Излизане от самия двигател на произведението на Жорж Бизе, вдъхновено от новелата на Проспер Мериме, който сам казвал, че е черпил от гръцките трагедии. Според деконструктивистите няма никаква универсалност на трагедията: страстният хюбрис е сведен до съвременните социологически категории на “женоубийството”.
“Кармен” е била написана преди 150 г. в различен културен контекст. Времената се менят, обяснява пред в. “Телеграф” Паоло Клун, директорът на “Театро дел Маджо музикале”. “В някои опери от ХIХ век има едно отношение към женските образи, което в някои случаи вече е неприемливо”, добавя директорът на Фестивала в Авиньон, Оливие Пи.
Обратът на аферата “Уайнстийн”
Трябва ли да се пренапише и “Отело” (още един отрицателен не-бял герой), където ревнивият мавър убива Дездемона? Антигона, погребана жива от Креон? Ифигения, пожертвана от Агамемнон, за да се хареса на боговете?
Разбира се, не за първи път театрална творба е атакувана от политическата коректност. Вече не можем да отидем на опера, без да видим класически произведения, натоварени със съвременен заряд срещу расизма или борбата срещу дискриминациите. Но феминистките атаки срещу произведенията приеха особен обрат със световната кампания срещу тормоза, започнала с аферата “Уайнстийн” миналия октомври.
Веднъж британска майка поиска приказката “Спящата красавица” да бе премахната от училищната програма с мотива, че младият принц целува принцесата без нейното съгласие, което подхранвало в колективното въображение “културата на изнасилването”. Друг път университетската преподавателка Лор Мюра изрази във в. “Либерасион” раздразнението си, след като гледала отново “Фотоувеличение”, шедьовъра на Антониони, чийто главен герой не се колебае да притеснява женските си модели.
Тя изрази дълбокото си притеснение от “отвратителния и постоянен начин, по който са представяни отношенията между мъжете и жените” в този филм, който вече е “неприемлив”, и цитира историка Режи Мише: “Западното изкуство говори за секса само по един начин: насилието”. Този тип инициативи се умножават до такава степен, че Обсерваторията на свободата на творчество, създадена през 2003 г., за да защитава художествената свобода от т.нар. реакционни асоциации, които искат да защитят детството от порнографията, сега се тревожи от “нова форма на цензура, идваща от феминистките и антирасистки асоциации”.
Бах, Пушкин и Аушвиц
В един приятен роман, публикуван през есента, L'Homme surnuméraire, писателят Патрис Жан разказва за смяната на професията на Клеман, безработен почитател на литературата, който е нает от издателска къща, за да върши странна работа: да пренаписва великите класически произведения от колекцията “Хуманистична литература”, като премахне от тях всяко “гадно” расистко, женомразко или хомофобско слово.
“Днес социалният расизъм на Молиер е архаичен, вече не можем да поставяме на сцената селяни, които говорят диалектно, за да им се подиграваме, това наистина е отвратително”, обяснява му издателят, който ръководи проекта. Вече не можем да си позволим да публикуваме страници, които осмиват безмилостно човечеството”.
Тези редове от фикцията изглежда, че лека-полека стават реалност.
В известното си есе “Екстериториалност”, Джордж Стайнър разглежда връзката между злото и художественото творчество. Той отговаря на Жан-Пол Сартр, който в “Какво е литературата?” твърди, че е невъзможно да се напише хубав роман, възхваляващ антисемитизма. Стайнър оспорва този платонически възглед, припомняйки, че, уви, е напълно възможно човек да слуша Бах и да чете Пушкин и да става всяка сутрин, за да изпълнява зловещата си задача в Аушвиц. Произведенията на изкуството не са тук, за да ни поучават, а за да изразят по универсален начин трагичната двойственост на цялото човешко съществуване, разкъсвано между стремежа към добро и изкушението на злото. За останалото - литературата е бохемско дете, тя никога, никога не е познавала закон.
Превод от френски: Галя Дачкова