Слав Бакалов: За съжаление нас все още не ни интересува свободата

<p>След 22-годишно прекъсване се надявам да има интерес към фестивала. Публиката на Варна има спомен за този фестивал, но прекъсването беше доста дълго и споменът за фестивала е смътен. Българската държава направи така, че в продължение на 22 години нямаше фестивал на анимационното кино. Поради тази причина много поколения българи не познават този фестивал, нито развитието на анимационното кино през годините. Преди 22 години фестивалът се радваше на голям интерес, сега обаче не мога да гарантирам, че това ще се повтори. Много неща се промениха, промени се и отношението към анимацията. Макар да бяха поканени над 200 филма, от които селектирахме към 40&ndash;50, които, разбира се, са най-добрите, не знам каква ще бъде реакцията на публиката. Ние подбрахме филмите така, че да бъдат по-зрителни, да не са прекалено елитарни. Едва ли обаче фестивалът ще има такъв успех, какъвто имаше преди години. Едно време зрителят страдаше за добрите анимационни филми, вълнуваше се, когато се появеше такъв филм. Сега такива филми минават съвсем незабелязано. <br /><br /><strong>Ще споменете ли някои от филмите, които селектирахте?</strong><br /><br />Не, защото се страхувам да не направя лош подбор още от самото начало. Ще ви кажа обаче, че има много световни имена и много добри филми.<br /><br /><strong>Казахте, че интересът на публиката е намалял през последните години. Всъщност как се развива анимационното кино в България? Игралното кино например отбеляза напоследък очевиден бум, въпреки проблемите с недостатъчното финансиране.</strong><br /><br />В анимационното кино нещата стоят преломно. Изминаха доста години от онова време, когато българската анимация беше на световно ниво. Тогава анимационното ни кино имаше голям международен авторитет и хората гледаха българска анимация с респект. В последните години има огромно текучество на кадри. Голяма част от известните имена вече не са тук, а в чужбина. Други не се занимават с анимация поради една или друга причина. Аз самият не работя в анимацията от 20 години. <br /><br /><strong>Липсва ли ви анимационното кино и какви са причините да се откажете?</strong><br /><br />В анимацията аз търсех някакво откривателство, търсех най-новите тенденции, търсех чистото анимационно откровение. Днес това не се търси, днешното анимационно кино е за ширпотреба. В анимацията надделяха търговските интереси. Днес живеем&nbsp; в епохата на глобализацията, не сме затворени в бункер, както преди. Парадоксално е обаче, че преди имаше повече свобода в анимацията, макар че държавата беше по-несвободна. Аниматорите бяха свободни да търсят собствени пътеки в своето изкуство. <br />&nbsp;<br /><br /><strong>Тоест деспотизмът на тоталитарната държава ви тежеше по-малко в сравнение с деспотизма на днешната ширпотреба?</strong> <br /><br />Да. Разбира се, преди години мисленето и търсенията бяха ограничени в някакви граници, които наложиха един езоповски език. Тогава обаче филмите бяха много по-изобличителни, ние успявахме да кажем много повече неща, отколкото сега. Сега анимацията търси&nbsp; ширпотребското начало, не нещо друго. Затова не работя в анимацията, защото не се нуждаят от мен. <br /><br /><strong>Интересувате ли се и днес от политика? Преди време пишехте в &bdquo;опозиционни вестници&rdquo;, както сам обичахте да казвате.</strong><br /><br />Не пиша, защото съм изгубил интерес към читателя. Не към политиката, а към читателя. Хората не четат. Освен това все по-малко ставаха читателите, които реагираха на текстовете ми или търсеха диалог с мен. <br /><br /><strong>В едно интервю преди последните парламентарни избори признавате, че ще гласувате, но с омерзение. Сега отново предстоят избори, каква е нагласата ви?</strong><br /><br />Омерзението не е намаляло, но може би пак ще гласувам. За съжаление в политическия живот фигурите не са много, а и започнаха да се повтарят. Започнаха да изникват едни&nbsp; и същи лица, макар и с различни физиономии &ndash; само и само да вземат своето. <br /><br /><strong>Как оценявате управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов?</strong> <br /><br />Ами аз съм повече &bdquo;за&rdquo;, отколкото &bdquo;против&rdquo;, защото не виждам достоен противник на Борисов, не виждам алтернатива. Дори Костов... Ами той е толкова непоследователен в своите изказвания. <br /><br /><strong>Преди време въведохте понятието &bdquo;славитрифонизъм&rdquo;, като нещо, което е измело цели пластове от съзнанието на хората. Още ли смятате, че този термин определя реалността ни?</strong><br /><br />&bdquo;Славитрифонизмът&rdquo; си съществува и се котира много добре. Той добре намира своята публика и своя интерес. Това е едно своеобразно лаладжийство &ndash; говорене на глупости, неща, които можеш да кажеш вкъщи на масата, като например да напсуваш, извратен хумор... На Запад съществуват вестници и списания, в които можеш да прочетеш нещо сериозно, там публикуват сериозни аналитични статии. Тук това липсва. Но има лаладжийство. <br /><br /><strong>Вероятно това е упрек към българската журналистика и към медиите?</strong><br /><br />Да, да, да. Но изглежда тук такива статии не се четат и не се търсят, затова не се и предлагат. Всъщност днес гласът на интелектуалеца все по-малко се чува и все по-малко е интересен. Сега е по-интересен гласът на онези, които обещават нещо за два дни. Няма значение дали е възможно да го изпълнят или не, те обаче хвърлят бомби в публичното пространство. От интелектуалеца се очаква да анализира сериозно събитията и да разкрие пътищата на развитие в сложна плетеница от причинно-следствени връзки. Това обаче не е интересно за средния българин.<br /><br /><strong>Все още ли сте така скептично настроен към младото поколение?</strong><br /><br />Не мога да не съм настроен скептично, защото днешните младежи са изключително пасивни и апатични. Едно време студентите се вдигнаха на бунт и на протести и събориха властта със своето негодувание. Сега това го няма. Имам предвид началото на прехода &ndash; тогава младите хора бяха активни, те участваха в митинги и демонстрации, бяха обществено ангажирани. Сега не са такива. Доскоро преподавах в НБУ &bdquo;Обща естетика на анимацията&rdquo;. От две-три години не преподавам, защото не вижда смисъл в това. Не успях да осъществя комуникация и контакт с младото поколение, не успях да намеря хора, които имат моите търсения в изкуството. Оказа се, че тях ги интересува не толкова изкуството анимация, колкото занаятчийството, правенето на някакви фигури и човечета, които се движат. Но тези хора не са ангажирани професионално и емоционално с изкуството анимация. За фестивала във Варна гледахме много български филми &ndash; много малка част от тях са наистина обществено и политически ангажирани. В селекцията, която направихме, има и имена на млади автори, но за съжаление техните филми не са сред най-интересните. <br /><br /><strong>Непосредствено преди влизането ни в ЕС казахте, че след присъединяването Европа ще ни принуди да спазваме нормалните човешки закони. Каква е равносметката ви днес?</strong><br /><br />За съжаление нас все още не ни интересува свободата, не ни интересува свободното творчество. Вземете този чех Давид Черни, който направи т. нар. турска тоалетна. И затова той не е приет в България. А би трябвало да бъде адмириран, да бъде канен в градове и села и да бъде приветстван възторжено, защото показа една много важна черта на българите. Той показа, че българите все още живеят като в турска тоалетна, че имат голяма необходимост буквално от тоалет. Човекът ни е прозрял и ни е показал много добре, но ние не сме доволни, ние отричаме, бръчкаме нослетата и се фръцваме настрани. Това ни изобличава, затова ни е неприятно да го чуем, не сме готови да го преглътнем. <br /><br /><em>Слав Бакалов е роден през 1945 г. в София. Завършва Художествената академия, след това учи рисуване и анимация в Държавния институт по кинематография в Москва. През 1975 г. започва работа като художник, сценарист и продуцент в Студията за анимационни филми в София. Автор е на над 40 рисувани филма, има десетки награди. През 1985 г. анимационният му филм "Женитба" е отличен със "Златна палма" на фестивала в Кан. От 1989 г. насам се изявява предимно като живописец.</em><br /><em></em></p> <p><em>Със Слав Бакалов разговаря Димитрина Чернева</em></p>