Жан Маре: Аз съм слуга на поезията

<p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Вие принадлежите към митологията на френското кино, а интересувате ли се от една толкова банална медия, каквато е телевизията? Бяхте казали, че обичате да гледате новините и уестърни&hellip;</strong></p> <p>- Да, но не само! Гледам също един лош американски сериал, "Дързост и красота", защото го дават веднага след новините! По-добре е да не го повтарят&hellip;<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Защо? Франсоа Митеран беше фен на "Далас"!</strong><br />- Така ли? (<em>Смях.</em>) Аз съм гледал само няколко епизода.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Бихте ли приели да се появите на малкия екран? Спомняме си, че през 70-те г. бяхте герой в сериали като "Жозеф Балзамо".</strong></p> <p>- Знаете ли, на моята възраст вече имам желание да правя само изключителни неща. Ако ми предложат в телевизията нещо, което не съм опитвал и ме забавлява, бих го направил&hellip;<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Искате преди всичко да изпитвате удоволствие?</strong></p> <p>- Да, и ще ви кажа защо: в живота успяваме да бъдем почти щастливи само ако имаме голяма доза егоизъм. Аз впрочем съм егоист!<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Не само. Тези, които ви познават, разказват за вашето непресторено внимание, за вашата щедрост&hellip;</strong></p> <p>- Но защото егоистът обича да дава! (<em>Смях.</em>) За него това е начин да си достави удоволствие&hellip;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/jean-marais-4_4062271-2.jpg" alt="" /><br /><strong></strong></p> <p><em>Жан Маре в "Красавицата и звярът" на Жан Кокто (1946 г.)</em></p> <p><em><br /></em></p> <p><strong>- &hellip; Както за вас &ndash; да се завърнете на 17 октомври на театралната сцената в ролята на Просперо в "Бурята" на Шекспир.</strong></p> <p>- Мисля, че това е последната пиеса на Шекспир. Просперо е персонаж, който много обичам, заради щедростта, добротата. Има една фраза в "Бурята", която особено ме трогва и която казва: "Това, което небето ни дава, ние го дължим на себеподобните си". Това е свързано с онова, за което току-що говорихме и което е част от моята линия на поведение.</p> <p>Както и една друга реплика: "Най-висшият довод изисква прошка, не отмъщение". Оказва се, че аз изпитвам ужас от отмъщението&hellip; Въпреки това направих филм, основан на идеята за отмъщението: "Граф Монте Кристо". Това беше един от първите ми големи успехи, но с времето ми се струва невероятно, че съм приел да изиграя Едмон Дантес.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Имахте ли скрупули по време на снимките?</strong></p> <p>- Не, не мислех за това! По онова време мислех само за красотата на ролята!<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Очевидно Дантес е доста по-различен от Просперо&hellip;</strong></p> <p>- Така е! Просперо изпитва безкрайна нежност към дъщеря си. Но той изпитва същото и към същества, които не са задължително човешки, като духовете.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Бихте ли нарекли "Бурята" мрачна пиеса?</strong></p> <p>- По-скоро бих казал магическа творба. Моят герой общува с духовете. Не е ли това едновременно налудничаво и красиво? В крайна сметка, той, с помощта на духовете, отприщва бурята!</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/jean-marais-1_4062259.jpg" alt="" /><br /><strong></strong></p> <p><em>Жан Маре в "Ужасните родители" (1948 г.)</em></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Говорите за магия. Впрочем вашата кариера изглежда, че е под знака на съня, на съновидението. Под ръководството на Кокто, разбира се, но също и с други режисьори, от Висконти до Деми&hellip;</strong></p> <p>- Не само моята кариера, но и моят живот също е магичен! И бих добавил: несправедливо!</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/jean-marais-3_4062269.jpg" alt="" /><br /><strong></strong></p> <p><em>Жан Маре в "Магарешка кожа" на Жак Деми (1970 г.)</em></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Как така несправедливо?</strong></p> <p>- Вижте, когато посещавах курсовете на Шарл Дюлен, имаше млади мъже и момичета, в които виждах огромен талант, но които впоследствие не направиха нищо! Защо аз съм имал тези възможности през целия си живот?</p> <p>Мисля, че това идва от деня, в който реших, че съм късметлия. Това стана, защото чух един режисьор да казва на продуцента си по повод на един талантлив актьор: "Не го вземай: той носи нещастие!". Това ме скандализира и беляза дълбоко. Как можеш да попречиш на един ценен човек да работи заради подобен предразсъдък? Като реакция на това си казах, че аз имам късмет и нося късмет!<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Това как се проявяваше?</strong></p> <p>- По следния начин: когато се явих на изпитите в Консерваторията и бях скъсан, твърдях пред приятелите си, че това ще ми е от полза. Тъй като никой не ме разбираше, аз им обясних, че късметът ми се състои във факта, че не съм бил избран от едно класическо училище. Тогава трябваше да се насоча към неконвенционална професия! Така влязох при Дюлен. И всичко тръгна в тази посока.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Късметът не обяснява всичко. За да успееш, за да се харесаш на камерата, трябва да имаш харизма, какъвто очевидно е вашият случай!</strong></p> <p>- По-скоро мисля, че това произтича от факта, че много хора искат да изглеждат като нещо, което не са. Що се отнася до мен, аз никога не съм претендирал, че съм писател, поет или нещо друго.&nbsp;Осъзнавайки собствените си граници, аз си мислех, че мога да се справя само ако бъда искрен. Тази честност вероятно учудва хората и ги кара да ми симпатизират. Дори ако тази истина е способна да ми навреди.</p> <p>Ще ви кажа: когато написах автобиографията си "Истории от моя живот", мислех, че вече никой няма да ми даде думата. Защото разказах за тъмната страна на майка си, за връзката си с Жан Кокто&hellip; Защото признавах също, че съм бил малък кариерист. Но какво значение, в крайна сметка; това, което е съществувало, е съществувало&hellip; И аз не бях отхвърлен, понеже съм разкрил тези събития, които са се случили.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Това е иронично и парадоксално. Вие, който не сте се страхувал да се изправите срещу вашите истини, символизирате едно кино на бягството, което вече не съществува днес&hellip;</strong></p> <p>- Не бих казал бягство. Както и не бих се определил като поет. По-скоро аз съм слуга на поезията&hellip;<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Тази поезия откривате ли я в съвременните филми?</strong></p> <p>- Знаете ли, има върхове и спадове&hellip;Може би младите, в желанието си да противоречат на своята епоха, ще искат да открият в киното поетично, фантастично измерение. Засега науката е тази, която прави огромен прогрес. Не изкуството! Със сигурност съществуват големи живи художници или музиканти, но те са много малко. Което обаче не пречи тази празнота да стимулира нови таланти&hellip;<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Страх ли ви е да гледате Даниел Отьой във вашата роля в новата версия на "Гърбавия" на Филип дьо Брока?</strong></p> <p>- Защо? Даниел Отьой е чудесен актьор! А и аз самият не влязох ли в края на 50-те г. в ролята на този Гърбав, изигран преди мен от Пиер Бланшар? Това е съдбата на театралните и на киноперсонажите - да бъдат интерпретирани непрекъснато от новите поколения артисти!</p> <p><img src="/uploads/editor/jean-marais-2_4062265.jpg" alt="" /></p> <p><em>Жан Маре в "Гърбавия" (1959 г.)</em></p> <p><br /><strong></strong></p> <p><strong>- Като говорим за артисти, има такива, на които хората се възхищават отдалеч, като Грета Гарбо, други, които уважават, подобно на Жан Габен&hellip;</strong></p> <p>- &hellip; Чудесно е, че момче на вашата възраст ми говори за Гарбо! Тя беше любимата ми актриса, когато бях юноша, преди много време&hellip;<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Тя караше хората да мечтаят&hellip; Габен, той е друг тип звезда&hellip;</strong></p> <p>- &hellip; Жан Габен, можете да гледате старите му филми. Там той е по-модерен, отколкото днешните актьори!<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Съгласен съм. През 30-те г. той разви една особено проникновена игра. Да се върнем към отношението на публиката към звездите, бих казал, че вие принадлежите към друга категория: "любимите" актьори. Американският речник Maltin ви определя като френския Ерол Флин или Дъглас Феърбанкс. Това трогва ли ви?</strong></p> <p>- Но, разбира се! Знаете ли, срещнах баща си (прогонен от семейния дом, когато Жан Маре е бил много малък - б.ред.), когато бях на 45 г. Тогава открих, че той колекционира всичко, което беше писано за мен. Попитах го дали не се срамува от мен. Той ми отговори: "Не, защото ти си създаден да бъдеш обичан". Това беше невероятно! След това помислих над думите му и признах, че наистина може би това беше моята съдба! Защото по някакъв начин ние се отдаваме на публиката&hellip;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/le-capitan-jean-marais_4062477.jpg" alt="" /></p> <p><em>Жан Маре в "Капитанът" (1960 г.)</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Подписвате ли се под думите на Марчело Мастрояни, който още по-провокативно сравняваше актьорите с проститутки?</strong></p> <p>- Но аз също съм го казвал! Ние, актьорите, проституираме с нашите чувства, както проститутките продават секс!</p> <p><strong>- Кое предизвикателство ви вълнува още като актьор?</strong></p> <p>- (<em>Мълчание</em>) Ще стана на 84 г. в края на годината. Както ви казах в началото, с възрастта ставам много претенциозен и се стремя само към необичайни неща, било то в киното, в театъра или в телевизията!</p> <p><strong>- Плаши ли ви старостта?</strong></p> <p>- Нищо не ме плаши&hellip; Нито смъртта, нито немощта&hellip; Толкова късмет съм имал! Ако на 20 г. добрият Господ ми беше предложил да сключим сделка до 70-ата си година да имам всичко: пари, слава, приятелства, любови, а след тази възраст пълен упадък, въпреки това щях да се съглася без колебание! Така че вече имам 14 г. печалба! (<em>Смях</em>.)</p> <p><em>Три седмици след това интервю Жан Маре се разболява от пневмония и е принуден да се откаже от представленията на "Бурята". Той не упражнява повече своята професия на актьор, нито се появява публично до смъртта си година по-късно, на 8 ноември 1998 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/Jean_Marais.jpg" alt="" /><br /><em></em></p> <p><strong><em>Жан Маре</em></strong></p> <p><em><br /></em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>