Бойко Борисов е в поредицата от шамани, които от двайсет години ни баламосват, затова и десните се свиха до процент и половина
Разговор на Явор Дачков с Антоанета Христова, политически психолог от БАН, и Иво Христов, социолог, преподавател в Пловдивския университет

Явор Дачков: Преди да почнем разговора за репликите на Бойко Борисов и за политическото лицемерие, няколко думи за тези кървища, които пълнят екраните. Хората лягат и стават сутрин с такива новини. Какво мислите за това?

Антоанета Христова: В последно време определено се наблюдава повишаване проявите на агресия в обществото, на регистрираните депресивни състояния, повишавен е и  броят на граничните случай. Принципно, това са типични прояви в общество, в което има сериозна криза, криза на много нива, на различни нива, които влияят на начина, по който човек живее, а това веднага се отразява на хората, които имат проблеми. А хора, които принципно трудно овладяват и контролират агресията си, напрежението, стреса, под които попадат, могат да стигнат до такъв вид прояви. Затова в такива ситуации имаме на повишаване на асоциалните прояви. И това, че вестниците го отразяват, намирам, че е нормално, то трябва да бъде сигнал. Това трябва да бъде сигнал! Ако се прикрие, означава да не говорим за другото, т.е. за основното, за това какво предизвиква хората да правят тези неща и да се държат асоциално в рамката на средата, в която се намират.

Иво Христов: Аз бих продължил: и какво от това? Като излезе във вестниците, този сигнал, от кого ще бъде разчетен? В това отношение аз съм вече подчертан скептик, тъй като смятам, че институционалната инфраструктура на държавата просто отказва да работи. Това не може да бъде замазано с никакви декларации, с никакви усилия, с никакви поредни протоколи в Брюксел, в София или на трето място. Опасявам се, че това, което се случва с българското общество, ние и друг път сме имали възможност да говорим, е не експлозия, а имплозия. Налице е абсолютна атомизация и буквално разпадане на хората като песъчинкипо социалния терен.

Явор Дачков: Как помагат развеселените думи на Бойко Борисов, казани като в кръчмата в селото, в което се е случило това убийство. Впрочем, даваха по телевизията за това село. Това сякаш е друг век, друга държава – Мордор (както казва един приятел). И на фона на това един кмет – бъдещ министър-председател, който говори като тях. Някой ще каже, че това е съвсем нормално.

Антоанета Христова: Знаете ли, това, което си мисля е, че всички си мислим това, което той е казал. Няма някой, който да не е преминавал през оценката, че в момента в България има проблем с експертизата, с експертите, има проблем с хората, които са в активна възраст, които могат да правят гражданското присъствие, а и специализираното присъствие на човешки потенциал в България. А всички знаем, че наистина много хора изтекоха от страната и че в същото време доста сериозно се размести структурата и по отношение на възрастовите групи, образователните групи и т.н. Преди може би година Институтът по демография, мисля Център по демография в момента към Академията, би много сериозно камбаната, че нещата отиват много на зле. Но ето един важен момент, препратка към казаното от вас: какво от това, че казваме нещата такива каквито са и че са автентични? Той (г-н Борисов) ги е формулирал по своя си начин, с послание, което е насочено за хората там, опитвайки се да ги погали, съблазни и да им покаже, че за него трябва да се гласува – това е директното послание. Това е нормално поведение на човек, който сега си прави кампанията. Проблемът е, че какво от това, че той наистина е казал тези думи? Ние знаем, че има проблем с хората в България. Ние го знаем от много отдавна, всички го знаем. Това е същата аналогия, която се случи с тоалетната, която беше представена в Брюксел. Аз си мислех, че когато видя тази обратна връзка, когато видя тоалетната, в този момент, на следващия ден, общините ще вземат някаква обратна мярка, да ремонтира тоалетната напр., да се опитаме да оправим нещата както трябва. Аз не видях обратна реакция, не видях някакво действие, което да поправи нещата. Даже прословутата тоалетна на Калотина, знам, че тя е създадена преди няколко години, с извинение пред всички хора, тя вместо това, за което е била създадена преди две-три години – една прекрасна тоалетна, в момента хората ги е срам да я покажат.

Иво Христов: Ние живеем в страна на двойните стандарти. Разбира се, всяко общество има различни степени на институционализирано лицемерие. Въпросът е: доколко то е поносимо? В този смисъл, на мен ми е струва, че България един от елементите на кризата, за която казахте, по-скоро дори индикатор и вторично ускоряващ тази криза, тази имплозия, за която аз ви говорех, е че всички много добре знаем, че има огромна ножица между действителност и думи. Няколко генерации, в рамките на тези двайсет  години израснаха с разбирането, че е нормално да се говори едно, а да се прави друго. Резултатът от това нещо е обезценката на думите, а оттам и изключително деструктивният ефект, който се получи е, че лицемерието произведе цинизъм. Цинизмът произведе двойните стандарти и те са в една взаимно ускоряваща се тенденция. Оттам можем да видим и това, което се случва по вестниците, т.е. това, което вестниците отразяват. Ние сякаш не знаем, че помашките общности живеят затворени, както е случаят с това убийство. Ние сякаш не знаем, че циганските и турските общности живеят изолирани. Ние сякаш не знаем, че между тези общности съществува отношение, да го нарека студена война. Ние сякаш не знаем, че има такъв тип настроения между отделните общности. Ние нима не знаем, че всъщност това, което наричаме България, е просто един контур на картата. Извинявайте, между Видин и Кърджали единственото общо е, че се намират на този контур.

Явор Дачков: Според мен проблемът на Бойко Борисов тук е, че само преди една-две години, той казваше, а мисля и че още го мисли, че Тодор Живков е неговият учител в политиката. Днес казва, че мрази комунистите. Думата „мрази” мен ме скандализира, както и „глупави” – насочено към пенсионерите, не толкова етническите неща, които са голям проблем и скоро ще му създадат проблеми в Европейския съюз. Но човек, който е признал Тодор Живков за свои учител, бил е негов бодигард, по симпатия по-скоро, според мен, не просто професионалист; човек, който е казал, че Доган е най-успелият български политик, а днес казва точно обратното. Сега да кажем няколко думи за реакциите. Преди да дойдете, очертах две реакции: лицемерни на СДС и на ДСБ, които имат в абревиатурите си думата „демократи”. Те не реагираха въобще по демократичен повик. От друга страна ДПС и БСП, които скочиха веднага със специални декларации, може би и написани преди той да изрече тези думи. И всичко пак е наопаки, с главата надолу. Тоталитарната партия изведнъж се загрижи за правата на човека. Бойко Борисов е участвал във Възродителния процес, който пък накара тези хора допълнително да се капсулират и ги постави в изолация. Как може човек да се ориентира във всичко това?!
 
Антоанета Христова: Между другото, той каза: „срещу мен са”. Моята интерпретация е, че той в момента се държи просто предизборно. Той много ясно знае кои са му целевите групи. Видял е, че малка част от тази възрастова група ще гласува за него. Затова, в момента посочва ясно тяхната идентичност и тяхната политическа ориентация. На второ място, много важно е, аз отдавна твърдя това, че целта на този проект е да покрие десницата, дясното пространство. А на него му трябва осиняване, тази синка, която трябва да влезе в имиджа, който трябва да излъчи към обществото.

Явор Дачков: Той говори като ранния Бакърджиев, който говореше за пенсионерите, които ще измират по площадите.

Антоанета Христова: Именно. Много близко е тази реторика, на първо място, и на второ – много естествено е препратката му към асоцииране към ДСБ и Иван Костов, защото те се свързват с най-тъмносиньото на десния спектър, което му помага за получаването на цвета, от който се нуждае, и за легитимацията. Така че всичко това е предизборно послание и предизборни послания, които обаче са тук и сега, днеска. И аз съм напълно убедена, че те са просто за днеска и че те ще препотвърдят нашето старо убеждение, че наистина няма връзка между думи и между действия.
 
Явор Дачков: Няма ли да му изиграят лоша шега обаче? Това говорене може да мобилизира нещо твърдо, но и много отблъсква.

Антоанета Христова: Зависи кой отблъсква. Ако той е преценил, че хората, които ще гласуват за него, напротив, искат такъв тип автентично, директно, безпардонно говорене, това означава, че той ще постигне целите си. В крайна сметка въпросът е да постигне целите си и да привлече тези, които ще гласуват за него. Ако това е предварително направена стратегия и видим резултата и на избори, това означава, че трябва да го поздравим. Но ако не се получи, означава, че е някъде е направена грешка при анализа и при очертаването на стратегията.

Иво Христов: Напълно съм съгласен с това, което беше казано. Бойко Борисов е интересно съчетание между интуитивност и проектност. Мисля че проектът ГЕРБ изцяло е заложен на тези негови качества, и там, да се изразя с хъшлашкия му език, празно няма. Не съм убеден, че това ще му изиграе лоша шега, напротив Бойко казва на глас това, което много хора мислят, но поради лицемерие или културни предразсъдъци, или комбинация от двете, не го казват. Бойко поставя пръст в раната и ние всички знаем, че там има проблем и той е жесток проблем. Проблемът на Бойко е, че след като го казва, той, подобно на всички останали политици, просто продължава да прави друга реалност, т.е. реалност не се случва. В този смисъл, той е поредицата от шамани, които двайсет години ни баламосват със светлия преход, от едно минало към по-следващото минало. Аз затова съм скептичен и резервиран в това отношение. Колкото до официалната институционализирана реакция: точно от ДПС не искам да чувам никакви нравоучения на тема суверенитет, качество на българския народ. Точно преди два дена същата тази политическа партия беше авангард на ретроградността по отношение на закона за референдумите. Така че просто от тези хора съвет не искам. Колкото до БСП: ясно е, че институционализираната мимикрия трябва да се разиграе на ниво „загриженост за пенсионерите”.

Антоанета Христова: Аз само ще допълня това нещо с една мисъл, която ми хрумна вчера, докато гледах реакциите. Реакциите не се приписват позитивно, според мен, на тези, които ги правят. Те ги правят, за да спечелят в момента и се опитват да получат дивиденти от оценката си, от отрицанието си, от посочването на този, който е сбъркал и унижава българския народ. Но фактически, според мен, те не получават тази позитивна оценка, защото те са много много отдавна извън рамката на оценката, т.е. по-голямата част от българските избирателите не ги включват в идеята си за представители на политическото. В този смисъл те не са обект.

Иво Христов: Аз само бих искал да допълня за реакцията на т.нар. десен спектър, като кажа, че тя е индикативна. Реакцията на ДСБ, в лицето на лидера им Костов, е типичен пример за това, че за първи път, поради неопитност, необиграност или, бих казал, едноплановост на лидера на ГЕРБ, той артикулира това, което те вероятно си говорят в кулоарите, което ги поставя в неудобно положение…

Явор Дачков: Той направо издаде нещо за някакви срещи и г-н Костов беше неподготвен, та излъга неубедително, че няма такива срещи…

Иво Христов: Точно така. Но отвъд случката искам да кажа нещо за хората, на които приписвам, така да се каже грях, че предадоха точно демократичните идеи, идеите за европеизация и модернизация  на България. Тези хора не направиха нищо, с изключение на някаква известна мимикрия за действително за интегриране и на циганите, и на турците в България, за някакъв политически и социален процес. Напротив, те се отнесоха към тях по същия начин, по който се отнася и ДПС, т.е. като към послушно електорално стадо, което трябва да бъде закарано до урните, за да гласуват на всеки четири години. От там нататък може да се случват сценки, както се случват в Рибно или в другите села в Западните Родопи. Така че, в това отношение, цинизмът на цялата самонабедила се политическа класа действително идва малко в повече, дори и за търпеливо общество, каквото е българското.

Явор Дачков: Аз бих добавил следното: те отнеха възможността на хора като мен да има за кого да гласуват. Това поведение на Бойко Борисов, каквото и да си казваме, е срам за българите. Да бъдеш що годе образован човек и да приемаш за даденост такова говорене от бъдещ министър-председател е пълен скандал. Това че хора като Костов, като СДС, постепенно започнаха да го приемат за нормално, за норма, а ние да се хихикаме и забавляваме около него, ни накара да заприличаме на късния живковизъм, когато бяхме свикнали, че този човек ще ни управлява до края на света, а може би и след него. Неговите простащини не ни скандализираха и не ни правеха никакво впечатление, мен това ме изумява и ме кара да разсъждавам тъжно за избора, който сме принудени да правим, и за скандалите, с които свикваме от ден на ден. Бойко Борисов е скандал! Той не може да бъде приет от градската, дясната, образованата, селската,но почтената, все пак ценностната общност в България – има такива хора. Защо никой не събужда тяхната енергия? Защо някой не ги извиква тях на повърхността?

Антоанета Христова: Това е големият въпрос! Защо няма лидер? Защо няма послание организация, която да може да излъчи такова послание за тези хора, за които говориш. Мисля си, че най-голямата драма, или бих по-скоро казала вина на десницата беше че не създаде гражданско общество, а тя беше призвана да го създаде. Аз използвам думата „десница” чисто символично, за да мога да ги разгранича. Левицата няма интерес да създава гражданско общество. БСП е традиционно управлявалата партия в тази държава. Тя няма интерес от опозиция и от опоненти. Докато демократическата част, която се зароди след 1989г., беше призвана да създаде политическо мислене и да създаде граждани, които мислят граждански, т.е. да формира гражданско общество. А излезе, че точно те го унищожиха, свивайки се до процент и половина, както видяхме вчера. Свивайки се до процент и половина, излъчвайки тази некомуникативност и нежелание да се формира такова общество и да получат подкрепа, именно от тази група, за която говориш, показва, че те носят отговорността. Те не намериха професионалния път, нито намериха политическия. Под професионален разбирам доброто присъствие в политиката, а те не намериха този вид качествено присъствие в политиката, така че да привлекат тези хора. Хора, които сега са тъжни или са пуснали една огромна бариера пред себе си, и сякаш нещата не се случват с тях, гледат отстрани и единственото което им остава, е тъжно да се смеят. Това ще е така до момента, в който се появи политическа сила, защото аз съм убедена, че не може да продължи дълго време празното пространство. Ще се попълни, ще се запълни, ще се намери човек. Казват, че на сто години се ражда добър лидер. Може би не сме минали още този период. Мисля оптимистично, за да има все пак смисъл.  

Иво Христов: Струва ми се, че проблемът е още по-дълбок. Така наречената градска интелигенция, предприемаческото съсловие, хората, които са действително активното малцинство, това са всъщност хората, които правят обществения прогрес. При тях има една голяма особеност, която очевидно не пасва на модела на българската политика, независимо, че се е самонабедила за лява или дясна. Това са автономни хора, със собствена воля, със собствено поведение и те не могат просто да бъдат оседлани от един политически авантюрист или демагог. Точно това се случи с т.нар. десни хора в България през 90-те години и затова крушението на самонабедилите се десни партии в България е абсолютно закономерно. Тези хора, които държат живота си в собствените си ръце, в буквалния смисъл на тази дума, не биха допуснали да бъдат водени за носа и тяхната реакция, чисто инстинктивна, беше процентът и половина, резултат, който ще влезе в статистическата грешка след някоя година. Така че бих искал да подчертая, че тези хора трудно се организират, не защото са неорганизирани, а именно, защото са автономни. Второ, на тези хора вие не можете да излезете с демагогия. На тях трябва да излезете с хора, които се борят за живота си на икономическото, политическото и всякакво друго поле. Вие не можете да има излезете с празни приказки и каламбури. На тях трябва да им излезете с реални програми, защото те, както е писал Хаджийски, с кървави нокти, по пътя на живота си се борят за собствено си оцеляване и това на своите семейства, фирми, деца и т.н. На тези хора с елементарна демагогия на тези хора не може да се излезе, затова имаме и са такива резултатите.

Още от категорията

Напиши коментар