- Автор: Ален Финкелкрот, "Фигаро"
- 15 Яну 2022
- 4753
- 17
Редом с той (il) и тя (elle), трето трето лице - iel - се появи без предупреждение в нашата лексикална вселена. Това ненадейно местоимение не е паднало като аеролит от небето или от тъмно бедствие. На пръв поглед абсурдно, неговото внезапно присъствие сред нас изпълнява точно определена политическа функция. Приобщаващият авангард, който иска да кодифицира неговата употреба, твърдо вярва, че най-сетне е дошъл часът да освободи човека от човешката ситуация. Нищо по-малко.
Без да сме били питани, мъжки род множествено число, ние се раждаме мъж или жена. Не мъж или жена, или сирена, или кентавър: мъж или жена. Невъзможно е да отидем отвъд двете. Невъзможно е да избягаме от разликата между половете, трябва да се задоволим с това, което имаме.
Но ето, че понятието джендър и търпеливата деконструкция на историческите динамики, които са формирали през вековете различните версии на мъжкото и женското, пораждат надеждата за напълно реконструиран свят. Природата вече няма глас по въпроса, даденото се отхвърля, биологичните атрибути са обявени за невалидни. Над онова, което от памтивека и на всички ширини се смяташе за недостъпно, “аз искам” възнамерява да царува напълно.
Край на съдбата и на неизбраната част от съществуването. Мъж, жена или не-бинарен: всеки трябва да може да решава сам за себе си, суверенно, без да се налага да се позовава на произхода. А сега искат от езика да потвърди официално тази революция на субективната Еманципация.
Но напразно ще слагат шапка с цветовете на дъгата на старите речници: човекът никога няма да може да умножава половете, както си иска, нито да стане с магията на словото свой собствен създател. Ето защо трябва да се противопоставим на това войнстващо новаторство с твърдо неприемане. В граматиката не се влиза като в магазин, езикът не е тук, за да задоволи фантазма за всемогъществото, заменяйки битието с чувството.
Превод от френски: Галя Дачкова
