Салма Хайек, Халил Джубран и "Пророкът"

<p>Трудно е да устоиш. С красота, която спира дъха, тя е толкова силна, магнетична и само за няколко минути Салма Хайек създава със своите движения живописна, трептяща аура, която отнася всичко друго. Бяхме в сиво настроение, тя пусна светлината. В тази дъждовна майска утрин тя тича по парижкия тротоар между тежките капки - <span style="color:#3c3f41"><em>Mierrrda ! </em></span>(<em>По дяволите!</em>),<em> </em>подхвърля тя, подскачайки между локвите по дънки и риза от червена коприна - после бърза да отвори вратата на залата за частни прожекции.</p> <p>Няколко журналисти ще открият седмица преди началото на Фестивала в Кан първия монтаж на &quot;Пророкът&quot;, анимационния филм, който актрисата е продуцирала в сътрудничество с американците Кларк Питърсън и Рон Сенковски. Салма Хайек, родена в Мексико, заема отделно място в Холивуд, където отвъд актьорския й талант нейната ангажираност я накара да продуцира &quot;Фрида&quot; или сериала &quot;Грозната Бети&quot;. Ето я този път с кинематографична приказка.&nbsp;Творба, каквато може да предложи японецът Миядзаки (&quot;Издигането на вятъра&quot;, &quot;Моят съсед Тоторо&quot;), родена от една малка книга, написана през 1923 г. от ливанеца Халил Джубран. Братовчед на литературата на &quot;Сидхарта&quot; на Херман Хесе (издадена през 1922 г.), &quot;Пророкът&quot; е нещо като поема в проза, опияняваща и бистра, с вариации върху любовта, детството, радостта, свободата, труда, смъртта&hellip; 100 млн. продадени екземпляра, бестселър в САЩ, който преподават в колежа в Бейрут. Изненадата се поражда от прекрасната актуалност на големия екран на един почти 100-годишен текст, който преобръща с главата надолу условностите, за да предложи един нов свят.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39652_EtLRZ4voLDUUomZ8nu8cIieRcJtRgU.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Филм, който тя носи от десет години насам</strong></p> <p>Няколко часа след прожекцията пред топъл изцеден лимон в апартамента на приятелката си Сандра Рудих, която е споделила тази авантюра, Салма Хайек разказва за вътрешната си връзка с филма. Тази жена говори с очите си най-напред. Гласът се появява след това, през деликатната дъга на усмивката й. Този филм тя го е искала от десет години. Мечтаела е за него. Не е можела да спи повече. Вложила е цялата си трескавост и френско-ливанско- мексиканско-американската си мрежа, за да го направи. <em>&quot;Потопих се. И това много ми хареса&quot;.</em></p> <p>Защото за Салма Хайек този световноизвестен текст е най-напред малка книга с нащърбени краища. Хиляди пъти прелиствана, която тя е задигнала като малка от нощното шкафче на дядо си в семейната мексиканска къща. <em>&quot;Това беше настолната му книга. От Ливан той е емигрирал в Мексико, оженил се за жена, емигрирала от същата страна, родили шест деца, едното от които е баща ми</em>, разказва 47-годишната актриса. <em>Той говореше испански с много силен ливански акцент, бил е измъчен от войната и посрещаше приятели бежанци. Този филм най-напред е любовно писмо до неговия адрес&quot;, </em>доверява тя.</p> <p><strong>Това е историята на един подем&nbsp;</strong></p> <p>И понеже пред Салма Хайек никога не стои въпросът да прави нещата наполовина, любовното писмо е станало&hellip; международна суперпродукция. Салма Хайек и режисьорът Роджър Алърс (&quot;Цар лъв&quot;) се обградили с девет изумителни художници, като Джоан Сфар (&quot;Котката на равина&quot;) или братята Бризи (&quot;Гърбушкото от Нотр Дам&quot;), с Лиам Нийсън и Кувензане Уолис (&quot;Зверовете на дивия Юг&quot;) за гласовете, с композитора Гейбриъл Яред (&quot;Английският пациент&quot;), виолончелиста Йо-Йо Ма или певеца Деймиън Райс...</p> <p>За да съживи от пепелта един обожаван поет подобно на феникс, легендарната птица в арабската култура. &quot;Пророкът&quot; е именно историята на един подем. &quot;<em>Със&nbsp;Салма фикцията ни се стори най-добрият начин за адаптирането на тази поема, която поглъщахме в моя университет в Аризона&quot;</em>, разказва Роджър Алърс, големият усмихнат колос, облечен в бермуди и памучна риза. Героят на филма, Мустафа, е писател, заточен на остров Орфалез. Навън - синьо небе, слънце, море в далечината, разкошни дървета и пищни цветя. Подобно на Одисей след години на изгнание, той е получил кораб, за да се прибере у дома. Неговите писания са му коствали дълго пленничество. Но преди да пристигне на пристанището, Мустафа е обграден от жителите, които хвалят неговата мъдрост, от която властите се страхуват. Птиците са разперили криле в небето. Дали това е освобождение или клопка? <em>&quot;Мустафа е нещо като политически затворник, </em>обяснява Салма Хайек. <em>Емиграцията на част от моето семейство ме е белязала: мигрантите, откъдето и да идват те, доказват, че имат кураж. Особено когато не са добре дошли. Исках да приветствам онези, които се борят за своите идеи и за свободата си&quot;.</em></p> <p>След това в сценария бързо се промъква женски персонаж. Момиче с кестеняви къдрици, с черен поглед, приятелка на писателя. Веднага си мислим: това е тя, Салма. Това обаче е Валентина, 7-годишната й дъщеря с големи учудени очи. Малките момичета бунтовнички се превръщат в смели жени.&nbsp;<em>&quot;Аз съм родена в Мексико, но от години търсех как да прославя тази ливанска част в моето наследство, </em>продължава Салма. <em>В Холивуд има много малко място за арабската жена&quot;. </em>Страстта се изкачва в гласа й. <em>&quot;Ливанците са приятни, сърдечни, но също така и люти, </em><span style="color:rgb(60, 63, 65)"><em>spicy. </em></span><em>Когато бях дете, тази общност ме обгръщаше с радост. До деня, в който&hellip; можеха да ме оженят за ливанец! И дума да не става да бъда принудена да се омъжа за когото и да било! Баща ми и майка ми бързо го осъзнаха&quot;.</em>&nbsp;</p> <p>През 2009 г. Салма Хайек избра да се омъжи за Франсоа-Анри Пино, генерален директор на <em>Kering</em> (световен лидер в света на лукса, спорта и лайфстал, бившата <em>PPR</em>). <em>&quot;Неговата подкрепа в това приключение беше безусловна, </em>казва тя. <em>Всеки ден той ме кара да се надявам, че съм по-добър човек. Това е взаимно възхищение, без никога единият да задушава другия. Имам голям късмет&quot;.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39652_dPp4fn2mwXmzJeNa1sHJ4rRbmnuR8T.jpg" /></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Силата на дръзкото убеждение</strong></p> <p><em>&quot;Съществуват различни видове клетки&quot;</em>, пише Джубран, кутии за скъпоценности, отровени от страстите, от амбициите&hellip; <em>&quot;Исках да направя филм, който да ни напомни, че ние сме по-големи от това - </em><span style="color:#3c3f41"><em>&ldquo;bigger than that !&rdquo;, </em></span>произнася отсечено Салма Хайек. <em>Че на никого не му подхожда да живее затворен нито в своите страхове, нито в своите привилегии&quot;. </em>Надарена с естествена общителност, тази актриса с международна слава притежава силата на дръзкото убеждение. Разбираме, че с нея бюджетът на филма се е удвоил, привличайки независими инвеститори от Ливан или Катар. Ето защо, когато изведнъж изчервилата се Салма Хайек млъква, ние сме объркани. Току-що сме попитали актрисата, която преди 12 г. се превъплъти чудесно във Фрида Кало, за нейната лична привързаност към рисуването. На този въпрос тя се смразява. Скача, отваря прозореца, пали цигара. Сгафили ли сме?</p> <p><strong><em>&quot;Има нещо в нас, което е вечно&quot;</em></strong></p> <p><em>&quot;Ще ви разкажа една истинска история, </em>подхваща тя, сядайки отново. <em>Толкова по-зле, ако ви разсмее&quot;. </em>И продължава: <em>&quot;Никога не съм рисувала, дори насън. За снимките на &quot;Фрида&quot; исках да се науча на правилните жестове. Една учителка сложи четка за рисуване в ръката ми. &quot;Давай!&quot;, каза тя. Не можех да помръдна. Тя настояваше: &quot;Вземи тази четка и рисувай!&quot;. Започнах да полагам цветове върху едно платно. Без да спирам. Бях запленена! Забравих страховете, задръжките си. Разплаках се. Всяка вечер след снимките рисувах. Това беше много важен момент в моя живот. След това снимките на &quot;Фрида&quot; приключиха. И аз никога повече не докоснах четката за рисуване&quot;. </em>Поради тази причина също този анимационен филм за най-хубавата артистична свобода я е обсебил.<em>&quot;Не съм експерт по изкуство, но съм свързана с рисуването, то ме разтърсва. Имам късмет с моя свекър Франсоа Пино да срещна чудесни артисти. Никога не се чувствам толкова у дома си, както в ателието на художник&quot;.</em></p> <p>Във вътрешния двор на един голям хотел в Кан, преди да покаже първия монтаж на филма си пред публика от професионалисти, облечена в черна рокля, която подчертава грацията на нейните движения, Салма Хайек пак уточнява: <em>&quot;Ето какво искам да кажа с този филм: има някой вътре във всеки един от нас, който е напълно свободен и няма граници. Който може да отиде където и да било&quot;. </em>Намагнетизирани от нейния поглед, имаме желание да й повярваме.</p> <p>Анимационният филм &quot;Пророкът&quot; трябва да бъде представен на Фестивала в Торонто през септември, надява се да бъде селектиран сред филмите, които ще се борят за &quot;Оскар&quot; през февруари 2015 г., и ще излезе във Франция през пролетта на 2015 г.</p> <p>* <em>Джубран Халил Джубран е ливански поет и художник (роден на 6 януари 1883 г. в Ливан, починал на 10 април 1931 г. в Ню Йорк). Известно време пребивава в Европа, но по-голяма част от живота си прекарва в САЩ. През 1923 г. публикува сборника си &quot;Пророкът&quot;, съставен от 26 поетични текста. Книгата става много популярна през 60-те г. в течението на контракултурата и движенията Ню Ейдж. Сравняват Джубран с Уилям Блейк, а писателят Александър Наджар го нарича &quot;ливанския Виктор Юго&quot;.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>