Геният на Ленард Бърнстейн, един от най-обичаните от публиката музиканти, щедро се проявява в много области на музиката. Дали като диригент, пианист, композитор, музикален лектор или автор на увлекателни книги за музиката, той завладява своите слушатели със своята отдаденост, любов и възторг към това велико изкуство.
Роден в семейство на украински евреи с името Луис, което на 15-годишна възраст официално променя на Ленард, той остава в сърцата на всички свои приятели и почитатели просто като Лени. Изучава музика в Харвардския университет и дирижиране при Фриц Райнер (за когото писах през юни), но определящо за решението му да бъде диригент се оказва общуването му с великия Димитри Митропулос, когото наследява по-късно начело на Нюйоркската филхармония.
Като диригент, най-запомнящите му изпълнения са свързани със симфониите на Малер (с Виенската филхармония), интерпретациите на които поразяват с дълбочината на проникване в сложния интелектуално-музикален Малеров език, отличаващ се с метафизичния и трансцендентен размисъл за живота и смъртта. Вижте Малер – великата Първа симфония „Титанът” с Бърнстейн и Виенската филхармония:
На другия емоционален полюс са симфониите на Хайдн, които очевидно импонират на Бърнстейн със своята жизненост и хумор. Непременно вижте Хайдн – симфония № 88 в сол мажор, в същия тандем – Бърнстейн и Виенската филхармония:
Последните три симфонии на Чайковски (с Нюйоркската филхармония) са още едно изключително постижение на Бърнстейн, който сякаш плува „в свои води” в този океан от противоречия, копнежи, меланхолия, трагизъм и грандиозно величие, характерни за сложната и многопластова руска емоционалност. Ето едно култово негово изпълнение на Чайковски, 5-а симфония, но с Бостънския симфоничен оркестър:
Прибавяйки симфониите на Бетовен, Менделсон, Шуман и особено Шостакович, бихме могли да получим една пълна картина на разнообразната емоционална вселена на Бърнстейн като диригент. Освен да се слуша, той трябва и да се наблюдава, защото е изумителен начинът, по който съпреживява всяка фраза, как се радва като дете или страда безутешно на пулта и как „заразява” оркестъра и слушателите с харизмата на своя гений. Едва ли ще видите по-разтърсващо изпълнение на Шостакович – Пета симфония, от това с Нюйоркската филхармония:
Композиторът Бърнстейн твори в различни жанрове, автор е на мюзикъли (като незабравимата „Уестсайдска история”), опери („Кандид”), вокална, камерна и инструментална музика, отличаващи се със своята жизненост и енергия, както и с използването на характерни африкански и латино ритми. Вижте знаменитите „Симфонични танци” от „Уестсайдска история”:
Незабравими ще останат музикалните му лекции за деца и възрастни, които изнася през целия си творчески живот, завладяващи с любовта му към музиката и начина, по който прави достъпни за всички и най-сложните произведения. Тук той говори пророчески за бъдещето на музиката:
Очевидно обаче животът му извън музиката „ври и кипи” по същия начин. Намесен в множество скандали в интимния си живот с жени и мъже, след едно емоционално изказване за някаква екстремистка група, ФБР започва да го следи и досието му набъбва лавинообразно, а тогавашният американски президент Никсън си позволява забележката: „Бърнстейн е въплъщение на тоталния упадък на американския интелектуален елит!”.
Такъв ще остане в историята геният Ленард Бърнстейн – врящ и кипящ във всичко, завладяващ с енергията и с любовта си към музиката, заразявайки с тях всеки, който се е докоснал до изкуството на знаменития американец!
(Специални благодарности за помощта на доц. Илия Чернаев, преподавател в НМА Панчо Владигеров – София.)