Когато Ангела Меркел отвори едностранно границите през 2015 г., ние с тревога наблюдавахме ситуацията и научихме няколко неща. Първото беше, че идеята за демократично вземане на решение на континента, е абсурдна. В този период Германия всъщност сплаши малките страни (особено демокрациите в Централна Европа) и пренебрегна тяхното мнение. Второ, видяхме хора, които твърдят, че са възрастни, да одобряват лунатични решения и да остават на мястото си без никаква демократична легитимност (Жан-Клод Юнкер, председател на Еврокомисията по онова време). Трето, цялата тема за границите и имиграцията е в центъра на въпроса на суверенитета. Ако не контролирате границите си, нямате страна, казва английският публицист Дъглас Мъри в интервю за "Фигаро".

 

Дъглас Мъри приветства излизането на Великобритания от ЕС и подчертава, че съгражданите му са искали да си върнат пълния суверенитет в рамките на националните институции. Дъглас Мъри е автор на бестселъра “Странната смърт на Европа” (Death of Europe: Immigration, Identity, Islam, 2017 г.), издаден и в България, както и на книгата The Madness of Crowds: Gender, Race and Identity (Безумието на тълпите: джендър, раса и идентичност, 2019 г.).

 

- Великобритания се оттегля официално от ЕС днес. Каква е атмосферата в страната? Все още ли е разделена Великобритания?

 

- Животът продължава съвсем нормално. Светът няма да спре, британците няма да умрат от глад. Истината е, че всичко е спокойно от парламентарните избори през декември. Преди това имахме няколко ужасни, шумни и конфликтни години, защото имаше слабо правителство, което не можеше да изпълни програмата си. Освен това през този период някои от хората, които загубиха референдума през 2016 г., се опитаха да излъжат електората си или да променят това решение. Независимо дали одобряваме или не решението от 2016 г., ако не бяхме действали, щяхме да разрушим демократичния консенсус, който от векове имаме във Великобритания. Ако сега се връщаме към спокойствието, това се дължи главно на увереността, че Великобритания остава действаща демокрация, в която политическите ръководители трябва да действат съобразно волята на народа. А от декември ние знаем накъде отиваме. Фундаменталната несигурност е премахната.

 

- Много наблюдатели смятаха, че икономическите последствия от този избор ще бъдат катастрофални за Великобритания. Има ли риск?

 

- Имаше преувеличения и потоци от думи и от двете страни по време на кампанията за референдума. Но когато консервативният министър на финансите по онова време, Джордж Озбърн, редом с други, предрече незабавна рецесия, ако гласуваме за напускането на ЕС, общественото мнение просто не му повярва. Има един прочут цитат на консерватора Майкъл Гоув за доверието към експертите, който нечестно беше изопачен. Впоследствие този преиначен цитат бе използван многократно срещу него и срещу други. Вярно е обаче, че от много десетилетия общественото мнение в нашите страни загуби доверието си във всички онези, които трябва да управляват. А от финансовия крах през 2008 г. това чувство се засили. 

 

Тези избраници, свикнали да бъдат слушани, твърде често говореха неистини. Авторите на кампанията за оставане в ЕС направиха груба грешка, мислейки, че ще е достатъчно да убедят британците, че ще им плащат по-малко, ако напуснат Евросъюза. Но за повечето хора основният стимул за вота не беше просперитетът, а по-скоро суверенитетът. Ние вече не разбирахме начина, по който ни управляват и не знаехме кой е отговорен за нас. Когато ни казаха, че ще бъдам малко по-бедни, ако станем независими, мнозинството мислеше точно обратното: “Струва си усилието да си върнем суверенитета”. Това беше голямата грешка на онези, които агитираха за оставане в ЕС.

 

- Източник на надежда ли беше Брекзит за своите привърженици?

 

- Един от най-сигурните знаци, че някой анализатор не знае нищо за Обединеното кралство, е, когато твърди, че вотът от 2016 г. е бил вот за връщане в миналото. Най-мързеливото и най-непросветеното твърдение е това, че изпитваме носталгия по империята. Сякаш вотът за Брекзит е първият етап от превземането на Индиите. Нито един политик, нито един, не е давал съгласието си за подобен регрес. Хората, които използват тази идея (главно в американските и европейските медии) се опитват да направят нещата по-лесни за самите себе си. По-скоро би трябвало да положат усилие да открият истинските причини - а не въображаеми - които накараха британския народ да напусне Евросъюза. Обединеното кралство се справяше по-скоро добре в света преди влизането си в общия пазар и повечето от нас са убедени, че ще бъдем в състояние да се измъкнем от затрудненото положение, напускайки образуванието, в което се превърна Европейският съюз.

 

- Темата за имиграцията ли бе една от причините за успеха на leave на референдума през 2016 г.?

 

- Със сигурност това беше една от основните причини. Когато Ангела Меркел отвори едностранно границите през 2015 г. (за сирийците, търсещи убежище - б.а.), ние с тревога наблюдавахме тази ситуация и научихме няколко неща. Първото беше, че идеята за демократично вземане на решение на континента, е абсурдна. В този период Германия всъщност сплаши малките страни (особено демокрациите в Централна Европа) и пренебрегна тяхното мнение. Второ, видяхме хора, които твърдят, че са възрастни, да одобряват лунатични решения и да остават на мястото си без никаква демократична легитимност (Жан-Клод Юнкер, председател на Еврокомисията по онова време). 

 

Трето, цялата тема за границите и имиграцията е в центъра на въпроса на суверенитета. Ако не контролирате границите си, нямате страна. Всички ние - а Франция го знае по-добре от всеки друг - имаме големи проблеми с имиграцията. Нашите правителства се опитват да прикрият повечето от тези проблеми и искат да изтъкват само върху положителните аспекти, анатемосвайки народите, които биха се осмелили да се бунтуват срещу отрицателните страни. Вотът за Брекзит беше възможност (редом с други) за британския народ да каже: “Не харесваме посоката, в която вървим. Бихме искали да си върнем пълния контрол над нашите граници”.

 

- Дейвид Гудхарт видя в Брекзит израз на разцеплението между хората “от някъде” и тези “от никъде”. Може ли Борис Джонсън да ги помири?

 

- Така мисля. Борис Джонсън беше първият ми главен редактор, когато започнах да пиша за списание The Spectator. Беше все още студент в Оксфорд и винаги съм му се възхищавал и оценявал. Най-решаващото при него, което чуждата преса често забравя, е, че британският народ го обича. Той е единственият политик, когото познавам, чието публично споменаване на името предизвиква усмивки и “А, Борис!”. Никой никога не е виждал нечие лице да светне, когато се произнесат имената на Тереза Мей или на Джон Мейджър. Но Борис винаги е предизвиквал уникална симпатия. Вярно е, че има много привърженици на оставането в ЕС, които са гласували за него преди 2016 г. (особено в Лондон, където той два пъти бе избран за кмет, въпреки че градът е доминиран от лейбъристите) и които загубиха всякаква симпатия към него след референдума. Тази привързаност може да се върне или да не се върне. Но според мен една оптимистична, симпатична и позитивна фигура като него е рядкост и е абсолютно решаваща в този момент.

 

- И какво ще стане сега?

 

- Великобритания реши европейската си дилема. Но оттук започва истинската работа. Ние имаме невероятно бъдеще като страна, ако вземем правилните решения, както и Франция. Нищо не е предопределено. Разбира се, напускането ни на Евросъюза е така да се каже провал: не можахме да го накараме да работи по нашия начин, а ЕС не можеше да ни приеме. Но не познавам нито един британец, независимо от политическата му чувствитеност, който, като мен, да не желае на всички наши приятели и съюзници из цяла Европа възможно най-добро бъдеще. Вече няма да бъдем под един политически покрив, но за гражданите на всички страни много малко неща ще се променят. Ако съжалявам дълбоко за атмосферата през последните години, то е защото нашите европейски приятели и съграждани интерпретираха отхвърлянето ни на Брюксел като израз на омраза, или още по-лошо, към нашите приятели и нашето френско и континентално семейство. Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината. Всички ние трябва да направим допълнително усилие в следващите години, за да го докажем, и се надявам, че ще го сторим.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

25 коментар/a

Cicero на 31.01.2020 в 16:23
Какво им остана на тези островитяни освен непрекъснато да си самовнушават, колко "невероятно бъдеще" ги очаква. Бъдещето им на пакистано-индийско-африканска колонийка е гарантирано,
Но за повечето хора основният стимул за вота не беше просперитетът, а по-скоро суверенитетът. на 31.01.2020 в 16:30
Това трябва да се запомни - то е едно от откровенията в интервюто с определена културално-теоретична стойност. Британия, без да е азиатска страна, е бивша империя с азиатски колонии и е поприхванала нещо от азиатския манталитет. Да обясняваш по либералному бъдещето на страни и народи с клишираните протестантски мантри за просперитетност и мисловно стерилитетен мултикултурализъм, е възможно най-пошлата стратегия. Гордите народи градят стратегия върху суверенитета, а не върху просперитета. "Князът на тоя свят е осъден!"
Спиноза на 31.01.2020 в 16:34
Само една поправка, лунатик, лунатичен, в английския означава луд, налуден, лунатик на български означава сомнамбул.
суверенна стратегия - това е преди всичко увереност в себе си, а не в чуждите инвеститори и благоволението на борсовите индекси на 31.01.2020 в 17:00
Погледнете всичките воювали със САЩ страни, в които победи фалшивата концепция за просперитет и чийто суверенитет (особено Япония, Южна Корея, Филипините) е по-скоро фиктивен. Днес един соросоидален главоч в друга тема ги даде за пример като силни икономики, дежурно противопоставяйки ги на Русия. Нека го кажем така: просперитетна икономика, която не е решила въпроса със суверенитета, е книжен тигър, а хората й - болни от проказата на робската зависимост от все по-ускоряващата се пролетаризация и съпътстващото я масово оглупявяне. Впрочем точно такъв - глупав и влюбен в просперитета до безумие! - е тролетаритът в полза на либералния Запад в който и да е форум из нет-а.
нъвм на 31.01.2020 в 17:20
Прав е човека, диктатора меркел провали единството в евросъюза като взе еднолично противоконституционно решение за отваряне на границите, вероятно под давление или на америка ,или на путин.
Сам на 31.01.2020 в 17:36
"Британия, без да е азиатска страна, е бивша империя с азиатски колонии и е поприхванала нещо от азиатския манталитет"! Така е, китайците са ги научили да се къпят, но не и да си перат дрехите!
вероятно под давление или на америка ,или на путин. на 31.01.2020 в 18:03
Е, ако не се намеси и Путин в либералната кочина, явно няма никакво спокойствие. Все пак ми е любопитно какви са мисловните процеси зад това смело обобщение?! Може ли пояснение или някакъв линк, да кажем? Авторът си е прав и за техните собствени проблеми и чувства като островна държава. Тяхното колониално минало ги сродява все още тясно в Британската общност, а нахлуването на всякакви огромни маси емигранти представяни като "бежанци" от Меркел, за бритите е неприемливо.
Желязко Желев на 31.01.2020 в 20:00
Кой крив кой прав времето ще покаже.След холко време?Не знам!Но ако Англия ускори развитието си/в което нямам съмнение/,Европа ще трябва да се променя за да не загуби следващите си членове.Дори и днес да почнат промените над езерото ''брекзит''ще си кръжат доста черни лебеди.Мюрето е долу и ги чака.
Асъм въпросния `коросоидален главоч`, на 31.01.2020 в 20:23
който смята /и не само смята, ами то си е истина/, че Япония, Южна Корея и Виетнам, които воюваха със САЩ днес имат проспериращи икономики. Но те, представете си, не били суверенни държави. Нямаше да отговоря, но нека авторът на горния пасквил с ръка на сърцето ни каже БЕШЕ ЛИ БЪЛГАРИЯ СУВЕРЕННА ДЪРЖАВА ДО 89-ТА ГОДИНА? Всъщност няма нужда от отговор, всеки непредубеден знае, че България както и останалите източноевропейски страни НЕ бяха суверенни държави. България не беше суверенна държава в много по-голяма степен от Япония, от Ю Корея и Виетнам днес, чиито граждани могат да пътуват свободно по света и никой не ги стреля по граничните бразди както това се случваше с българските граждани ТОГАВА. Никой не иска от гражданите на тези страни да пишат оди за Тръмп или да му казват - `другарю Тръмп, и да ме критикувате пак ви обичам` както говореше за другаря Т. Ж българската интелигенция, когато бяхме `свободни` под крилото на СССР.
Асъм? въпросния на 31.01.2020 в 20:37
Толкова по-зле за 30-годишния експеримент с новите стопани след това. 30 лазарника не ви стигнаха, за да станете най-после суверенни. Напротив, направиха ви колония, защото ценното изтича само от нас, а влиза боклука им. Когато бяхме със Съветите, не беше така. Имахме промишленост, селско стопанство, национална сигурност и силна социална държава. Сега младите даже не могат да ги сънуват тия работи.
Другарю!! на 31.01.2020 в 20:47
НЯМАХМЕ ПРОМИШЛЕНОСТ! Промишленост, която за да съществува трябваше непрекъснато да бъде дотирана от държавата не е никаква промишленост, а един фарс, зад който се криеше номенклатурата. Това беше признато накрая на прословутите 45 години от Генералния ви секретар и Председател на Мин. съвет другаря Тодор Живков! Кретахме едва, магазините ни бяха празни, народът не смееше да говори каквото мисли, не беше пускан да излиза на Запад /сигурно за да не види как онези гният/ Докога ще трябва да четем лъжите ви? А политиката, срещу която днес негодувате продължава да се прави от бивши комунисти, добре обучени към навеждането към големия брат, независимо кой е той. И никой не ни е виновен, че такава наведена политика правят - те така са си научени още когато бяхме колония на СССР.
НЯМАХМЕ ПРОМИШЛЕНОСТ! на 31.01.2020 в 20:58
Да допуснем, че сте прав и сме нямали промишленост (мен няма как да ме заблудиш с пропагандни еквилибристики де!). А сега защо нямате поне онова, което имахме тогава? Защо???
Не казвам, че днес живеем добре. на 31.01.2020 в 21:15
Напротив. Както споменах по-горе виж КОЙ ни управлява днес! Трагично е, защото продължават да ни управляват бивши комунисти. И как да не е така като от 9 милиона българи до 89-та имахме 1 милион членове на БКП. чиято единствена цел в живота беше да се издигат по партийна линия. Те не се интересуваха от нищо друго, нито от това, че промишлеността ни е колос на глинени крака, нито от останалите отрасли на икономиката. Добре наведени на СССР внасяхме евтин нефт и го препродавахме. Магазините празни, от селските кооперации се крадеше поголовно. Дори се чудя как изкарахме 45 години. До 44-та поне се работеше нещо, после социализмът ни научи да не работим, а само да крадем. Ами нормално е днес да сме така при това управление. Унгария и Чехия са по-добре от нас, но те винаги и преди 44-та си бяха по-работливи от нас.
после социализмът ни научи да не работим, а само да крадем на 31.01.2020 в 21:49
Който си е такъв, все намира начин да се оправдае с обстоятелствата. И защо метрополията допуска бивши комунисти да ни управляват? Дали защото не става въпрос за една международна мафия с подразделения къде ли не? Ренегатът има за какво да е най-верен на боса... но тук се пита обаче защо изобщо има бос горе, в Нашингтон или Наглия?
Британците на 31.01.2020 в 22:02
Си обичат държавата и я пазят, когато се налага. Какво правим ние е също важно, и се вижда през последните 5 години. Какво се е случило с България- почти всички умни, трудолюбиви и почтени хора бяха изгонени. Кой да ни управлява, защитава границите и интересите?

Напиши коментар