- 10 Sep 2020
- 166
- 13
Кастратът е евнух. Лишен от определени жлези с вътрешна секреция, той губи своята мъжественост, в резултат на което губи и представата за женската красота. Но освен физиологически кастрати обществото познава и моралните кастрати. Това са хора, които физиологически са напълно здрави, но които морално са непоправимо осакатени. В своето взаимодействие различни социални фактори успяват постепенно да отстранят, кастрират, онази част от мозъчната тъкан, която позволява да се различава доброто от злото, т.е. способността да се подлагат на морална оценка отделните прояви на човека. Моралните кастрати са, с други думи, хора без морал.
<p>Те са неспособни на морални вълнения. Чуждото нещастие за тях не съществува, просто защото не го виждат. Следвайки своите интереси на иначе здрави физически лица, те могат да убият, да ограбят, да изнасилят, да измамят, без да изпитат никакво угризение на съвестта. Няма я съвестта.</p>
<p>Натрупване на морални кастрати се забелязва навсякъде, където има натрупване и на материални изгоди. Особено натрупване на кастрати отбелязваме при различните центрове на държавната власт, която е основният източник на материални блага от най-различен вид. Властта днес гъмжи от такъв тип хора – алчни, цинични и нагли до непоносимост. Те са като скакалци, които опустошават всеки чужд – личен или обществен – интерес. Те са истинско бедствие – и социално, а ако щете, дори и природно. Свидетели сме как безогледната антисоциалност уврежда все повече и повече природната среда.</p>
<p>Много са примерите, които могат да бъдат дадени в тази мрачна насока. Но ще се задоволим с някои от нашите най-ярки представители на тези така наречени морални кастрати.</p>
<p>Някакъв си Андрей Иванов, кой знае откъде изскочил, става по силата на партийната си принадлежност (ГЕРБ!) председател на Столичния общински съвет. И изведнъж този с твърде посредствени интелектуални възможности човек се оказва собственик на огромно имущество. Съобщиха, че бил притежавал 52 имоти на стойност 22 милиона лева. А. Иванов възмутен отхвърли обвинението: притежавал не 52, а само… 14 (словом четиринадесет) имота! При това тези имоти, уверява ни г-н Иванов, бил придобил в резултат на 120 години трудов стаж, включвайки в тези 120 години трудовия стаж и на целия свой род. Това се нарича наглост без граници. 120 години трудов стаж е трудовият стаж на трима души. Но с 40 години трудов стаж човек може да придобие най-много един апартамент, една кола и някой друг лев в спестовна каса. Следователно с трудов стаж от 120 години може да се придобият най-много три апартамента, три коли и още някой лев в спестовната каса. И остава, разбира се, въпросът как така имуществото за милиони левове, придобито с труда на родствениците на А. Иванов, се оказва в крайна сметка единствено негово. За тия родственици нищо ли не е останало? </p>
<p>Очевидно е, че това значително, възлизащо на милиони левове имущество не е придобито, както се казва, с честен труд. Съществуват всички основания да се предполага, че имуществото, което надхвърля имуществото, което може да бъде придобито в резултат на трудова дейност, е продукт на активно осъществявана корупционна практика.</p>
<p>Крупен морален кастрат е заместник-председателят на Министерския съвет и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Този човек, пръв след първия в ГЕРБ и в правителството, за някакви са двадесет години е придобил значително имущество. Като използва високото си положение в партийната и държавната йерархия, Цветанов успя да покрие с гъста мъгла истината за своето действително имотно състояние. Но въпреки мъглата става все пак достатъчно ясно, че Цветанов е придобил поне два апартамента в София, два гаража, вила в близко село и значителна сума пари. Цветанов няма 120 години трудов стаж, но пък има златен тъст и златна тъща, които, макар и скромни пенсионери, успели да му направят дарение в размер на 201 420 лв. Но собствените доходи на двамата пенсионери възлизат на 47 хиляди лева, което означава, че 150 хиляди лева продължават да търсят своето обяснение.</p>
<p>Извън мъглата остават и около 40 хиляди лева, които Цветанов бил получил като хонорар за дадени от него консултации. Какви полезни за някого консултации може да даде този полуграмотен човек, е въпрос, на който не мога да отговоря. Но в случая не това е същественият въпрос. Същественият въпрос е кой е онзи, който е дал на Цветанов за неговите „консултации” тази значителна сума пари. Докато този въпрос не получи своя отговор, ще остане да се мисли, че парите са дадени не за консултации, а за направена някому услуга, която не се полага по закон, т.е. за подкуп. Можем да бъдем уверени, че докато Цветанов е на власт, истината ще остане скрита за обществото. И напразно Сашо Диков ще ходи подир Цветанов с очакването, че с неотразимия си чар ще го принуди накрая да открие душата си пред него. Цветанов ще минава покрай Сашо Диков с онова безразличие, с което евнухът минава покрай жените.</p>
<p>Така стигаме до най-големия морален кастрат в Републиката – Бойко Борисов. За този човек са изречени толкова лоши думи, че не зная вече каква още лоша дума да изрека за него, за да завърша неговия духовен портрет. Всъщност думата си остава само една: лош човек. Лош като управленец, лош и просто като човек.</p>
<p>Борисов стои начело на правителството, което трябва така да управлява икономиката на страната, че да се подобри благосъстоянието на народа ни. Но той, нещастникът, няма и представа какво е това да се управлява една пазарна икономика. Без всякакво притеснение той проявява оскърбително за държавата и народа ни невежество. В началото на 21 век, във века на високите технологии, когато всяко правителство търси да вкара в икономиката инвестиции с възможно най-висок коефициент на полезно действие, той, министър-председателят, предлага да развиваме своята икономика, като сеем картофи в дворовете си и станем овчари и копачи, тъй като, видите ли, в Европа много обичали агнешкото месо (?!). Той пряко саботира икономическото развитие на България и доказателство за това ни предлага АЕЦ „Белене”. Един проект, чието осъществяване ще осигури работа на десетки хиляди българи и ще стабилизира цялата ни икономика, той, следвайки чужди интереси, непрекъснато търси основания да го провали.</p>
<p>Премиерът ни е най-скъпо платеният в държавата ни безделник. Целият „трудов” ден на този истински плейбой минава в сладко безделие (dolce far niente). Ще рита човекът час-два топка с някой селски отбор, след това ще играе тенис с някой друг безделник, по-късно ще тръгне да реже някакви лентички, накрая ще намери време да играе и шах с някое малолетно дете, за да отбележи и на това поприще върхово за страната ни постижение. На неговото бездарие е равно единствено неговото самочувствие. Той е човекът, които ни строи магистралите, метростанциите, детските градини и който наред в всичко това успява да ни плаща натрупани от бившето правителство борчове. Този влюбен в себе си субект е преизпълнен с презрение към народа ни. Българите са „лош материал”, от който нищо не става, поради което те трябва да се държат здраво – както той държи здраво кучетата си. Този забъркан от някакви калпави алхимици държавник няма никакво уважение към държавните институции. </p>
<p>Парламентът трябва да се състои единствено от верни нему пажове. Веднъж една оказала се против волята му в парламента народна представителка си позволи да му постави някакви неудобни въпроси, в резултат на което върху нея се изсипаха гръм и мълнии: Тя така можела да говори на мъжа си и на любовника си, но не и на Него! Господинът не знае какво е това законност. Всъщност законът – това е самият той. Именно поради това той, без дори да се замисли, разпореди на шефа на митниците да прекрати предприето някакво разследване в бирената фабрика на негов приятел. </p>
<p>Целият обществен живот на този държавен мъж е поредица от действия, които предизвикват единствено и само чувството на омерзение. Но тези дни преживяхме събитие, което смъкна този дълбоко сбъркан човек на дъното, на което може да се окаже само един морален кастрат.</p>
<p>Едно младо момиче от Перник е отвлечено и убито. Два месеца по-късно неговият труп е намерен с помощта на някакво куче. Вездесъщият премиер отива при семейството на убитото дете. Но вместо да потъне заедно с него в неизмеримата му болка, той проявява загриженост преди всичко за кучето, открило трупа на детето. Да се възнагради кучето с три хубави пържоли – бодро дава той, министър-председателят на България, най-важното в случая разпореждане. Но господин премиерът е загрижен и за престижа на вярната му полиция: той изисква родителите на убитото дете да й се извинят! Били изрекли лоши думи за МВР!</p>
<p>И няма как да не се запитаме: като оплакваме убитото дете и неговите родители, не бива ли, Господи, заедно с тях да оплачем и тази наша нещастна България, попаднала под властта на моралните кастрати.</p>
