Режисьорът Ким Стейтън пред "Гласове": Преследването на Джулиан Асанж от САЩ е пародия на правосъдие, шокираща злоупотреба със закона

Автор: Яна Войкова за "Гласове" Следвайте ни в Телеграм

The Trust Fall: Julian Assange — искрена и пламенна защита на основателя на Уикилийкс

Режисьорът Ким Стейтън споделя прозрения около работата си по нов документален филм за зловещото преследване на австралийския журналист и последиците от случая за свободата на печата и демокрацията.

Филмът включва няколко анимации, създадени специално за него, за да изобразят някои от ключовите моменти от случая. Кредит на изображението: The Trust Fall

„Ако онова, което той изобличи не беше истина, те нямаше да се опитват да го скрият.
Ако умовете не можеха да се учат, те нямаше да се опитват да ги задушат.
Ако сърцата не можеха да се обединяват, те нямаше да се опитват да ги разделят“.

Австралийският музикант, писател, основател и директор на стрийминг платформата Films For Change Ким Стейтън пише тази поема за първия си документален филм за Джулиан Асанж и безмилостното му преследване, носещ името „The Trust Fall: Julian Assange“.

Бившият специален докладчик на ООН за изтезанията Нилс Мелцер описа случая на Асанж като „най-големия съдебен скандал в историята“, изказване, което би могло да се тълкува като прекалено сдържано.

„The Trust Fall: Julian Assange“ е много силно, автентично и емоционално заредено описание на несправедливостта, на която Асандж е подложен в продължение на над 13 години. Събитията около Уикилийкс и Асанж са представени по достоверен и откровен начин, като филмът искрено се застъпва за свободата на печата, човешките права и бъдещето на човечеството в по-широк план. 

„The Trust Fall: Julian Assange“ в момента обикаля различни филмови фестивали по света и предстои да излезе по кината в началото на следващата година. Голяма част от финансирането на филма е набрано чрез доброволни дарения в платформата gofundme, където всеки, който иска и има възможност, все още може да подкрепи каузата.

Имах удоволствието да разговарям с режисьора на филма Ким Стейтън за работата му по него и по-широките последици от случая на Джулиан Асанж.

Трейлър на филма The Trust Fall: Julian Assange

- Ким, знам, че сте говорили за това и преди в други интервюта, но мисля, че е важен аспект от работата Ви, така че си струва да се повтори. Споделяли сте, че в хода на времето от 2010г. насам сте следили случая не много ангажирано и едва през 2017г. сте започнали да му обръщате повече внимание. Бих искала да ви помоля да разкажете историята за това какво точно ви накара да решите, че трябва да предприемете по-конкретни действия?

- Разбира се. Беше комбинация от няколко неща. Гледах няколко документални филма по темата…Всъщност връщайки се назад във времето, през 2010г., гледах видеото „Съпътстващо убийство“ по новините, но тогава не знаех какво е това, какво всъщност означава, какво се е случило и кой беше отговорен за предоставянето на тази информация на обществеността. Около 2017г., започнах да гледам документални филма по темата, "Риск" и още няколко, и започнах да поставям под съмнение историите, които се разпространяваха по темата, опитвайки се да разбера значението на това, което Уикилийкс и Джулиан Асандж извадиха на показ. 

Гледах документалния филм Ithaka, който е режисиран от Бен Лорънс и продуциран от Габриел Шиптън, братът на Джулиан, и той беше много въздействащ. Преди няколко години, в началото на проекта, отидох на мероприятие с участието на Джон Шиптън, бащата на Джулиан. Тогава той описа една от ситуациите по време на процеса за екстрадиране, при която Джулиан е бил държан в стъклена стая в задната част на съда, и за да разговаря с адвокатите си, е трябвало да падне на колене и да използва малък процеп, а адвокатът му е трябвало да се повдига на пръсти, за да могат да общуват, и просто си помислих, че това е истинска несправедливост и, че нещо не се случва както е редно.

Всички тези неща просто изплуваха в съзнанието ми и комбинацията от това с нарастващото усещане за собственото ми невежество и собственото ми бездействие и безполезност по въпроса — че не съм ангажиран и дори не знам нищо за него, ме накараха да осъзная, че имах много за наваксване. Така реших да направя кратко YouTube видео и прекарах няколко месеца работейки по него, но интересът и подкрепата започнаха да растат все повече, проектът ставаше все по-голям и по-голям и осъзнах, че можем да направим филм, достоен за кино. С увеличаването на бюджета, добавихме някои неща като анимации и интервюирахме хора, с които допреди това ни беше трудно да се свържем. През, мисля 2022г., около година след началото на проекта, бяхме направили първата анимация, която всъщност пресъздаваше онази ситуация в съдебната зала със стъклената клетка. Споделихме я в социалните мрежи и съпругата на Джулиан — Стела Асанж, попадна на нея и ни изпрати съобщение, което гласеше: „Трябва да дойдете в Лондон“, на събиране по повод рождения ден на Джулиан. Тогава тя се съгласи да даде интервю за филма. По време на това пътуване интервюирахме Стела, Джон Пилджър, Кристин Храфнсон, Ребека Винсент и една от жертвите на войната в Афганистан, което в крайна сметка не включихме във филма. Направихме редица интервюта и след това интересът наистина избухна, бюджетът на проекта постепенно се разшири и така стигнахме до момента, в който можехме да мислим за пускане по кината и представяне по фестивали.

Един от най-шокиращите епизоди от делото срещу Асандж е изобразен чрез анимация във филма. Става дума за първото изслушване по делото през януари 2020 г. в Лондон, когато Асанж е държан в стъклена кутия в задната част на съдебната зала, сякаш е опасен терорист. Това възпрепятства способността му да общува поверително с адвокатите си и да следи ефективно съдебното производство. Председателстващият съдия Ванеса Барейтсър отхвърля молбата на адвокатите на Асанж да му позволи да седне заедно с тях

За сравнение, по време на процеса срещу чилийския диктатор Аугусто Пиночет през 1998 г. в Лондон, му е позволено да живее под домашен арест в хода на съдебното производство, може би защото бившият британски премиер Маргарет Тачър го е смятала за близък съюзник и приятел. Пиночет идва на власт чрез насилствено сваляне на социалистическото правителство на Салвадор Алиенде и налага военен режим в Чили. През 1998г. той е обвинен по 36 точки за отвличане, 23 точки за изтезания и една за убийство по повод на изтезанията и безследното изчезване на противници на неговия режим между 1973 и 1990 г. През 2000 г. тогавашният британски вътрешен министър Джак Строу отхвърля искането за екстрадиране на испанските съдилища. Причината за решението на Строу е влошено здравословно състояние. Бившият диктатор се завръща в Чили като свободен човек и умира няколко години по-късно без да бъде подведен под отговорност за престъпленията си срещу човечеството. Джулиан Асанж е обвинен в публикуване на доказателства за военни престъпления на САЩ в Афганистан и Ирак. Двама британски вътрешни секретари — Прити Пател и Суела Брейвърман одобриха екстрадицията му в Съединените щати, въпреки многобройните обжалвания на неговите адвокати, които дори не бяха изслушани.

- В предишни интервюта сте описвали случая на Асанж като „лакмус тест за човечеството“. Какво точно имате предвид?

- Предполагам, че това е тест в смисъл, че отговорът на света на тази ситуация, на несправедливостта, на това преследване, всъщност е мерило за нашето съзнание, за нашето състрадание и смелост. А също и прецедентът от преследването на Джулиан, безпрецедентното екстрадиране на австралийски гражданин, австралийски журналист, за да бъде съден по закон на САЩ, което е една непристойна пародия на правосъдието, истински шокираща злоупотреба със закона и извънтериториално превишаване на правомощия. Така че тестът е дали почтените хора по света ще могат да прозрат отвъд лъжите и клеветата и да разберат истинската същност на това, за което става дума тук, което е преследването на някой, който е казал истината и е разобличил чужди престъпления. Така че това е мярка за нашата способност да се обединим и да си сътрудничим и работим заедно, за да направим нещо по въпроса.

- Във връзка с това, бих искала да поговорим за името на филма. Първоначално филмът се наричаше „Free The Truth като след това го прекръстихте на „The Trust Fall“. В разговор с австралийския разобличител Дейвид Макбрайд вие обяснихте произхода на това заглавие, че то по същество представлява схващането, че когато някой разкрива истини, които се пазят в тайна, той разчита на обществеността, говорим за голямо взаимно доверие. И също направихте аналогия с някой, който стои на сцената и пада в публиката — той се доверява на публиката да го хване. Имайки предвид хода на събитията в този случай, смятате ли, че сме предали Джулиан, че не сме успели да го хванем?

- Да, става дума за огромен провал. Нищо, което сме изпробвали или опитвали досега, не е проработило. Но той все още е жив и все още се държи някак. Така че все още пада, все още се намира на този дълъг път с влошаващото му се здраве и с психическото му състояние. Положението му става все по-лошо и по-лошо, той е държан във все по-ограничаващи условия, на по-студени и по-тесни места, отношението към него все повече се обостря. Така, че той все още е в състояние на свободно падане и все още зависи от нас да го спасим от смъртта, имам предвид присъдата от 175 години затвор, която го грози, заради изфабрикуваните обвинения в шпионаж, в действителност това е смъртна присъда. 

Опитват се да го убият бавно, това е съвременна форма на екзекуция — да поставиш някого, един невинен, всъщност смел и гениален човек в изолация за четири години и половина и произволно да го държиш задържан в продължение на 13 години, ако проследим събитията от домашния арест през престоя му в посолството и след това в затвора. Всичко това е съвременен метод на екзекуция. В съвременната епоха не можем да направим това, което са правили с непокорните издатели преди 300 години в Лондон. Тогава са ги изкарвали на градския площад, обесвали са ги, разчленявали са ги и са ги влачели из града за назидание на други журналисти, издатели, дисиденти, и най-общо всеки, който се е занимавал с разпространение на истината и изобличаване на официално позволените наративи. 

Но този съвременен начин е много умел и подъл, при който те могат просто да държат някого затворен и ограничен дотолкова, при толкова жестоки обстоятелства, че той да загуби ума си или да развие здравословни проблеми, причинени от стрес. Асанж получи лек инсулт, левият му клепач е увиснал, така че изглежда сякаш намига, имал е ужасни пристъпи на депресия и всички тези здравословни обстоятелства…имаше Ковид, Ковид се разпространи между затворниците миналата година. Така че всичко това е начин бавно да екзекутирате някого тихо и далеч от очите на обществото.

- Вие самият го казахте, опитвали сме много неща в борбата си да освободим Асанж, и докато в първите години от случая нямаше много политическа ангажираност, сега това не е така. Много политици, както в Австралия, така и в Европа и Съединените Щати оказват натиск над администрацията на Байдън да свали обвиненията, но въпреки това все още не се вижда края на това преследване. Напоследък също чувам от хора, които следят случая, че Асанж вероятно ще бъде екстрадиран в началото на годината. Кой смятате, че има силата да го освободи — президентът на САЩ, някой друг, обществото?

- Всъщност всеки има тази способност. Австралийският министър-председател има властта да освободи Асанж, тъй като той е австралийски гражданин, така че е възможно Антъни Албанези, австралийският министър-председател да поиска освобождаването му. Върнете ни нашия гражданин, пуснете го на свобода. Това е възможно, въпреки че Албанези се опитва да се преструва, че не е, това е лъжа. Разбира се, е възможно и Джо Байдън да го направи, просто да свали обвиненията, не е нужно дори да казва нещо или да прави каквото и да било, просто да свали обвиненията и така ще успее да представи себе си почти като почтен човек, като почти разумен и състрадателен и донякъде ще изглежда, че сякаш се застъпва за демокрацията и свободата на словото, както твърди. Както отбелязахте, правителства и лидери на други държави призовават за освобождаването му. Натискът бавно расте, но този процес не се случва достатъчно бързо, трябва да се забърза, просто трябва да се ускори и затова смятам, че осведомеността по случая е много важна. Особено в Австралия, защото това, което видяхме с Антъни Албанези и лейбъристкото правителство, преди Албанези да бъде избран, на закрито заседание той бе цитиран да казва „Стига толкова, не виждам смисъл този случай да се протака толкова дълго”, което наистина звучеше така, сякаш той смята, че Джулиан трябва да бъде свободен. И му отне около шест месеца на власт, преди най-накрая да направи нещо или дори да се изкаже по този въпрос. 

Когато Албанези най-накрая наруши мълчанието си, той просто повтори това предишно свое изказване и в този момент много поддръжници на Джулиан Асанж се обнадеждиха, че нещо ще се случи. Появи се оптимизъм, че той ще предприеме нещо. Чакахме и чакахме, но очакванията ни не се оправдаха. Чрез Закона за достъп до обществена информация, някои австралийски министри и адвокати разбраха, че почти липсва каквато и да било писмена кореспонденция между австралийското и американското правителство по този казус, което е нетипично за бюрократи, които обожават канцеларската работа. 

Албънези и Министъра на Външните работи Пени Уонг настояваха, че упражняват тиха дипломация, така че се скриха зад внушението, че дипломатично разговарят с Байдън и Министерството на Правосъдието на САЩ. Но през последните месеци отново чрез Закона за достъп до обществена информация научихме, че това, върху което работи австралийското правителство по случая е, след като Джулиан бъде екстрадиран, осъден и хвърлен в затвор в Америка, правителството на Австралия би желало той да излежи присъдата си в Австралия, което е абсолютно погрешно и неморално и несправедливо. Да подложиш журналист на всичко това, да го хвърлиш в затвора и след това да го върнеш в Австралия, за да излежава присъдата си. 

Наскоро също излязоха с оправданията, че не могат да се намесват в политиката на САЩ и дори намекнаха, че Джо Байдън не може да се меси в съдебното производство, нещо, което се прави рутинно и регулярно, така че това също е лъжа. Това, което наблюдаваме в случая е, че австралийското правителство си мисли, че гражданите на Австралия за наивни и глупави, и ние трябва да им докажем, че не сме. Трябва да се информираме и да прогледнем отвъд тези димни завеси, тази фасада за демокрация и да разберем, че става дума за корупция и, че процес на намиране на изкупителна жертва, предназначен да сплаши света и да изплаши журналистите и дисидентите, както и да възпрепятства един много умен, много решителен човек — Джулиан Асанж да продължи изключително важната си работа като журналист.

- Някои от настоящите претенденти за президентския пост в САЩ обявиха, че ще освободят Асанж в първия ден ако бъдат избрани, Робърт Ф. Кенеди младши, Мериан Уилямсън, Вивек Рамасуами, и това са хора, изповядващи различни политически идеологии. Смятате ли, че са искрени в тези свои обещания или и те подобно на Албънези в Австралия използват случая с политическа цел?

- Можем само да се надяваме. Политиците са известни с това, че дават обещания, които не спазват. Друг кандидат за президент, който потенциално би могъл да освободи Асанж и аз наистина вярвам, че ще го направи, е Джил Стайн, кандидатът на Зелените, която интервюирахме за филма, понеже тя е член на „Лекари за Асанж“, групата, която от алармира за здравето на Джулиан и за погазването на човешките му права по отношение на телесната му неприкосновеност и условията на задържането му. Изобщо не се съмнявам, че тя ще удържи на думата си, след като се срещнах с нея по повод на филма.

Робърт Ф. Кенеди младши е казвал, че ще освободи и помилва Асанж в първия ден от президентството си. Тази концепция за помилване е малко странна и неподходяща, защото той не е направил нищо лошо. Да се надяваме, че ще спази обещанието си. Хубаво е, че тези политици определят случая като проблем, точно това трябва да се случи и чрез обществена осведоменост и разбиране сред обществото, ако той се обособи като ключов въпрос в следващите президентски избори в САЩ, да се надяваме, че това ще доведе до освобождаването на Джулиан Асанж. 
Доналд Тръмп е интересен, защото няма последователна позиция по този въпрос. Имаше момент, когато каза, че обича Уикилийкс и не много дълго след това се престори, че не знае нищо за Уикилийкс, така че това е още една лъжа. Но синът му се изказа в интервю преди няколко месеца, че вярва, че Асанж трябва да бъде свободен, така че се чудя дали Тръмп ще има смелостта да се застъпи за този човек и за свободата на словото и свободата на печата, ако се върне на президентския пост. Едно нещо е сигурно и то е, че общественият натиск е важен, защото в крайна сметка именно тези политици и лидери трябва да разрешат този проблем и да освободят Джулиан, а те не винаги правят това, което искат хората, така че трябва да има наистина голям брой хора, които се застъпват за свободата му, за да могат политиците да се вслушат и да постъпят правилно.

- Бих искала да Ви попитам за процеса по създаването на филма. Този проект е вече близо тригодишен, започнали сте работа по него през февруари 2021, ако не се лъжа.

- Всъщност беше май 2021, така че около две години и половина.   

- Прощавайте, моя грешка. Първата премиера беше на Фестивала за документални филми в Мелбърн, където бяхте удостоен с награда в категорията „Изгряващ режисьор“. Това е много добре заслужен приз, така че Ви поздравявам. Какви са реакциите към филма към текущия момент, знам, че сега текат прожекции по филмови фестивали в различни точки на света? 

- Реакциите са много силни. Смятам, че изборът да покажеш подобен филм на фестивали не е лесен, защото той се обявява решително в подкрепа на Асанж, труден е за гледане, предвид видеото „Съпътстващо убийство“, което е включено в него. Трагичен филм е, много емоционален, не е за забавление, не е филм за всякакви възрасти. Но много фестивали избраха да го покажат, особено такива, които са посветени на човешките права. 

Спечелихме няколко награди, представихме го на Филмовия фестивал във Варшава, който е много голямо и дългогодишно събитие. На световната премиера в Мелбърн на 30-ти юли го показахме в най-голямата зала и тя беше пълна. Най-вълнуващо е да видиш реакциите на хората след прожекциите. За тази първа прожекция нямахме представа как ще реагират хората. Дали ще седят тихо, дали ще се свият на топка на пода, дали ще ръкопляскат? Това, което ни изненада по време на първата прожекция бяха аплодисментите на публиката. Зрителите ръкопляскаха шест пъти по време на ключови моменти от филма, а това е нещо, което не съм виждал никога за почти десетилетие откакто се занимавам с прожекции на филми, организирал съм хиляди прожекции на документални филми. Така че подобна реакция от публиката е много вълнуваща. В края на филма хората се изправиха на крака и аплодираха, беше невероятно трогателно. 

След прожекцията бяхме организирали дискусия с някои от прекрасните хора, които интервюирахме за филма. Докато отивах към сцената, няколко човека дойдоха и ме прегърнаха, поздравявайки ме, единият от тях дори нямах представа кой е. Този едър мъж се приближи и ме попита: „Мога ли да те прегърна, човече?“ Това са много специални моменти, мисля, че тогава осъзнахме, че сме на прав път. И знаете ли, можехме просто да си кажем „Е, добре, филмът спечели награда и получи овации и залата беше разпродадена, успяхме“. Но не го направихме, много се развълнувахме и решихме да посветим още четири месеца и половина на допълнителни редакции и подобрения, добавихме интервюто с Робърт Ф. Кенеди младши и направихме някои разработки по анимациите, направихме цветното градиране и звуковия дизайн, който беше направен доста набързо. Всъщност това ме мотивира да се опитам да изнеса филма на по-високо ниво, защото осъзнах, че вече сме постигнали целта да направим филм, който да разплаче хората, да ги разгневи и да ги ядоса. Тогава си помислих „Добре, нека просто да видим дали можем да направим този филм още по-добър“, и по този начин той ще бъде един още по-въздействащ инструмент в помощ на Джулиан.

- В действителност филмът е много дълбоко изживяване, след като имах възможността да го гледам, мога да твърдя, че наистина те кара да се ядосаш и да плачеш на няколко пъти. Така че разбирам тази реакция. В процеса на работа, сте взели някои интересни артистични решения, както споменахте, сте включили анимации и няколко поеми, които сте написали специално за него, също така филмът е озвучен от известни артисти като Роджър Уотърс, например. Защо решихте да нарушите традицията по този начин, какво добавя това към филма според вас?

- Това е чудесен въпрос, благодаря. Едно от притесненията ми беше, че политическите документални филми обикновено са студени и сухи. Попадал съм на документални филми, които излизат извън тази парадигма, по-специално филма „Единство“ на Шон Монсън, американски режисьор, един от любимите ми документални филми. По същество е много поетичен, с философски изявления, образи и музика и намерих този филм за невероятно трогателен. Затова реших, поне в последната глава от филма, да осигуря известна мотивация и вдъхновение на зрителите, а не да ги оставя в състояние на безпомощност. И така в средата на миналата, 2022 година, започнах да пиша скрипта. 

Всеки ден пишех по малко. Сутрин ставах, и на свежа глава си сипвах чаша чай, пусках си хубава, успокояваща музика и изливах чувствата си. По това време вече бях работил по този проект от една година, бях се запознал с цялото преследване и отвратително отношение към Асанж. Така че сякаш естествено се изливаха думите, всеки ден пишех в продължение на 60 дни, просто пишех нещо и го споделях във Фейсбук, защото ми беше интересно да наблюдавам реакцията на хората. 
Във филма включихме поемите и посланията, които получиха най-много внимание и реакции, това беше добър начин да избегна субективна преценка и да разбера какво наистина вълнува и е важно за хората, просто на базата на броя споделяния и коментарите им. Мисля, че предимствата и ползите от подобен вид скъсване с традицията са, че по този начин се надявахме да достигнем до повече хора, да ги докоснем емоционално, да им напомним на какво е способен човешкият вид, как може да изглежда света. Има неща, които просто не можеш да предадеш в проза, със студени, стандартни послания, трябва ти метафора понякога. 

И когато комбинираш поетичен език, метафори, образи, музика, със звуков дизайн – начина, по който тона на музиката се променя, когато комбинираш всички тези елементи, мисля, че можеш да постигнеш нещо неизмеримо, което ти дава способността да повлияеш на мнението на някого, да го пробудиш или да предизвикаш емоция. Искаме да събудим интереса на хора, които обикновено не биха гледали политически документален филм заради това колко студени и сухи са те обикновено. Така че посредством философия, поезия и изкуство, анимация, която е много красиво направена, се надяваме да предизвикаме интерес у хора, които никога не биха гледали политически документален филм, и следователно бихме достигнали до много по-широка публика. 

- Да, това навярно е бил и съвсем естествен избор, имайки предвид, че Вие самият сте артист – музикант, писател и режисьор. С оглед на тези похвати, които сте използвали при създаването на филма и това, което споменахте по-рано, че една от водещите ви цели е да обучите и информирате хората, в какво би се изразявала една смислена реакция към филма, какво се надявате, че хората ще направят след като го гледат?

- Ами надявам се, че ще реагират емоционално, дори мъжете, няколко мъже ни споделиха, че са плакали, докато гледат филма, това беше една от основните ми цели, понеже мъжете са по-затворени и сме научени, че не бива да плачем, че трябва да сме силни и неемоционални и може би това е един от проблемите в света. 

Така че целта е и мъжете, и жените  да реагират емоционално, което е съвсем естествен отговор при такава несправедливост и ужасно отношение към някого. Бих бил много притеснен, ако някой не плаче, докато гледа филма. Филмът е изтощителен, така че ако реакцията им е емоционална и също така смелят информацията и научат нещо и се замислят над всички тези подробности и факти, в крайна сметка се надявам това да ги подтикне да предприемат нещо, да кажат или направят нещо — дали това ще бъде да напишат писмо до политическите си представители или да участват в протест, или не знам, да напишат песен или да напишат книга, или дори само да споделят с приятел, да ги посъветват да гледат филма, тогава ще имаме едно по-голямо общественото разбиране за случая и може би ще успеем да освободим този човек и да съхраним свободата на словото за бъдещите поколения, защото е много важно нашите деца и внуци да имат възможността да изразяват себе си свободно, да поставят под съмнение правителствата и овластените и да комуникират идеи свободно, ако това не вреди на никого.  

- Така е. Интервюирали сте 23 човека за филма, някои от които, както споменахте Джил Стайн, са пламенни защитници на Асанж от самото начало, в това число и легендарния Дан Елсбърг, преди той за жалост да почине. Името му се свързва с Документите на Пентагона от 70-те години на миналия век, които той разкрива пред обществото и така изиграва ключова роля за прекратяването на войната във Виетнам. Има ли нещо, което научихте по време на тези интервюта и разговори, което ви направи особено силно впечатление, нещо което вероятно не сте знаели преди или нещо, което ви удиви? 

- Много неща. Да режисирам филма беше изключително опознавателно преживяване, голяма привилегия да интервюирам и да се свържа с всички тези прекрасни, грижовни, интелигентни хора. Даниел Елсбърг в частност беше фантастична възможност и той беше толкова щедър с времето си, говори с мен в продължение на повече от два часа в задния си двор в Сан Франциско и просто се усещаше колко грижовен и състрадателен човек беше. 

Нещо, което бях изненадан и развълнуван да открия, е тази връзка между Елсбърг, Мартин Лутър Кинг младши и Махатма Ганди. Във философията на Ганди за мирна съпротива, понятието сатяграха, което означава да се държиш здраво за истината, с други думи да казваш истината без значение от последиците, да вярваш в това и да се придържаш към истината. Това е нещо, което е вдъхновило и Мартин Лутър Кинг, и Даниел Елсбърг. Елсбърг всъщност е работил за правителството на САЩ като анализатор и като войник, служещ във Виетнам. И благодарение на запознанството му с последовател на Ганди и бъдещата му съпруга, която е била активист за мир, претърпява невероятна промяна и обрат в начина си на мислене.

Това беше добро напомняне, че хората могат да променят идеите и навиците си, действията и вярванията си и вместо просто да се примиряваме с войната и да правим това, което ни се казва, можем да станем защитници на мира. Така че тази тема за истината и силата на истината — сатяграха и световния мир, е силно застъпена във филма. Наистина искахме да подчертаем факта, че Асандж и Уикилийкс са на мисия да сложат край на войните. Джулиан има известен цитат от речта си по време на митинга „Спрете войната“ в Лондон преди няколко години. В тази реч той казва: „Ако войните могат да бъдат започнати с лъжи, мирът може да бъде започнат с истината“. Така че това са силни теми във филма и забелязах сред всички хора, които интервюирахме, че въпреки различните си политически убеждения и факта, че изповядват различни гледни точки, общата мисия и желание на всички е свят без войни.

 

 

Джулиан Асанж по време на речта си на митинга на коалицията „Спрете войната“ в Лондон през 2010 г., от която реч е и известния негов цитат: „Ако войните могат да бъдат започвани с лъжи, мирът може да бъде започнат с истината“. Кредит на изображението: The Trust Fall

- Планирате ли да споделите целите интервюта с широката публика?

- Да, мислех да го направя. След като нещата се уталожат и успеем да осигурим разпространението на филма, ако имам време и енергия, ще ги споделя в социалните мрежи, защото са изключително вдъхновяващи. Може би под формата на подкаст или на видеоклип или серия от видеоклипове. В крайна сметка се оказа, че разполагаме с над 25 часа видеоматериал, който трябваше да компресираме до два, така че имаме още 23 часа интересно съдържание, към което хората навярно биха проявили интерес.  

- Сигурна съм, че ще е така. Последният ми въпрос е свързан с разпространението на филма. Вече сте в контакт с разпространители в различни държави и се чудех, ако някой иска да покаже филма в своята страна, какъв е най-добрият начин да го направи?

- Всъщност съвсем наскоро осигурихме международно разпространение чрез Journeyman Pictures, студио базирано в Лондон. Така че те ще се занимават с разпространението на филма. В същото време, е възможно дистрибуторите в други страни да станат под дистрибутори за своя регион. Така че приветстваме и каним дистрибутори от всяка страна, която иска да помогне за пускането на филма в кината, да се свържат с мен или с Journeyman Pictures. Към текущия момент, филмът е достъпен за фестивални прожекции, за институционални прожекции — с други думи училища и университети, и за киносалони. 

В момента го предлагаме на кината в Австралия, така че скоро ще тръгне по кината в Австралия. Всъщност точно този следобед получих одобрение за първата резервация от кино, наистина вълнуващо е, че ще можем да покажем филма в тази среда с публика на живо, голям екран и така нататък. Ще има премиера по кината в Австралия от януари и след това ще продължим с други региони. Възнамеряваме първоначално да прожектираме филма на живо с публика, защото смятам, че това е най-въздействащия начин да предизвикаш промяна и да окажеш влияние върху хората. След това ще преминем към стрийминг и видео до поискване чрез абонамент, както и модела плащане за еднократно гледане в Google Play. По някое време следващата година ще осигурим и Apple iTunes, след като приключим с разпространението по кината. 

Преди няколко седмици филмът беше излъчен по RT, която е голяма телевизионна компания. Повечето от абонатите им са в Близкия изток, Африка, Индия, така че се възползвахме от тази възможност, защото тази публика е много трудна за достъпване. Все още не съм получил информация за рейтингите, но вярвам, че милиони хора са го гледали при това излъчване. Това беше много вълнуващо и просто се надяваме, че филмът ще се разпространи от уста на уста и чрез активизъм...скоро ще започнем и групови прожекции. Хората могат да посетят нашия уебсайт thetrustfall.org, за да регистрират интереса си към групови прожекции, да видят предстоящи такива, да се абонират за бюлетин, да подкрепят филма и т.н.

- Ким, много благодаря за отделеното време, бяхте много щедър с него. Благодаря Ви и за това, че сте направили този наистина прекрасен филм, свършили сте невероятна работа.

- Удоволствието е мое, благодаря за възможността.