Защо "Пепел от рози" е по-смислен от всички родни сериали

Защо "Пепел от рози" е по-смислен от всички родни сериали
Единственото добро нещо в българските сериали са актьорите. Сред най-безотговорните юридически и физически лица в България (далеч повече от политиците, на които изначално никой не вярва) са телевизиите, техните собственици, ръководни и изпълнителни кадри. Защото колкото е по-голяма мощта, толкова е по-голяма отговорността. Моралното отчаяние е най-жилавата издънка на българския преход. Цинизмът, който смаза надеждата, разяде обществото и разпадна индивида –това е голямата заработка от нашите 22 години чалгиране с всичко. Строителите на съвременния цинизъм са нашите медии. И най-мощната -телевизионната, с клонираните си изчадия - работи за сондирането към нови и нови дъна на това, което някога се е наричало България. Ние наистина сме само територия. И то блатна. Лилиите са маргинализирани или самоизключили се. Ашколсун!
<p><strong>Сюжети и хора</strong><br /><strong>Тук</strong><br />Отвличане на млади и стари, баща и дъщеря взаимно се предават, баща поръчва затвор на своя зет, съпруг и съпруга се надиграват смъртоносно, лошите са уроди, а добрите &ndash; тихи жертви, политиците са биз-бизе с мафиотите, никой не работи &ndash; освен фризьорките и охраната. Всички взаимно се подозират &ndash; дишат, за да се подозират или да се прецакват. Най-готиният е бивш затворник. Двайсетгодишните си изневеряват и пишат бляскави медийни концепции.</p> <p>Това само в последната серия на &bdquo;Стъклен дом&rdquo; - един от двата бг сериала, които успях да изгледам, другият е смешната гордост на най-националната телевизия &bdquo;Под прикритие&rdquo;. Опитах и &bdquo;Етажна собственост&rdquo;, &bdquo;Столичани в повече&rdquo;, &bdquo;Отплата&rdquo;, &bdquo;Домашен арест&rdquo;, &bdquo;Сутрешен блок&rdquo; &ndash; повече от 10 минути абсурд... Изгледах цялата първа серия на &bdquo;Кантора Митрани&rdquo; &ndash; отврат не е, но постно, предсказуемо и с доморасла актьорска игра на младите, за да се върже човек втори път.</p> <p>Мазета, миазми, маразъм. Грозни панорами, грозни отношения, грозни личности. Садомазохизъм, нихилизъм и атеизъм. Прекрасни актьори &ndash; крепостни на &bdquo;своята медия&rdquo;, на които и един метеоризъм (пръцкане) не им е позволено да сторят при &bdquo;конкурентите&rdquo;. Теглене на воловете по една бразда от начало до край &ndash; без никакво драматургично поле да покажат в героите си и онази част от дявола, която е ангелска. (Самотни изключения като героинята на магнетичната Яна Маринова в &bdquo;Стъклен дом&rdquo;, която в някой от сезоните можа да покаже кучката като човешко същество. Ало, вие от БНТ &ndash; като имате такива изумителни актьори в лицето на Мишо Билалов и Владо Пенев &ndash; не ви ли хрумна малко от малко да ги поразкършите и в други посоки? Щото байгън!)</p> <p><strong>Там</strong><br />Аз съм на 160-ия епизод на турската сага. (И сакън, вие от министерство на чалгурата, да не ми занареждате против пиратството и за ограбването на интелектуалния продукт! Осъзнайте се коя година сме и прочетете за отворения код. А може и да се замислите какво прави изостаналата ви съседка и не членка на ЕС по геокултурната си политика.)</p> <p>Та така &ndash; аз съм на финала, рожденичката е излъчила някъде стотина серии. По-скоро е запълнила дупките между продуктовото си позициониране с по-половин серия от оригиналния размер. С ужасяващ, по-ужасяващ, най-ужасяващ дублаж! Кой под 60 е луд да не си ги гледа с титри &ndash; в реалното им време без кетчуп в долната лента на екрана, докато влюбените за пръв път се целуват? Вярно, на 100-тната серия, но берекет версин.<br />Нека сме наясно с няколко неща. Че &bdquo;Пепел от рози&rdquo; е смешен, наивен, пропаганден и откровено мелодраматичен филм &ndash; спор няма. Поне не с мен.<br />Но...</p> <p>И тук е голямото но.</p> <p>Сериалът е завидно професионален &ndash; здраво в жанра си, с желязна драматургична цялост &ndash; ако в първа серия има пръстен, в някоя по-нататък той непременно ще се търкулне. Всичко, което виждаме, функционира без остатък &ndash; единственият пълнеж са панорамите (не само атмосфера, но и покана за туризъм!) и битовите детайли &ndash; основно примамливи трапези (покана за същото).</p> <p>Не се смейте &ndash; преди години моя приятелка, блестящ акушер-гинеколог, отиде до Истанбул на специална екскурзия по местата, където е сниман &bdquo;Перла&rdquo;.</p> <p>В жанра е и актьорската стилистика &ndash; някои са много добри (Берен Саат), някои трудно поносими &ndash; момчето, което играе Керим &ndash; но пък той е различен от генотипа на азиатския мъж и, допускам, е печеливш маркетингов избор. Героите - разбира се, пак в жанра - са добри и лоши, но добрите грешат, а лошите са, освен гадни бизнесмени, и любящи бащи; влюбени рибари, чието патриархално (несамостоятелно) мислене, безразсъдно послушание на родителя и на нормата, ги отвежда към гибелта, изнасилвачи по неволя или по пиянство, покосени от съвестта; майки, които подкрепят прегрешилите си синове, защото са майки, но и състрадават на изнасилената Фатмагюл &ndash; защото са жени. Политици, които, след една клинтънова грешка, рухват и се самоубиват. Любящи съпруги, които напускат мъжете си изнасилвачи и помагат на жертвата да докаже виновността им.</p> <p>Всички тези герои преминават през веригите от математически изчислени перипетии &ndash; за да се следи сюжетът, да се поддържа напрежението, което пък да произвежда масов зрителски интерес или висок зрителски интерес у масите. Точно като у нас, нали? Нашите тв майстори също гонят това.</p> <p><strong>Цели, средства, резултати</strong><br /><strong>Тук</strong><br />Целта е само една. Печалба. Еднолична, фирмена, корпоративна. &bdquo;Рейтинг&rdquo; е тяхната &bdquo;Осанна&rdquo;. Висок рейтинг &ndash; повече реклами. Все повече реклами &ndash; все по-високи печалби &ndash; все повече видиотени граждани или формални и фактически емигранти.</p> <p>Създаване на една пълнокръвна, пулсираща, ярка картина на България &ndash; у нейните жители и у нейните никога-гости &ndash; че това е най-помийната яма на европейската карта, където във вихрен оргазъм, в пот и във фекалии плуват престъпност, уродливост, проституция, кич, насилие, мизерия, подлост и всичко онова, обратно на доброто, красивото, умното. Кой да ни дойде, джанъм? И кой под 40 да остане?</p> <p>Фукането с гледаемост, което по нескромното ми мнение могат да си позволят единствено екипите на &bdquo;Стъклен дом&rdquo; и &bdquo;Под прикритие&rdquo; &ndash; е малко смешно... На колко телевизии, извън блатото, продадохте &bdquo;касовите си продукти&rdquo;?</p> <p><strong>Там</strong><br />Щото само &bdquo;Пепел от рози&rdquo; да не ви казвам в колко страни се гледа и за какви многомилионни аудитории иде реч... Турските продуценти и сценаристи не живеят в социализъм, доколкото знаем. Там печалбата не е мръсна дума. И се боя, че техните печалби са в десетки пъти по-големи от тези на нашите.</p> <p>Разликата е не само в мащаба на касовите успехи, разликата, която разболява останалите капки мой национализъм, е в средствата, в надстроените цели и в цивилизационните стратегии на турското телевизионно творчество.</p> <p>От бегли погледи върху кой да е турски сериал (изгледала съм докрай само &bdquo;Пепелта&rdquo; и един &bdquo;Любов назаем&rdquo; заради страшния актьор Ервен Петтеккая) стават зрими няколкото задължителни етични послания, които се излъчват към местната турска аудитория:<br />- в света има порядък, баланс и в крайна сметка &ndash; справедливост;<br />- да се прави добро е хубаво и рано или късно носи добруване;<br />- да се греши е човешко;<br />- пътят към избавлението е в разкаянието;<br />- семейството е не гнездо от оси, а безотказна опора;<br />- да си богат е хубаво, да спиш спокойно &ndash; още по-хубаво;<br />- жената е човешко същество &ndash; не послушно добиче, а работещ и зрял член на обществото, съответно заслужава да бъде подкрепяна в стремежа си към социална и индивидуална активност;<br />- Бог съществува и вижда всичко: ако не сме постигнали любовта си с него, то поне да ни води страхът от гнева му.</p> <p>Ясно е, че зад &bdquo;зрелището&rdquo;, което се хвърля на масите, стоят важни просветителски задачи &ndash; ограмотяване в полето на гражданските свободи и задължения, на половата равнопоставеност, на толерантността и пр. ценности, не особено налични в мюсюлманския манталитет.</p> <p>Покрай занимавките с какво-ще-стане, се изпращат послания, които работят за възпитание на онези части от обществото, които никога няма да узнаят колко са братята Карамазови, но ще са проследили пътя от престъплението към наказанието.</p> <p>Така &ndash; покрай страсти на парцали, се впръскват внушения и образци. На нас, стари вече циници, може да са ни много смешни идилиите, които струят от екрана &ndash; като, например, образът на затворите, които са досущ чайни, в които се играе табла и се води сладък лаф.</p> <p>Да, най-малкото сме гледали &bdquo;Среднощен експрес&rdquo; и допускаме какво е турски затвор, да, това е наглоока пропаганда &ndash; но тези сериали рисуват, освен имиджа, който искат да наложат за страната си, и цивилизационния модел, към който се стремят.</p> <p>Посланията към задграничната аудитория са повече от послания. Те са геокултурна политика. Туризмът е по-страничният им обект на въздействие: &bdquo;Истанбул е приказка, курортите ни &ndash; също, кухнята ни &ndash; неземна, младите знаят английски, напиването е само на разлъка, сексът преди брака е строго профилиран и пр&rdquo;.</p> <p>Генералната цел на телевизионната индустрия на &bdquo;изостаналите&rdquo; ни съседи е, естествено, една: Турция - достоен член на европейската ценностна система. Оттам - и на ЕС. Точка.<br />И няма никакво значение &bdquo;мразим ли вековния си поробител&rdquo; и какво иска тази или онази партия, а и самата ни страна по въпроса. Но да работиш за национална кауза, само по себе си е нещо, което не помним &ndash; камо ли направено с такъв хладен и дългосрочен политически ум (от години млади хора биват пращани да учат сценаристика и филмопроизводство в Щатите, нищо, че после не правят такива гангстерски шедьоври като нас), с такава целенасоченост, организация и многостранна ефективност.</p> <p><strong>Някъде това се случва.</strong><br />Ще ми се да запитам очи в очи българските телевизионни продуценти и най-вече онези от тях, които ми внушават респект с интелигентността си &ndash; Магърдич Халваджиян, Димитър Гочев, Иван и Андрей, защо не и Слави Трифонов, а и всички други - не дали спите спокойно, господа, а дали сте щастливи? Добре ли живеете игото си в тази среда - сред все повече примати, сред все повече мерзост и тъга?</p> <p>Вие, които имахте най-мощната власт - тази на влиянието, вие знаехте кого качвате на публичната сцена &ndash; чалгари, митьопищови, реални или кандидат бандити и мутреси, вие ги качвате на подиума и произвеждате утайката в златен прашец. С пълното съзнание за тяхната нищожност и трудно скриваното си презрение: под алибито &bdquo;народът това иска&rdquo;. Продадохте си качествата на дявола и дебне ли спасение отнякъде?</p> <p>Единично &ndash; може би. Колективно &ndash; едва ли.</p>