Сергей Филин: Съперничеството в Болшой театър е безкрайно

<p><strong>- Отвъд съперничеството в балета, репутацията на Болшой театър бе засегната с това нападение...</strong></p> <p>- Най-голямото посегателство бе извършено лично спрямо мен! Опитвам се да мисля как да се излекувам възможно най-бързо. Претърпях 25 операции, ще има и други, за да се подобри зрението ми, и редовно ходя в Германия, за да ме лекуват.</p> <p><strong>- Можете ли да продължите да изпълнявате длъжността си?</strong></p> <p>- Оставам художествен директор. Новият директор на театъра не ми е съобщил нищо друго, очите ми позволяват да работя и това е най-важното. Когато се върнах в Москва през септември, точно за началото на сезона, бях разтревожен. Нямах нито миг подготовка. Още в първия ден обявих плановете си за сезона: връщането в репертоара на &quot;Марко Спада&quot; от Пиер Лакот, една постановка на Жан-Кристоф Майо по &quot;Укротяване на опърничавата&quot;, &quot;Дамата с камелиите&quot; в специално адаптирана за нас версия на Джон Ноймайър. В репертоара остават пиесите на Ратмански и старите постановки на Григорович (директор на Болшой театър от 1964 до 1994 г.), като &quot;Спартак&quot;, &quot;Иван Грозни&quot;, &quot;Ромео и Жулиета&quot;, които са истинско злато за Болшой театър. Когато се върнах в Москва, осъзнах, че за тези девет месеца всъщност не съм спирал да работя. Когато можех, по телефона, чрез интернет, оставах всекидневно в контакт с хореографите, директорите на театралната трупа и Галина Степанко, която ме заместваше и днес е дясната ми ръка.</p> <p><strong>- Всички говореха за вашия кураж. Какво ви държеше?</strong></p> <p>- Най-напред, любовта. Имам чудесна жена, деца, майка, сестра. Те се бореха за мен. Най-малкото беше да се боря редом с тях. Освен това животът ми, това е театърът, това не е просто работа, а много повече. Веднага след инцидента останах в един екип с Болшой театър, видях че той напредва, че се установяват искрени отношения между учителите в театъра, че проектите, които бях започнал, напредват, че трупата върши чудесна работа, сплотява се и триумфира в Русия и по време на турнета. При завръщането си видях прогреса, извършен от Давид Халберг, който сам поканих в театралната трупа, или от Владислав Лантратов, който блесна в Париж в &quot;Изгубени илюзии&quot;.</p> <p><strong>- Помогна ли ви вашата подготовка като танцьор?</strong></p> <p>- Уви, след нападението лекарите стриктно ми забраняват. Но в мига, в който ми разрешат, ще започна отново да танцувам.&nbsp;</p> <p><strong>- Нападението помогна ли за реформирането на някои лоши практики в Болшой театър?</strong></p> <p>- Нужни са по-малко думи и повече действия. Ситуацията беше сложна, когато поех тази длъжност. Бих бил щастлив, ако моята жертва даде шанс на Болшой театър за ново начало, освобождавайки се от бунтовете, интригите, завистта. Но днес е много трудно да се каже доколко това се е случило. Впрочем, ръководството на всички театрални трупи е деликатно: Парижката опера, Американския балетен театър в Ню Йорк...</p> <p><strong>- Болшой театър обаче повече от другите, заради начина, по който политиците и олигарсите закрилят някои танцьори.</strong></p> <p>- Ако съществуват подобен род въпроси, те засягат само генералния директор. Аз, от своя страна, мога да ви уверя, че в продължение на три години всички художествени решения са били вземани само от генералния директор и от мен, без натиск, в неговия кабинет. Най-доброто доказателство? &quot;Евгений Онегин&quot;. Репетиторите на балета не искаха да дадат главната роля на Светлана Захарова (голямата звезда на Болшой театър - б.а.). Това е изключително тяхно право и то бе уважено. Не е съвсем нормално, че тя, обидена от този избор, реши изобщо да не танцува. Ако бях там, можех да поговоря с нея.</p> <p><strong>- Имате ли бодигард?</strong></p> <p>- Има един, който ме придружава; но това не е свързано с евентуална опасност, а с необходимостта да ми помага от време на време.</p> <p><strong>- Цискаридзе, вашият съперник, който искаше шефския пост в театъра, бе назначен начело на престижната школа &quot;Ваганова&quot; в Санкт Петербург. Какви са отношенията ви?</strong></p> <p>- Санкт Петербург не е толкова далеч от Москва и решението за назначаването на Цискаридзе бе взето без връзка със събитията в Москва, защото той е най-добрият учител по танци в света (<em>смях</em>). Съперничеството е като любовта: когато го носиш, то е безкрайно.</p> <p><strong>- Нападателите ви бяха осъдени на шест години затвор и обжалват. Удовлетворен ли сте от тази присъда?</strong></p> <p>- Трудно е да се каже. Вече нямам желание толкова да накажа, колкото да напръскам със сярна киселина някого. Как да съдя за наказанието? Кой ще ми върне очите? Моите нападатели ще излязат от затвора със зрение и пълни със сила. Щом правосъдието е решило, че да вземеш очите на някого струва шест години затвор, мога само да се подчиня. Но аз съм на друг път.</p> <p><strong>- Група артисти се бе мобилизирала, за да защити Павел Дмитриченко, танцьора, който е поръчал нападението срещу вас и за когото мнозина мислят, че е бил манипулиран. Къде са те сега?</strong></p> <p>- Никой в театъра не ги тревожи. Аз съм срещу единния начин на мислене!</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>