Приятели, през месец декември 2013 г. за каузата на ателие "Прегърни ме" са изпратени 188 дарителски есемеса - сума, която и окуражава, и обезкуражава. Но не се отказваме лесно! Започнахме подготовка за изработка на мартеници. На 13-ти февруари ще подредим първия за тази година Магазин за Един Ден, който традиционно провеждаме в К.Е.В.А. На 18-ти февруари, в зала РОКА ще направим работилница за мартеници с ръчно багрени прежди и шарени мъниста. Благодарим за доверието и подкрепата! Допълнителна информация за събитията ще публикуваме тук, в рубриката ПРЕГЪРНИ МЕ, както и страницата ни във Фейсбук.
Бихме могли да имаме съдбата на някое от тези деца...

Приятели, всички вие, които не сте задраскали тези деца, които вярвате, че и в малките стъпки има смисъл, че доброто води след себе си добро, включете се в кампания  24 ГРАМА НАДЕЖДА

Защо?
От 9 години ателие „Прегърни ме”  е посрещнало над 200 деца и младежи от три дома на територията на гр. София и София-област, които се учат на два занаята и различни техники на приложно изкуство, живопис и иконопис, създали са 80 етнокостюма, над 500 картини, ок. 6000 картички, над 7000 мартеници, 300 копринени ангела и парцалени кукли, една илюстрирана Андерсенова приказка, 28 ръчно правени арт книги с Чудесата на Христос. Техните произведения са участвали в над 40 изложби и базари и така са стигнали до хиляди възрастни и деца. През следващата година идват поне още 30 деца, лишени от родителска грижа, които искат да се учат, да рисуват, да могат, да вярват. Помогнете ни да продължим да им помагаме.

Как?
Първо, всеки, който желае да ни подкрепи, ще може да ни дарява по 1 лев на месец, като изпраща дарителски есемес с текст DMS ATELIE на единен дарителски номер 17777  След това той трябва да се запише на имейла на сдружението 

[email protected]

Надеждата ни е да съберем около 2 хиляди съмишленици, които да поемат ангажимент всеки месец между 20-о и 25-о число да изпращат по 1 SMS. От своя страна, сружението се ангажира всеки месец да ви подсеща на посочения от вас имейл адрес да пуснете SMS, а в сайта на „Гласове” и страницата на ателието във Фейсбук да разказва със снимки и картинки за всичко, което децата са прочели, научили и измайсторили с вашите пари.

До този момент в кампанията 24 ГРАМА НАДЕЖДА се включиха 288 дарители.
Бъди 289-ят!

Милена Нейова, ръководител на ателие "Прегърни ме" и журналист в „Гласове”

Пещерни рисунки и Палеолитна Венера 

Ателие “Прегърни ме” благодари за доверието и подкрепата, която получи през последната година от фондациите "Комунитас " и "Америка за България", на бТВ, Дарик радио, Mediapool.bg, Dnevnik.bg и десетките приятели и анонимни дарители.

Без вашата безкористна помощ, ателието щеше да отдавна да е затворило врати. 

Но оцеляхме! Благодарим ви, приятели!

Днес си позволявам да публикувам отново текст, който Теодора Димова написа през лятото на 2012 г. в  подкрепа на ателие „Прегърни ме”. Защото много я харесвам и ценя. Защото харесвам текстовете й. Защото е приятел.

Теодора Димова

По някакъв парадоксален начин най-големите, най-болните обществени недъзи се проявяват не в най-големите и помпозни явления, а в дребните, ежедневните, почти анонимните факти. Както случаят с ателието на Милена Нейова - "Прегърни ме”.

Малко хора имат душевните сили да вършат онова, което тя върши - да общува ежедневно със същества от домовете за изоставени деца. Да общува с тези същества като с нормални, здрави, радостни хора. Нарочно употребявам думата същества - защото страданието, което идва от тях, е много голямо, много тежко, много трудно поносимо. Необходимостта им от любов, от ласка, от прегръдка, от разговор, е толкова голяма, че човек вътрешно се срутва, разплаква се, не издържа.

И това е абсолютната уникалност при Милена - тя издържа. Тя не се отказва. Тя продължава да общува с тях, да ги учи, да ги радва, да ги прегръща, да ги утешава, да се смее с тях, да ги изслушва, да прави мартеници с тях, да прави коледни играчки, да шие, да организира базари, празненства.

Откъде намира сили! Кой й дава толкова любов, която тя безстрашно и неудържимо раздава на тези нещастни, зажаднели за обич деца! Колко от нас могат да вършат подобно нещо ежедневно?

И когато към това се прибавят  административните трудности при отпускане на средства, обещанията, които впоследствие се оттеглят, абсолютната финансова недостатъчност, която държи ателието и дейността на Милена на ръба на оцеляването, картината става жестока. Вместо да бъде насърчавана и подпомагана за това, което прави, тя е лъгана и отблъсквана от администрация, конюнктура, спонсори.

Горчивината е непосилна.

Нека да помогнем на ателието на Милена. Бихме могли да имаме съдбата на някое от тези деца, колкото и да ни е трудно да си го представим. Бихме могли да жадуваме и мечтаем за часовете, в които някой се държи към нас като към нормални, здрави и радостни хора.

Още от категорията

16 коментар/a

Pipabef на 13.10.2015 в 23:14
Cela permet de changer la vision sur le metier. http://lenitsky.com/pobeda-v-programme-raskrutka-na-telekanale-russian-music-box/ Le texte entrera en vigueur jeudi.

Напиши коментар