Старият спокоен марксизъм рухна като къща от карти: класовата борба, просветеният авангард на пролетариата, диктатурата на същия този пролетариат, демократичният централизъм, насилието, раждащо революцията, всичко това се оказа изхвърлено на боклука на Историята. Пролетарият вече не е актьор на историята, той е призван да отстъпи мястото си на малцинствата: при Льо Пен той ще потърси утеха от това уволнение. Монолитната марксистка левица, изгубена след смъртта на Маркс и неговата империя, отстъпи място на молекулярната левица. Първата целеше универсализация на революцията; втората - повсеместност на комунитаризма. Първата плашеше капитала, втората го радва: унищожавайки нациите, народите, страните и държавите, тя ускорява движението към световно управление, което ще бъде всичко друго, само не и ляво.

 

 

Имаше една френско-германска война, загубена от Франция, за която не се говори: войната, която противопостави идеалиста Маркс на прагматика Прудон.

 

Маркс, разбира се, спечели тази битка. Той имаше силен съюзник в лицето на Ленин, после на Сталин, които приложиха комунистическата теория в голяма част от Европа. Знам, че преданите на идеята смятат, че ГУЛАГ го няма при Маркс, но легитимирането на насилието е налице. ГУЛАГ впрочем е само една от формите, която приема това насилие. 

 

Много интелектуалци през ХХ век последваха марксистката басня, защото тя възхити вкуса им към идеите, понятията, думите, словото, реториката, диалектиката, софистиката. Марксисткият идеализъм доминираше във френския интелектуален живот в продължение на половин век, до 1968-а. Защото месец май погреба тази стара левица, прокарвана от Сартр във Франция в полза на структуралисткото левичарство, въплътено от Фуко и някои други. 

 

Старият спокоен марксизъм рухна като къща от карти: класовата борба, просветеният авангард на пролетариата, диктатурата на същия този пролетариат, демократичният централизъм, насилието, раждащо революцията, всичко това се оказа изхвърлено на боклука на Историята.

 

За Маркс няма нито черни, нито жълти, нито бели, нито евреи, нито християни, нито мюсюлмани, нито мъже, нито жени, нито хетеросексуални, нито хомосексуални, а буржоа експлоататори и експлоатирани пролетарии.

 

Заедно с някои други Фуко въплъщава структурализма, предал своята идеология на съвременния нихилизъм. Структурализмът обявява гръмко с неясни демонстрации, че съществуват невидими, неизразими, неописуеми структури, които управляват всичко! Историята излиза, да живее царството на Чистите идеи.

 

Всички структуралисти се отърсиха от този опит, защото философски той се оказа задънена улица. Но техният живот продължи отвъд Атлантика. Те бяха преведени в САЩ. Неясните текстове на френски, преведени на английски, не придобиха обаче повече яснота, към тях дори се прибави допълнителна доза непонятност. Да прибавим и неясните тълкувания на професорите, които направиха още по-неразбираеми тезите, които самите френски автори бяха изоставили преди десетина години. 

 

French Theory

 

След май 1968-а европейската история допринесе за още по-голямото овехтяване на марксисткия концептуален арсенал: изоставянето на социализма от Митеран през 1983 г., устремяването на комунистическите му съюзници в това приключение, падането на Берлинската стена през 1989 г., краят на Съветската империя през 1991 г.: френската левица вече не гледаше към Москва, за да мисли - освен за да размишлява върху руините и развалините. 

 

Така че тя обърна поглед на запад и, очарована от американските кампуси, потърси идеологическото съдържание на неоструктуралистите, които бяха надхвърлили догматичния марксизъм в полза на културното левичарство. Така структурализмът, който беше френска мода, отново стана моден във Франция половин век след смъртта си под името… French Theory!

 

Тази Френска теория, толкова малко френска, след като бе преминала през миксера на превода и университетските тълкувания, критикува между другото: западния разум, възможността за истина, “фалологоцентризма”, ако използваме концепта на Дерида, с който изобличава властта на дискурсите на белия западен мъж, демократичните процеси на дебат и решение, разделението между половете, писането на историята от западните хора. 

 

Същевременно тя размества фигурите в периферията, както и центъра: хомосексуалистите, трансджендърите, жените, чернокожите и магребинците, имигрантите, мюсюлманите, но също така любимите субекти на Фуко, затворниците, лудите, хермафродитите, престъпниците, и на Дельоз - наркоманите и шизофрениците. 

 

От този момент пролетарият вече не е актьор на историята, той е призван да отстъпи мястото си на малцинствата: при Льо Пен той ще потърси утеха от това уволнение, теоретизирано от “Тера Нова”*.

 

Монолитната марксистка левица, изгубена след смъртта на Маркс и неговата империя, отстъпи място на молекулярната левица. Първата целеше универсализация на революцията; втората - повсеместност на комунитаризма. Първата плашеше капитала, втората го радва: унищожавайки нациите, народите, страните и държавите, тя ускорява движението към световно управление, което ще бъде всичко друго, само не и ляво. ГАФА** вече работи за това.

 

 

*  Тера Нова е френски независим либерален мозъчен тръст, смятан за близък до Френската социалистическа партия, а сега до президента Еманюел Макрон (бел. ред).

** GAFA е съкращение за Google, Apple, Facebook и Amazon (бел.ред.). 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

Свързани текстове: Прудон искаше революция на икономиката, Маркс - да изтреби собствениците

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

38 коментар/a

претенции без покритие на 20.06.2020 в 10:31
Авторът нищо не разбира от структурализъм и постструктурализъм. Правото му да се изказва разкриват една болна амбиция, която обаче не се покрива с философските му възможности. Що се отнася до оценките му за марксизма, много пъти сме говорили тук, че публичното лице на Маркс не разкрива дълбочината на философа Маркс. Дълбинното разбиране на Маркс като философ си остава привилгия на малцина. Авторът, както ясно се видя от текста му ,не умее да чете и разбира автентични Марксови текстове, доколкото чете и тълкува Маркс през сношенията му с Енгелс и недоразбрали езотеричната стойност на посланията му негови "ученици" като Ленин и Сталин.
Дълбинното разбиране на Маркс като философ на 20.06.2020 в 11:42
Хехе, пияницата маркс, само като чуя за тоя глупак как няма кой да разбере "дълбочината" на "мисълта" Му и се умилявам. Едно дърво е по- умно от маркс. А тоя пролетарски пишман философ поне е разбрал, че по-убого от пролетарската мисъл няма и не е имало, особено след като умници като маркс направиха от работническата класа Бог.
Маркс на 20.06.2020 в 11:51
използва Хегеловата идея за диалектиката, като я прилага към материализма. Докато Хегел я развива за идеализма. И материализма и идеализма са моно теории, или монистични теории, само от един полюс. Но има и философска направление за хилозоизъм, което говори за два полюса - материя и живот.Както има учение за съзнание, което е отражение на биологичното тяло - живота и идея която се заражда от дадена мечта или цел, като мечтите и целите раждат идеите как те да се реализират, така има и отражение на мъртвата материя, което се доказва от западни философи, както и от Тодор Павлов. И в хилозоизма може да се вкара диалектиката на Хегел, като хилозоизма има в основата си дуализъм, но и още две неща , като поле и нов зародиш. Така се извежда още един закон на диалектиката, а именно за диалектична философска система - ФДС. Така освен закона за количествените натрупвания и качествените изменения; единство и борба на противоположностите, и отрицание на отрицанието има и закон на диалектичната философска система - ФДС, който гласи, че всяко явление се състои от два полюса, поле между полюсите и нов зародиш на нова ФДСистема. Така това е дуалистична система на двата полюса, но в много по висше обяснение. Защото християнството също говори за дуализъм с тяло и душа, но толкова, като се прибавя още един елемент а то е да има троица. А при хилозоизма има четири елемента. Християнската троица е Бог Отец, Святия Дух и Исус Христос. А тук се прибавя още едно лице - Бог Слово - към тази Троица. Но ФДС ни казва, че явленията в Природата са ФДС, Така може да се разглежда всяко явление. Дори семейството е ФДС, с два полюса - мъжа и жената, поле - любовта между мъжа и жената и нов зародиш - децата. Обществата също са ФДС, като полюси при капитализма са капиталиста и наемния работник, поле - интересите им и нов зародиш нови две класи на по висша ФДС. Както новото общество сега е Информационното общество с нови класи, които са капиталисти, собственици на компютърни заводи, и наемни работници компютърните инженери, поле - интересите им и нов зародиш нови капиталисти и наемни работници, които ще създадат роботите и изкуствения интелект. И при феодализма също има две класи - феодали и крепостни, поле - интересите им и нов зародиш, като третото съсловие например във Франция. Комунистите казваха, че в недрата на капитализма ще има ново еднокласово общество - наемните работници, без капиталисти., Но наемните работници при социализма се превърнаха в бюрокрация. Така, че това не е вярно, защото обществата са явление, които са ФДС. Маркс обясняваше нещата и класите монотеистично с един полюс, а Ленин искаше разрушаването на всяка ФДС. От там и грешките му за философските закони на диалектиката, които бяха обеснявани като закони, за явления с един полюс, което не е вярно. Включително и Ленин ги обясняваше по същия начин като говореше, че противоположностите са с борба и единство, като борбата била относителна и абсолютна, а единството било относително, умирало и оставала само борбата, която ставала антагонистична, класова и се стигало до революция. А истината е, че и борбата и единството са абсолютни и относителни, като абсолютната борба - революцията и абсолютното единство - контра революцията - , които са крайности - отпадат и остава относителното единство и относителната борба, като класите се борят за своите интереси, но се признават едни други.Та това е грешката на Ленин.
Българската левица е многоглава на 20.06.2020 в 12:02
като змей.
по точно 40 глава на 20.06.2020 в 12:04
Толкова са кандидатите за председател на БСП.
nxm на 20.06.2020 в 12:23
Закон срещу равенството трябва да има и да се преследват всички лъжци дето лъжат, че може да сме равни.
Непоканени натрапници на 20.06.2020 в 12:41
Тъй или иначе всички социални инженери си търсят наивни вярващи и последователи. Навремето никой не е канил с бъклица Уилям Годуин,Бакунин,Кропоткин,Маркс,Енгелс,Кауцки,Ленин,Роза Люксембург да се натрапват за изразители и защитници на пролетариата. Всички тия са от буржуазен или аристократически произход и цял живот са умеели да клянкат, но не и да изкарат лев с труд. Маркс цял живот е на издръжка на жениа си,аристократката Жени фон Вестфален и на фабриканта Енгелс. Ленин до 1917г. го издържа майка му с наследствената пенсия на баща му. Тия накацаха на пролетариата като лешояди. Щом се видя,че пролетариата ги отеба,наследниците им се трансформираха в културни марксисти и джендъри. Сега "револююционната" сила не е пролетариатът,защото в САЩ проленариатът гласувА за Тръмп. Днес "революционната сила" са имигрантите,расовите и религиозните малцинства,джендърите и всичките сексуални девианти. Социалните инженери са същите по ген и манталитет непоканени натрапници за делото на прогресизма.
Дори интернационалният СССР на 20.06.2020 в 13:05
Дихотомията на Маркс за буржоа и пролетарии е конюнктурна,защото дори по негово време буржоазията и пролетариатът не са били подавляващата част от населението на Европа,да не говорим за Китай,Индия или Африка и Латниска Америка. Тая дихотомия обслужва социалната конструкция на Маркс и това прозира във всичките му писаници когато става въпрос за конкретни етноси. Маркс и Енгелс делят народите на революционни и кантрареволюционни. Немци,французи,британци и янките са революцоинните народи. Руснаци,чехи,словенци,словаци,сърби хървати са контрареволюцинни народи. Западните славяни според Маркс са предопределени за понемчване,турците са пропаднал народ а мексиканците са нефелни и мързеливи. Чехите и хърватите не се понемчиха,Турция стана регионална сила,а мексиканците помексиканчиха половината САЩ. Не се сбъдна и прогнозата на Маркс,че Пролетариатът няма Отечество. И в Първата и във Втората световни войни пролетариатите на Британия,Франция,Германия и САЩ се биха за Отечествата си. Дори интернационалният СССР кръсти войната с Германия на Велика Отечествена.
--- на 20.06.2020 в 14:17
Поредните недоносени мисли на френски интелектуалци публикувани във "Фигаро" и преведени за да им се възхищаваме. Преди авторът обсъжда блузона на Прудон, сега вместо гащите му се е посветил на справки с големите идеологии използвайки конкретни примери с наши съвременници, поне както той ги е разбрал. Ако беше разбрал Маркс, той щеше да знае, че най-важното за капиталистите е ПЕЧАЛБАТА, всичко друго: нации, раси, ляво, дясно, структурализъм и прочие заигравки на интелектуалното малцинство са ала-бала. Важното личи като като теглим чертата (т.нар. bottom line) и проверим колко от обществения продукт е собственост на колцина от хората. Тогава остава да си спомним същественото от Маркс: ОСНОВНОТО ПРОТИВОРЕЧИЕ НА КАПИТАЛИЗМА Е МЕЖДУ ОБЩЕСТВЕНИЯ ХАРАКТЕР НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ЧАСТНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ПРОДУКТ". А пък ви си говорете за малцинствата от расов, полов, интелектуален и какъвто си измислите характер. Всичко това е прах в очите за глупаците, докато умниците трупат пачки и кюлчета злато в резиденциите си.
Във на 20.06.2020 в 15:36
промяната и новата реалност след ковид 19 основната цел на капиталиста е не печалбата, а създаването на нещо полезно за хората. Дали стока или услуга, дали материална или духовна ценност. Целта на всеки капиталист е да създаде нещо полезно за хората. И наградата за това е, че си е направил човещината, че е помогнал на хората, че е задоволил нужди на хората. А парите не са цел, а средство всичко това да се постигне. Парите като средство са нужни, защото те са кръвта в кръвоносната система на организма на обществото. Ние не сме като евреите, където направиха за Бог Златния телец, а сме християни, които правят ценни, полезни за хората неща. Не случайно Мойсей е избил тези, които се вдигат на бунт срещу Мойсей, след като са направили Бог Златния Телец в пустинята. И вижте как на запад в САЩ, ЕС и Япония, Южна Корея се създават блестящи по качество стоки, които са полезни за хората. Това са компютри, медицински апарат, телевизори, коли и всичко. Именно Маркс и Ленин обвиняват капитализма, че капиталиста работи само заради печалбата. И комунистите - сега социалисти - се мъчат да излъжат хората, че в капитализма, капиталистите работят само заради печалбата. и постоянно говорят и пишат само това. През комунизма се гледаха само парите и това го правеха най вече партийците, които лъжеха хората, че парите ще отмрат. Не! Стоково паричните отношения ще се запазят и ще се развиват. А когато в пазарни условия и конкуренция капиталистите имат печалба, то тя е необходима за възпроизводството на капитала, за данъци, заплати, и за да може да живеят добре и капиталистите и наемните работници, и да се строи инфраструктура. Така, че някои хора, които пишат че всичко е заради печалбата и основното отношения е частно собственическото присвояване и обществения характер на производството, забравят, че освен производство и обръщане на стоките в пари в монополно "средство за обращение", има производство и продажба на пазар с конкуренция, където ролите между работник и капиталист се разменят от производството, на пазара. А капиталистът понеже е събрал в своите частни ръце обществен капитал, всъщност е общественик, макар че юридически - законово - се води частен собственик. Или капиталът е противоречив - частен и обществен и това го казва Маркс. А така е с всяко явление в природата.
Който не работи,не трябва да яде на 20.06.2020 в 15:48
Производството има обществен характер,но в него всеки участва със своя индидидуален ум,способности,образование и физически сили,тоест приносът за производството на обществения продукт е индивидуален. Капитализмът разпределя този продукт несправедливо,но с течение на времето тази несправедливост в разпределението намаля. По-скоро несправедливостта се оттече към нововъзникващите пазари и икономики в Азия. Социализмът имаше претенцията да изисква от всекиго според способностите и да плаща на всекиго според приноса,т.е. според умствения и физическия труд,ноо.......тотално се провали,тоест не плащаше според ума и труда,а според принадлежността към съответния слой във феодалната йерархия на социализма- лъвският пай отиваше за феодалите,т.е. номенклатурата. Комунизмът предвижда още по-голяма несправедливост - от всекиго според според способностите,на всекиму според нуждите,т.е. нефелният некадълник може да има минимални способности,но крокодилски нужди. Това днес виждаме в САЩ - трето поколение чернокожи,нито се образова,нито се труди и живее от социални помощи. Сега с протестите заявиха още по-големите си комунистически нужди. А протестантите - пуритани преди 3-4 века много просто са го казали - "Който не работи не трябва да яде". Мнозина приписват тази максима на Георги Димитров, а той просто я е запомнил от протестантското си семейство в което се е родил и израсъл.
Целта на всеки капиталист е да създаде нещо полезно за хората. на 20.06.2020 в 16:16
По-наивна глупост от това не съм чел. Ако капиталистът наистина има обществена цел, то тази цел е капиталът, принадената стойност, а само като съпътстващо условие на разрастването на капитала се оказва общствената полезност на произвдената стока или услуга (друг въпросът, че въпросната "полезност" за всички е само един либерален фантазъм). Не се опитвайте да оспорвате Маркс с такива детски наивности. Ако капиталистите наистина бяха такива благотворители, нямаше да има капитализъм, а отдавна щяхме да сме в комунизма.
критика на критическата критика на 20.06.2020 в 16:22
И комунитарността н е само в комунизма като идеология, комунитарността е имплицитна и на либерализма, доколкото се експлоатира концепцията за средностатистичен, отчужден от себе си обществен индивид. Нищо ново не може да се добави към обществената теория спрямо това, което вече е открито от Маркс. Всичко евентуално "повече+ в обществената философия е именно вече структурализъм и постструктурализъм, които обаче критически надскачат и преодоляват кквазионтологичния фантазъм за т.нар. "базова обществена реалност". Авторът на статията, естествено, не е узрял за едно такова прозрение, той не се опитва да схване структуралистите и постструктуралистите по същество, а си поставя задачата само да ги осмива и отхвърля и то на един полуежедневен, каруцарски език, нямащ нищо общо със задълбочената философия.
фи и пси на 20.06.2020 в 16:31
Превъзмогването на капитализма е в деконструкцията на социалното производство и редукцията му до катексисите на желаещото производство. Преучреди ли се желаещото производство откъм субекта, а не съобразно потребностите на либералния средностатистичен индивид - ето я вече автентичната революция на неотчуждението, за която загатваше Маркс, и която цялата критика на чистия разум след Кант поде, преминавайки през концепционисти като Ницше, Хайдегер, Фуко и Дерида, за да достигне до може би най-комплексния в прилагането на посочената методология труд - "Анти-Едип. Капитализъм и шизофрения" на Дельоз-Гатари, където шизонализта съвсем нагледно и последователно аналитично развенча всички по-значими фантазми на социалните инвестирания като превърнати форми на желаещото производство, неумеещо да контролира опредметяванията и фетишизиращо въображаемия код на "реалността" на социуса като базова реалност. Разбира се, тук много е помогнал и Лакан, който даде на философската и психологическа общности ясен постпсихоаналитичен и в крайна сметка феноменологичен критерий за разграничение на символично, въображаемо и реално, нямащ нищо общо с класическите презумпции на социалната философия.
Браво на 20.06.2020 в 17:36
Напълно съгласен с "претенции без покритие " и "на 20.06.2020 в 14:17" ! А иначе накратко дребно буржоазни лафове с цел издигане на непознатия за историята Прюдон,като съперник на титана Маркс.Виж ти без французин тук не може.Сладури.

Напиши коментар