Зинаида Серебрякова – мъченица на руския Сребърен век

Зинаида Серебрякова – мъченица на руския Сребърен век
Зинаида Серебрякова е рожба на руския „Сребърен век“, както наричат годините на руския авангард от края на XIX и началото на XX в. в Русия. Талант с трагична съдба. Една от първите признати жени-художнички в историята на живописта. Ученичка на Осип Браз.

Автопортрет, 1911

 

Зинаида Евгениевна Серебрякова е родена на 10 декември 1884 г. в родовото имение с Нескучное, Харковска губерния, в една от най-прочутите по онова време артистични фамилии Беноа-Лансере. Дядо й, Николай Беноа, е известен архитект, баща й Евгений Лансере е известен скулптор, а майката Екатерина Николаевна (дъщеря на архитекта Николай Беноа и сестра на архитекта Леонтий Беноа и на художника Александър Беноа) като млада е рисувала графики. Братовчедка на Зинаида е Надежда Беноа (по мъж Устинова) – майка на известния британски актьор и писател Питър Устинов.

 

Автопортрет в костюм на Пиеро, 1911

 

През 1900 г. Зинаида завършва девическа гимназия и постъпва в художественото училище, основано от княгиня Тенишева, където учи при О. Браз. Пътува до Италия и Франция. През 1905 г. се жени за своя състудент и братовчед Борис Серебряков.

 

Портрет на Борис Серебряков

 

Зинаида Серебрякова посреща Октомврийската революция в родното си имение Нескучное. През 1919 г. умира от тиф мъжът й Борис. Тя остава с четирите им деца и болната си майка без никакви средства за съществуване. Заради липсата на маслени бои, й се налага да рисува с въглен и молив. По това време създава трагичната картина „Къща от карти“, на която са изобразени четирите й осиротели деца.

 

"Къща от карти"

 

Серебрякова отказва да прегърне популярния по онова време в Съветите футуристичен стил и да рисува портрети на комисари и постъпва на работа в Харковския археологически музей, където прави скици на експонатите с молив. През декември 1920 г. Зинаида се мести в Петроград, в дома на дядо си, където са настанени артисти от МХАТ „за уплътняване на жилищната площ“. В този период започва да рисува картини, свързани с театралния живот. През 1924 г. 14 от тях са изложени в Ню Йорк и предизвикват огромен интерес, особено картината „Спящо момиче на червено одеяло“ (1923).

 

 

В началото на септември 1924 година Серебрякова заминава за Париж с двете деца Саша и Катя, които се увличали от живопис. Майка си, заедно с Таня, която се увличала от балет и Женя, който решил да стане архитект, оставила в Ленинград, надявайки се да спечели в Париж и да се върне при тях. Но така и не успява.

 

Автопортрет с две от дъщерите

 

През първите години на парижкия живот Зинаида Евгеньевна изпитва огромни материални затруднения. Константин Сомов, който й помагал да получава поръчки за портрети, пише за нейното положение: "Няма поръчки. Нищета… Зина почти всичко изпраща вкъщи … Не е практична, прави много портрети даром, заради обещание да я рекламират, но всички, получавайки чудните вещи, я забравят…"

 

На закуска

 

През 1928 и 1932 г. преприема пътувания до Мароко, където рисува Атласките гори, арабски жени и африканци с ярки тюрбани.

 

 

По време на размразяването при Хрушчов  властите в СССР разрешават контактите със Зинаида Серебрякова. През 1960 г., след 36-годишно отсъствие, я посещава дъщеря й Татяна (Тата), която междувременно е станала главен художник на МХАТ. През 1966 г. са организирани няколко големи изложби на Серебрякова в Москва, Ленинград и Киев. Тя печели известност в СССР, албумите й се печатат в милиони екземпляри, а картините й са сравнявани с тези на Ботичели и Реноар.

 

 

На 19 септември 1967 г. Зинаида Серебрякова умира в Париж на 82-годишна възраст. Погребана е на гробището Сент-Женевиев де Боа.

 

Автопортрет, 1946

 

 

 

 

 

 

Портрет на Борис Серебряков

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Клара

    26 Окт 2018 15:11ч.

    Великолепни картини! Обаче "Атласские горы" са Атласките планини, а не гори, а пък художничката е подарявала чудни произведения, а не "чудни вещи".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ***

    31 Окт 2018 18:39ч.

    Уникална. Благодаря за статията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хикс

    20 Окт 2019 9:23ч.

    Страхотно чувство за композиция и колорит! Великолепна !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи