ТАКСИ или ТУТСИ?

ТАКСИ или ТУТСИ?
Наскоро на едно гости, докато одимявах въздуха с вечната си цигара и пиех уиски с добре опушен вкус, се удивлявах на домакините, които с неподправен възторг коментираха, че никога не са виждали Тома Марков така ведър и усмихнат... Ето за какво си мислех. Мислех си, че като в сюжет на скапан филм, докато ръчкам блендера, който нещо заяжда, ме удря ток и аз хем съм аз, хем съм се превърнал в някой друг. В конкретния случай аз хем съм си аз, хем съм станал Жорж Ганчев. Седях си аз доволен като Жорж Ганчев, но понеже голяма доза от собственото ми аз бе останала непокътната, се ядосвах в удивлението си. Тогава разбрах, че да си човек, превърнат от един китайски блендер в Жорж Ганчев, е доста неприятно. Чувстваш се досущ като такси копърка.
<p>Маскираш се като най-обикновено и почтено такси, качваш българина и го закарваш до определеното място, като го возиш, пардон, извозваш, за по над три лева на километър. После, когато българинът стане изумен и ядосан от сумата, която му искаш, преспокойно му казваш да е чел внимателно тарифата и че законът позволява онова, което си извършил. В това е бедата, българинът не гледа и не слуша внимателно &ndash; той само гласува. Ако изборите са ТАКСИ, българинът (с две изключения) вече двайсет години се вози на таксита копърки.</p> <p>Трябваше да гледате Жорж последния път в предаването на госпожа Цветанка Ризова по НОВА. Там той пя Джон Ленън и обясни по средата на парчето, че преминава в бразилски ритъм. Гледах го и се заричах, че ако имам нужда от блендера си, ще моля жена ми да го пуска, да не би случайно като в сюжета на скапан филм да ме тресне ток и да се превърна в Жорж Ганчев. Повечето политици в България са като него, те така подценяват този народ, че си казват &ndash; сега пак ще изиграем старите номера на тези тъпаци и после ще им поискаме сметката от превоза. Ако не са ТАКСИ, те ще са ТУТСИ, ще бавят наследниците ни, внедрени като детегледачки в нашите семейства. Хей, бъдете внимателни! Казах на домакините да бъдат внимателни. Те казаха, че са радостни, защото за пръв път ме виждат ведър и усмихнат и това така ми отива...</p>