- 04 Юли 2024
- 8767
- 17
Автор: Мария Дачкова
"Обрисувах грозната истина. Ако го бях написала красиво, нямаше да е такова, каквото е, щеше да е като останалите. Аз съм на такава възраст, че е нормално да нося тази емоционалност и желание за промяна. Имам надежда тя да се случи, все пак съм от страната на човека, който говори, но в крайна сметка съм в позицията на 16-годишна – нямам възможност да постигна голяма промяна". Това казва в интервю за "Гласове" младата поетеса Силвия Алексиева, която спечели тази година голямата награда на XXVII национален литературен конкурс „Петя Дубарова“ в Бургас. Тя е родена и живее в София, ученичка е в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ”. Миналата година ѝ бе присъдена индивидуалната награда на шампионата по поезия „Млада метафора” (2023). Стихотворението, с което Силвия Алексиева спечели конкурса "Петя Дубарова", беше дълго разпространявано и коментирано в социалните мрежи. Мненията бяха разнопосочни, защото то не се вписва в масовата представа за младежко творчество. Силвия разбива баналните клишета за поезията, а стиховете ѝ са поразителни.
- Кога започна да пишеш?
- Първият ми опит да напиша нещо беше в пети клас. От тогавашната ми класна и преподавател по български език и литература тръгна всичко.
- Какво четеше като малка?
- Като всяко дете много харесвах Астрид Линдгрен и до ден днешен продължавам да я чета. Например през последните две години препрочитах „Братята с лъвски сърца“, тъй като може да бъде тълкувана в много посоки. Ако зрял човек прочете голяма част от детските книги, ще открие друг смисъл в тях.
- Какви бяха първите ти опити?
- Първото ми стихотворение беше за приятелството, пречупено през детската призма, сладникаво. Каквато тема ме засегне, за това пиша.
- Кое те подтикна да напишеш стихотворението, с което спечели конкурса „Петя Дубарова“?
- Написах го по доста груб начин, но това изразява отношението на политиците към гражданите. Основната причина е социалното неравенство.
Разхожда лудия си син,
пуснал го е 10 метра
напред.
Дал му е бастун,
има достатъчно не
пълнолетни години.
Дъртото дете го удря в земята,
внимава с гълъбите,
залезът им хвърля трохи от
името на сянката му.
Отразява се в кецовете му,
връзките им го стягат повече от
пъпната връв,
заради която е малоумен.
Макар и да е късно, въздухът му достига.
- Смяташ ли, че това е проблем само в България?
- Мисля, че не е само тук, но и по целия свят. Живеем в свободно време, но понякога свободата преминава в крайности и се злоупотребява с нея.
- С каква цел го написа?
- Разбирам, че засягам сериозен проблем. Написах го без заглавие, за да има свобода на интерпретацията. Може да се тълкува, че даваме на някого да ни води и дори да не искаме, позволяваме да бъдем водени. Обрисувах грозната истина. Ако го бях написала красиво, нямаше да е такова, каквото е, щеше да е като останалите. Аз съм на такава възраст, че е нормално да нося тази емоционалност и желание за промяна. Имам надежда тя да се случи, все пак съм от страната на човека, който говори, но в крайна сметка съм в позицията на 16-годишна – нямам възможност да постигна голяма промяна.
- Какво мислиш за реакцията на хората на стихотворението ти?
- Имаше и положителна и негативна реакция, все пак всичко е субективно. Благодаря за хубавите неща, по-специално на Маргарита Петкова, която харесвам и следя с интерес, и на много други.
- Според теб хората какво стихотворение са очаквали да спечели?
- Честно казано, не знам какво са си представяли. Предполагам, че са очаквали нещо по-лирично. Това че конкурсът носи името на Петя Дубарова, не означава, че трябва да се пише като нея. Защо трябва да пишем като някого? Ще седна и ще напиша нещо като нея, но аз няма да съм нея. Както човекът еволюира, така еволюира и изкуството, начинът му на изразяване. Ако е имало период на търсене на съвършенство, после се появява реализмът, едно абсолютно отразяване на реалността. Изкуството носи времето.
- Каква литература четеш и кои са любимите ти поети?
- Опитвам се да чета колкото се може повече и да откривам нови автори. Винаги съм харесвала френските автори и не само. Откакто уча испански, започнах да проявявам интерес към испаноезичния свят. Смятам, че испанската литература се отличава със своя темперамент, тъй като народопсихологията се е пренесла в литературата им. Харесвам литература, която обхваща повече теми. Като човек, на когото му предстои да си търси място под звездите, искам да знам и да разбера всичко. Харесвам и древноизточна литература. Макар и за малко, я изучавахме в нашата гимназия и имахме възможност да се запознаем с нея. В древноегипетската лирика ми беше много загадъчно, че не се знае кой е авторът, има произведения, за които дори не знаем периода, в който са написани.
- Мислиш ли, че съвременните произведения са повлияни от Античността?
- Няма как да няма влияние. Времето е едно от малките неща, които съществуват в някаква цялост. Не може да няма нещо предадено, дори да е минимален елемент. Поставени на линията на времето, нашата епоха и Античността са на двата полюса . Със сигурност има неща, които са останали. Комедиите например винаги ще бъдат предпочитани, в тях чрез гротеската се казва нещо поучително. Трябва да се пише за това, което е истина, което го има и те заобикаля.
Aдамово
В подножието на изгрева
танцуват
първо поколение жени.
Една от тях- с букет ,
се е издигнала,
подмамена от чуждата цигулка.
Другите навярно се страхуват
от слънчевия ореол,
от даровете в него-
двуполови и морски.
Танцуват под лъчите,
пускат корени нагоре.
По тях се качва
второ поколение,
всяка носи огледало,
цветна птица и платно.
Катери се и цигуларят –
с партитура,
но без едно ребро.
- Смяташ ли, че има цензура в днешно време?
- Цензурата има различни проявления. Масовата представа за нея е да ти заявят, че не можеш да кажеш дадено нещо. Има и друг начин казаното от теб да бъде преправено. С развитието на света и тя се е развила.
С крилата напред
22 общини без достъп до лекарства,
политиците са на погребението на патриарха.
Под имената на интервюираните написаха вярващи, а не очевидци.
През единия прозорец виждам църквата,
нямам време да отида.
На стената има три часовника,
средният показва българско време,
стрелките яко са се кръстосали.
Всички са ангели, земни ангели,
просто парашутът им не се отваря.
- Има ли връзка между литературата и политиката?
- Политиката няма как да не те вдъхнови, а и живеем в света, който тя е създала, ежедневието е свързано с нея. Не мисля, че тя контролира литературата. Има и свобода, и цензура, но не трябва да се злоупотребява с това и да се стига до крайност.
- Кои са любимите ти български писатели?
- Все повече преоткривам нашата литература и се опитвам да се докосна до нея, защото съм българка. Уважавам класиците, разбира се. От съвременните харесвам Христо Фотев, Биньо Иванов, Иван Методиев, Гриша Трифонов, Здравка Ефтимова, Виктор Пасков, Христо Карастоянов, Нинко Кирилов, Аксиния Михайлова, Галин Никифоров, Петър Чухов, Палми Ранчев и др.
- Какви са тенденциите в днешната българска литература според теб?
- Не се пише само за вътрешния свят, но и за този, от който си част. Съвременната литература разглежда много теми и всеки човек може да си намери автор, ако потърси. Литературата ни се развива, има много млади хора, които пишат.
- Променя ли се езикът?
- Езикът е жива материя. Чуждото влияние върху езика не се наблюдава само при нас. Ние учим мъртви езици и проследяваме точно това. Както човека, така и речта се развива. Древните езици, които ние изучаваме, помагат за интереса и разбирането на културата и ти дават по-различен поглед.
- В какво вярваш?
- Вярвам, че има смисъл да се вярва в доброто. Вярата дори да не религиозна, е свързана с душата.
- В какво време живеем?
- Нашето време е смесица между всички останали. Има от всичко, което може да е и добро, и лошо.
Брезите на Киргизстан
военни бази от звезди
се разпадат
на гербове и знамена
земята е още
обградена от брези
последното дете тича измежду тях
догонва го падаща звезда
мисли я за майка си
отсреща са само брезите
и земята – притежание на
бронираните звездобройци
- Мислиш ли, че войната води до промяна?
- Няма как навсякъде да цари мир, обаче войната е нещо ужасно. Нещо, което отнема живот и носи след себе си разруха, не може да е добро. Не може да няма егоизъм и омраза, но въпросът е да не се стига до отнемане на животи. Светът вече е преминавал през подобно нещо, но защо трябва да продължава?
- Тук ли искаш да продължиш образованието си или в чужбина?
- Ако отида да уча в чужбина, със сигурност ще ми бъде интересно и ще видя нещо различно, но може би ще искам да се върна, човек не трябва да се зарича, но познавайки се, предполагам, че така ще се случи. Ще е хубаво, ако оставаме в България, защото промяната няма да дойде само от политиците, но и от нас. Хората не се отказват от корените си.
- С какво искаш да се занимаваш след училище?
- Искам професията ми не само да взима, но и да дава. Не искам да ми е професия, а призвание. „Намери си работа, която ти харесва и никога няма да ти се налага да работиш“.
- На кого се чувстваш благодарна?
- Разбира се, на учител няма как да не благодариш. Това е пример за професия, която няма как просто да отидеш и да я работиш, трябва да имаш сериозен личен мотив за нея. Нашата класна, г-жа Ивана Чиновска, не преподава само това, което трябва да знаем по български и литература, но ни учи и като хора, дава много от себе си. Има все повече млади учители, което показва, че има надежда. Благодарна съм най-вече на семейството и на приятелите ми.
Силвия Алексиева Снимка: Елица Иванова
***
Бялото го плаши,
ненюанс на черно.
Облича се в тъмно.
В ъгъла
поръчва само пепелник.
Стряска го червеното
на подплатата ми.
Дългата коса –
покривка за подстригване,
не го скрива
от порозовенелите ми бузи.
Дълго ще е там-
скрит в дланта си,
единственото светло,
от което не се страхува.
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
