дори и като професионалист да не е перфектен – това се усъвършенства с времето.

Да сме добри не значи да сме перфектни.

 

- Как избирате точните кадри?

 

- Създаваме ги. Не всеки е подходящ за тази професия. Преподавателят е преди всичко мениджър на класа. Трябва да си организиран, дисциплиниран, последователен, да изискваш и да бъдеш добър и почтен. Дори да владееш перфектно езика, ако нямаш тези качества, няма да станеш добър преподавател. Преподаването е 90 процента педагогика и психология и само 10 процента знания. Да се преподава е изкуство и призвание.

 

- С един и същи екип ли работите?

 

Има хора, с които работя вече 5–6 години. Но има и такива, които в един етап са поели по своя път – по-голямата част са в чужбина. Школата ни създава кадри, но за съжаление, не винаги успява да ги задържи. Пускаме ги да летят.

 

- Екипът ви е главно от жени. Защо?

 

- Имаме един преподавател мъж. Смятам, че преподаването, както и лечението на болни хора изисква майчино отношение. Това е по-типично за жените. В нашата професия най-важното е да накараш хората да обикнат езика, и на жените като че ли това се удава по-лесно.

    

 

- Малко са учебните центрове, които останаха на пазара толкова дълго време. Какво е по-различното във вашата система на обучение?

 

- Полезно е да имаш конкуренти. Възхищавам се от успелите хора. Вярвам, че ако можеш да признаеш чуждия успех, ще ти се отворят врати.

Методиката на нашата школа е компилация от най-добрите съществуващи методики с акцент върху личността на обучавания, върху неговата индивидуалност. Залагаме на интерактивно обучение в малки групи, което е в полза на курсистите. За по-малките игровият подход дава най-добри резултати.

И преподаваме с усмивка. Това е мотото ни.

От 28 години преподавам чужди езици. Започнах като преподавател на възрастни в ИЧС. Имах големия шанс да се уча от най-добрите. Когато стартирах своя бизнес и отминаха първите емигрантски вълни след промените, установих, че заниманията с деца от предучилищна възраст са изключително благодатна ниша. Предучилищният сектор тогава не беше още развит. Научих много неща. Сега смятам, че за да има успешни бъдещи хора, преподаването трябва да започне от най-ранна възраст.

Девизът ни винаги е бил: „Навреме, възможно най-рано”.

 

- В САЩ се появиха чуждоезикови курсове за ембриони – за бременни жени, но не за тях, а за неродените им деца, за да развиват езиковия им инстинкт. Вашето мнение?

- Тенденцията е езикът да се учи като роден – тоест от най-ранна възраст. Бебетата имитират всички възможни звуци – от гукането до първите думи. Децата научават езика, на който им се говори. Така че, защо пък не и от ембрионален стадий.

 

 

- Имате ли обратна връзка с бившите си курсисти?

 

- Мнозина от тях са преуспели в чужбина. Неповторимо е усещането, когато някой се завърне в България и дойде да ни благодари за това, че сме му помогнали да се справи. Един от курсистите пък каза: „Отидох в САЩ, за да си разваля езика. Там ми трябват 1000 думи. Всичко, което научих от английския език, е тук, във вашия център”.

В „Ай енд Ай” залагаме на масовия потребител – целта ни е всеки, който има желание да учи език, да може да си го позволи. Има случаи при нас да се обучават няколко поколения от едно семейство. Случва се детенце да дойде и да пита: „Госпожо, вярно ли е, че сте преподавали и на моя татко?”.

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи